Определение № 1658 от 13.02.2026, Административен съд - Пловдив

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1658

Пловдив, 13.02.2026 г.

Административният съд - Пловдив - XV Състав, в закрито заседание на тринадесети февруари две хиляди двадесет и шеста година в състав:

Съдия:

ПЕТЪР КАСАБОВ като разгледа докладваното от съдията Петър Касабов административно дело № 328/2026 г. на Административен съд - Пловдив, за да се произнесе, взе предвид следното:

Основното производството е образувано по жалба на М. К. Х., [ЕГН], адрес: [населено място], [улица], чрез адвокат Л. П. А. - М., срещу заповед № GPAM-2030611/23.01.2026 г. на младши автоконтрольор в Районно управление - Асеновград при Областна дирекция на Министерство на вътрешните работи – Пловдив, с която спрямо оспорващия на основание чл. 171, т. 1, б. „3“ вр. чл. 140, ал. 1, пр. 1 от Закона за движение по пътищата е приложена принудителна административна мярка – временно отнемане на свидетелството за управление на моторно превозно средство до решаване на въпроса за отговорността, но не повече от 6 месеца.

Субсидиарното производство по реда на чл. 166, ал. 4 от АПК е във връзка с искане от жалбоподателя съдът да спре допуснатото по силата на закона предварително изпълнение на обжалвания индивидуален административен акт. Искането е основано на твърдението за незаконосъобразност на приложената мярка и оспорване на установената от контролните органи фактическа обстановка.

Административният орган поддържа становище за неоснователност на искането и моли да бъде оставено без уважение.

Искането е направено от лице с надлежна процесуална легитимация - жалбоподател по настоящия правен спор и адресат на административния акт, чието изпълнение се иска да бъде спряно. Жалбата срещу процесната заповед е подадена в законоустановения срок и при наличието на правен интерес, поради което е допустима за разглеждане. Доколкото искането по чл. 166 от АПК - за спиране на предварителното изпълнение, е производно и обусловено от наличието на висящо съдебно производство по оспорване на административния акт, каквото в случая е налице, то същото е допустимо за разглеждане. По същество искането е неоснователно.

Процесната заповед е издадена на основание чл. 171, т. 1 от ЗДвП и съобразно правилото на чл.172, ал. 6 от същия закон оспорването не спира нейното изпълнение. Тоест в случая предварителното изпълнение е допуснато по силата на самия закон, без да е необходимо административният орган да обосновава наличието на някоя от материалноправните предпоставки на чл. 60, ал. 1 от АПК.

Правомощието по чл. 171, т. 1 от ЗДвП цели да обезпечи защитата на живота и здравето на участниците в движението. Иначе казано, в случая предварителното изпълнение на заповедта е нормативно обосновано с цел защита на особено важни държавни и обществени интереси.

Допускането на предварително изпълнение на посочената категория административни актове по силата на закона се явява изключителна мярка. За да не доведе тази намеса на държавната власт в правата и законните интереси на лицата до непропорционално накърняване, следва да е налице съразмерност на преследваната обществена цел спрямо личния интерес на адресата на акта. Именно поради това законодателят е предвидил - чл. 166, ал. 4 от АПК вр. чл.172, ал. 6 от ЗДвП, възможност съдът да прецени дали допуснатото по силата на закона предварително изпълнение няма да причини значителна или трудно поправима вреда на адресата на акта. В случай, че такава опасност е налице изпълнението може да бъде отложено да стабилизиране на административния акт. По аргумент от законовата разпоредба, съдът прави тази преценка само на базата на нови обстоятелства, които са възникнали след издаване на оспорения акт. Тежестта за доказването им пада изцяло върху засегнатото лице. По аргумент от чл. 166, ал. 2 от АПК, адресатът на изпълнението следва по несъмнен начин да докаже, че последното може да му причини значителна или трудно поправима вреда. На установяване подлежи реалният риск от настъпване на вредата и нейните количествени и качествени характеристики.

В случая жалбоподателят твърди, че предварителното изпълнение на заповедта ще му причини значителна и трудно поправима вреда, която се изразява в затруднение за упражняване на трудова дейност като шофьор на дребен бизнес, свързан с ежедневно снабдяване на заведения с продукти. Сочи се, че отнемането на СУМПС значително затруднява ежедневието и прехраната на цялото семейство на жалбоподателя. В подкрепа на тези твърдения не се представят доказателства, нито се конкретизира видът и размерът на вредите.

Спирането на допуснатото по силата на чл.172, ал. 6 от ЗДвП предварително изпълнение, единствено на основание типичните за превантивната мярка последици, би означавало интересите на водача – уличен в противоправно поведение, самоцелно да бъдат поставени над обществените като се приеме, че нуждата му от управление на моторно превозно средство е над нуждата да бъде гарантиран животът и здравето на останалите участници в движението. Такъв подход несъмнено ще лиши от ефективност защитата на особено важните държавни и обществени интереси и ще прегради постигането на преследваната от закона цел. Нормална и целена последица от мярката е преграждането на възможността провинилият се водач да управлява МПС. Жалбоподателя твърди, че ще му бъде причинила вреда от невъзможността му да полага труд, изискващ управление на МПС. Заявеното обстоятелство не се крепи на доказателства. Дори да се даде доверие на твърдението на жалбоподателя, че ще понесе вреди от предварителното изпълнение на заповедта, които не се доказват нито по вид, нито по размер, то тези вреди ще са типични и производни от постигане целите на административната принуда. Тези вреди в случая не може да бъдат квалифицирани като значителни или трудно поправими по смисъла, вложен от законодателя. Като значителна или трудно поправима вреда следва да се определи само такава увреда, която не може да бъде репарирана по обезщетителен ред, каквато в случая не е установена (в този смисъл определение № 397 от 15.01.2026 г. на ВАС по адм. д. № 11729/2025 г., VII о.).

Конституционно закрепеното право на труд и упражняване на избрана професия или дейност не е неограничимо. В случая не се касае за лишаване от право, а за неговото ограничение, което е нормативно заложено, и ограничението не е пряко (тъй като не се констатира хипотеза на лишаване от права), а е последица от изпълнението на мярката като вид държавна принуда.

Заявеният от жалбоподателя риск определено не е от категорията рискове, противопоставими на защитимия от законодателя обществен интерес (живота и здравето на гражданите). Отнемането на СУМПС е последица от приложената мярка, а не от допуснатото по закон предварително изпълнение на същата.

Не е налице и предпоставката изпълнението да се спре поради "нови обстоятелства" в съответствие с изискването на чл. 166, ал. 2 АПК. Съставът на чл. 171, т. 1, б. „з“, б. „гг“ вр. чл. 140, ал. 1, пр. 1 от Закона за движение по пътищата не отдава правно значение на обстоятелството дали след налагане на мярката е заплатена задължителната застраховка „Гражданска отговорност“ за автомобила, респ. дали регистрацията му е била служебно възстановена. За разлика от хипотезата на чл. 171, т. 1, б. „е“ ЗДвП, където сключването на застраховката е предвидено от законодателя като факт от правно значение за срока на изпълнение на мярката, в настоящия случай това поведение не води до отпадане на основанието за изпълнение на наложената принудителна административна мярка.

По тези съображения съдът намира, че в случая не се доказва нито реалният риск за настъпване на вреда, нито значителният и непоправимият й характер като възможен обективен резултат от допуснатото по силата на закона предварително изпълнение. Тоест не се доказва наличието на предпоставките по чл. 166, ал. 4 от АПК, които да налагат превантивна защита на правната сфера на жалбоподателя.

Ето защо, Съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на М. К. Х., [ЕГН], адрес: [населено място], [улица], чрез адвокат Л. П. А. - М., за спиране на допуснатото по силата на закона предварително изпълнение на заповед № GPAM-2030611/23.01.2026 г. на младши автоконтрольор в Районно управление - Асеновград при Областна дирекция на Министерство на вътрешните работи – Пловдив.

Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред Върховния административен съд на Република България в седем дневен срок от съобщаването на страните за неговото постановяване.

Съдия: