Решение № 5719 от 25.03.2026, Софийски районен съд
- Съд
- Софийски районен съд
- Дело
- Гражданско дело 646/2026
- Вид
- Решение № 5719
- Подписан
- 25.03.2026
- Състав
- СВЕТЛОЗАР ДИМИТРОВ ДИМИТРОВ
Цитирани разпоредби
- чл. 124, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 237 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 237, ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 38, ал. 2 · Закон за адвокатурата
РЕШЕНИЕ
№ 5719 гр. София, 25.03.2026 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 40 СЪСТАВ, в публично заседание на деветнадесети март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:
Председател: СВЕТЛОЗАР Д. ДИМИТРОВ при участието на секретаря ДЕСИСЛАВА ИВ. ПОПОВА като разгледа докладваното от СВЕТЛОЗАР Д. ДИМИТРОВ Гражданско дело № 20261110100646 по описа за 2026 година
Производството е образувано по искова молба на Г. Н. К. срещу „Макроадванс“ АД.
Ищецът твърди, че на 05.08.2024г. сключил с ответника договор за кредит № 262196 за сумата от 700лв., като бил уведомен, че към настоящия момент дължал 570,43 евро/1,115,66 лв. Счита, че сумата е недължима поради недействителност на договора за кредит.
С оглед изложеното, моли за постановяване на решение, с което да бъде признато за установено, че не дължи сумата от 1115,66лв.
Ответникът е подал отговор на исковата молба в законоустановения срок, с който признава иска. Счита, че не е дал повод за завеждането му и не следва да отговаря за сторените разноски.
Съдът, като съобрази събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност и обсъди доводите на страните, намира следното:
Предявен за разглеждане е отрицателен установителен иск с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК.
Съгласно разпоредбата на чл. 237 ГПК, ако ответникът признае иска, по искане на ищеца съдът прекратява съдебното дирене и се произнася с решение съобразно признанието. В мотивите е достатъчно да се укаже, че то се основава на признанието на иска.
В случая съдът намира, че са налице предпоставките за постановяване на решение при признание на иска. Ответникът с отговора на исковата молба е признал предявения иск. Признатото право не противоречи на закона или на добрите нрави, а страната разполага с възможността да се разпорежда с признатото право. По арг. от чл.
237, ал. 2 ГПК мотиви по съществото на спора не следва да се излагат.
Съобразно изложеното, следва да се постанови решение, с което предявеният 1 иск да бъде уважен.
По разноските:
Ответникът поддържа, че с поведението си не е дал повод за завеждане на делото, като е признал предявения иск, поради което приложение следва да намери чл.
78, ал. 2 ГПК. Нормата гласи, че ако ответникът с поведението си не е дал повод за завеждане на делото и ако признае иска, разноските се възлагат върху ищеца. Изисква се кумулативно наличие и на двете предпоставки.
Съдът намира, че в случая по делото се установява, че ответникът е дал повод за завеждане на иска. Същият е сключил договор, в който признава, че се съдържат клаузи, водещи до неговата недействителност и че поради това се дължи само чистата стойност на кредита. Въпреки това, видно от изпратеното писмо на 06.01.2026г /л. 5/, което предхожда образуването на делото, се изисква от Г. К. да заплати по процесния договор сумата от 1156,66лв., която в настоящия процес се признава, че не дължи.
Тоест, извънпроцесуалното поведение по претендиране плащането на сумата дава повод на ищеца да се защити, като заведе иск за признаване със сила на пресъдено нещо, че не дължи вземането. Ето защо, ответникът следва да отговаря за направените разноски, които са 25,56 евро за държавна такса. Претендира се и адв. възнаграждение по чл. 38, ал. 2 ЗАдв. от процесуалния представител на ищеца, което съдът определя на 300лв. без ДДС или 360лв. с ДДС (с оглед доказателствата за регистрация по ДДС) при съобразяване липсата на фактическа и правна сложност на делото и направеното признание.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявения от Г. Н. К., ЕГН: **********, с адрес: ***** срещу „Макроадванс“ АД, ЕИК: 201127485, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „Г. С. Раковски“ № 147, ап. 14, иск с правно основание чл.
124, ал. 1 ГПК, че ищецът не дължи на ответното дружество сумата от 1115,66лв.
(570,43 евро) по договор за кредит № 262196/05.08.2024г.
ОСЪЖДА „Макроадванс“ АД, ЕИК: 201127485, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „Г. С. Раковски“ № 147, ап. 14, да заплати на Г. Н. К., ЕГН:
**********, с адрес: ***** на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата от 25,56 евро – разноски за държавна такса.
ОСЪЖДА „Макроадванс“ АД, ЕИК: 201127485, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „Г. С. Раковски“ № 147, ап. 14, да заплати на адв. Д. Г. от АК – Ловеч с личен № **** и адрес: ******* на основание чл. 38, ал. 2 ЗАдв. сумата от 184,07 евро с ДДС – адв. възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
2