Решение № 445 от 16.10.2026, Софийски окръжен съд

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 445 гр. София, 16.10.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, I ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в публично заседание на седми октомври през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Росина Н. Дончева

Членове:

Невена Пл. Великова

Анабела Д. Нинова при участието на секретаря Цветанка П. Младенова Павлова като разгледа докладваното от Росина Н. Дончева Въззивно гражданско дело № 20261800500554 по описа за 2026 година

Производството е по реда на чл. 258 и сл. от Гражданския процесуален кодекс.

С решение № 280 от 23.12.2025 г., постановено по гр.д. № 948/2024 г. по описа на РС-Самоков, е отхвърлен изцяло като неоснователен предявеният от „ДЖЕНЕРАЛИ ЗАСТРАХОВАНЕ” АД, ЕИК ............., регресен иск с правно основание чл. 410 ал. 1 от КЗ срещу АГЕНЦИЯ „ПЪТНА

ИНФРАСТРУКТУРА“, ЕИК: ..............., гр. София, 1606, *** за осъждане на АГЕНЦИЯ „ПЪТНА ИНФРАСТРУКТУРА“ да заплати на „ДЖЕНЕРАЛИ ЗАСТРАХОВАНЕ” АД, ЕИК ............. сумата от 1056, 07 лв. – претендирани като регресно вземане за изплатено обезщетение по щета № 211105165 от 21.02.2022 г. на „Шкода Скала“, с рег. № ................ от ПТП, претендирано за осъществило се на 18.02.2023 год., както и акцесорния иск с правно основание чл. 86 от ЗЗД за законната лихва върху главницата 1056,07 лв, считано от датата на предявяване на иска до окончателното заплащане, както иска с правно основание чл. 86 ал. 1 от ЗЗД за сумата 180, 47 лв. претендирани като мораторна лихва за забава като неоснователни. На основание чл. 78, ал. 3 от ГПК „ДЖЕНЕРАЛИ ЗАСТРАХОВАНЕ” АД e осъдено да заплати на АГЕНЦИЯ „ПЪТНА ИНФРАСТРУКТУРА“ сумата 150 лева като разноски по делото за юрисконсултско възнаграждение.

Срещу решението е депозирана въззивна жалба от „ДЖЕНЕРАЛИ 1

ЗАСТРАХОВАНЕ” АД с доводи за неправилност, незаконосъобразност и необоснованост, без събраните доказателства да бъдат обсъдени в тяхната съвкупност. Сочи, че единственият мотив на първоинстанционния съд за отхвърляне на иска е изводът, че ищецът не е доказал събитието да е настъпило на посочената в исковата молба дата – 18.02.2023 г. Според въззивника посочената дата е резултат от техническа грешка, която е видна както от останалата част на исковата молба, така и от всички приложени и неоспорени писмени доказателства. Ответникът не е оспорил датата на ПТП нито до настъпване на процесуалната преклузия, нито след това. Поддържа, че след като е констатирал неточност в исковата молба, съдът е бил длъжен да даде указания за отстраняването съгласно чл. 129, ал. 2 ГПК, което не е сторил.

На следващо място въззивникът твърди, че по делото са доказани всички елементи от фактическия състав на чл. 45 ЗЗД и чл. 49 ЗЗД. Сочи, че от приетата без възражения автотехническа експертиза се установяват механизмът на произшествието, вредите по лек автомобил „Шкода Скала“ с рег. № ................, причинно-следствената връзка между тях и стойността на уврежданията. От показанията на водача на автомобила се установява, че ПТП е настъпило при преминаване през дупка на пътното платно, която не е била обозначена и сигнализирана, както и конкретното местоположение на препятствието. Свидетелят изрично е заявил, че дупката не е била видима, тъй като е била пълна с вода. Според въззивника е доказано, че водачът е управлявал технически изправен автомобил със съобразена скорост, не е нарушил правилата за движение и е бил поставен в обективна невъзможност да избегне произшествието. Твърди, че възраженията на ответника относно механизма на ПТП и съпричиняването са останали недоказани, а отговорът на исковата молба съдържа само бланкетно оспорване.

Въззивникът се позовава на ППВС № 4/1975 г., ППВС № 7/1959 г. и ППВС № 9/1966 г. и поддържа, че отговорността по чл. 49 ЗЗД има обективен, гаранционно-обезпечителен характер. Тя възниква и при бездействие на лицата, на които е възложена работата, когато се изразява в неизпълнение на задължения, произтичащи от закона, техническите правила или характера на работата. Ответникът не е доказал да е възложил поддържането на пътя на трето лице. Сочи още, че е доказана и претенцията по чл. 86 ЗЗД, тъй като ответникът е бил поканен с писмо с обратна разписка да заплати доброволно дължимите суми, но плащане не е последвало. Въззивникът моли решението да бъде отменено и вместо него постановено друго, с което исковете да бъдат уважени изцяло. Претендира разноски и адвокатско възнаграждение за двете инстанции.

В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК е постъпил писмен отговор от въззиваемия Агенция „Пътна инфраструктура“ чрез главен юрисконсулт Г. Н., с който жалбата се оспорва като неоснователна. Въззиваемият поддържа, че решението е правилно и законосъобразно, а изводите на съда са логични и последователни и основани на правилна преценка на доказателствата. Счита, 2 че първоинстанционният съд не е допуснал процесуално нарушение, изразяващо се в неизпълнение на задължението да съдейства на страните за изясняване на спора или в непълен или неточен доклад. Докладът по чл. 146 ГПК е приет от страните без забележки и възражения.

Въззиваемият сочи, че по делото не е представен действащ към датата на ПТП – 18.02.2023 г. – застрахователен договор, тъй като представената полица е от 23.02.2021 г. Това според него е самостоятелно основание за отхвърляне на иска. Излага, че представените общи условия по застраховка „Каско на МПС“ са бланкетни и не съдържат подпис на страните и дата, което води до недоказан застрахователен риск. Според въззиваемия представеният протокол за ПТП № ............. от 18.02.2023 г. е нечетлив и следва да бъде изключен от доказателствата на основание чл. 179, ал. 2 ГПК във връзка с чл. 183 ГПК.

Излага, че протоколът е непълен, неточен и противоречив, тъй като не описва размерите и местоположението на препятствието и механизма на произшествието. Мястото не е посетено от органите на МВР и не е изготвен снимков материал, поради което протоколът възпроизвежда единствено твърденията на заинтересования водач и няма обвързваща материална доказателствена сила относно механизма на ПТП. Въззиваемият сочи и противоречие между исковата молба и протокола, от една страна, и искането за оценка на вреди от 21.02.2022 г., от друга, тъй като последното предхожда датата на твърдяното ПТП.

Въззиваемият поддържа още, че застрахователят не е извършил задължителната проверка по чл. 403, ал. 4 КЗ относно наличието на изключени рискове по раздел III от общите си условия, включително управление след употреба на алкохол, умишлени действия или груба небрежност, неспазване на правилата за експлоатация и износване. Твърди, че не е доказана отговорността му по чл. 49 ЗЗД, включително задължението му да поддържа конкретния участък и причинната връзка между бездействието и вредите. Въззиваемият моли решението да бъде потвърдено. Претендира разноски и юрисконсултско възнаграждение.

Подадената въззивна жалба е постъпила в законоустановения срок, срещу съдебен акт, който подлежи на обжалване съгласно чл. 258, ал. 1 от ГПК, от страна, легитимирана да обжалва постановеното от Районен съд - Самоков решение, поради което е процесуално допустима.

Съгласно чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.

Процесното първоинстанционно решение е валидно и допустимо.

Софийският окръжен съд, за да се произнесе по основателността на жалбата, след като прецени доводите на страните и събраните по делото доказателства, намира следното:

РС-Самоков е сезиран с искова молба от „ДЖЕНЕРАЛИ ЗАСТРАХОВАНЕ” АД срещу Агенция „Пътна инфраструктура“, с която са предявени искове за 3 осъждане на ответника да заплати сумата от 1056, 07 лв. –претендирани като регресно вземане за изплатено обезщетение по щета № ........... от ............. г. на „Шкода Скала“, с рег. № ................ от ПТП, за претендирано за осъществило се на 18. 02. 2023 год., както и акцесорния иск с правно основание чл. 86 от ЗЗД за законната лихва върху главницата 1056,07 лв., считано от датата на предявяване на иска до окончателното заплащане, както иск с правно основание чл. 86 ал. 1 от ЗЗД за сумата от 180, 47 лв. претендирани като мораторна лихва за забава от 06.02.2023 г. - датата на получаване на поканата до датата на завеждане на исковата молба 09.07.2024 г.

В срока по чл.131 ГПК е депозиран отговор от ответника Агенция „Пътна инфраструктура“, с който оспорва иска по основание и размер и моли да бъде отхвърлен изцяло.

Въззивният съд, като прецени доводите на страните и събраните по делото доказателства, приема за установено от фактическа страна следното.

Видно е от застрахователна полица „Каско на МПС“ № .................., сключена на 23.02.2021 г., че същата има за обект лек автомобил марка „Шкода“, модел „Скала“, без регистрация, като застрахован е „Уникредит Лизинг“ ЕАД, лизингополучател – „Дайрект Спед Сървиз“ ООД, а застраховател – ищецът в производството. Покритието е по клауза „Пълно каско“, със застрахователна сума 34 288 лева. Срокът на застрахователното покритие е от 00:00 ч. на 24.02.2021 г. до 23:59 ч. на 23.02.2022 г.

Представени са писмените документи, приложени по образуваната при ищеца преписка по щета № 211105165, от които е видно, че са били изготвени опис и оценка на щетите.

Видно от ликвидационните актове по щетата и преводните нареждания от 04.03.2022 г. и 08.09.2022 г., ищцовото дружество е изплатило застрахователно обезщетение в общ размер на 1041,07 лева, от които 143,43 лева на „Дайрект Спед Сървиз“ ООД и 897,64 лева на сервиз „Евратек Ауто“ ООД за извършения ремонт.

Изпратена от ищеца е регресна покана изх. № 310001130/03.02.2023 г. до ответника за заплащане на изплатеното застрахователно обезщетение.

От заключението на вещото лице по изслушаната съдебноавтотехническа експертиза, неоспорено от страните, което съдът възприема като обективно и компетентно дадено, се установява, че на 18.02.2022 г., около 19:00 ч., на път III-627, в района на с. Алино, при км 14+000, е настъпило ПТП, при което е било увредено ППС – л.а. „Шкода Скала“ с ДК № .................

Причина за настъпване на ПТП е преминаване на автомобила през необозначена и необезопасена дупка на пътното платно, за което е съставен Протокол за ПТП № ............. от 18.02.2022 г. В резултат на това са увредени предна дясна гума, десен праг, предна и задна дясна врата и уплътнение на врата на лекия автомобил. Всички увреждания по автомобила, отразени в описа на застрахователя, се намират в пряка и причинно-следствена връзка с механизма на процесното ПТП. Стойността, необходима за възстановяване на 4 увредата, изчислена на база пазарни цени към датата на ПТП е 1041,07 лева, а обичайните разноски за ликвидиране на щета по риск „Каско“ при ПТП са в границите от 15 до 25 лева. С допълнителното заключение вещото лице е посочило, че показанията на свидетеля Д. К. изцяло потвърждават отговорите в първоначалното заключение, като единствено уточняват, че посоката на движение на автомобила е била от гр. София към гр. Самоков.

Вещото лице е приело, че посочената в исковата молба и в показанията на свидетеля 2023 г. най-вероятно е техническа грешка и процесното събитие е настъпило на 18.02.2022 г. Обосновало е този извод с Протокола за ПТП № ............. от 18.02.2022 г., искането за оценка на вреди от 21.02.2022 г., срока на застрахователната полица, описа по щетата от 21.02.2022 г., снимките от огледа от 21.02.2022 г., фактурите от 22.02.2022 г. и 09.08.2022 г. и ликвидационните актове от 02.03.2022 г. и 07.09.2022 г.

Първоинстанционният съд е събрал гласни доказателства, като е разпитан като свидетел водача на увредения автомобил Д. К. К.. Свидетелят заявява, че през месец февруари 2023 г., по свечеряване, при тъмна част на денонощието и сухо, студено време, е управлявал лек автомобил „Шкода Скала“. Пътувал е със семейството си от гр. София към гр. Самоков по пътя през с. Бистрица и с. Железница. Посочва, че на пътя, в плътния десен край на неговото платно, е имало голяма и дълбока дупка с диаметър 30–40 см и с остри ръбове, която е забелязал и е намалил скоростта. Не е могъл да я заобиколи, тъй като отляво в насрещното платно се е движил автомобил и е щяло да има челен сблъсък, а отдясно е щял да навлезе в банкета. Влязъл е в дупката със скорост между 20 и 30 км/ч, при което ръбовете са срязали предната дясна гума и тя е спаднала веднага, а прагът на автомобила е бил леко огънат отдолу. Свидетелят сочи още, че са извикали органите на КАТ, които са дошли на място, видели са дупката, описали са я като причина за ПТП и са съставили протокол за ПТП, като докато са ги чакали, още два автомобила са попаднали в същата дупка и са спукали гуми. Сменил е гумата с резервна на пътя, а впоследствие автомобилът е бил ремонтиран в оторизиран сервиз.