Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 3855 от 14.03.2023, Софийски районен съд

Съд
Софийски районен съд
Дело
Гражданско дело 52994/2022
Вид
Решение № 3855
Подписан
14.03.2023
В сила
14.03.2023
Състав
ИВАНКА ПЕТКОВА БОЛГУРОВА

Цитирани разпоредби

  • чл. 238 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 239 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 239, ал. 4 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 410 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 422, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.78, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 240, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 79, ал. 1, пр. 1 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 86, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите

РЕШЕНИЕ

№ 3855 гр. София, 14.03.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 77 СЪСТАВ, в публично заседание на четиринадесети март през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: ИВАНКА П. БОЛГУРОВА при участието на секретаря СВЕТЛА Р. ЛАЗАРОВА като разгледа докладваното от ИВАНКА П. БОЛГУРОВА Гражданско дело № 20221110152994 по описа за 2022 година

СЪДЪТ по направеното от ищеца искане в молбата от 09.03.2023г., намира, че са налице предпоставките на чл. 238 и чл. 239 ГПК за постановяване на неприсъствено решение, поради следните съображения:

Ответникът не е представил в срок отговор на исковата молба, не се явява и не изпраща представител в първото по делото съдебно заседание, за което е редовно призован, съответно не е направил и искане за разглеждане на делото в негово отсъствие. Същевременно на ответника са били надлежно указани последиците от процесуалното му бездействие, изразено в неспазване на сроковете за размяна на книжа и от неявяване, респ. неизпращане на представител в първото съдебно заседание. Съдът приема също така, че с оглед изложените в исковата молба фактически твърдения и представените доказателства, предявеният иск е вероятно основателен, поради което съдът РЕШИ:

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 99, ал.1 ЗЗД, че Т. С. И., ЕГН **********, дължи на „А ....“ ЕАД, ЕИК ........., сумите, както следва:

– на основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 240, ал. 1 ЗЗД сумата от 13 869,17 1 лв., представляваща главница по договор за потребителски кредит № 2808610, сключен на 18.07.2017г. между Т. С. И., ЕГН ********** и „У......“ ЕАД, вземането по който е прехвърлено на „А ....“ ЕАД, ЕИК ........., с договор за цесия от 20.01.2020г., ведно със законната лихва от 02.03.2022г. до изплащане на вземането; на основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД сумата от 930,92 лв. – лихва за забава за периода от 22.10.2019г. до 01.03.2022г.

ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.1 ГПК Т. С. И., ЕГН **********, да заплати на „А ....“ ЕАД, ЕИК ........., сумата от 346 лв., представляваща разноски в заповедното производство по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 11332/2022г. по описа на СРС, 77-ми състав, както и сумата от 408,77 лв., представляваща разноски в исковото производство.

Решението не подлежи на обжалване на основание чл. 239, ал. 4 ГПК.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________ 2