Определение № 1798 от 05.07.2023, Окръжен съд - Бургас

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1798 гр. Бургас, 05.07.2023 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, IV ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в закрито заседание на пети юли през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Недялка П. Пенева

Членове:

Нася Ив. Япаджиева

Кристиян Ант. Попов като разгледа докладваното от Недялка П. Пенева Въззивно частно гражданско дело № 20232100501052 по описа за 2023 година

Производството пред настоящата инстанция е по реда на чл.418, ал.4, ГПК.

Образувано е по повод частна жалба на „Агенция за събиране на вземания“ - ЕАД – гр.София, против Разпореждане №353/17.05.23г., постановено по ч.гр.д.№193/23г. на Районен съд Средец, в частта, с което е оставено без уважение заявлението на частния жалбоподател за издаване на заповед на осн. чл.410 ГПК срещу длъжника В. А. Й., за сумата 4253.60 лв. – договорна лихва за периода 01.02.2022г. – 11.04.23г., на основание договор за потребителски кредит № PLUS[1]19044259/29.12.2021г., сключен между „БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А. клон България и длъжника, което вземане е цедирано в полза на заявителя с договор от 15.02.2022г. Жалбоподателят моли въззивния съд да отмени обжалваното разпореждане и да постанови друго, с което да постанови издаване на заповед за изпълнение по отношение на претендираните суми.

Бургаският окръжен съд, за да се произнесе по постъпилата жалба, взе пред вид следното:

Пред Районен съд Средец на 02.05.23г. е постъпило заявление по чл.410 ГПК от „Агенция за събиране на вземания“ – ЕАД, срещу В. А. Й., за следните суми:

4987.15 лева – главница; : 4253.60 договорна лихва за периода 01.02.2022г. – 11.04.23г., 962.72 лева - обезщетение за забава за периода от 02.02.2022г. до датата на подаване на заявлението в съда - 27.04.2023г.; обезщетение за забавено плащане от подаване на заявлението, до окончателното изплащане.

Вземането се претендира на основание договор за потребителски кредит № PLUS19044259/29.12.2021г., сключен между „БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А. клон България и В. Й., с който на длъжника е отпуснат кредит в размер на 4900 лв. с шестдесет месечни вноски в размер на 181,61лв. всяка, с дата на последна погасителна вноска 01.01.2027г., с падеж на вноската- първо число от месеца. Определеният в договора ГПР е 33,14%, а ГЛП - 27,91% - фиксиран. Между кредитора и „Агенция за събиране на вземания“ – ЕАД на 15.02.22г. е сключен договор за цесия. Заявителят твърди, че длъжникът не е изпълнил своите задължения, които е поел по договора, поради което кредитът е обявен за предсрочно изискуем, като длъжникът е уведомен с нарочно писмо, получено на 11.04.2023г. Претендира общ размер на договорената възнаградителна лихва от 4253,60лв., за периода -1.02.2022г. – 11.0-4.2023г.

Представят се договор за кредит, Общи условия, пълномощно и др.

1

По заявлението е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК №108/17.05.23г., за сумата 4987.15 лева – главница, ., 962.72 лева обезщетение за забава за периода от 02.02.2022г. до датата на подаване на заявлението в съда - 27.04.2023г.; 119 лева – разноски. С тук обжалваното разпореждане на Районен съд Средец, е отхвърлено заявлението за 4253.60 договорна лихва за периода 01.02.2022г. – 11.04.23г., като е прието, че размерът на договорната лихва е нищожен, поради накърняване на добрите нрави.

Пред вид така установените факти и като съобрази Закона, Бургаският окръжен съд намира, че обжалваното разпореждане е частично неправилно и незаконосъобразно по отношение на договорната лихва, в размер от 1596.63 лева. Над този размер, до претендирания от 4253.60 лева, разпореждането е правилно и законосъобразно и следва да бъде потвърдено.

Съобразно разпоредбата на чл. 19, ал.4 ЗПК, годишният процент на разходите не може да бъде по-висок от пет пъти размера на законната лихва по просрочени задължения; нищожни са клаузите, надвишаващи този размер. Законът не въвежда изискване или ограничение досежно размера на възнаградителната лихва. Съобразно посоченото в Решение №378 от 18.05.2006 г. на ВКС по гр. д. № 315/2005 г., II г. о., докладчик съдията Борислав Белазелков, няма пречка страните да уговарят възнаградителна лихва (чл. 240, ал. 2 ЗЗД) над размера на законната лихва и тяхната свобода на договаряне не е ограничена от разпоредбата на чл. 10, ал. 2 ЗЗД. По действащото българско право максималният размер на договорната лихва (възнаградителна или компенсаторна) е ограничен единствено от чл. 9 ЗЗД, съгласно който страните могат свободно да определят съдържанието на договора, доколкото то не противоречи на добрите нрави. Противно на добрите нрави е да се уговаря компенсаторна лихва (за забава), надвишаваща трикратния размер на законната лихва, и възнаградителна лихва по обезпечен заем, надвишаваща двукратния размер на законната лихва. По отношение на договорната лихва по необезпечен заем, ВКС не е изложил съображения и не е предложил количествен критерий, извън който може да се счита, че са накърнени добрите нрави.

В настоящия случай предоставеният заем е необезпечен. Следователно не е налице ограничение в размера на възнаградителната лихва, която страните могат да уговорят в полза на кредитора, а по посочените по-горе критерии, не е налице и противоречие с добрите нрави, досежно възнаградителна лихва по необезпечен заем, уговорена в размер на 27.91 %., след като формално ГПР е в законовите рамки – 33.14 %. Поради това уговорката, касаеща размера на договорната лихва не е нищожна.

Но заявената претенция следва да бъде уважена частично. Съобразно аргументите на ВКС, изложени в Тълкувателно решение № 3 от 27.03.2019 г. на ВКС по тълк. д. № 3/2017 г., ОСГТК, докладвано от съдиите Тотка Калчева и Емил Томов „Предсрочната изискуемост на вземането по договор за заем за потребление или за кредит, уредена в нормите на чл. 71 ЗЗД и чл. 432 ТЗ, представлява преобразуващо право на кредитора за изменение на договора и, за разлика от общия принцип по чл.

20а, ал. 2 ЗЗД, настъпва с волеизявление само на едната от страните. Волеизявлението следва да достигне до насрещната страна, но не се нуждае от приемане и същото поражда действие, ако са били налице обективните предпоставки за предсрочната изискуемост, уговорени в договора или предвидени в закона.

Договорът се изменя в частта за срока за изпълнение на задължението за връщане на предоставената парична сума, като се преобразува от срочен в безсрочен.

При настъпване на предсрочна изискуемост отпада занапред действието на погасителния план, ако страните са уговорили заемът/кредитът да се връща на вноски.

…. По изложените съображения … размерът на вземането при предсрочна изискуемост по договор за заем/кредит следва да се определи в размер само на непогасения остатък от предоставената по договора парична сума (главницата) и законната лихва от датата на настъпване на предсрочната изискуемост до датата на плащането. За периода до настъпване на предсрочна изискуемост размерът на вземането се определя по действалия до този момент погасителен план, съответно според клаузите на договора преди изменението му“.

2

В настоящия случай кредиторът изрично е заявил, че претендира договорна лихва за периода 01.02.2022г. до 11.04.2023г. Заявил е, че е обявил на длъжника на 11.04.23г., че изменя договора досежно срока и го обявява за предсрочно изискуем.

Така, предвид казаното по-горе, до м.април 2023г. (вкл.), длъжникът дължи да заплати договорната лихва, съобразно погасителния план. При извършване на изчисление, досежно размера на договорната лихва в този период по погасителния план, се получава сума, в размер на 1596.63 лева, а не, както се претендира – 4253.60 лева.

Последният размер е необоснован и не следва да бъде присъден.

Ето защо, обжалваното разпореждане следва да бъде отменено в частта, с която е отказано присъждането на 1596.63 лева – договорна лихва за периода 01.02.2022г. до 11.04.2023г. и потвърдено в частта, с което е отхвърлено заявлението над тази сума, до претендирания размер от 4253.60 лева.

Съобразно уважената част от заявлението, в полза на заявителя съразмерно се дължат и разноски, които следва да бъдат възложени в тежест на длъжника. Същите са в общ размер 319.07 лева – 204.07 лева и 15.00 лева – държавни такси и по 50 лева – възнаграждение за юрисконсулт на инстанция. Съразмерно се дължат 235.98 лева.

СрРС е присъдил общо 148.16, въззивната инстанция следва да присъди разликата от 87.82 лева.

С оглед на гореизложеното и на осн.чл.417, вр. чл. чл.278, ГПК съдът ОПРЕДЕЛИ:

ОТМЕНЯ Разпореждане №353/17.05.23г., постановено по ч.гр.д.№193/23г. на Районен съд Средец, в частта, с което е отхвърлено заявлението за издаване на заповед на осн.чл.410 ГПК срещу длъжника В. А. Й., за сумата 1596.63 лева – договорна лихва за периода 01.02.2022г. до 11.04.2023г., И ВМЕСТО НЕГО ПОСТАНОВЯВА:

ДА СЕ ИЗДАДЕ в полза на „Агенция за събиране на вземания“ – ЕАД, ЕИК203670940, със седалище и адрес на управление гр.София, бул. „Д-р Петър Дертлиев“, №25, офис – сграда „Лабиринт“, ет.2, офис 4, заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК, против длъжника В. А. Й., ЕГН ********** с постоянен и настоящ адрес ***, за сумата 1596.63 (хиляда петстотин деветдесет и шест лева и шейсет и три стотинки) лева – договорна лихва за периода 01.02.2022г. до 11.04.2023г., произтичащи от договор за потребителски кредит

№PLUS[1]19044259/29.12.2021г., сключен с „БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А. клон България и договор за цесия от 15.02.2022г., както и още 87.82 лева (осемдесет и седем лева и осемдесет и две стотинки) – съдебно – деловодни разноски.

Връща делото на Районен съд Средец за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 ГПК съобразно настоящото определение.

Настоящото определение е окончателно и не подлежи на касационно обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3