Определение № 598 от 19.06.2025, Окръжен съд - Пловдив

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 598 гр. Пловдив, 19.06.2025 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, I СЪСТАВ, в закрито заседание на деветнадесети юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Весела Ив. Евстатиева

Членове:

Миглена Р. Маркова

Иванка П. Гоцева като разгледа докладваното от Иванка П. Гоцева Въззивно частно наказателно дело № 20255300601336 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 243, ал. 7 и ал. 8 от НПК.

С определение № 60 от 27.05.2025г., постановено по ЧНД № 243/2025г., Районен съд - Асеновград, IV-ти н.с., е потвърдил постановлението на РП Пловдив, ТО - Асеновград от 24.03.2025г., с което на основание чл.243, ал.1, т.1 вр. чл.24, ал.1, т.1 от НПК е прекратено наказателното производство по ДП № 707/2023г. по описа на РУ - Асеновград, образувано за престъпление по чл.343, ал.1, б. „б“ вр.чл. 342, ал.1 от НК. В хода на разследването няма привлечено лице в качеството на обвиняем.

Срещу така постановеното определение е постъпила жалба от пострадалата М. А. В., чрез повереника й адв. А.Б. от САК, в която навежда доводи за неправилност и незаконосъобразност на атакувания съдебен акт.

Жалбоподателката твърди, че в резултат на пътнотранспортно произшествие са й причинени средни телесни повреди, които представляват съставомерен резултат на престъпление по чл. 343, ал. 1, б. „б“ от НК. В тази връзка оспорва заключението на изготвената в досъдебното производство съдебномедицинска експертиза и изразява съмнение в нейната правилност. Сочи, че всяко увреждане, причинило разстройство на здравето повече от 30 дни, представлява средна телесна повреда, какъвто бил и настоящият случай.

Поради това иска от въззивния съд да отмени обжалваното определение и потвърденото с него постановление на наблюдаващия прокурор, като върне делото на РП - Пловдив, ТО – Асеновград, със задължителни указания за извършване на допълнителни действия по разследването, а именно назначаване на повторна СМЕ, която да установи медико-биологичните признаци на всяко едно от причинените й увреждания, както и периода на възстановяването им.

Пловдивският окръжен съд, след като се запозна със събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, обсъди доводите, наведени в жалбата и аргументите в атакуваното определение, намира, че жалбата е процесуално ДОПУСТИМА - подадена е от надлежна страна, в законоустановения срок и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт.

1

Разгледана по същество е НЕОСНОВАТЕЛНА по следните съображения:

Досъдебно производство № 707/2023г. по описа на РУ – Асеновград при ОДМВР – Пловдив, пр.пр.№ 12926/2023г. на РП - Пловдив, ТО – Асеновград, е образувано на основание чл. 212, ал. 2 от НПК със съставяне на протокола за първото действие по разследването – оглед на местопроизшествие. Производството е образувано за това, че на 30.10.2023г. в гр. Асеновград, обл. Пловдив, при управление на моторно превозно средство – лек автомобил марка и модел „Х.Д.“ с рег.№ ****, са нарушени правилата за движение, като по непредпазливост е причинена средна телесна повреда на М.

А. В. - престъпление по чл. 343, ал. 1, б. „б“ вр. чл. 342, ал. 1 от НК.

С атакуваното определение Районен съд - Асеновград е потвърдил постановление на РП-Пловдив, ТО - Асеновград за прекратяване на наказателното производство по ДП № 707/2023г. на РУ – Асеновград, в което е прието, че от обективна страна св. М.А. не е осъществила престъпление по чл. 343, ал. 3, пр. последно, б. „а“, пр. второ вр.ал. 1, б. „б“, пр. второ вр.чл.

342, ал.1 от НК. За да достигне до този резултат наблюдаващият прокурор е намерил, че действително при управление на МПС св. А. е нарушила правилата за движение и с автомобила си е ударила на пешеходна пътека св.

М. В.. На пострадалата обаче й били причинени леки телесни повреди по смисъла на НК, които по аргумент от чл. 343, ал. 1, б. „б“ във вр. с ал. 3, б. „а“ от НК не представлявали съставомерен резултат на това престъпление.

При извършения съдебен контрол на постановлението за прекратяване на наказателното производство РС - Асеновград е кредитирал събраните по делото писмени и гласни доказателствени източници – показанията на св. М.

А. В. - пострадала, св. А.В.Д и св. Й.А.К - непосредствено възприели инцидента и св. Б.Й.Т – полицейски служител, запазил местопроизшествието докато пострадалата все още е лежала на пътното платно. Районният съд е дал вяра и на изготвената по писмени данни СМЕ. От правна страна първоинстанционният съд е споделил извода на прокурора за липса на осъществен състав на престъпление по чл. 343, ал.3, пр. последно, б. „а“, пр.

2-ро вр.ал.1, б „б“, пр. 2-ро вр.чл. 342, ал.1 от НК, доколкото, макар при управление на МПС водачът М.А. да е нарушила правила за движение по пътищата, в резултат на което е настъпило ПТП с пострадало лице на пешеходна пътека, то причинените на свидетелката В. телесни повреди били леки, а за съставомерност на престъплението се изисквало те да са поне средни такива. Поради това и потвърдил постановлението за прекратяване на воденото наказателно производство.

Настоящият състав на Пловдивския окръжен съд счита, че първостепенният съд е изложил фактическа обстановка, идентична с приетата в постановлението за прекратяване на наказателното производство. Същата не се оспорва и от страните, тъй като по делото е надлежно установено, че на 30.10.2023г., около 21:00ч. – 21:30ч. в гр. Асеновград, преди кръгово кръстовище, заключващо се между бул. „Б“ и ул. „В.Л.“, в посока центъра на града непосредствено пред хотел „Е“, в лявата лента се е движел лек автомобил „Х.Д.“ с рег.№ ****, управляван от св. М.А.. Последната е нарушила правилата за движение по пътищата и не е спряла преди пешеходната пътека, продължила е движението си и е ударила с предната дясна част на автомобила – с предния десен фар, движещата се по 2 пешеходната пътека св. В.. Вследствие на удара пострадалата веднага изхвърчала встрани от автомобила, като за секунди била вдигната във въздуха, след което паднала на земята. От удара е получила физически наранявания, което е наложило транспортирането й до лечебно заведение. Тази фактическа обстановка се възприема в цялост и от настоящата въззивна инстанция, като основана на съвкупния анализ на целия доказателствен материал по делото – гласните доказателства, изводими от показанията на свидетелите М. В., М.А., А.Д., Й.К. и Б.Т., преценени поотделно и в тяхната съвкупност, както и съпоставени с протокола за оглед на местопроизшествието и заключението на назначената съдебномедицинска експертиза. Събраните по делото доказателства и доказателствени средства са еднопосочни, непротиворечиви, логични и последователни, същите описват механизма на настъпване на пътнотранспортното произшествие, поведението на участниците в него свидетелите М.А. и М. В., и оказаната на пострадалата медицинска помощ, поради което и не е необходимо да се излагат обстойни съображения за кредитирането им с доверие.

От експертното заключение на назначената в досъдебното производство съдебномедицинска експертиза се установява, че в резултат на реализираното ПТП, на пострадалата В. са причинени мозъчно сътресение; счупване на дясна челна кост в областта на очницата; счупване на стените на десния горночелюстен синус; кръвонасядане на меките черепни покривки челно вдясно; кръвонасядане и оток на горния клепач на дясното око; ерозии на конюнктивата на дясната очна ябълка и охлузване на челото над дясна вежда. При изготвяне на експертизата са взети предвид събраните гласни и писмени доказателства – свидетелски показания и приложената медицинска документация - епикриза, издадена на св. В. от Клиника по Неврохирургия при УМБАЛ „Св. Георги“ ЕАД гр. Пловдив. Вещото лице не е констатирало други увреждания на здравето на пострадалата, които да се намират в причинно-следствена връзка с претърпяното ПТП, като няма доказателства или твърдения за противното. Въззивната инстанция намира, че експертното заключение е пълно и компетентно изготвено, същото е обосновано и не съществува съмнение в неговата правилност. В случая не са необходими специални знания от областта на медицинската наука, за да се отговори на спорния правен въпрос дали уврежданията на пострадалата следва да се квалифицират като средна или лека телесна повреда. По делото не са налични и не се сочат допълнителни медицински документи, които да бъдат взети предвид, поради което и няма основание за назначаване на допълнителна или повторна медицинска експертиза.

Настоящият съдебен състав намира за неоснователни наведените в жалбата възражения за характера на нараняванията, получени от пострадалата и това, че същите представляват средна телесна повреда. За да се приеме, че е налице средна телесна повреда по смисъла на чл. 129, ал.2 от НК е необходимо да се установи, че конкретните увреждания реализират медико-биологичния признак „трайно отслабване на зрението или слуха; трайно затрудняване на речта, на движението на крайниците, снагата или врата, на функциите на половите органи без причиняване на детеродна неспособност; счупване на челюст или избиване на зъби, без които се затруднява дъвченето или говоренето; обезобразяване на лицето или на други части от тялото;

3 постоянно разстройство на здравето, неопасно за живота, или разстройство на здравето, временно опасно за живота; наранявания, които проникват в черепната, гръдната и коремната кухина“, като изброяването е изчерпателно.

Съобразно задължителната съдебна практика в ППВС № 3/1979г.

„всяко ограничение на зрителната или слуховата способност представлява отслабване на зрението или слуха. Отслабването на зрението или слуха трябва да бъде трайна последица от увреждането. Под „трайно отслабване“ се разбира причиняване на затруднения или ограничавания на зрението и слуха през един сравнително по-дълъг период, не по-малко от около тридесет дни, без да се изключва той да продължи неопределено време. Трайното затрудняване на речта се осъществява чрез засягане на такива органи или функции, в резултат на което увреденият загубва способността свободно и правилно да изразява мислите си чрез членоразделна реч. Трайното затрудняване на крайниците се изразява в ограничаване възможността на увреденото лице да извършва активни физически движения и трудова дейност. Увреждането на снагата или врата представлява такова затруднение, което засяга двигателната способност на човека и съгласуваното им свързване с основните функции на крайниците на тялото. Затрудненията на крайниците, врата или снагата трябва да бъдат трайни. Счупването на челюст е самостоятелен признак на деянието, без да е необходимо да се съпътства от избиване на зъби. Това увреждане може да бъде само временно. Под „избиване на зъби“, без които се затруднява дъвченето или говоренето, се разбира такова увреждане, което обхваща алтернативно загуба на зъби, счупване до венеца или разклащането им, което неминуемо води до отпадането им. Деянието е съставомерно и при избиване само на един зъб, ако това е довело до затрудняване на дъвченето или говоренето. Обезобразяването е такова увреждане, при което се причиняват значителни изменения на лицето, снагата или крайниците на тялото, които обективно загрозяват вида на човека.

Краткотрайните загрозявания не съставляват средна телесна повреда.

Постоянното разстройство на здравето, неопасно за живота, е увреждане на човешкия организъм, при което се намаляват жизнените му сили или способността на организма му да се противопостави на заболявания. Общото разстройство на здравето трябва да бъде непрекъснато и в никой период да не създава опасност за живота на увредения. Сътресението на мозъка съставлява средна телесна повреда само когато е създадена временна опасност за живота.

Такава опасност е налице, когато увреденият в резултат на сътресение на мозъка изпадне в безсъзнание, макар и кратковременно. Наранявания, които проникват в черепната, гръдната и коремната кухина, са признак от състава на средната телесна повреда само когато е създаден контакт на тези кухини с външната среда“.

Ръководен от задължителните разяснения на Върховния съд, окръжният съд намира, че единственото увреждане на пострадалата, което принципно би могло да се характеризира като средна телесна повреда по настоящото дело, е сътресението на мозъка. Необходимо е обаче да се прецени дали то е било съпроводено с изпадане в безсъзнание, макар и кратковременно /ППВС №3/27.09.1979г./. Доколкото СМЕ не установява мозъчното сътресение да е било съпроводено с промяна на съзнанието, ПОС приема, че не е била създадена временна опасност за живота на св. В. и в този смисъл не е налице 4 средна телесна повреда по смисъла на чл. 129, ал.2 от НК.