Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 465 от 05.05.2022, Районен съд - Пазарджик

Съд
Районен съд - Пазарджик
Дело
Гражданско дело 988/2021
Вид
Решение № 465
Подписан
05.05.2022
Състав
Ангел Ташев

Цитирани разпоредби

  • чл.131 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.235, ал.2 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.60, ал.6 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.78, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.78, ал.3 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.50, ал.1 · Закон за движението по пътищата
  • чл.110 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.111 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.114 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 45 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.45, ал.1 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.51, ал.2 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.52 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.84, ал.3 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.86, ал.1 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.130 · Наказателен кодекс
  • чл.130, ал.2 · Наказателен кодекс

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 465 гр. П., 05.05.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – П., XIX ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на шести април през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Ангел Ташев при участието на секретаря Н. Д. като разгледа докладваното от Ангел Ташев Гражданско дело №

20215220100988 по описа за 2021 година

Производството е образувано по постъпила искова молба от Г. Н. М., ЕГН **********, с адрес: гр. П., ул. „Н. П. К.“, бл. 19 А, ет. 1, ап. 1, чрез адвокат Т.Х. Х. от САК, съдебен адрес: София 1606, ул. “Константин Иречек” № 7, етаж 2, офис 3, тел. за връзка:

***, против Застрахователна компания „Лев Инс“ АД, ЕИК 121130788, представлявано от М. С. М.-Г. и П. В. Д. - изпълнителни директори, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. “Симеоновско шосе“ № 67А, като моли съда да осъди ответника да му заплати сумата от 8 000 лева (осем хиляди лева), представляваща застрахователно обезщетение за претърпените от ищеца неимуществени вреди от ПТП, настъпило на дата 14.03.2016 г., в гр. П., на бул. „Ивайловско шосе“, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на увреждането - 14.03.2016 г., до датата на окончателното плащане на обезщетението. Претендира разноски. Сочи банкова сметка, по която може да се преведе горепосочената сума от ответника.

В исковата молба се твърди, че на 14.03.2016 г., около 07:15 ч., Б. С. СТ., ЕГН *******, се движила в гр. П., по ул. „Х. С.“, като управлявала моторно превозно средство лек автомобил марка „Опел“, с рег. № ****, лична собственост. Достигайки до Т - образно кръстовище с бул. „Ивайловско шосе“, в нарушение на правилата за движение, не пропуснала движещия се по път с предимство (бул. Ивайловско шосе“) ищец, управляващ моторно превозно средство - лек автомобил марка „Ауди“, модел „АЗ“, с рег. № ****, лична собственост и реализирала сблъсък в него. В резултат на пътно-транспортното произшествие ищецът, получил травматични увреждания, констатирани от д-р Таня Тодорова, практикуваща в лечебно заведение „ДОВЕРИЕ ГППМП" ООД - контузия на главата и шията. Във връзка със същото бил претърпял неимуществени вреди изразяващи се 1 в болки, страдания и битови неудобства, надлежно описани в абзац четвърти от депозираната искова молба.

Твърди, че след проведения медицински преглед на дата 14.03.2016 г. и множество изследвания, ищецът ми бил изписан от лечебното заведение, с препоръки за провеждане на терапия. Възстановяването на здравословното му състояние продължило в домашни условия за период от един до два месеца след настъпилия инцидент. През първите една до две седмици, пострадалото лице се оплаквано от интензивни болки и ограничено движение в областта на шията, главоболие и световъртеж. Последните довели до невъзможност сам да задоволява битовите си потребности и ограничили на възможността му да упражнява труд.

Пострадалият се оплаквал още от отпадналост, слабост, лесна уморяемост и сънливост, симптоми които не са се наблюдавали при него преди настъпилия инцидент.

Сочи, че наред с горепосочените физически страдания, следва да се посочи, че настъпилата злополука се е отразила значително и на психиката на ищеца. През първите няколко седмици след настъпването на инцидента той и близките му съобщават, че същият е страдал от безсъние, чести кошмари, тревожност и спад в емоционалните настроения.

Излага твърдения, че собственикът на моторно превозно средство - лек автомобил марка „Опел“ - Б. С. СТ., е имал валидно сключена и действаща към момента на реализиране на процесното ПТП застраховка „Гражданска отговорност” - застрахователна полица № BG 22/115002122657, валидна от 17.08.2015 г. до 16.08.2016 г., сключена със ЗК „Лев Ине“ АД.

Сочи, че за гореописания пътен инцидент бил съставен Протокол за ПТП № 1608677/14.03.2016 г., по описа на МВР, сектор „ПП“, ОД на МВР - гр. П.. Била ангажирана и административно - наказателната отговорност на виновния водач, посредством съставянето на АУАН, серия „Г“, № *****, по описа на МВР, сектор „ПП“, ОД на МВР - гр.

П. и респективно - наказателно постановление.

В проведеното последно съдебно заседание, при редовност на призоваването ищецът Г.М. не се явява и не изпраща процесуален представител. Депозирана е молба, с която моли съда да постанови решение, с което да уважи исковата претенция. Претендира разноски. Депозира писмена защита.

В срока за писмен отговор на исковата молба по чл.131 ГПК, ответникът Застрахователна компания „Лев Инс“ АД прави възражение за съпричиняване на вредоносния резултат, дължащо се на поведението на ищеца, изразило се в нарушение на ЗДвП - управление на МПС, без поставен обезопасителен колан и нарушение на задължението да се движи със съобразена с пътните условия скорост и задължението при възникване на опасност за движението, да намали скоростта и да спре.

Прави възражение за изтекла погасителна давност на претендираната главница и законна лихва на основание чл.110 и чл.111 ЗЗД.

Оспорва твърденията за възникнали неимуществени вреди, обосноваващи претендираните от ищеца суми, както и периода, през който са търпени, като твърди, че същите не са възникнали и не са търпени през твърдения период, респективно не кореспондират с претендираните суми.

2

Оспорва твърденията за причинени при ПТП-то телесни увреди, каквито не са констатирани от длъжностното лице при съставяне на Протокола за ПТП.

Възразява, че предявеният размер на неимуществените вреди е прекомерен и завишен, като не отговаря на критериите на чл.52 от ЗЗД и надвишава рамките на обезщетителния характер на плащането. В условията на евентуалност счита, че претенцията е частично неоснователна.

В последното съдебно заседание ответното дружество не изпраща процесуален представител. Депозирало е молба, с която моли съда да отхвърли иска за сумата над 500 лева. Претендира разноски. Депозира писмена защита.

Съдът, като съобрази правните доводите на страните, събраните писмени доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл.235, ал.2 ГПК, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

Районен съд П., XIX състав е бил сезиран с осъдителен иск с правно основание чл.226, ал.1 КЗ /отменен/, във вр. с чл. 45 ЗЗД и по чл.86, ал.1 ЗЗД. /Съгласно § 22 от ПЗР на КЗ приложение следва да намери Кодекс за застраховането /обн. ДВ, бр. 103/2005 г./.

Правната норма, регламентирана в чл.226, ал.1 КЗ /отменен/, урежда и гарантира правната възможност на увреденото лице да предяви пряк иск за обезщетяване на претърпените вреди срещу застрахователя, с когото делинквентът или отговорно за неговото противоправно деяние лице е сключил договор за застраховка “Гражданска отговорност”, обезпечаваща неговата деликтна отговорност. Фактическият състав, от който произтича предявената претенция предполага настъпване на застрахователно събитие с причинени вреди на трето лице от водач на МПС (деликт), които от своя страна да са в пряка причинноследствена връзка с противоправното поведение на застрахования; валидно сключен Договор за задължителна застраховка “Гражданска отговорност” на водача, причинил вредите, към момента на непозволеното увреждане, който договор обезпечава риска от настъпване на деликта; виновно противоправно поведение на застрахования водач на МПС (деликвент).

От доказателствата по делото /справка за сключена застраховка „Гражданска отговорност“ се установява, правнорелевантното обстоятелство - че към датата на настъпване на процесното ПТП - 14.03.2016 г., е налице валиден договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ за лек автомобил марка „Опел“, с рег. № ****.

За ангажиране отговорността на застрахователя по сключена задължителна застраховка "Гражданска отговорност" на водач на МПС за вреди причинени на трето лице, е необходимо ищецът да установи, че причинените му вреди, чието обезщетяване претендира, са пряк резултат от противоправно поведение на застрахованото лице. В случая е безспорно установено, че водачът на застрахования при ответника лек автомобил „Опел“, с рег. № **** – Б. С. СТ. е нарушил правилата за движение по пътищата, уредени в ЗДвП – чл.50, ал.1 ЗДвП, а именно „не пропуска ППС движещо се по път с предимство на кръстовище“, с което си поведение е причинен вредоносен резултат за ищеца, вследствие 3 настъпилото ПТП. Горното се установява от приложеното по делото като писмено доказателство НП № 16-1006-000580/04.04.2016 г. на ОД на МВР П., влязло в законна сила на 22.04.2016 г. /по делото липсват наведени твърдения, че НП е обжалвано, респективно е отменено от съда/, АУАН бл.№ *****/14.03.2016 г. и Протокол за ПТП № 1608677/14.03.2016 г..

Безспорно е, че в последното съдебно заседание ответникът е депозирал молба с вх.

№ 7174/06.04.2022 г., с която се иска от съда да отхвърли иска за сумата над 500 лева, т.е. той счита, че същият е основателен до тази сума. Тъй като застрахователят по задължителна застраховка “Гражданска отговорност” признава задължението, макар и частично, настоящата съдебна инстанция приема, че ответникът е признал настъпването на всички правнорелевантни факти, от които възниква претендираното материално право, а именно - 1. имуществените вреди, настъпили от процесното ПТП, са причинени от лице (Б. С. СТ.), чиято деликтна отговорност през процесния период е била обезпечена чрез сключване на договор за задължителна застраховка “Гражданска отговорност” при ответното дружество, от неговото виновно и противоправно поведение и 2. към момента на настъпване на ПТП между делинквента и ответника е съществувало действително правоотношение по застраховка “Гражданска отговорност”. Тези факти се доказват и от събраните по делото доказателства – НП № 16-1006-000580/04.04.2016 г. на ОД на МВР П., влязло в законна сила на 22.04.2016 г. /по делото липсват наведени твърдения, че НП е обжалвано, респективно е отменено от съда/, АУАН бл.№ *****/14.03.2016 г. и Протокол за ПТП № 1608677/14.03.2016 г., справка за сключена застрахова „Гражданска отговорност“ от „Гаранционен фонд“ на МПС с рег. № ****, заключението на допусната и приета от съда КСМАТЕ /комплексна съдебно-медицинска и автотехническа експертиза/ и от гласните доказателства.

От показанията на свидетеля Б. С. СТ. се установява, че преди години – 2016 г., е участвала в ПТП, в гр. П., като тя е управлявала МПС „Опел Агила“, а другото МПС е било марка „Ауди“,. Свидетелката изяснява механизма на ПТП-то, като заявява, че тя е била спряла на знак „стоп“, след което се изнесла малко, за да завие на ляво и настъпил удар в лентата за движение на ищеца. Свидетелката споделя, че не си спомня дали ищецът е бил с поставен предпазен колан и дали са се били отворили въздушните възглавници на неговия лек автомобил в резултат на удара. Съдът кредита показанията на свидетелката, тъй като същите се потвърждават от събраните по делото писмени доказателства.

От показанията на свидетеля Б. Д. К. се установява, че познава ищеца и е запознат с процесния инцидент, тъй като е станал очевидец. Изяснява, че това се случило рано сутринта по „Ивайловско шосе“ в гр. П., когато пред него се движил ищецът с неговия лек автомобил, след което автомобилът на свидетелката С. го „нацелил“ и „залепи за мантинелата“. Споделя, че след ПТП е извадил ищеца от лекия автомобил, като видимо не е имал наранявания, но бил много „уплашен и прежълтял“, гадило му се. Посочва, че след това ищецът отишъл да потърси медицинска помощ. Свидетелят споделя, че не е забелязал ищецът и свидетелката С. дали са с поставени предпазни колани, както и дали въздушните 4 възглавница на лекия автомобил на ищеца са се активирали в резултат на удара. Съдът кредитира показанията на свидетеля като логични, последователни и подкрепящи се от събраните по делото доказателства.

По делото е разпитан като свидетел и лицето Ц. А. К., който споделя, че през 2016 г. работили заедно с ищеца. Изяснява, че през м. март 2016 г. ищецът му се обадил, за да му каже, че няма да отиде на работа, тъй като е катастрофирал и не се чувствал добре. Сочи, че около два месеца след ПТП-то Георги не е ходил на работа. Споделя, че е бил много изплашен, имал е яка на врата и брат му го е обслужвал. Твърди, че след като се е върнал на работа е имало страх у ищеца, както и че е пътувал доста време със свидетеля.