Решение № 96 от 27.05.2025, Районен съд - Панагюрище
- Съд
- Районен съд - Панагюрище
- Дело
- Гражданско дело 869/2024
- Вид
- Решение № 96
- Подписан
- 27.05.2025
- В сила
- 20.06.2025
- Състав
- Магдалена Георгиева Татарева Кръстева
Цитирани разпоредби
- чл. 124, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 131, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 237 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 633 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 5 · Граждански процесуален кодекс
РЕШЕНИЕ
№ 96 гр. Панагюрище, 27.05.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПАНАГЮРИЩЕ в публично заседание на двадесети май през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател: Магдалена Г. Татарева Кръстева при участието на секретаря МАРИЯ Г. ТЕРЗИЙСКА като разгледа докладваното от Магдалена Г. Татарева Кръстева Гражданско дело № 20245230100869 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 124, ал. 1 ГПК
Производството е образувано въз основа на искова молба подадена от М. Д. К. срещу “С.Г. Груп” ЕАД, с която се иска да се приеме за установено, че ищецът К. не дължи на ответника сума в размер на 2420 лева по кредит с идентификатор *****, която сума е вписана от ответника като дължима от ищеца в Централен кредитен регистър при БНБ.
В исковата си молба ищецът твърди, че е подал заявление до БНБ за получаване на справка относно неговата кредитна задлъжнялост, от която справка се установява, че има задължение към ответното дружество в размер на 2420 лева. Сочи се, че ищецът никога не е сключвал договори с ответника, нито е получавал съобщения за прехвърляне на вземания от трети лица към ответника, което да легитимиран ответника като кредитор на ищеца. Сочи се, че за ищеца е налице правен интерес от предявяване на настоящия иск, доколкото процесният вземане фигурира като дължимо пред БНБ. Освен това се твърди, че дори и трети лица да имат вземания към ищеца, то те са погасени по давност. Твърди, се че ищецът никога не е сключвал договори с ответника, като никога от същия не са му предоставяне суми в заем. Освен това се сочи, че дори и трети лица да са прехвърлили свои вземания на ответника те са погасени по давност. Моли се да се уважи предявения иск. Претендират се разноски.
Ответникът е депозирал писмен отговор в срока по чл. 131, ал. 1 ГПК, в който се сочи, че предявеният иск се явява неоснователен, недоказан и необоснован. Твърди се, че исковата молба следва да се остави без движение, като се укаже на ищеца да уточни какво представлява сумата в размер на 2420 лв., - главница, лихви, разходи, тъй като предметът на правния спор не е очертан. Направено е общо оспорване, че процесното вземане е валидно възникнало и не е погасено по давност. Моли да се остави исковата молба без движение с 1 оглед необходимостта от индивидуализация на иска. Претендират се разноски.
С молба от 15.04.2025 г. подадена във връзка с първото проведено по делото о.с.з. е от ответника признание на исковата претенция на основание чл. 237 ГПК.
В становище от 19.05.2025 г. ищецът е посочил, че желае по делото да бъде постановено решение при признание на иска.
Съдът с оглед направеното от ответника признание на иска и надлежно изявление от страна на ищеца, че желае постановяване на решение при признание на иска и като взе предвид, че признатото право не противоречи на закона и добрите нрави и на основание чл.
237, ал. 2, във вр., ал. 1 от ГПК намира, че следва да постави решение при признание на иска.
По отношение на разноските:
С исковата молба е направено искане за присъждане в полза на ищеца сторените по делото разноски – адвокатско възнаграждение и държавна такса. Разпоредбата на чл. 78, ал.
2 ГПК предвижда, че ако ответникът с поведението си не е дал повод за завеждане на делото и ако признае иска, разноските се възлагат върху ищец. За да се възложат разноските в тежест на ищеца следва да са налице двете кумулативно предвидени предпоставки в посочената разпоредба, а именно да е налице признание на исковата претенция- каквато в настоящия случай е направена, но не в първия възможен затова момент - отговорът на исковата молба, е едва в деня на първото по делото о.с.з., с оглед процесуалното поведение на ответника съдът намира, че на ищеца се дължат разноски за заплатена ДТ в размер на 100 лева и адвокатско възнаграждение, което се претендира в размер на 1500 лева, като са представени доказателства, че същото е реално сторено. В срок ответникът е направил възражение по см. на чл. 78, ал. 5 ГПК за прекомерност на претендираното възнаграждение.
Съдебната практика приема, че размерът на адвокатското възнаграждение следва да е съответен на фактическата сложност на делото и е съобразен с размера, срещу който страната успешно се е защитил в производство 2420лв.). При прилагане на критериите за справедливост на размера адвокатското възнаграждение – вид на делото, специфика на фазата, в която то се разглежда, специфика на фактическата и/или правната му сложност, вид, характер и обем на извършените процесуални действия, материален интерес от осъществената защита. С Решение на СЕС от 25.01.24 г. по дело С-438/22 е прието, че чл.
101, параграф 2 ДФЕС във връзка с чл. 4, параграф 3 ДЕС трябва да се тълкува в смисъл, че ако установи, че наредба, която определя минималните размери на адвокатските възнаграждения и на която е придаден задължителен характер с национална правна уредба, нарушава забраната по чл. 101, параграф 1 ДФЕС, националният съд е длъжен да откаже да приложи тази национална правна уредба, включително когато предвидените в тази наредба минимални размери отразяват реалните пазарни цени на адвокатските услуги. С оглед на цитираното решение на СЕС, което съобразно чл. 633 ГПК е задължително за всички съдилища, съдът не е императивно обвързан в преценката си за размера на подлежащите на възстановяване разноски за адвокатско възнаграждение на страната, в чиято полза е разрешен спорът, вкл. и с фиксираните в Наредба № 1/09.07.04 г. минимални размери на адв. възнаграждения, и може да определи възнаграждение и в по-нисък размер. В този смисъл и 2 определение № 343/15.02.2024 г. по т. дело № 1990/2023 г. по описа на ВКС, II т. о. С оглед всичко изложено съдът намира, че следва да намали претендираното адвокатско възнаграждение до размер на сумата от 400 лева. Ето защо в полза на ищеца следва да се присъдят разноски в общ размер на 500 лева, от които 100 лева- ДТ и 400 лева възнаграждение за един адвокат.
Мотивиран от горното и на осн. чл. 237 ГПК, съдът
РЕШИ:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО, на основание чл. 124, ал. 1 ГПК, че М. Д. К.
ЕГН:********** не дължи на “С.Г. Груп” ЕАД ЕИК: 204942517, сума в размер на 2420 лева дължима по кредит с идентификатор *****.
ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, “С.Г. Груп” ЕАД ЕИК: 204942517 със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. “Рачо Петков Казанджията” № 4, ет. 6 да заплати на М.
Д. К. ЕГН:********** с адрес” с. Левски, общ. Панагюрище, ул. “****” № 6 сума в размер на 500 лв.- разноски сторени по делото.
Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Окръжен съд – Пазарджик в двуседмичен срок от съобщаването му на страните.
Съдия при Районен съд – Панагюрище: _______________________
3