Решение № 2 от 03.01.2025, Районен съд - Ихтиман

РЕШЕНИЕ

№2 гр. Ихтиман, 03.01.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ИХТИМАН, ПЪРВИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на дванадесети декември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Радослава М. Йорданова при участието на секретаря Лиана Цв. Тенекева като разгледа докладваното от Радослава М. Йорданова Административно наказателно дело № 20241840200346 по описа за 2024 година производство по чл. 59д и сл. от ЗАНН

В. А. Б. ЕГН ********** от гр. Пловдив е обжалвал наказателно постановление № 23-1204-002111 от 16.01.2024 г. на Началник група в ОДМВР-София, с което на основание чл. 179, ал. 2 ЗДвП му е наложена глоба в размер на 200 лева и на основание чл. 175, ал. 1, т.

5 ЗДвП му е наложено наказание глоба в размер на 50 лева и е лишен от право да управлява МПС за срок от 1 месец.

В жалбата се твърди, че не са извършени твърдяните административни нарушения, както и че наказателното постановление е издадено при съществено нарушение на процесуалните правила.

Въззиваемата страна, не изпраща представител, не взема становище по жалбата.

Съдът, като обсъди доводите на страните и събраните писмени и гласни доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено следното:

На 15.12.2023 г. В. Б. пътувал по АМ „Тракия“ посока гр. София, като е управлявал лек автомобил „Мерцедес С 350“, рег. № *. Времето било студено и валял сняг. Около 15,30 часа в района на 26-км на магистралата изгубил управлението на автомобила и се е ударил в средната еластична ограда. След удара отбил в аварийната лента и позвънил на телефон 112.

След като почакал около 30 минути той решил да се придвижи до гр. София с пристигналата при него пътна помощ. След потеглянето му на мястото дошъл екип на сектор ПП към ОДМВР. Полицейските служители установили, че около 30 м от средната еластичната ограда е повредена и продължили към гр. София, като и на разклона за с. Верила настигнали пътната помощ.

Там въз основа на попълнена декларация от водача бил съставен протокол за ПТП и АУАН № 1073601 на водача, в който актосъставителят е приел, че Б. е реализирал ПТП с материални щети поради движение с несъобразена скорост с пътните условия – снеговалеж и мокра настилка, не е останал на мястото на ПТП до пристигане на представители на МВР и е напуснал местопроизшествието, като нарушенията са квалифицирани по чл. 20, ал. 2 1

ЗДвП и чл. 123, ал. 2, т. 2, б. „б“ ЗДвП.

Посочената фактическа обстановка се установи от разпита на полицейските служители И. Г. и Н. С. и от съставените АУАН и протокол за ПТП.

Впоследствие е издадено и атакуваното наказателно постановление, с което на Б. за допуснатото нарушение на чл. 20, ал. 2 ЗДвП на основание чл. 179, ал. 2 ЗДвП му е наложена глоба в размер на 200 лева, а за нарушение на чл. 123, ал. 1, т. 2, б. „б“ ЗДвП на основание чл. 175, ал. 1, т. 5 ЗДвП му е наложено наказание глоба в размер на 50 лева и е лишен от право да управлява МПС за срок от 1 месец.

Съгласно изисканата справка от Националния институт по метеорология и хидрология на 15.12.2023 г. през деня в западна и централна България е започнал валеж от дъжд, като в района на АМ „Тракия, 26 км /при с. Вакарел/ с надморска височина около 790 м най-вероятно е имало валеж от сняг.

При така установеното от фактическа страна съдът достигна до следните правни изводи:

Актът и наказателното постановление са издадени от съответните органи в кръга на тяхната компетентност, като в хода на административнонаказателното производство не са били допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, които да накърнят правото на защита на жалбоподателя и които да представляват формално основание за отмяната на атакуваното наказателно постановление.

Несъмнено е, че в преценката си дали да издаде наказателното постановление или не, административнонаказващият орган се основава на фактическите констатации в акта за установяване на административно нарушение. В съдебното производство, обаче, тези констатации нямат никаква обвързваща доказателствена сила и обстоятелствата относно извършването на вмененото на наказаното лице административно нарушение подлежат на установяване с всички допустими доказателствени средства.

По същество съдът намира, че жалбата по отношение на допуснатото нарушение по чл. 20, ал. 2 ЗДвП е неоснователна.

Нарушението от водач на МПС на чл. 20, ал. 2 ЗДвП, ако е довело да причиняване на пътно-транспортно произшествие, е санкционирано с разпоредбата на чл. 179, ал. 2 ЗДвП, т.е. административно нарушение е не самото движение с несъобразена скорост, а причиняването на ПТП в резултат на движение с несъобразена скорост. Съгласно §6, т. 30 от ДР на ЗДвП пътнотранспортно произшествие е събитие, възникнало в процеса на движението на пътно превозно средство и предизвикало нараняване или смърт на хора, повреда на пътно превозно средство, път, пътно съоръжение, товар или други материални щети. Ето защо преценката дали е извършено административно нарушение изисква да се установят както всички характеристики на пътната обстановка и движението на автомобила, така и на причинените повреди. Следва да се има предвид, че несъобразената скорост не е факт, от който се правят съответни изводи, а предмет на изясняване и доказване. Минимални предпоставки за това в конкретния случай са налице. От съставения АУАН, протокола за ПТП и декларацията на водача се установи, че към момента на настъпване на пътно-транспортното произшествие в района на 26 км на АМ „Тракия“ пътната настилка е била мокра и е имало снеговалеж, т.е. макар и лаконично са установени конкретните условия на движение. Обстоятелството, че е имало снеговалеж е потвърдено и от справката на НИМХ. Нещо повече – при констатирано движение с несъобразена скорост наказващият орган няма задължение да посочи каква е била конкретната скорост на движение – принципно всеки водач при управление на МПС е длъжен да избере такава скорост, която да е съобразена не само с примерно посочените от чл. 20, ал. 2 ЗДвП обективни факти от действителността, но и с всички други затруднения и препятствия в движението, произтичащи от пътните условия и ситуации.

2

В случая изводът на контролните органи за механизма на настъпилото ПТП е направен въз основа на твърдението на самия участник в него, тъй като автомобилът е бил преместен и служителите на КАТ не са очевидци. Водачът не е оспорил констатациите на св.

С. в съставения протокол за ПТП.

Според съда е несъмнено установено, че жалбоподателят се е движел с такава скорост на движение, която обективно не е била съобразена с мократа пътна настилка и започналия снеговалеж, вследствие на което е загубил контрол на управляваното МПС и се е ударил в средната мантинела на магистралата, в резултат на което по нея са настъпили материални щети. Съдът приема, че ако скоростта на Б. е била съобразена с мократа пътна настилка, то той не би напуснал лентата си на движение, респ. не би предизвикал пътнотранспортното произшествие и е било въпрос на шанс да не предизвика по-тежко ПТП с други участници в движението.

В този смисъл съдът приема, че атакуваното наказателно постановление в тази си част е правилно и законосъобразно, поради което и следва да бъде потвърдено.

Не е така обаче по отношение на нарушението на чл. 123, ат. 1, т. 1 ЗДвП Разпоредбата на чл. 123 ЗДвП урежда задълженията на водачите при настъпило пътнотранспортно произшествие. Така в чл. 123, ал. 1, т. 1 ЗДвП е предвидено, че без да създава опасност за движението по пътя, водачът е длъжен да спре, за да установи какви са последиците от произшествието. В т. 2 на чл. 123, ал. 1 ЗДвП са предвидени задълженията на участник в ПТП, когато при произшествието са пострадали хора, като б. „б“ задължава водачът да остане на мястото на произшествието и да изчака пристигането на компетентните органи на Министерството на вътрешните работи.

В случая в хода на производството не се установи при настъпилото произшествие да е имало пострадали хора, поради което и за жалбоподателя не е възникнало задължението да остане на мястото на произшествието и да изчака органите на МВР, т.е. нарушението му не е съставомерно от обективна страна. Той не е извършил нарушение и на чл. 123, ал. 1, т. 1 ЗДвП, тъй като е бил спрял и е установил последиците от произшествието, като е сигнализирал органите на МВР за случилото се.

В този смисъл съдът приема, че след като е установено, че деянието на Б. не е съставомерно от обективна страна, то в тази си част атакуваното наказателно постановление е незаконосъобразно и следва да бъде отменено.

Воден от изложеното, съдът

РЕШИ:

ОТМЕНЯ наказателно постановление № 23-1204-002111 от 16.01.2024 г. на Началник група в ОДМВР-София в частта, в която на В. А. Б. ЕГН ********** от * ап. 10 за нарушение на чл. 123, ал. 1, т. 2, б. „б“ ЗДвП на основание чл. 175, ал. 1, т. 5 ЗДвП е наложено наказание глоба в размер на 50 лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от 1 месец, и го ПОТВЪРЖДАВА в останалата част, в която за нарушение на чл. 20, ал. 2 ЗДвП на основание чл. 179, ал. 2 ЗДвП му е наложена глоба в размер на 200 лева.

Решението може да се обжалва с касационна жалба по реда на АПК пред АдмССофия област в 14-дневен срок от получаване на съобщението, че е изготвено.

Съдия при Районен съд – Ихтиман: _______________________

3