Решение № 5286 от 19.03.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 5286 гр. София, 19.03.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 168 СЪСТАВ, в публично заседание на девети март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Божидар Ив. Стаевски при участието на секретаря АНТОАНЕТА АНГ. АНГЕЛОВА като разгледа докладваното от Божидар Ив. Стаевски Гражданско дело № 20251110115661 по описа за 2025 година

Производството е по реда на глава XIII от ГПК.

Производството е образувано по искова молба, уточнена с молба вх. № 148638/28.04.2025 г., предявена от “Т . С.” ЕАД, ЕИК ********* представлявано от П. Р. П. Изпълнителен директор и М. С. Ц. - Председател на Управителния съвет със седалище и адрес на управление гр. С........, срещу П. И. К. с ЕГН: **********, с адрес: гр. С.... и М. П.

Я. с ЕГН: **********, с адрес: гр. С...., с която се иска на основание чл. 79, ал. 1, предл. първо ЗЗД във вр. чл. 153, ал. 1 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД ответниците да бъдат осъдени да заплатят на ищеца при условия на разделна отговорност сумата от 2482.19 лева - главница, представляваща стойност на незаплатена топлинна енергия /ТЕ/, доставена до топлоснабден имот с адрес гр. С....., абонатен номер ****** за периода от м.05.2022 г. до м.04.2024 г., мораторна лихва за забава в размер на 337.53 лева за периода от 15.09.2023 г. до 10.03.2025 г., както и сумата в размер на 57.53 лева – главница за услугата дялово разпределение за периода от м.05.2022 г. до м.04.2024 г. и 12.38 лева мораторна лихва за забава върху главницата за услугата дялово разпределение за периода от 17.07.2022 г. до 10.03.2025 г., ведно със законните лихви върху двете главници, считано от датата на подаване на исковата молба 18.03.2025 г. до окончателното изплащане на сумите, РАЗПРЕДЕЛЕНИ КАКТО СЛЕДВА:

ЗА П. И. К. да заплати 5/6 от задължението, а именно: 2068.47 лв. главница за топлинна енергия, 281.27 лв. мораторна лихва върху нея, 47.92 лв. главница за дялово разпределение и 10.31 лв. мораторна лихва върху нея, ведно със законната лихва върху главниците от 18.03.2025 г. до окончателното им изплащане.

ЗА М. П. Я. да заплати 1/6 от задължението, а именно: 413.72 лв. главница за топлинна енергия, 56.26 лв. мораторна лихва върху нея, 9.61 лв. главница за дялово разпределение и 2.07 лв. мораторна лихва върху нея, ведно със законната лихва върху главниците от 18.03.2025 г. до окончателното им изплащане.

Ищецът твърди, че ответниците, в качеството си на собственици на топлоснабдения имот, са клиенти на топлинна енергия по смисъла на чл. 153, ал. 1 от Закона за енергетиката.

За процесния период в имота е доставена и потребена топлинна енергия, стойността на която, заедно с дължимата такса за дялово разпределение, не е заплатена в срок. С допълнителна молба от 28.04.2025 г. ищецът е уточнил, че единствен наследник на починалия първоначален длъжник И. П. К. е ответникът П. И. К., като е конкретизирал исковата си претенция по квоти на отговорност между двамата ответници. Ето защо моли за уважаване на исковете. Претендира разноски. Представя като писмени доказателства:

1

Споразумение, Писмо от дежурно гише, Декларация, Молба за ипотека, Удостоверение за наследници, Договор със СЕС, Протокол от ОС, Фактури - 2 бр., Извлечения от сметки, Договор с „Т. С.“ ЕООД, Общи условия, Пълномощно. Прави доказателствени искания за привличане на трето лице-помагач, допускане на съдебно-техническа и съдебно-счетоводна експертизи, както и за задължаване на трети лица да представят документи.

Препис от исковата молба и допълнителната молба са връчени на ответниците, но в срока по чл. 131 ГПК същите не са депозирали отговор.

Третото лице помагач „Т. С." ЕООД, редовно призовано, не изпраща представител в откритите съдебни заседания , но представя индивидуални справки за отопление и топла вода.

Софийският районен съд, второ гражданско отделение, 168 състав, като обсъди представените по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, при спазване изискванията на чл. 235 от ГПК, от фактическа и правна страна намира следното:

Предявени са искове с правно основание с чл. 79, ал. 1, предл. първо ЗЗД във вр. чл.

153, ал. 1 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД.

За да бъдат уважени така предявените искове ищецът следва да докаже, че спорното главно право е възникнало, в случая това са обстоятелствата, свързани със съществуването на договорни отношения ответника и ищеца за доставката на топлинна енергия, обема на реално доставената на ответника топлинна енергия за процесния период, както и че нейната стойност възлиза именно на спорната сума; суми за дялово разпределение и 2. по исковете за законната лихва за забава – че главните парични задължения са възникнали, че е настъпила тяхната изискуемост, както и че размерът на законната лихва възлиза именно на спорната сума. Ищецът следва да докаже наличие на обстоятелства спиращи и прекъсващи давността.

В доказателствена тежест на ответника при установяване на горните факти е да докажат погасяване на задълженията.

По делото не се спори, че до процесния имот е доставяна топлинна енергия в количествата и на стойността посочени от ищеца.

Единственият спорен въпрос е дали ответникът има качеството на потребител на доставената топлинна енергия.

Правоотношението по продажба на топлинна енергия за битови нужди е регламентирано от законодателя в специалния ЗЕ като договорно правоотношение, произтичащо от писмен договор, сключен при публично известни общи условия, предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от Комисията за енергийно и водно регулиране (КЕВР) (чл. 150, ал. 1 ЗЕ). Писмената форма на договора не е форма за действителност, а форма за доказване. Тази договорна природа на правоотношението по продажба на топлинна енергия за битови нужди остава непроменена при множеството изменения на относимите норми от ЗЕ (чл. 149, чл. 150, чл. 153, ал. 1 и пар. 1 ДР), които регламентират и страните по договора при публично известни общи условия. Съгласно чл.

149 и чл. 150 ЗЕ страна (купувач) по договора за продажба на топлинна енергия за битови нужди е клиентът на топлинна енергия за битови нужди, какъвто е и „битовият клиент“, който според легалното определение в т. 2а от пар. 1 ДР ЗЕ, публикувана в ДВ, бр. 54 от 17.

07. 2012г., е клиент, който купува енергия за собствени битови нужди. При действалите преди изм. в ДВ, бр. 54 от 17. 07. 2012г. редакции на чл. 149, чл. 150 и чл. 153, ал. 1 ЗЕ, страна по договора за продажба на топлинна енергия за битови нужди е потребителят на топлинна енергия за битови нужди, който ползва енергия за домакинството си (т. 42 пар. 1 ДР ЗЕ (отменена), в редакции от ДВ, бр. 107 от 09. 12. 2003г. и ДВ, бр. 74 от 08. 09. 2006г.).

Присъединяването на топлофицирани жилищни сгради с изградени инсталации към топлопреносната мрежа, както на заварените от ЗЕ, така и на новоизградените сгради, се извършва въз основа на писмен договор (чл. 138, ал. 1 ЗЕ и чл. 29 - чл. 36 Наредба № 16-334 от 06.04.2007г. за топлоснабдяването) със собствениците или титулярите на вещното право на ползване върху топлоснабдените имоти в сградите, които поради това са посочените от законодателя в чл. 153, ал. 1 ЗЕ клиенти на топлинна енергия за битови нужди, дължащи цената на доставената топлинна енергия по сключения с топлопреносното предприятие договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди при публично известни общи условия. Предоставяйки съгласието си за топлофициране на сградата, собствениците и титулярите на ограниченото вещно право на ползване са подразбираните клиенти на топлинна енергия за битови нужди, към които са адресирани одобрените от КЕВР публично оповестени общи условия на топлопреносното предприятие. В това си качество на клиенти 2 на топлинна енергия те са страна по продажбеното правоотношение с топлопреносното предприятие с предмет - доставка на топлинна енергия за битови нужди (чл. 153, ал. 1 ЗЕ) и дължат цената на доставената топлинна енергия.

Ето защо установяването на качеството на потребител на ответника зависи от две групи факти, установяването на сключен договор за доставка на топлинна енергия и/или от установяването на обстоятелството, че той е собственик или вещен ползвател на процесния топлоснабден имот.

От представения и приет по делото Договор за продажба на държавен недвижим имот по реда на Наредбата за държавните имоти от 06.09.1990 г. се установява категорично, че ответникът П. И. К. и Е. Б. К.а (наследодателка на ответницата М. П. Я., съгласно Удостоверение за наследници изх. № 0062/23.02.2004 г. ) са придобили в режим на съсобственост процесния топлоснабден имот. По силата на придобитото вещно право и разпоредбата на чл. 153, ал. 1 от ЗЕ, същите по принцип придобиват качеството на битови клиенти на топлинна енергия, към които са адресирани Общите условия на топлопреносното предприятие. Установяването на качеството на потребител обаче зависи не само от факта на собствеността, но и от наличието на реална облигационна връзка за доставка на топлинна енергия.

В конкретния случай, по делото е представено Споразумение от 24.04.2023 г., сключено между ищеца "Т . С." ЕАД и единствено ответницата М. П. Я.. С това споразумение М. Я. изрично признава натрупаните задължения за топлоснабдения имот и се задължава да ги изплати по съответния погасителен план. Към споразумението е приложена и собственоръчно подписана Декларация от 24.04.2023 г., с която М. Я. изрично декларира, че поема дължимата сума на своя баща – ответника П. И. К..

С подписването на това споразумение и приемането на декларацията за поемане на дълга, ищецът извънсъдебно и недвусмислено е признал наличието на трайни облигационни за доставка на топлинна енергия именно и само с ответницата М. П. Я.. Съгласно задължителните постановки на Тълкувателно решение № 2 от 17.05.2018 г. на ВКС по тълк. д. № 2/2017 г., ОСГК, макар по правило собственикът да е страна по договора за доставка на топлинна енергия, е налице изключение, когато самото топлопреносно предприятие изрично е създало правоотношения с определено лице, приемайки го за свой едноличен контрагент и титуляр на задълженията по партидата.

Сключвайки споразумение за разсрочване на задълженията само с М. Я. и съгласявайки се тя да поеме дълга, "Т . С." ЕАД е стабилизирало облигационната връзка единствено с нея. При това положение, въпреки качеството му на съсобственик по силата на договора от 1990 г., ответникът П. И. К. не е материално легитимиран да отговаря по предявения иск, тъй като ищецът е приел дъщеря му за свой изключителен длъжник.

Ето защо съдът намира, че искът спрямо П. И. К. се явява неоснователен и подлежи на отхвърляне, а претенцията следва да бъде уважена единствено по отношение на ответницата М. П. Я..

По отношение на разноските.

При този изход на производството, ищецът има право на разноски съразмерно с уважената част от исковете на основание чл. 78, ал. 1 ГПК. По делото е представен списък на разноските по чл. 80 от ГПК , според който ищецът е направил разноски за внесена държавна такса в исковото производство в размер на 37.01 евро и претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение в размер на 60 евро. Съдът намира, че претендираното юрисконсултско възнаграждение следва да бъде определено в размер на 50 евро. Доколкото исковете се уважават единствено по отношение на ответницата М. П. Я. и то съобразно нейната квота от 1/6 от общото задължение, същата следва да бъде осъдена да заплати на ищеца само съответната съразмерна част от направените разноски. Ето защо, ответницата следва да бъде осъдена да заплати на ищеца разноски в общ размер на 14.50 евро, от които 6.17 евро (представляващи 1/6 от платената държавна такса) и 8.33 евро (представляващи 1/6 от определеното от съда юрисконсултско възнаграждение).

Предвид официалното приемане на еврото като законно платежно средство в Република България, всички парични задължения, възникнали и първоначално претендирани в български лева, следва да бъдат автоматично преизчислени и присъдени в евро.

Преизчисляването се извършва служебно от съда въз основа на неотменимо фиксирания валутен курс от 1.95583 лева за 1 евро, съгласно приложимото законодателство, уреждащо въвеждането на еврото. Ето защо, установените по делото размери на уважените искови 3 претенции за главници, мораторни лихви, както и дължимите деловодни разноски, макар и формирани в лева за съответните искови периоди, следва да бъдат посочени и присъдени в диспозитива на настоящото решение в тяхната точна равностойност в евро.