Решение № 232 от 20.02.2026, Районен съд - Русе

РЕШЕНИЕ

№ 232 гр. Русе, 20.02.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – РУСЕ, V ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на втори февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Татяна Т. Илиева при участието на секретаря Миглена Ц. Кънева като разгледа докладваното от Татяна Т. Илиева Гражданско дело № 20254520104555 по описа за 2025 година

Предявени са обективно съединени искове с правно основание чл. 265 и чл. 86 ЗЗД.

Ищецът Й. Г. П. твърди, че ответницата публикувала в различни фейсбук групи снимки на своята баня, в които споделяла, че е ремонтирана от ответника и неин съпруг Ц. Ц.. Съпругата на ищеца - В. П.а се свързала с К. и взела номера на Ц..

Срещнали се с него през февруари 2025 г. По време на срещата той заявил, че има голям опит в ремонта на бани и ги уверил, че ще бъдат много доволни от резултата, ако изберат той да извърши ремонта на банята им.

Ремонтът започнал на 16.03.2025 г. Първоначалният срок за завършването му бил две седмици. С приключване на първата седмица разбрали, че Ц. няма да успее да приключи навреме. Вследствие некачествената изработка се наложило да бъдат преработени ВиК тръбите. Щом настъпил моментът да се сложат плочките в помещението забелязали, че Ц. не успява да отреже добре плочките. Местата, на които трябвало да се пробият дупки за душ и бутон за тоалетното казанче, били некачествено изрязани и дупките не можели да се скрият от капаците на въпросните елементи. Наложило се някои плочки да бъдат подменени, но крайният резултат отново не бил задоволителен. Зле изработени ниши и фуги с различен размер били само част от щетите, нанесени от некомпетентността на Ц..

На 17.04.2025 г. му съобщили, че не са доволни от изработеното от него до момента, както и от факта, че не успял да приключи ремонта на банята и тоалетната за 1 един месец работа. Първоначално Ц. се съгласил да плати част от изразходваните материали и да върне част от вече получените пари, за да можели ищецът и съпругата му да направят ремонта както трябва. Консултирали се с друг специалист и разбрали, че поради некачествената работа на Ц. било добре всички плочки да бъдат поставени наново. След като ищецът предал информацията на Ц., той се съгласил с част от критиките, но щом чул сумата, която трябва да възстанови, станал дефанзивен. Същият ден направили среща в дома на Й. П., на която присъствали двамата ответници, съпругата и родителите на ищеца. Разгледали отново работата на Ц.. Самият той признал, че целият първи ред от плочките, част от пода и нишите трябва да бъдат преработени. К. помолила Ц. да напусне апартамента на семейството на ищеца и да я изчака в техния автомобил. След това тя споделила, че е имало подобни оплаквания и на други обекти и причината била депресията, в която Ц. изпаднал след диагностицирането на К. с тежко заболяване. Тя ги посъветвала да пренебрегнат част от недостатъците и да дадат възможност на Ц. да преработи още веднъж това, което е възможно да бъде подобрено с минимални промени. Имайки предвид, че тя е била наясно с невъзможността на Ц. да предостави качествени услуги и рекламата, която му правела, тя умишлено подвеждала бъдещите клиенти на Ц.. А в случаите, в които някой бил недоволен, го увещавала да се примири с ниското качество на изработка на Ц..

До момента ищецът заплатил на Ц. сумата от 5700 лева за труд. Платено му било преди да е завършил всичко, тъй като ги помолил за парите, понеже казал на Керакечиева, че вече е приключил с работата по този обект и с обещанието да преработи това, което не е добре направено. Недостатъците се оказали толкова много и неговата неспособност да извърши качествена изработка довели до това ищецът да претендира ответникът да възстанови част от получената сума, с която да закупи нов гранитогрес и материали за ремонт на банята. От платената сума за труд на Ц. (5700 лв.), същият извършил качествено единствено премахването на плочките и мазилката от старата баня и тоалетна и приемливо подмяната на ВиК на същите помещения. На база на други оферти, според ищеца било справедливо заплащането за тази работа да е 2000 лв. Договорката, която имали с Ц., можела да бъде считана за договор за изработка, а претенциите на ищеца за некачествена изработка попадали под чл. 265 от ЗЗД. К. отговаряла за маркетинга и рекламата, а Ц. за изпълнението на ремонта. К. била страна по делото, тъй като много добре е знаела, че Ц. не е в състояние да извърши ремонта добре и въпреки това тя активно го рекламирала. В молба-уточнение Й. П. пояснява, че претендираната от него сума за заплащане от ответниците представлява част от разходите, необходими за цялостен ремонт след работата на Ц., че под формата на устен договор с ответника се договорили в рамките на 14 дни последният да извърши ремонтна дейност, за което да му бъдат заплатени 4200 лв. Покъсно била постигната нова договорка за ремонт и на тоалетната в размер на 2500 лв., 2 като материалите били за сметка на възложителя. От общо договорената сума за труд в размер на 6700 лв. на ответника били заплатени 5700 лв.

Моли да бъде постановено решение, с което ответниците да бъдат осъдени да му заплатят солидарно сумата 5762.58 лв. /от които 3700 лв. за некачествен труд и 2062.58 лв. з а материали/, представляваща стойност на разходите за поправка на некачествено извършени СМР по договор за изработка от м.02.2025 г., ведно със законната лихва от предявяване на иска, както и лихва за забава върху главницата за периода 25.04.2025 г. – 03.08.2026 г. в размер на 220,36 лв.

В отговора по чл.131 ГПК ответниците оспорват допустимостта и основателността на исковете. Навеждат твърдения, че Ц. Ц. е поел задължение по устен договор за изработка да извърши ремонт на банята на ищеца. След започване на ремонта била постигната устна договорка и за ремонт на тоалетната на ищеца. След завършване ремонта на банята, ответникът започнал и ремонт на тоалетната, по време на който ищецът му съобщил, че не е доволен от неговата работа и ще потърсят услугите на друг специалист. Към този момент ответникът не бил получил цялото възнаграждение за труда си и предложил на ищеца да не му плаща остатъка от 1000 лв., а в замяна на това той да поправи некачествено изпълнените работи. Това предложение не било възприето и Ц. Ц. прекратил работата си по ремонта на тоалетната.

Ответницата К. не била сключвала договор за изработка с ищеца и не била поемала задължение да извършва ремонтни работи. Поради това и обективно не било възможно да е налице солидарно задължение между двамата по договор за изработка.

Считат претенциите на ищеца и за неоснователни. Твърдят, че дори да са били налице некачествено изпълнени работи, стойността на разходите за поправката им не била в претендирания размер. Претендират отхвърляне на исковете и присъждане на деловодни разноски.

Съдът, след преценка на събраните по делото доказателства, приема за установено от фактическа страна следното:

Между страните не се спори, че в началото на 2025 г. между ищеца и ответника е бил сключен устен договор за изработка, по силата на който Й. Г. П. възложил на Ц. Й.

Ц. да извърши цялостен ремонт в банята му срещу възнаграждение от 4200 лв., като всички материали бъдат закупени от възложителя. Малко по-късно между двамата е постигната устна договорка и за ремонт на тоалетната в имота на ищеца срещу допълнително възнаграждение от 2500 лв. За извършената работа по двете помещения на ответника била заплатена общо сумата 5700 лв. /4200 за ремонта на банята и 1500 за ремонта на тоалетната/.

Виждайки некачествено извършената работа от ответника, ищецът отказал да 3 му заплати остатъка от 1000 лв., като поискал и връщане на част от дадената вече сума, с която да възложи на трето лице отстраняването на недостатъците по ремонта, направен от ответника. Последният от своя страна предложил сам да поправи некачествено извършените работи и ищецът да не му заплаща уговорения остатък от 1000 лв., но Й. П. отказал.

В приетото заключение по назначената по делото съдебно-техническа експертиза са описани и онагледени със снимков материал множеството недостатъци, допуснати от ответника при ремонта на процесните две помещения – баня с тоалетна и санитарен възел, в грубо нарушение на технологичния процес. Експертът заключава, че извършените СМР са направени на ниво „любител“ и са с множество недостатъци, част от които са: некоректно избрана технология за лепене на стенната облицовка, нехоризонтален окачен таван и криви стени в санитарния възел, неравни отвори в отделните плочи, направени с неподходящ инструмент, които впоследствие не могат да бъдат прикрити, неравно отрязани и зацапани лайсни по декоративните ниши, неравни, напукани, зацапани фуги. За отстраняването на установените недостатъци е необходимо налепената стенна облицовка да се демонтира и да се монтира друга, при спазване на всички технологични изисквания. Според вещото лице разходите, необходими за поправката на некачествено извършените СМР по средни пазарни цени възлиза на 1554.12 евро. В съдебно заседание експертът пояснява, че в дадените цени влиза стойност на труд, материали, дори ток и вода.

При така установената фактическа обстановка съдът приема следното:

По делото се установи по категоричен начин, че ответникът Ц. Ц., в качеството си на изпълнител по сключения с ищеца договор за изработка /ремонт на баня-тоалетна и санитарен възел/, не е изпълнил задължението си да извърши работата така, че тя да бъде годна за обикновеното й предназначение /съгласно разпоредбата на чл.261, ал.1 от ЗЗД/. След като ищецът веднъж му е дал възможност да поправи извършеното до момента и ответникът не се е справил, още преди приключване на всички ремонтни дейности възложителят се е възползвал от правото си, предвидено в чл. 262 и чл. 265, ал.1, пр. 2 ЗЗД, да развали договора за изработка и да претендира стойността на разходите, необходими за поправката – в случая за демонтажа на санитарното оборудване, стенната облицовка и смесителя за душ, за изравняване на стените и нова облицовка и отново монтаж на санитарното оборудване и душ.

Както беше посочено по-горе, според приетото заключение по назначената съдебно-техническа експертиза, разходите за отстраняване недостатъците по работата на ответника, в това число материали и труд, възлизат на сумата 1554.12 евро.

Ето защо съдът намира, че претенцията по отношение на ответника Ц. Ц. се явява основателна и доказана до посочения размер, ведно със законната лихва от депозиране на исковата молба в съда, а над него, до претендираните 2946.36 евро 4

/5762.58 лева/, искът следва да се остави без уважение.

Следва да се отхвърли изцяло и акцесорната претенция за заплащане на обезщетение за забава върху главницата, считано от датата на подадената жалба по прок.преписка № 2592/2025 г. до образуване на настоящото дело. Освен, че не са ангажирани доказателства за датата, на която е образувана въпросната преписка и нейното отношение към настоящия гражданскоправен спор, жалбата на ищеца, инициираща образуването на преписката, няма характер на покана до ответника за заплащане на претендираните по делото суми. Доказателство за отправянето на такава претенция е подадената по настоящото дело искова молба, поради което и законната лихва върху уважената главница се дължи от 04.08.2025 г.

Изцяло неоснователни се явяват претенциите на ищеца за солидарно осъждане и на ответницата. Между двамата липсват облигационни отношения по повод ремонта на горните две помещения. В. К. не се е задължила да извърши ремонтните дейности по банята и тоалетната на ищеца заедно със съпруга си /ответника Ц. Ц./, както предвижда нормата на чл. 261, ар. 3 ЗЗД, поради което не следва да носи и солидарна отговорност с него. Ако с действията си тя е въвела в заблуждение ищеца и съпругата му за нещо, то отговорността й спрямо тях не е договорна.

На основание чл. 78, ал. 1 и ал. 3 ГПК, съразмерно с уважената част от исковете, ответникът следва да заплати на ищеца деловодни разноски от 345.72 лв. /176.76 евро/ от общо претендираните 680.50 лв. Съразмерно отхвърлената част от исковете, ищецът дължи на ответника разноски от 344.37 лв. /176.07 евро/, а на ответницата - 700 лв.