Решение № 6108 от 04.12.2023, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 6108 гр. София, 29.11.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. III-Б СЪСТАВ, в публично заседание на тридесет и първи октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Теменужка Симеонова

Членове:

Хрипсиме К. Мъгърдичян

Цветина Цолова при участието на секретаря Михаела Огн. Митова като разгледа докладваното от Цветина Цолова Въззивно гражданско дело № 20231100501974 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.

С Решение №12106/02.11.2022 г., постановено по гр.д. №10182/2022 г. по описа на Софийски районен съд, 55 състав е признато за установено, че въззивникът ЗАД „Д.Б.: Ж. и З.“, ЕИК: **** дължи на "ЗАД А." АД, ЕИК:****, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. "****, следните суми, за които е издадена заповед за изпълнение по ч. гр. д. № 43102/2021 г. на СРС, 55 състав, а именно: на основание чл.

422, ал. 1 вр. чл. 415, ал. 1 ГПК вр. чл. 411 КЗ – сумата 10448,08 лева суброгационно вземане на ищеца, възникнало с плащането на застрахователно обезщетение по договор за имуществено застраховане на л.а. "Мерцедес Ц 63 АМГ" с рег. № СВ **** КХ за вреди, настъпили в резултат на ПТП на 03.07.2020 г., в с. Лозен, Софийска област, по вина на водача на л. а. "Ситроен Ксантия" с рег. № ЕН **** КР, застрахован по договор за задължителната застраховка "Гражданска отговорност" при ответника, ведно със законната лихва от 23.07.2021 г. до окончателното плащане на вземането; на основание чл. 422, ал. 1 вр. чл. 415, ал. 1 ГПК вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД – сумата 798,18 лева – лихва за забава за периода 18.10.2020 г. – 22.07.2021 г. ЗАД „Д.Б.: Ж. и З.“ е осъден на основание чл. 78, ал. 1 ГПК да заплати на ЗАД „А.“ сумата 817,92 лева – разноски, от които 274,93 лева по ч. гр. д. № 43102/2021 г. на СРС, 55 състав, и 542,99 лева – в първоинстанционното производство.

В законоустановения срок е постъпила въззивна жалба от ЗАД „Д.Б.: Ж. и З.“, с 1 която се твърди, че постановеното първоинстанционно решение е недопустимо и неправилно. Според въззивника контролираният съд неправилно е възприел механизма на ПТП, при посочения в исковата молба механизъм на ПТП да възникнат описаните по процесния л.а. марка „Мерцедес“, модел „S 63 AMG“, рег. номер СВ****КХ увреждания. Повредите в л.а. в зоната на стъклата/пластмасите на фаровете били възникнали вследствие на експлоатацията на автомобила. В опис-заключението по процесната щета, изготвено от ищцовото дружество е следвало фар-ляв да бъде полиран, а не подменен. Своеволната смяна на фара от доверения сервиз и очевидното нагаждане на механизма на ПТП, за да бъдат подменени части на увредения автомобил не ангажирало застрахователя по застраховка „Гражданска отговорност“.

В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба от "ЗАД А." АД, с който се навеждат аргументи за правилност и обоснованост на първоинстанционното решение.

Софийски градски съд, след като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид наведените във въззивната жалба пороци на атакувания съдебен акт и възраженията на насрещната страна, намира за установено следното:

Предявени за разглеждане искове с правно основание чл. 411, ал. 1 КЗ вр. с чл. 45, ал. 1 ЗЗД и с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД.

Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.

Настоящият съдебен състав приема, че първоинстанционното решение е валидно и допустимо. Не е допуснато и нарушение на императивни материални норми.

Решението е и правилно, като на основание чл. 272 ГПК въззивният състав препраща към мотивите, изложени от СРС. Независимо от това и във връзка с доводите във въззивната жалба е необходимо да се добави и следното:

Встъпването в правата на увреден от страна на застраховател, който го е обезщетил в изпълнение на поети с договор за имуществено застраховане задължения, срещу застрахователя на гражданската отговорност на деликвента – чл. 411, ал. 1 КЗ се обуславя от установяването в доказателствена тежест на ищеца на три групи факти: 1/ наличие на валиден договор за имуществено застраховане с увредения и плащането по него на обезщетение за настъпили вреди, както и на обичайните разноски за неговото определяне; 2/ възникнали права на увредения срещу причинителя на вредите на основание чл. 45, ал. 1 ЗЗД – т. е., че вредите са причинени от деликвента, с негово виновно и противоправно поведение и 3/ наличие към момента на настъпване на ПТП на сключен валиден договор за застраховка "гражданска отговорност" между деликвента и ответника.

2

По делото не се спори, а и се установява от представените доказателства, че между ищеца и собственика на л.а. „Мерцедес Ц-63 АМГ“, рег. СВ****КХ е било налице валидно застрахователно правоотношение по застраховка „Каско на МПС“ с период на валидност 23.03.2020 г. - 22.03.2021 г. По силата на договора ищецът е приел да покрива риска от повреди по собственото на застрахования МПС, а последният – да заплати застрахователна премия в размер на 7022,86 лева /която не се спори, че е била заплатена/.

Доказано е също така, че в срока на застрахователното покритие по застраховката „Каско на МПС“ е настъпило застрахователно събитие – пътнотранспортно произшествие, настъпило в с. Лозен, на ул. „Висо“ с участието на горепосочения автомобил, който е бил в паркирано положение, когато водачът на л.а. „Ситроен Ксания“, рег. номер **** при извършване на маневра за паркиране пред л.а. „Мерцедес Ц63 АМГ“ е нанесъл вреди на процесното МПС. За поправяне вредите върху застрахования при ищеца лек автомобил, последният е заплатил на „Л.А.“ ЕООД с платежно нареждане от 04.09.2020 г. сумата в размер на 10433,08 лева.

Безспорно е по делото и че към момента на настъпване на процесното пътнотранспортно произшествие гражданската отговорност на водача на л.а. „Ситроен Ксания“, рег. номер **** е била застрахована при ответника ЗАД „Д.Б.: Ж. и З.“ с период на застрахователно покритие 30.07.2019-29.07.2020 г.

С регресна претенция от 17.09.2020 г. ищецът е поканил ответника да заплати претендираното в настоящото производство обезщетение по процесната щета № 10020030114013 в размер на 10448,08 лева. По делото не са налице доказателства, а и не се твърди от ответника да е извършвал плащания към ищеца в отговор на изпратената претенция.

Спорният между страните въпрос по същество във въззивното производство е свързан с механизма на настъпването на процесното ПТП, дали приетите от първоинстанционния съд и претендирани с исковата молба увреждания по лекия автомобил биха могли да настъпят при посочения механизъм на ПТП, дали биха могли да настъпят при продължителната експлоатация на лекия автомобил, както и дали е била необходима подмяната на левия фар на процесния лек автомобил марка „Мерцедес“, модел „S 63 AMG“, рег. номер СВ****КХ.

Настоящият съдебен състав намира, че от събраните по делото доказателства – двустранен протокол за ПТП и изслушаната по делото съдебно-автотехническа експертиза, която при преценката по реда на чл. 202 ГПК следва да бъде кредитирана, обсъдени в съвкупност, установяват деликта и причинната връзка с вредите. При описаното в протокола за ПТП положение на автомобилите, а именно – че л.а. „Мерцедес Ц63 АМГ“ е бил в паркирано състояние (което обстоятелството в нито един момент не е оспорено) може да се направи еднозначен извод, че вина за 3 настъпване на процесното пътнотранспортно произшествие има водачът на л.а.

„Ситроен Ксания“, който е извършвал маневри по паркиране пред л.а. „Мерцедес Ц63 АМГ“ и поради недостатъчен контрол върху управляваното МПС е реализирал процесното пътнотранспортно произшествие. Деянието на посочения водач е противоправно, доколкото нарушава установеното в чл. 20, ал. 1 ЗДвП задължение на водачите на моторни превозни средства да осъществяват постоянен контрол върху управляното МПС, и в пряка причинна връзка от него са настъпили уврежданията на застрахованото при ищеца МПС. Вината се предполага – чл. 45, ал. 2 ЗЗД.

От заключението на вещото лице се установява, че противно на възраженията на ответника, описаните вреди по процесния лек автомобил не биха могли да настъпят вследствие експлоатация и действието на атмосферни условия, а са вследствие на съприкосновение с твърд предмет. Съгласно експертизата, при съпоставка на щетите от снимковия материал на уврежданията и габаритите на автомобилите, описаните увреждания по лек автомобил „Мерцедес Ц63 АМГ“ е възможно да бъдат получени по описания механизъм на произшествието.

Не отговаря на установената по делото фактическа обстановка и възражението на въззиваемия – ответник в първоинстанционното производство, че подмяната на левия фар на процесния лек автомобил е извършена, без да е налице необходимост от това.

Фактът, че в първоначалното опис-заключение по процесната щета № 10020030114013 е посочено, че левият фар подлежи на полиране не препятства в исковото производство да се установят различни обстоятелства относно състоянието на левия фар на процесния автомобил. Посоченото в описа-заключение не обвързва съда относно установяването на действителното състояние на увредения лек автомобил, доколкото същият представлява частен свидетелстващ документ, който не притежава материална доказателствена сила.

Видно от заключението на вещото лице, по фаровете и предната решетка има счупвания на стъкла на окачването, които не подлежат на възстановяване и е необходимо да бъдат подменени с нови. Установено е по делото, че процесните части – десен и ляв преден фар, както и предна решетка действително са подменени от доверения сервиз „Л.А.“ ЕООД, за което ищецът е заплатил сумата в размер на 10433,08 лева с ДДС.

Доколкото увреденият водач има вземане от виновния водач с основание чл. 45, ал. 1 ЗЗД и предвид установеното по делото обстоятелство, че застрахователят по застраховка „Каско на МПС“ е заплатил застрахователно обезщетение /заплатената стойност на извършения ремонт/, същият е встъпил в правата на увредения срещу застрахователя по застраховка "гражданска отговорност“ на виновния водач и има регресно вземане срещу него.

По отношение на размера на дължимото застрахователно обезщетение, 4 въззивният съд приема, че разпоредбата на чл. 386, ал. 2 КЗ предвижда, че застрахователното обезщетение трябва да бъде равно на размера на вредата към деня на настъпване на събитието и целта е да се стигне до пълно репариране на вредоносните последици. В съдебното производство дължимото обезщетение от застрахователя по застраховка "Гражданска отговорност" се остойностява с размера на действителната стойност на вредата към деня на настъпване на събитието – чл. 499, ал.

2 КЗ. Също така обезщетението не може да надвишава действителната /при пълна увреда/ или възстановителната /при частична увреда/ стойност на застрахованото имущество, т. е. стойността, срещу която вместо застрахованото имущество може да се купи друго от същия вид и качество – чл. 400, ал. 1 КЗ, съответно стойността, необходима за възстановяване на имуществото с ново от същия вид и качеството, в това число всички присъщи разходи за доставка, строителство, монтаж и други, без прилагане на обезценка – чл. 400, ал. 2 КТ и съответно е лимитирано от застрахователната сума по договора – чл. 386, ал. 1 КЗ.

В частност от кредитираното заключение по съдебната автотехническа експертиза се установява, че стойността на ремонта, необходим за отстраняване повредите на процесното МПС по средни пазарни цени възлиза на 10433,08 лева.

Разпоредбата на чл. 411, ал. 1 КЗ изрично включва в размера на платимото по регресен път обезщетение обичайните разноски, направени за определяне на заплатеното обезщетение. В частност експертното заключение е било необходимо за ищеца при преценката за наличието на основание за заплащане на обезщетение и при определяне на вида и размера на щетите и съответно следва да се счита за такива обичайни разноски, които е установено въз основа на събраните писмени доказателства по делото, че възлизат на 15 лв.

Предвид изложеното, настоящият състав намира, че ищецът "ЗАД А." АД се легитимира като титуляр на вземане срещу ЗД „Д.Б.: Ж. и З.“ за заплатено на собственика на л.а. „Мерцедес Ц-63 АМГ“, рег. СВ****КХ застрахователно обезщетение в размер на 10433,08 лева, както и ликвидационни разноски в размер на 15 лева или общо сумата от 10448,08 лева.