Решение № 167 от 18.04.2026, Окръжен съд - Пазарджик

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 167 гр. П., 18.04.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – П., II ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и шести март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Албена Г. Палова

Членове:

Мариана Ил. Д.

Николинка Н. Попова при участието на секретаря Диана Мл. Т. като разгледа докладваното от Николинка Н. Попова Въззивно гражданско дело № 20265200500023 по описа за 2026 година

Производството е по реда на чл.258 и следв. ГПК.

С решение № 204 / 14.10.2025 г. постановено по гр.д. № 20235230100774 по описа на Районен съд – П./ поправено с Решение по чл. 247 ГПК № 234/25.11.2025 г. / е ПРИЕТО ЗА УСТАНОВЕНО, на основание чл. 124, ла. 1 ГПК, спрямо И. Н. Н. ЕГН: **********, Н. С. Н.

ЕГН:********** и П. И. Т. ЕГН: **********, че ищците са собственици на ид.ч. от Поземлен имот с планоснимачен номер № 2234 в квартал 126 и квартал. и квартал 127 по плана на гр.С. област П. според улична и дворищна регулация утвърдени със Заповед № РД 14-02-873/27.08.1985 год. и Заповед за попълване на кадастъра № 28/03.02.199 3 год. и с промяна на регулацията със Заповед №39/14.01.2021 год. с площ на имота 1052 кв. м. от която обща площ 800, 00 кв.м. в квартал 126 са предвидени да участват в образуването на УПИ XX - общински с площ 435 кв. м., УПИ XIV - Общински 325 кв.м. и в образуването на УПИ XVIII 2232,2237,1736 с площ 40 кв. м. и УПИ XIX - 2234 квартал 127 с площ 252,00 кв.м. при права в собствеността както следва Л. Ф. Н. ЕГН: ********** - 2/36 ид.ч., М. И. К.

ЕГН: ********** - 2/36 ид.ч., Н. И. Н. ЕГН: ********** - 2/36 ид.ч., М. П. Р. ЕГН:

********** - 3/36 ид.ч., Н. П. И.-3/36 ид.ч., Р. Е. Т. ЕГН:********** - 2/36 ид.ч., Л. Е. Х. 2/36 ид.ч., И. Г. Л. ЕГН: **********- 4/36 ид.ч. ОТМЕНЕН Е, на основание чл. 537, ал. 2 ГПК, Нотариален акт № 50, том I-A, рег. № 534, дело № 42 от 2022 г. и Нотариален акт № 51, том I-A, рег. № 559, дело № 50 от 2022 г. и двата на Нотариус С.Б., в частта с която И. Н. Н. ЕГН:

********** е признат за собственик над 16/36 ид.ч. (или за 20/36 ид.ч.) от Поземлен имот с планоснимачен номер № 2234 в квартал 126 и квартал 127 по плана на гр.С. област П.

1 според улична и дворищна регулация утвърдени със Заповед № РД 14-02 873/27.08.1985 год. и Заповед за попълване на кадастъра № 28/03.02.1993 год. и с промяна на регулацията със Заповед №39/14.01.2021 год. с площ на имота 1052 кв. м. от която обща площ 800, 00 кв.м. в квартал 126 са предвидени да участват в образуването на УПИ XX - общински с площ 435 кв. м., УПИ XIV Общински 325 кв.м. и в образуването на УПИ XVIII - 2232,2237,1736 с площ 40 кв. м. и УПИ XIX - 2234 квартал 127 с площ 252,00 кв.м. ПРЕКРАТЕНО е производството по делото спрямо ответниците Тока Н. Ф. ЕГН: **********, с адрес: гр. С. ул. “И.В.” № 9, вх. Д и И. Г. И. ЕГН: **********, с адрес: гр. С. ул. “Д.Б.” № 22.

Разпределена е и отговорността за разноски.

В законоустановения срок е постъпила въззивна жалба от ответниците по предявените искови претенции, които чрез своя процесуален представител твърдят, че решението на РС – П. е незаконосъобразно, неправилно е приложен материалния закон. На първо място се излагат доводи във връзка с различия в индивидуализацията на един от процесните УПИ, включен в процесния поземлен имот. Подробни доводи са изложени във връзка с анализа на събраните в първоинстанционното производство доказателства. Излагат се доводи и възражения във връзка с установителното действие по отношение на част от ответниците и по-специално по отношение на Н. С. Н. и П. И. Т.. Изложени са доводи във връзка с неправилното тълкуване на доказателствата по делото, като са обсъдени подробно противоречия и съответно доказателствената стойност на събраните гласни доказателства при съотнасянето им с приетите по делото писмени доказателства. С оглед изложеното се моли съда да отмени изцяло обжалваното съдебно решение, вместо което да се постанови друго, с което предявените искови претенции да бъдат отхвърлени.

В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК е постъпил писмен отговор на въззивната жалба от ответниците по нея, в който отговор, те чрез процесуалният си представител са взели подробно становище и са изложили своите доводи във връзка с възраженията по пунктовете на въззивната жалба, както по отношение на индивидуализацията на процесните имоти, така и в във връзка с произнасянето на съда при анализа на събраните по делото доказателства и относно правилността на доказателствените изводи на първоинстанционния съд. Поддържа се, че въззивната жалба е изцяло неоснователна и следва да бъде оставена без уважение.Претендират се разноски.

Съдът с Определение № 45/20.01.2026 г. е оставил без движение исковата молба в частта относно предявените искове, като е дал едноседмичен срок, в който да се уточни допуснатото противоречие, като ищците да посочат точна индивидуализация на всички процесни УПИ, които са отредени за процесния ПИ 2234 в квартал 126 и 127 по плана на гр.

С.. Тези указания на съда са съобщени на ищците- ответници по въззивната жалба, които чрез своя процесуален представител, с молба от 29.01.2026 г. са уточнили индивидуализацията на процесния имот, както във връзка с постановените решения на поземлена комисия, така и по сега действащия план на гр. С..Претендират се разноски.

Въззивната жалба е подадена в срока по чл.259, ал.1 ГПК. Налице е съдебен акт, подлежащ на инстанционен контрол, както и правен интерес от обжалване.

2

Следователно въззивната жалба е допустима.

По основателността на жалбата: Съгласно чл. 269 ГПК въззивната инстанция се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част. По останалите въпроси – само доколкото са посочени в жалбата.

Обжалваното решение е постановено във валиден и допустим процес. По доводите във въззивната жалба относно твърдения за произнасяне за несъществуващ имот и по отношение на ответници / Н. Н.а и П. Тополова / - по непредявена претенция, въззивният съд намира за неоснователни.

За да постанови своето решение РС- П. се е съобразил с обстоятелствата изложени в исковата молба касаещи правен спор за установяване правата на собственост на ищците по отношение на ответниците И. Н. Н. ЕГН: **********, Н. С. Н. ЕГН:********** и П. И. Т.

ЕГН **********,относно имот описан така : Поземлен имот с планоснимачен номер № 2234 в квартал 126 и квартал. и квартал 127 по плана на гр.С. област П. според улична и дворищна регулация утвърдени със Заповед № РД 14-02-873/27.08.1985 год. и Заповед за попълване на кадастъра № 28/03.02.199 3 год. и с промяна на регулацията със Заповед №39/14.01.2021 год. с площ на имота 1052 кв. м. от която обща площ 800, 00 кв.м. в квартал 126 са предвидени да участват в образуването на УПИ XX - общински с площ 435 кв. м., УПИ XIV - Общински 325 кв.м. и в образуването на УПИ XVIII 2232,2237,1736 с площ 40 кв. м. и УПИ XIX - 2234 квартал 127 с площ 252,00 кв.м.Идентификацията на процесния имот посочена в исковата молба изцяло съответства на тази посочена в приложената към исковата молба скица № С-6203/25.10.2023 г.

Така е формулиран петитума на исковата молба и този петитум е залегнал и в диспозитивната част на съдебното решение. Както пред първоинстанционния съд , така и във въззивното производство са представени безспорни писмени доказателства / удостоверение № С-1430/10.03.2025г. / л.251/ издадено от община С. заверен препис от удостоверение № 8200-497-1/28.06.2022 г. – л. 268 / и писмо изх. № 571/19.03.2026 г. / от които се установява, че е допусната техническа неточност при изписването на един от четирите УПИ включени в процесния поземлен имот с планоснимачен номер № 2234 в квартал 126 и квартал и квартал 127 по плана на гр.С. област П., а именно : вместо правилното УПИ XIХ - Общински с площ от 325 кв.м. в кв. 126 , погрешно в първоначално издадената от общината скица е бил записан като УПИ XIV - Общински с площ от 325 кв.м. в кв. 126. Тази техническа грешка в изписването на римските цифри от идентификацията на УПИ, не касае грешка в правото, а по съществото си е погрешно изписване на част от идентификационните елементи на имота и след като е възпроизведена така в диспозитива на съдебното решение , представлява очевидна фактическа грешка , която при условията на чл. 247 ГПК може да бъде отстранена от съда постановил решението без ограничение във времето, включително и след влизане на настоящото съдебно решение в сила. В случая важното е , че в хода на производството по делото, тази техническа грешка не е накърнила правото на защита на страните , не е ограничила техните процесуални права , включително и правото им да доказват фактите и обстоятелствата, от които черпят 3 благоприятни за себе си правни последици. Страните са били наясно с обективните предели на спора и предмет на доказване са били правата върху имот пл. № 2234 , в кв.126 и 127 по плана на гр. С. , който е индивидуализиран , както по идинтификацията му към момента на неговото реституиране с решение на ПК- С. , така и според действащия план на това селище – в достатъчна степен , че да очертае спорния предмет и да не създаде неяснота или неточност при установяване на правото. Правните изводи на съда не се отнасят до друг / съществуващ или несъществуващ имот / , а именно за описания в исковата молба / и в допълнителните уточнителни такива /. В тази връзка , въззвният съд намира , че обжалваното решение не е постановено по непредявен иск , включително и по отношение на ответниците Н. Н. и П. Т., тъй като ищците са предявели своите претенции против тези лица , понеже са поддържали , че последните са страни в правния им спор относно претендираните от тях права на собственост, респективно легитимиращите тези спорни права , констативни нотариални актове. Районният съд се е произнесъл по тези искове против тези ответници и същите са пасивно легитимирани да участват като страни по спора , тъй като ответницата Н. Н.а е участвала като страна в прехвърлителната сделка в полза на третата ответница , като се е легитимирала със собственически права върху продаденото УПИ и в хода на процеса е поддържала становище , че заедно със съпруга си в правнорелеватния период / повече от 10 години / е упражнявала владението върху процесния имот и го е придобила заедно с него чрез полезна придобивна давност. Ответницата П. Т. е закупила само един от четирите УПИ, но е страна по спора за собствеността върху идеалните части върху целия ПИ, част от който е обособен в продаденото УПИ.

По същество.

Районен съд-П. е сезиран със субективно кумулативно съединени положителни установителни искове с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК, за приемане на установено между страните, че ищците са собственици на ид.ч. от имот с планоснимачен номер № 2234 в квартал 126 и квартал,127 по плана на гр. С. област П. според улична и дворищна регулация утвърдени със Заповед № РД 14-02-873/27.08.1985год. и Заповед за попълване на кадастъра № 28/03..02.1993год. и с промяна на регулацията със Заповед №39/14.01.2021 год. с площ на имота 1052 кв. м. от която обща площ 800, 00 кв.м. в квартал 126 са предвидени да участват в образуването на УПИ X X - общински с площ 435 кв. м., УПИ XIХ/ погрешно посочен УПИ XIV/- Общински 325 кв.м. и в образуването на УПИ XVIII - 2232,2237,1736 с площ 40 кв. м. и УПИ XIX - 2234 квартал 127 с площ 252,00 кв.м. на основание възстановено право на собственост и наследствено правоприемство.

В срока за отговор на исковата молба от ответниците И. Н. и Н. Н. е направено възражение за придобиване на имота на основание давностно владение за периода от 25.03.1996 г. до момента на предявяване на исковата молба, когато е прекъснато владението с предявяване на исковата молба, като са поддържали , че до 19.02.2008 г. имотът е владян от бащата на ответника -Н. Н., а след това от ответниците, както и възражение, че имотът е бил оставен на Н. Н., с оглед приживе извършена делба от наследодателя И. И..

От прието по делото Удостоверение за наследници изх. № 740 от 10.10.2023 г. на 4

Община С. се установява, че И. Н. И. починал на 10.03.1970 г. е имал трима сина - Н. И. Н. починал 2015 г., оставил за свои наследници Л. Н., М. К., Н. И. Н., М. П. Р. и Н. И., - Г. И. Н. починал 1984 г., оставил за свои наследници - Р. Т., Л. Х., И. Л. и И. Г. И. и - Н. И. Н. починал 2008 г. оставил за свои наследници - И. Н. Н. и Т. Н. Ф..