Решение № 2715 от 14.06.2024, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 2715 гр. Пловдив, 14.06.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XXIV ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на четиринадесети май през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Пламена Н. Славова - Милева при участието на секретаря Гергана Хр. Семерджиева - Саръмова като разгледа докладваното от Пламена Н. Славова - Милева Гражданско дело № 20235330108043 по описа за 2023 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Предявена е искова молба от „ВиК“ ЕООД срещу Н. С. по реда на чл. 422 ГПК. Твърди се, че ответницата има качеството на потребител на ВиК услуги като собственик на водоснабден имот на ул. *****, гр П.. Твърди се, че със заявление за закриване на партида от бившия собственик е представен нотариален акт за продажба на недвижимия имот. Отчетът в имота бил извършен по показания на монтираното в имота измервателно устройство, отчетените количества вода били нанесени в карнетите, налице бил и подпис на потребителя или на негов представител. Длъжникът не заплатил дължимите суми за предоставените услуги, поради което ищецът се снабдил със заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК и в настоящото производство претендира установяване на дължимостта на следните вземания: сумата в размер на 134,10 лв. за предоставени ВиК услуги за отчетен период 11.02.2021г. – 05.04.2022г., доставена питейна вода и отвеждане на канална вода, както и 11,70 лв. обезщетение за забава за периода 30.04.2021 г. – 30.11.2022 г.

В срок е постъпил отговор на искова молба. Оспорват се предявените искове, както и всички изложени от ищеца твърдения. Оспорва се получаването и ползването от страна на ответника на каквито и да е услуги, предоставени от ищеца. Оспорва се качеството на потребител на ВиК услуги на ответника. Взима се становище по доказателствата, представени с исковата 1 молба, като се излагат доводи по тяхната доказателствена стойност. Прави се извод, че те не доказват твърдението на ищеца. Моли се за отхвърляне на исковете.

Като взе предвид становищата на страните, въз основа на събраните по делото доказателства и закона, съдът намира следното.

Предявени са обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл.422, ал.1 ГПК, вр. с чл.198о, ал.1 от Закона за водите, вр. с чл.79, ал.1 от ЗЗД и чл.422, ал.1 ГПК, вр. с чл.86, ал.1 от ЗЗД.

Предмет на установяване по така предявените искове е наличието на облигационно отношение между страните, въз основа на факта, че ответникът е потребител на ВиК услуги и предоставянето на такива услуги от ищеца за процесния обект. На установяване подлежи и обстоятелството, че за процесния период ищецът в изпълнение на задълженията си извършил услуги по доставка на питейна и отвеждане на канална вода в имота на ответника, изискуемостта на вземането за плащане цената на предоставените услуги и обезщетението за забава, както и размера на главница (стойността на доставените услуги) и на обезщетението за забава.

По наличието на облигационно отношение и изпълнение задълженията на ищеца по него съдът намира следното. От приложения нотариален акт към исковата молба се установява, че преди отчетния период ответницата е станала собственик на процесния имот. Ето защо същата има качеството на потребител на ВиК услуги. Особеният представител не оспори факта, че имотът е водоснабден, каквото изявление направи в последното по делото заседание. Това се установява и от приложените писмени доказателства, от които личи, че в имота е извършван отчет за ВиК услуги, макар и показанията да не са подписани от потребителя. Въз основа на казаното може да се направи извод, че между страните е възникнало облигационно отношение по доставка на ВиК услуги.

От приетата по делото ССЕ, която съдът приема за мотивирана и компетентно изготвена, се установява, че в счетоводството на ищеца, което е редовно водено, са осчетоводени фактури, съгласно които за периода 11.02.2021г. – 05.04.2022г. за процесния обект са начислени суми за ВиК услуги в размер на 134,10 лв. Вещото лице е направило извод, че количествата вода, за които са издадени фактурите, съответстват на посочените в карнетите количества, както и на цените, обявени от КЕВР. От тези изводи на ССЕ може да се заключи на основание чл.182 от ГПК, че за процесния период в имота са доставяни количества вода, които са именно в размер на 134,10 лв., т.е. ищецът е изпълнил задължението си по облигационното отношение.

2

След като ищецът е изпълнил задължението си да предоставя ВиК услуги в имота на потребителя, на основание чл.198о от ЗВ, за последния възниква задължение да заплати доставените му услуги. Съгласно Общите условия на ВиК потребителите са длъжни да заплащат дължимите суми за ползваните от тях ВиК услуги в 30-дневен срок след датата на фактуриране. В настоящия случай фактурите, по които се претендира плащане, са с период на издаване 11.02.2021г. – 05.04.2022г., като до края на съдебно дирене пред настоящата инстанция за всяко от задълженията по фактурите е настъпил падежът, а именно – 30 дни след датата на фактурата, поради което и вземанията по тези фактури са изискуеми, а липсата на плащане в този срок определя забавата на длъжника от следващия ден и дължимостта на обезщетение за забава.

В случая се претендира обезщетение, чиято начална дата следва датата на забавата по първата фактура, издадена на 11.02.2021г., за която 30-дневения срок изтича на 13.03.2021г. Установява се от заключението на ССЕ, че за този период 30.04.2021 г. – 30.11.2022 г., обезщетението за забава е в размер на 11,70 лв.

Исковете са доказани по основание и размер, поради което подлежат на уважаване, ведно със законната лихва върху главницата от подаване н заявлението в съда - 17.01.2023г., до окончателното плащане.

На ищеца следва да се присъдят сторените в заповедното и в исковете производство разноски, както следва: в исковото производство - 75 лв. за държавна такса, 150 лв. за експертиза, 400 лв. за възнаграждение за особен представител и 100 лв. за юрисконсултско възнаграждение, в заповедното производство – 25 лв. за държавна такса и 50 лв. за юрисконсултско възнаграждение.

Така мотивиран, съдът:

РЕШИ:

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на Н. В. С. с ЕГН:

********** и адрес: гр. П., ****, че същата дължи на „Водоснабдяване и канализация” ЕООД, ЕИК:115010670, с адрес: гр. Пловдив, бул. „Шести септември” № 250, по искове с правно основание чл.422, ал.1 ГПК, вр. с чл.198о, ал.1 от Закона за водите, вр. с чл.79, ал.1 от ЗЗД и чл.422, ал.1 ГПК, вр. с чл.86, ал.1 от ЗЗД, следните суми, за които е издадена Заповед за изпълнение № 466/25.01.2023г.по чл.410 ГПК по ч.гр.д. № 635/2023г. по описа на РС Пловдив, а именно:

- сумата в размер на 134,10 лв. - главница, представляваща стойност на предоставени услуги по доставка на питейна и отвеждане на канална 3 вода за имот, находящ се в гр. П., ул.*****, за периода 11.02.2021 г. 05.04.2022 г., ведно със законната лихва върху тази сума от подаване на заявлението по чл.410 от ГПК в съда – 17.01.2023г., до окончателното плащане.

- сумата в размер на 11,70 лв., представляваща обезщетение за забава върху главницата за периода 30.04.2021 г. - 30.11.2022 г.

ОСЪЖДА Н. В. С. с ЕГН: **********, да плати на „Водоснабдяване и канализация” ЕООД, ЕИК:115010670, в исковото производство - 75 лв. за държавна такса, 150 лв. за експертиза, 400 лв. за възнаграждение за особен представител и 100 лв. за юрисконсултско възнаграждение, в заповедното производство – 25 лв. за държавна такса и 50 лв. за юрисконсултско възнаграждение.

Решението подлежи на обжалване пред ОС Пловдив в двуседмичен срок от връчването му на страните.

Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________ 4