Решение № 389 от 26.03.2026, Апелативен съд - София

РЕШЕНИЕ

№ 389 гр. София, 26.03.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 1-ВИ ГРАЖДАНСКИ, в публично заседание на шестнадесети октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Катерина Рачева

Членове:

Владимир Вълков

Здравка Иванова при участието на секретаря Росица Й. Вьонг като разгледа докладваното от Катерина Рачева Въззивно гражданско дело № 20241000500295 по описа за 2024 година и взе предвид следното:

Производството e по чл. 258 и сл. ГПК и е образувано по въззивна жалба вх.№ 74669 от 11.08.2023 г. от М. И. И. чрез адв. Р. Д. срещу решение № 3713 от 07.07.2023 г. на СГС, ГО, 1-17 с-в по гр.д.4859 от 2022 г., с което е признато на основание чл.422,ал.1 ГПК, че М. И. И. дължи на „ВКН Строй“ ЕООД сумата от 110 924.16 евро, равностойни на 216 948.80 лв., главница по договор за ипотечен кредит от 11.03.2009 г.

, ведно със законната лихва върху сумата от 01.07.2021 г. до окончателното изплащане, за която сума е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по ч.гр.д.38787 от 2021 г. по описа на СРС, 30 с-в. Осъдена е и за разноски по заповедно и исково производства. Решението е постановено при участие на трето лице помагач Банка ДСК ЕАД. Жалбоподателят твърди, че решението е недопустимо като постановено при непредявен иск. Намира, че основанието по заповедното производство е такова по чл.417,т.6 от ГПК - издаване на заповед за незабавно изпълнение, въз основа на нотариален акт за учредяване на договорна ипотека. В исковата молба обаче се твърди, че вземането произтича от договор за ипотечен кредит от 11.03.2009 г. Договорът за ипотечен кредит представлява самостоятелно основание за плащане. Незабавното изпълнение на заповедта по чл.417 ГПК, издадена на 16.07.2021г. при обжалването е отменено поради липса на документ. Намира, че след като основание по заповедта не съвпада с основанието на предявените искове по чл.422 ГПК то това производство е недопустимо, тъй като е предявен друг иск. Съдът не е направил разграничение между договор, договор за кредит, договор за ипотечен кредит и нотариален акт за учредяване на договорна ипотека, които са все различни основания. Ищецът не е посочил в петитума основанието, на което претендира сумите. Съдът не е обсъдил възраженията за нередовност на исковата молба и не е отстранил тази нередовност.

Излагат се съображения и за неправилност на съдебния акт. Кредитополучател по 1 договора за ипотечен кредит са майката и бащата на въззивната жалбоподателката, но към момента на смъртта на баща й не са били налице основания кредитът да стане предсрочно изискуем, а след това изявление за предсрочната изискуемост е отправено от банката към майка й, а на нея като наследник на баща й такова изявление не е отправяно. Баща й е починал на 28.03.2018 г., а майка й е починала на 02.02.2019 г.

Въззивната жалбоподателка като наследник не била уведомена за предсрочната изискуемост на кредита. Наред с това кредитът не може да се прехвърли от банката на цесионера, тъй като към 14.10.2019 г. кредитът е възстановен като редовен след плащане на 05.12.2018 г. на 9 200 лв., покриващо пропуснатите вноски, поради което липсва предмет на цесията. Банката е възстановила кредита като редовен, което е видно от справката за кредитна задлъжнялост от кредитния регистър. Решението е и вътрешно противоречиво, не са обсъдени всички доказателства. Наред с това цесията е нищожна, тъй като е заверена извън кантората на нотариуса, а с нея се прехвърлят обезпеченията т.е. вещни права. Моли решението да се обезсили като недопустимо или да се отмени като неправилно. Претендира направените в производството съдебни разноски.

В отговора си „ВКН СТРОЙ“ ЕООД чрез адв. Р. оспорва жалбата. Поддържа, че решението е правилно съобразно установените в съдебното производство факти и правилно са установени дължимите суми.

Банка ДСК АД като трето лице помагач също е подала отговора, с който оспорва жалбата Намира решението на СГС за валидно и допустимо, като съдът правилно е установил относимите за спора факти и правилно е приел за дължими към ищеца установените суми.

М. И. е подала въззивна жалба вх.№ 107618 от 20.11.2023 г. и срещу решение № 5164 от 12.10.2023 г. по чл.247 и чл.250 ГПК, което се оставят без уважение исканията за поправка и допълване. Твърди се, че решението е неправилно, тъй като съдът в основното решение не е обсъдил всички възражения и е следвало да даде отговор на същите чрез решението за поправка и допълване.

Отговор на тази въззивна жалба е подаден от „Банка ДСК“ АД. С него банката счита въззивната жалба за неоснователна, а решението за правилно. В производството по чл.250 ГПК не е възможно да се навеждат нови фактически твърдения, нито да се изисква пререшаване на спора. Моли тази жалба също да бъде отхвърлена.

Няма доказателствени искания, отправени от страните с жалбите и отговорите.

По искане на ответника по жалбата в с.з. от 28.10.2024 г. САС, 12 състав е допуснал ССчЕ, която след проверка в документацията, приета от Пощенска банка, правоприемник на Банка Пиреос и по сметката, посочена в платежното нареждане, което е оспорено, и съответно по сметката, която е в Банка ДСК, да даде заключение, извършен ли е превод от тогава съществуващата Банка Пиреос от сметката наредител и съответно, кой е възложител на посочената в платежно нареждане 031707 от 14.10.2019 г., каква е наредената сума и получена ли е в Банка ДСК по посочената банкова сметка, на коя дата е получена, и в какъв размер. Заключението, изготвено от Д. К., е изслушано в с.з. от 30.01.2025 г. В това с.з. от съда е назначена служебно ССчЕ. След отвод на предишни състави в з.з. от 27.05.2025 г. настоящият състав е уточнил задачата на тази ССчЕ така: като ползва погасителния план, представен пред СГС и съобрази плащанията по договора, посочени в ССчЕ пред СГС, да изчисли непогасените главници (без лихви и такси) към 27.10.2021 г. (дата на получаване на заповедта за незабавно изпълнение) и към датата на следващото заседание.

Заключението, изготвено от същото вещо лице, е изслушано и прието в с.з. от 16.10.2025 г.

В с.з. от 16.10.2025 г. адв. Д. от името на жалбоподателката е поискал приемане за 2 сведение на писмо от 21.02.2024 от Комисията за противодействие на корупцията до М. И., според което при извършена проверка по настоящото дело пред първоинстанционния съд са установени корупционни практики. Извършена е проверка за производството пред първоинстанционния съд по подаден сигнал от М. И.. По този сигнал са установени корупционни практики и е изпратено за предприемане действия в Инспектората. Адв. Д. иска от въззивния съд при преглеждането на първоинстанционното решение, да вземе предвид евентуално фактите и обстоятелствата, които са формирали вътрешното убеждение на съда, доколкото те отговорят на събраните по делото доказателства. Въззивният състав е оставил без уважение искането за приемане и е върнал писмото на страната.

В същото съдебно заседание на 16.10.2025 г. и в писмени защити страните поддържат изложените до момента позиции.

По делото се установяват следните факти.

М. И. е наследник на И. Т. И. и Г. С. И., които от своя страна са кредитополучатели по договор за ипотечен кредит от 11.03.2009 г., сключен с „Банка ДСК“ ЕАД за сумата от 125 000 евро, със срок на погасяване 360 месеца и годишен лихвен процент 8,79 %.

Кредитът е предоставен за закупуване на недвижим имот и е обезпечен с договорна ипотека върху придобитите от кредитополучателите апартамент № Б8 и гараж № В1, находящи се в административно-жилищен комплекс на ***. Твърденията на ищеца са, че поР. неизпълнение на задължението за заплащане на месечните погасителни вноски и допусната забава над 90 дни, за банката е възникнало правото да обяви кредита за предсрочно изискуем. Междувременно кредитополучателят И. Т. И. е починал на 28.03.2018 г. Банката е изпратила на 20.11.2018 г. чрез ЧСИ С. Я. до другия кредитополучател Г. С. И. покана-уведомление за обявяване на предсрочна изискуемост, получена лично от нея на 30.11.2018 г. (л. 122 и 123 делото на СГС) На 10.12.2018 г. кредитът е обявен за предсрочно изискуем и отнесен в просрочие.

Установява се, че на 02.02.2019 г. е починала и Г. С. И.. С договор за цесия от 14.10.2019 г. „Банка ДСК“ ЕАД е прехвърлила на „ВКН Строй“ ЕООД вземането си по договора за ипотечен кредит, заедно с всички обезпечения, включително учредената ипотека. Към датата на цесията задължението е 120 517,97 евро, от които: 110 924,16 евро – главница, 8 505,87 евро – редовна лихва, 25,47 евро – наказателна лихва и 1 062,47 евро – такси.

М. И. като наследник на кредитополучателите е уведомена за извършената цесия на 01.09.2020 г. ПоР. липса на плащане „ВКН Строй“ ЕООД е подало заявление за издаване на заповед за незабавно изпълнение въз основа на ипотечния акт. Срещу издадената на 16.07.2021 г. заповед за незабавно изпълнение длъжникът М. И. е подала възражение и заповедният съд е указал на заявителя да предяви иск, което той е сторил в предвидения срок.

Пред СГС е изслушано заключение на ССчЕ на вещо лице В. Д. П. по следните въпроси: 1. Кога и в какъв размер е усвоена сумата по кредита по договор за ипотечен кредит от 11.03.2009 г.; 2. Какви погасителни вноски (за главница и лихви) са начислени от банката и съответни ли са на приложения по делото погасителен план; 3.

Какви суми и кога са заплатени от кредитополучателите и какви задължения (по кои вноски) са погасени?; 4. Променян ли е размерът на лихвения процент, кога и в какъв размер?; 5. Начислявани ли са и кога и съответно погасени ли са задължения за наказателни лихви и в какви размери?; 6. В какъв размер са дължимите и непогасени към 10.12.2018 г. главница, договорна лихва, наказателна лихва и непогасени такси и в какъв размер са те към 09.06.2023 г.?; 7. Какъв е размерът на прехвърленото вземане с договор за цесия от 14.10.2019 г. и как е образуван неговият размер?; 8. Платена ли е договорената цена по договора за цесия, в какъв размер е тя и кога и как е заплатена 3 от „ВКН Строй“ ЕООД на „Банка ДСК“ ЕАД.

Видно от заключението, което въззивният съд кредитира, сумата по кредита е усвоена на 18.03.2009 г., както следва: 86 000 евро са преведени по целева сметка в „Банка ДСК“ ЕАД с титуляр продавача „Кей Еф Джи Пропъртис“ ЕООД, а 39 000 евро – по сметка на И. Т. И.. След усвояване на сумата в размер е изготвен погасителен план, съобразно който вещото лице е правило изчисленията си. Вещото лице посочва, че извършваните погасявания съответстват на погасителните вноски съгласно този погасителен план. Заплатените от кредитополучателите суми и съответно погасените задължения са в размер на

121

111,

36 евро

(101248,77+14075,84+43,00+4268,61+1475,14 = 121111,36) за редовна лихва, главница, санкционираща лихва, такса управление и заемна такса. За периода на обслужване на кредита лихвеният процент не е променян. До края на месец юни 2018 г. по договора са извършвани ежемесечни плащания, като с тях са погасявани с известно закъснение вноските. В периода от началото на юли до края на ноември 2018 г. не е имало плащания по договора. На 05.12.2018 г. е постъпила сумата от 9200 евро, с която са погасени 6 578,30 евро редовна лихва, 1 224,30 евро главница, 19,10 евро санкционираща лихва, 907.94 евро такса управление и 470,36 евро заемна такса Към 10.12.2018 г. редовните и санкционните лихви, както и заемните и таксите с настъпил падеж са погасени Дължимите и непогасени задължения за главница са в размер на 110 924,16 евро.

Към датата на цесията задълженията на ответника са в размер на 120 271,49 евро (110 924,16+8505,874 25,47 +815,99=120271,49), както следва: главница 110 924,16 евро; редовна лихва 8 505,87 евро; санкционираща лихва 25,47 евро; заемни такси, вкл. такса управление (372,29+443,70=815,99) 815,99 евро.

Съгласно нареждане за превод в чуждестранна валута от 14.10.2019 г. „ВКН Строй“ ЕООД е превел на „Банка ДСК“ ЕАД сумата по сключения договор за цесия в размер на 120 517,97 евро. Последното се потвърждава и от заключението на Д. К., прието в с.з. на 30.01.2025 г. на САС, 12 състав.

При изложените по-горе факти се обосновават следните изводи.

Неоснователни са доводите за недопустимост на решението. В заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 417 ГПК, както и в исковата молба „ВКН Строй“ ЕООД е посочил като основание на вземането си спрямо ответника М. И. И. договор за ипотечен кредит от 11.03.2009 г., за вземанията по които „ВКН Строй“ ЕООД е цесионер. Заявителят, ищец в настоящото производство, се е снабдил със заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист съобразно чл.417 т.6 предл. второ от ГПК. Той обаче като цесионер не разполага с възможността да се снабди със заповед за незабавно изпълнение въз основа на извлечение от счетоводните книги по смисъла на чл.417 т.2 ГПК, тъй-като не е от посочената категория правни субекти.