Протокол № 616 от 14.10.2026, Окръжен съд - Варна

Личните данни в текста са заличени.

ПРОТОКОЛ

№ 616 гр. Варна, 14.10.2026 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА в публично заседание на девети октомври през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Тони Кръстев при участието на секретаря Мая Т. И.

Сложи за разглеждане докладваното от Тони Кръстев Търговско дело № 20213100900215 по описа за 2021 година.

На именното повикване в 11:42 часа се явиха:

Ищецът Й. Н. И. , редовно призована, не се явява, представлява се от адвокат С. С., редовно упълномощен и приет от съда от днес.

Ответникът Г. Ф., редовно призован, не се представлява.

СЪДЪТ докладва молба с вх.№ 32106 от 06.10.2026 г. от ответника чрез адвокат Л. В., в която моли да де бъде даден ход на делото в отсъствие на ответника.

Третото лице помагач А. К. А., редовно призован, не се явява, представлява се от адвокат М. Р., редовно упълномощен и приет от съда от днес.

Свидетелят Д. С. С., редовно уведомен по телефона, не се явява.

Вещото лице С. И. К.А, редовно уведомен по телефона, явява се лично.

Адв. С.: Моля да дадете ход на делото.

Адв. Р.: Моля да дадете ход на делото.

СЪДЪТ, предвид редовното призоваване на страните, намира, че не са налице процесуални пречки по хода на делото, поради което О П Р Е Д Е Л И:

ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО

СЪДЪТ, на основание чл. 143 от ГПК пристъпва към изясняване на фактическата страна на спора, като приканва страните да изразят становище по проекта за доклад на делото.

Адв. С.: Поддържам исковата молба. Запознат съм с проекта за доклад.

Нямам възражения и моля да го приемете за окончателен.

СЪДЪТ докладва молба с вх.№ 32106 от 06.10.2026 г. от ответника чрез адвокат Л. В. в останалата част, в която заявява, че поддържа изцяло 1 депозираните отговори, всички направени оспорвания и доказателствени искания. Оспорва предявените искове за неимуществени вреди и законна лихва. Няма възражения по проекта за доклад. Моли да бъде изслушана и приета изготвената съдебно-автотехническа експертиза. Задават се въпроси към допуснатите на ищеца свидетели и към призования свидетел Д. С..

Изразява кратко становище по същество, в случай че бъде даден ход на делото, както и прави искане за присъждане на разноски.

Адв. Р.: Оспорваме исковете, включително и оспорваме обратния иск към доверителя ми по съображенията в отговора. Запознат съм с проекта за доклад. Нямам възражения и нямам искания за допълване или изменение на доклада. Моля да го приемете за окончателен.

СЪДЪТ, като взе предвид изявленията на процесуалните представители на страните, на основание чл. 146 от ГПК, ПРИСТЪПВА КЪМ ДОКЛАД на предявените искове, съобразно Определение № 1240 от 22.07.2026 година и го ОБЯВЯВА ЗА ОКОНЧАТЕЛЕН, в следния смисъл:

Твърдения на ищцата по първоначалния иск:

Ищцата твърди, че на 28.07.2016 г. около 20:00 ч. в гр. Варна, на бул.

„Осми Приморски полк“, Н. Н. Н. се придвижвала с помощно средство и със съпруга си. След като се изкачила по стъпалата от входа на имота им, тя се установила в близост до пътното платно, за да изчака съпруга си и двамата да пресекат към намиращата се наблизо автобусна спирка. В същото време А. К.

А. управлявал мотоциклет „Хонда“ с рег. № ****** в посока от центъра на гр.

Варна към кв. „Виница“. След излизане от десен завой той разполагал с видимост към пешеходката от около 82 м, но не намалил скоростта си и я ударил с дясната предна странична част на мотоциклета. От удара Н. Н. Н. получила тежка комбинирана травма, включваща множество черепномозъчни, гръдни, гръбначни и тазови увреждания, вследствие на които починала.

По повод произшествието било образувано ДП № 475/2016 г. по описа на Пето РУ при ОД на МВР – Варна, а впоследствие и наказателно производство срещу А. К. А.. С влязла в сила присъда последният е признат за виновен, че при управление на мотоциклета нарушил правилото на чл. 20, ал.

2, изр. 2 ЗДвП и по непредпазливост причинил смъртта на Н. Н. Н..

Ищцата поддържа, че е дъщеря на починалата и между двете съществувала много силна и близка връзка. Майка била изключителна опора в нейния живот. Внезапната загуба породила непреодолима болка, трайно чувство за празнота, силен емоционален стрес и негативни психически изживявания. Твърди още, че впоследствие загубила и своя баща, който не могъл да преодолее смъртта на съпругата си, поради което възприема произшествието като причина да остане и без двамата си родители.

Към датата на произшествието за управлявания от А. К. А. мотоциклет не била сключена задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите. На 15.07.2020 г. ищцата предявила пред Г. фонд 2 писмена претенция с вх. № 24-01-321/15.07.2020 г., но обезщетение не било определено и изплатено. Счита, че са налице всички предпоставки за ангажиране на отговорността на Фонда и че сумата 102 258,38 евро съответства на действително претърпените вреди и на критерия за справедливост по чл. 52 ЗЗД.

С допълнителните искови молби ищцата оспорва възраженията на Г. фонд и А. К. А.. Поддържа, че претендираният размер не е завишен, че доказването на конкретните неимуществени вреди следва да бъде проведено в настоящото производство и че не е налице съпричиняване.

Според нея водачът е имал достатъчна видимост, възприел е пострадалата и въпреки това я е ударил при движение със скорост над разрешената. Оспорва и тезата на ответника за по-късен начален момент на лихвата.

Отговор и възражения на Г. фонд:

Г. фонд не оспорва механизма на произшествието, извършването на противоправното деяние и вината на А. К. А., установени с присъда № 33/31.05.2022 г. по НОХД № 10/2022 г. на Окръжен съд – Варна, изменена с решение № 14/13.02.2024 г. по ВНОХД № 217/2023 г. на Апелативен съд – Варна и оставена в сила с решение № 114/26.02.2026 г. по КНОХД № 452/2024 г. на ВКС. Не оспорва и че към датата на произшествието за мотоциклета не е имало действаща застраховка „Гражданска отговорност“.

Ответникът оспорва твърденията за изключително близки отношения между ищцата и нейната майка, както и характера, интензитета и продължителността на претърпените вреди. Поддържа, че липсват доказателства за заявените болки и страдания, а при условията на евентуалност прави възражение за прекомерност на претендираното обезщетение като несъответстващо на критерия за справедливост по чл. 52 ЗЗД.

Г. фонд прави възражение за съпричиняване. Твърди, че пострадалата е предприела пресичане, без да вземе мерки за собствената си безопасност и без да съобрази отстоянието и скоростта на приближаващия мотоциклет, с което е нарушила чл. 113, ал. 1, т. 1 ЗДвП. Сочи, че това поведение е било в причинна връзка с настъпилия резултат и е отчетено в наказателното производство.

Оспорва и началния момент на претенцията за законна лихва. Поддържа, че Фондът не е делинквент и изпълнява чуждо задължение при наличието на законовите предпоставки и след провеждане на предвидената в Кодекса за застраховането процедура. Според ответника към претенцията не били представени необходимите документи, поради което с уведомление изх. № 2401-321/17.07.2020 г. били поискани допълнителни доказателства и информация от прокуратурата. Поради непредставянето им Фондът бил в обективна невъзможност да определи обезщетение и не изпаднал в забава от 15.07.2020 г.

Претендира отхвърляне на исковете и присъждане на разноски, като 3 прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на ищцата.

Обратен иск на Г. фонд:

Г. фонд основава обратния иск на твърденията, че А. К. А. е прекият причинител на вредите, управлявал е мотоциклета без задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ и е признат за виновен за произшествието с влязла в сила присъда. Поддържа, че след изплащане на обезщетението по чл. 557, ал. 1 КЗ встъпва по силата на чл. 558, ал. 7 КЗ в правата на увреденото лице до размера на платеното обезщетение и лихви, както и на разходите за определянето и изплащането им.

Иска, при уважаване на първоначалния иск и след плащане на присъдените на Й. Н. И. суми, А. К. А. да бъде осъден да заплати 13 000 евро като част от общо регресно вземане 102 258,38 евро, ведно със заявената законна лихва върху претендираната част от главницата, както и сумите за разноски, които Фондът би бил осъден да плати по главния иск, и разноските по обратния иск. По обратния иск Г. фонд се ползва от доказателствата и доказателствените искания по първоначалния иск.

Становище и възражения на третото лице-помагач и ответник по обратния иск А. К. А.:

А. К. А. приема допустимостта на първоначалните искове и не оспорва обстоятелствата, установени с влязлата в сила присъда, родствената връзка между ищцата и починалата, настъпването на неимуществени вреди по принцип и липсата на задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ за мотоциклета. Оспорва първоначалния и обратния иск по размер, както и характера, степента, обхвата и интензитета на конкретно заявените вреди.

Твърди, че пострадалата първоначално се намирала в покой върху отводнителна решетка извън платното за движение, но внезапно предприела пресичане, без да се огледа и без да се съобрази с приближаващите велосипедист и мотоциклет. Към този момент мотоциклетът се движел със скорост 54,6 км/ч и се намирал на не повече от 27 м от мястото на удара, а пострадалата изминала 1,2 м по платното до сблъсъка. Водачът реагирал своевременно, но ударът бил в опасната му зона за спиране както при фактическата скорост, така и при скорост 50 км/ч.

Поддържа, че Н. Н. Н. е нарушила чл. 32, ал. 1 и ал. 2, чл. 113, ал. 1, т. 1 и чл. 114, т. 1 и т. 2 ЗДвП, тъй като не сигнализирала намерението си да пресича, предприела пресичане извън пешеходна пътека, не се огледала, не съобразила близостта и скоростта на превозните средства и навлязла внезапно на платното. Счита, че това поведение е допринесло за вредоносния резултат в степен не по-малка от 85 %, поради което обезщетението следва да бъде значително намалено по реда на чл. 51, ал. 2 ЗЗД.

Излага доводи, че към произшествието Н. Н. Н. била на 81 години, страдала от хроничен бронхит, белодробен емфизем, хроничен възпалителен процес на щитовидната жлеза и атеросклеротични изменения, а ищцата и 4 майка не живеели съвместно, а в отделни домакинства. Счита, че възрастта, здравословното състояние, фактическите отношения между майката и дъщерята и липсата на общо домакинство следва да бъдат съобразени при определяне на справедливото обезщетение.

По акцесорния иск възразява, че лихвата е погасена по давност за периода, надхвърлящ три години преди подаването на исковата молба.

Поддържа същите възражения и срещу обратния иск, който оспорва по размер.

Правна квалификация:

Първоначалният иск за обезщетение има правно основание чл. 557, ал. 1, т. 2, б. „а“ КЗ. Претенцията за законна лихва е с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД във връзка с чл. 557, ал. 1, т. 2, б. „а“ и чл. 558, ал. 1 КЗ.

Възражението за съпричиняване има правно основание чл. 51, ал. 2 ЗЗД, а възражението за погасителна давност на лихвата – чл. 111, б. „в“ ЗЗД.

Обратният частичен иск на Г. фонд срещу А. К. А. има правно основание чл. 558, ал. 7 КЗ, а заявената към него претенция за законна лихва чл. 86, ал. 1 ЗЗД.

Доказателствена тежест:

В тежест на ищцата Й. Н. И. е да докаже при условията на пълно и главно доказване фактите, пораждащи отговорността на Г. фонд: настъпването на произшествието на територията на Република България; противоправното и виновно поведение на водача; причинната връзка между деянието и смъртта на Н. Н. Н.; родствената си връзка с починалата; липсата на действаща задължителна застраховка „Гражданска отговорност“; претърпените неимуществени вреди, техния характер, интензитет и продължителност; предявяването на претенция пред Фонда и настъпването на изискуемостта на вземането, включително фактите, обосноваващи претендирания начален момент на законната лихва.

Ищцата не следва да доказва обстоятелствата, за които присъдата има задължителна сила по чл. 300 ГПК, нито отделените по-долу като безспорни факти.

В тежест на Г. фонд и на подпомагащото го трето лице А.

К. А. е да докажат конкретното поведение на пострадалата, на което основават възражението за съпричиняване, нарушените от нея правила за движение и причинната връзка между това поведение и настъпилия вредоносен резултат.