Определение № 1419 от 01.12.2014, Окръжен съд - Бургас

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№1419 01.12.2014 г. гр.Бургас

Бургаският окръжен съд, Първо гражданско отделение, в закрито заседание, в състав

Окръжен съдия Иван Воденичаров като разгледа докладваното от съдията т. д.№ 187 по описа за 2014 година, на основание чл.374 във връзка с чл.146 ал.1 ГПК взе предвид следното :

Производството е образувано по иска на „БАНКА ПИРЕОС БЪЛГАРИЯ” АД с ЕИК *********, представлявано от юк Елеонора Ризова, съд. адрес гр. Бургас, ул. Транспортна, МОЛ Бургас Плаза, „Банка пиреос България“ АД против А.З.К. с ЕГН ********** и Ф.Д.К. с ЕГН **********, двамата от гр. Созопол, представлявани от адв. Б.,***.

Исковата молба отговаря на изискванията на закона и е редовна. Предявения с нея иск е допустим.

Съдът е изпратил препис от исковата молба и приложенията към нея на ответниците, на които е указано да подадат писмен отговор в законния срок, задължителното съдържание на отговора и последиците от неподаването му и неупражняването на права.

Ответниците са депозирали отговор в законния срок.

Отговорът е връчен на ищеца, който е депозирал допълнителна искова молба.

Допълнителната искова молба е връчена на ответниците, които са депозирали допълнителен отговор.

Съдебните книжа са редовно разменени.

Съдът намира, че в настоящото определение следва да включи и проекта си за доклад по делото на осн. чл.146 ГПК.

Проект за доклад:

Ищецът твърди, че на 20.04.2007 г. е сключил с ответниците договор за кредитна линия с ипотека № 1495/R/2007 г. и анекси към него от 25.05.2009 г. и 07.04.2010 г. Кредитната линия е договорена с лимит от 100 000 евро, като сумата е била усвоена от ответниците по заемна сметка на 15.05.2007 г. и 17.05.2007 г. по 50 000 евро. С анексите е договорено трансформиране на кредитната линия в многоцелеви кредит с размер на главницата по втория анекс 115 345, 36 евро, като страните са постигнали съгласие, че тази сума е изцяло усвоена.

Уговорена е годишна лихва, формирана от тримесечен ЮРИБОР плюс надбавка от 6 %. В случай на просрочие на главницата или предсрочната изискуемост надбавката е 10 %, като лихвата е дължима до пълното погасяване на сумите по кредите, включително и след крайния срок, както и при събиране по съдебен ред.

С анексите процента на лихвата е изменен. С първия анекс - на 11, 248 % с шестмесечен гратисен период, в който лихва не се дължи. С втория анекс – на 11, 248%, представляващ сбор от базовия лихвен процент на банката за такива кредити плюс 5, 498 %, като за първите два месеца се заплаща намален лихвен процент от 2, 10 %, а погасяването на главницата е след двумесечен гратисен период, през който се дължат само такси, лихви и комисионни.

Договорено е обезпечение и заплащане на такси от страна на ответниците – кредитополучатели.

Крайният срок за издължаване на всички задължения по кредита е 28.05.2029 г.

Поради забава в плащанията по договора са връчени нотариални покани за доброволно изпълнение, в които се съдържа и предупреждение за обявяване на договора за предсрочно изискуем при неплащане в указания срок. Срокът за доброволно изпълнение е изтекъл и банката е обявил целия договор за предсрочно изискуем на 11.03.2013 г. поради неплащането ищецът предприел и действия по издаване на съдебна заповед за изпълнение на парично задължение. Образувано е чгд № 4239/2013 г. по описа на БРС, по което са издадени заповед за изпълнение и изпълнителен лист.

Поради възражението на ответниците се води иска.

Ищецът предявява искането: да бъде постановено решение, по силата на което:

1/ да се приеме за установено, че към 29.05.2013 г. ответниците дължат солидарно на ищеца следните суми по договор за кредит с ипотека № 1495/R/2007 г. и анекси към него, както следва:

110 496, 62 евро, главница;

4 543, 40 евро, възнаградителна лихва по чл. 9, ал.1 от договора за времето от 28.10.2012 г. до 10.03.2013 г. ;

5 178, 24 евро, наказателна лихва по чл. 9, ал.1 от договора за времето от 28.10.2012 г. до 10.03.2013 г. ;

84, 00 лв.,разходи за нотариални такси за връчване на покани;

Законната лихва върху главницата.

2/ да бъдат осъдено ответниците да заплатят направените от ищеца разноски по заповедното производство и по предявения иск.

Правна квалификация: Правното основание на искането е в чл. 422, ал.1, вр. чл.415 ГПК.

Обстоятелства, на които ответниците възразяват:

Ответниците оспорват иска по основание и размер.

Оспорват въведената от ищеца фактическа обстановка.

Твърдят, че банката е завишавала лихвата , която е начислявала към дълга, без знанието им и в нарушение на закона и договора – чл. 9, ал.2 и чл. 10. Това довело до увеличение размера на дължими вноски по лихва и натрупване на фалшив просрочен дълг към датата на първия анекс. Първият анекс е недействителен, тъй като клаузите му са опорочени – извършена е фактическа капитализация, за която няма основание, тъй като соченото просрочие не е налице или е било в значително по – малък размер. В анекса не е посочено и страните не са волеизявили относно перата и размера им, които се превръщат в главница във връзка с увеличението й. С анекса кредитът се е трансформирал, но това не е възможно, тъй като със задна дата да се променя целта на вече усвоени средства. Не е налице и новация, тъй като няма волеизява, че стария дълг се погасява. Поради това първия анекс е нищожен поради липса на основание и съгласие.

Не е валидна и уговорката въвеждаща нова методика за формиране на лихви. Това е довело да неистински дълг, който заедно с увеличената от анекса лихва е увеличил и значително тежестта на кредита към датата на втория анекс. Поради това към датата на обявяване на кредита за предсрочно изискуем просрочие не би имало ако банката е спазвала договорните условия.

Начисляването на завишени лихви е било неправомерно. Позовава се на сриването на индекса ЮРИБОР пред 2008 г. и началото на 2009 г., когато банката е следвало да намали лихвата с няколко пункста. Вместо това банката е задържала лихвата над определените с договора и индекса нива. Поради това ответниците твърдят, че съответните договорни клаузи са нищожни и не произвеждат действие.

Конкретно по нищожността въвеждат следното:

1/ Банката не е извършила твърдяната капитализация в чл.

1, ал.3 от Анекс от 25.05.2009 г. и в чл. 1ал.1, 2 и 3 от анекса от 07.04.2010 г.

В тази връзка твърдят, че не е налице капитализация, а анатоцизъм, тъй като са капитализирани пера, които са изключени от приложното поле на капитализацията. Анатоцизъм е приложен от банката без да са налице предпоставките за това, тъй като страните не са търговци и не са уговаряли изрична уговорка за анатоцизъм. Банката дори не само, че е начислявала лихви върху изтекли лихви без уговорка, но е начислявала лихви върху такси и комисиони.

2/ Чл. 1, ал.3 от

Анекс от 25.05.2009 г. и чл. 1ал.1, 2 и 3 от анекса от 07.04.2010 г. са нищожни и на осн. чл. 26, ал. 1 и 4, вр. чл. 10, ал.3 ЗЗД.

По това основание твърдят, че не са давали съгласие за капитализиране на лихвите по договора – възнаградителна и наказателна. Позовават се на действащата към сключване на договора наредба № 9 на БНБ, чл. 16. При положение, че банката не може да регулира отношения между търговци и граждани и при действието на чл. 10, ал. 3 ЗЗД, който ограничава свободата на договаряне, страните не могат да уговарят лихва върху лихва.

3/ Чл. 1, ал.3 от Анекс от 25.05.2009 г. и чл.

1ал.1, 2 и 3 от анекса от 07.04.2010 г. са нищожни поради липса на съгласие-осн. чл. 26, ал.2 ЗЗД.

По това основание твърдят общо, че в анексите липсва изрично посочване на перата, от които са формирани капитализираните суми. Поради това липсва предмет на капитализация, което води и до липса на съгласие за капитализация.

Конкретно.

Съгласно договора с главница 100 000 евро дължимите такси иза управление са платени. Съгласно първи анекс главницата е увеличена на 109 171, 24 евро т. е увеличение с 9 171, 24 евро. За време от две години от датата на договора до датата на анекса не е посочено в последния каква част от главницата е погасена и каква част е дължима, както не е посочена и по какъв начин е формирана сумата на увеличението. Съгласно втори анекс просрочени главница, лихви, такси и комисиони са в размер от 4 969, 07 лв. и отново не се сочи каква част от главницата за периода е погасена и каква не е, какъв е делът на таксите и комисионите в нея. Не е посочено ясно след тригодишно времетраене на договора и погасяване на главница от ответниците по какъв начин главницата отново е нараснала и е в по – голям размер от първоначално договорената.

Като не са знаели и в анексите не е посочени изрично и ясно по какъв начин са се формирали сумите на увеличението в тях, то ответниците не са давали съгласие за това.

4/ Не е налице новация, тъй като ответниците не са дали изрично и недвусмислено съгласие за това съгл. чл. 107 ЗЗД.

5/ чл. 18 от договора, чл. 9, ал.5 от анекса от 25.05.2009 г. и чл. 7 от анекса от 07.04.2010 г. са нищожни на осн. чл. 143, вр. чл. 146 ЗЗП.

По това основание се твърди, че са нарушени съответните норми по ЗЗП. Посочените договорни клаузи попадат в приложното поле на чл. 143 ЗЗП, където е посочен неизчерпателен списък на неравноправни клаузи. В тези договорни клаузи са налице характерните елементи на неравноправни клаузи по см. на ЗЗП – уговорка във вреда на потребителя, неотговарящи на изисквания за добросъвестност, води до значително неравновесие между правата и задълженията на търговеца и потребителя. В случая банката си е запазила правото едностранно да увеличава стойността на лихвения процент и размерите на лихвата. Налице е неравновесие между правата и задълженията на страните, тъй като промяната на лихвения процент и незабавната изискуемост на кредита е поставено на волята единствено на банката.

Налице е основание за нищожност и по чл 146, ал.1 и ал. 2 ЗЗП. В случая няма равнопоставеност между страните по договора, тъй като банката предварително го е изготвила и го е предала на ответниците за подпис. Безусловно са приети общите условия на банката, още повече, че в една от хипотезите за едностранно коригиране на лихвения процент се препраща директно към същите общи условия. Така банката се явява монополист и диктува правилата, а ответниците са в зависимост и без възможности да влияят предварително на договорното съдържание.

Освен противоречие с нормите на ЗЗП, същите договорни клаузи са в противоречие на Директива 93/13/ЕИО, която е част от вътрешното законодателство съгл. § 13а, т. 9 ЗЗП.

6/ Ответниците възразяват по претенцията за разноски представляваща държавна такса и за нотариални покани.

В допълнителна искова молба ищецът поддържа въведената в исковата молба фактическа обстановка и по същество не признава въведеното от ответниците в отговора.

Първият анекс е сключен поради нередовното обслужване на отпуснатия и усвоен кредит от 100 000 евро. Страните са се съгласили да трансформират кредита в целеви.

Към съгласието се отнася и размера на трансформирания кредит, който вече е с главница от 109 171, 24 евро, която включва : главницата, неиздължени редовни и просрочени лихви, такси и комисиони. Страните са се съгласили изрично и всички задължения за промоционалния период да се капитализират.

Вторият анекс също е сключен поради нередовното обслужване на кредита от страна на ответниците. Поради това в него е посочен размер на просрочената сума /включваща главница, лихви, такси и комисиони/. Тези суми са били прибавени към редовната главница, поради което страните са постигнали взаимно съгласие с подписването на анекса главницата да е в размер от 115 346, 36 евро. В тази връзка е бил продължен и срока на кредита, който възлиза на 230 месеца от датата на втория анекс.

Ищецът не признава възражението за нищожност на клаузите по двата анекса. Въвежда следните аргументи:

1/ Ответниците са в просрочие, те са неизправна страна, поради което са се начислили наказателни лихви. Това е наложило подписване на първи анекс, с който ответниците изрично са се съгласили начислените тежести по тяхна вина да се прибавят към главницата, като по този начин са погасени и текущите им задължения – лихви, такси и комисиони. Съгласието е взаимно и изрично – срещу погасяването на тези задължения кредитът ще се трансформира за по – голям срок. Същото се отнася и за втория анекс. Договореното в анексите е по съгласие на страните и не е в противоречие на императивни законови норми.

Разпечатката съдържа 60 от 112 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/671d21b0-4ef6-417c-9aeb-651a1ce31012