Определение № 593 от 24.06.2025, Окръжен съд - Ловеч

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 593 гр. Ловеч, 24.06.2025 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ЛОВЕЧ, III СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и четвърти юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: ЕВГЕНИЯ ПАВЛОВА

Членове:

ПОЛЯ ДАНКОВА

ПЛАМЕН ПЕНОВ като разгледа докладваното от ПЛАМЕН ПЕНОВ Въззивно гражданско дело № 20244300500659 по описа за 2024 година

С решение № 95/01.05.2025 г., по в.гр.д. № 659/2024 г. на ОС Ловеч съдът е отменил решение № 381/26.08.2024 г., по гр.д. № 1740/2023 г. на РС Ловеч, като вместо него приел за установено по предявения от Р. Д. Б. против „ЕОС Матрикс“ ЕООД по чл. 439 ГПК, че поради погасяване по давност на правото на принудително изпълнение, ищецът не дължи на ответника сумата от 1 250 лв., отричана като част от общия размер от 16 794,49 лв., представляващ сбора от вземанията по изпълнителен лист от 08.07.2009 г., по ч.г.д. № 948/2009 г. по описа на Районен съд Ловеч, главница (6261,79 лв.), за съдебни разноски (1252,74 лв.) и за законна лихва начислена към 04.10.2023 г.

(9 279,96 лв.). Със същото решение въззивният съд осъдил „ЕОС Матрикс“ ЕООД да заплати на Р. Д. Б. сумата от 75 лв., представляваща общ размер на сторените по делото разноски, а на адв. Д. Н. от АК Ловеч сумата от 700 лв., представляваща общ размер на адвокатско възнаграждение по чл. 38, ал. 2 ЗАдв. за процесуално представителство на ищеца Р. Д. Б. (300 лв. за първа инстанция и 400 лв. за въззивна).

По делото е постъпила молба от адв. Д. Н. от АК Ловеч, с която е поискано изменение на решението в частта, с която съдът е присъдил адвокатско възнаграждение по чл. 38, ал. 2 ЗАдв. В молбата се претендира, че определеното на адвоката възнаграждение за двете инстанции не е достойно, то е определено от съда в нарушение на установените правила, вкл. диспозитивното начало, както и че същото не съответства на положените от адвоката усилия при оказаната от него защита, нито на фактическата и правна сложност на делото. В молбата е изведено искане за изменение на решението в частта за разноските, чрез увеличаване размерите на присъдените за двете инстанции възнаграждения по чл. 38, ал. 2 ЗАдв.

В срока по чл. 248, ал. 2 ГПК от насрещната страна е постъпил писмен 1 отговор, в който се дава становище за неоснователност на молбата.

Молбата е допустима. Същата е подадена на 28.05.2025 г., поради което и с оглед на това, че неподлежащото на касационно обжалване решение е обявено на 01.05.2025 г., съдът приема, че страната е спазила едномесечния срок по чл. 248, ал. 1 ГПК. В срока по чл. 80 ГПК от страната е представен списък на разноските (л. 23 в.гр.д. № 659/2024 г. ОС Ловеч), поради което молбата за изменение на решението по чл. 248 ГПК е допустима (ТР 6-12ОСГТК, т. 9).

Разгледана по същество, молбата е неоснователна.

Отмяната на първоинстанционното решение и уважаването на предявения иск по чл. 439 ГПК са основание за присъждане на разноските на ищеца за двете инстанции, вкл. претендираното от неговия процесуален представител по пълномощие адвокатско възнаграждение по чл. 38, ал. 2 ЗАдв.

Определянето на адвокатското възнаграждение за всяка от двете инстанции под установения по норматив минимум (300 лв. – за първа и 400 лв. за въззивна) е с оглед направеното от насрещната страна възражение за прекомерност, както в първоинстанционното, така и във въззивното производство. Възраженията по чл. 78, ал. 5 ГПК са заявени своевременно, както в производството пред районния съд (с писмения отговор на исковата молба), така и в това, пред въззивната инстанция (с писмения отговор на въззивната жалба), като при условията на евентуалност (основателност на предявения иск, респ. на въззивната жалба) е поискано присъждане на минимален размер на разноските, заплатени за адвокатски хонорар, при условие, че се докаже заплащането им, съобразно действителната и правна сложност на делото, както и да бъдат взети предвид разясненията в решение на СЕС по дела С-427/16 и С-428/16, доразвити в дело С-438/22, според които минималните по норматив размери на адвокатските възнаграждения, не са обвързващи съда. Тоест, с възражението за прекомерност, страната е поискала безусловно редуциране на адвокатското възражение, без да посочва конкретен минимален размер или да препраща към нормативно установен такъв. В този смисъл няма как да се приеме, че възражението за прекомерност условно или е заявено до определен предел, който е нарушен от съда при определянето на адвокатското възнаграждение под установения минимум, с което е допуснато нарушение на диспозитивното начало. Конкретният случай е различен от този, разрешен с определение № 2251/13.08.2024 г., по ч.т.д. № 1597/2024 г. на ВКС, второ т.о., в който съдът е приел, че възражението за прекомерност е условно – искането за намаляване на претендираното адвокатско възнаграждение е „ако възнаграждението превишава минималното по Наредба № 1 на ВАдС“.

Ето защо претенцията в молбата по чл. 248 ГПК за допуснато нарушение на диспозитивното начало е неоснователна.

В мотивите на решението, чието изменение се иска, съдът е изложил съображения, по които е определил размерите на адвокатското 2 възнаграждение за всяка от двете инстанции – фактическата и правна сложност на делото (спорът се свежда до правни доводи, с изясняване на фактически положения, свеждащи се до констатация за образуваните изпълнителни дела и на извършените по тях изпълнителни действия) и отчитане на извършените от процесуалния представител правни действия (подаване на искова молба, без явяване в единственото открито съдебно заседание, подаване на въззивна жалба с явяване в откритото съдебно заседание). Същите са в унисон с разясненията на СЕС по дело С-438/22, според които съдът не е обвързан от установените по норматив минимални размери на адвокатските възнаграждения (Наредба № 1 на ВАдС), а изхожда от фактическата и правна сложност на конкретния случай и извършените от адвоката действия по защита и съдействие на страната по делото. С оглед на това съдът приема за неоснователни претенциите в молбата по чл. 248 ГПК за несъобразяване от въззивния съд на допълнителни критерии за фактическа и правна сложност на делото, с оглед на които адвокатските възнаграждения се явявали неадекватни, а от гледна точна на положения от адвоката квалифициран юридически труд и обидни. Материалният интерес е ориентир при съобразяване размера на дължимото адвокатско възнаграждение, който обаче не би могъл да бъде безусловно водещ критерии за определяне на дължимия размер на възнаграждението, нито за преценка фактическата и правна сложност на делото. При обратното разбиране би се стигнало до присъждане на възнаграждение, чийто висок размер, обусловен от размера на защитавания интерес, се явява значително прекомерен спрямо ниската фактическа и правна сложност на делото, неизискваща полагане на усилия и дължима грижа, по-големи от обичайните (напр. по иск за реално изпълнение от сделка, за чиято действителност страните не спорят, като от ответника не се правят защитни възражения, който не плаща претендираната висока цена). В случая защитаваният материален интерес е 1250 лв., но доказването на твърденията относно правнорелевантните факти от твърдяната хронология (прекратяване на първото изпълнително дело и последното изпълнително действие по него, както и образуване на второто изпълнително дело след изтичане на пет години от последното изпълнително действие по първото изпълнително дело) се свежда до приобщаване на двете изпълнителни дела, а доводите - до правна оценка на същите факти, от която се извежда извод за погасяване на правото на принудително изпълнение, се свежда до преценка на последното изпълнително действие, изброяване на пет годишния срок от него и констатация за образуване след този срок на второто изпълнително дело, с направено от взискателя възлагане по чл. 18, ал. 1 ЗЧСИ. Именно заради постановяване на тълкувателно решение Върховния касационен съд следва да се приеме, че засегнатите с него спорни въпроси в практиката са преодолени, а за разрешаването им по конкретните дела са установени разяснения по тълкуването на закона. Приложените по делото две изпълнителни дела съдържат около 300 страници, но този обем е типичен за изпълнителни дела с конкретната продължителност, която до 2016 г. разкрива удостоверяване на 3 постъпили от запор плащания.

По изложените съображения молбата от адв. Д. Н. от АК Ловеч, с която по реда на чл. 248 ГПК е поискано изменение на решението в частта за разноските, чрез увеличаване размерите на присъденото адвокатско възнаграждение по чл. 38, ал. 2 ЗАдв за двете инстанции, е неоснователна.

Водим от горното и на основание чл. 248 ГПК, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молба от адв. Д. Н. от АК Ловеч (вх. № 3764/28.05.2025 г. на ОС Ловеч), с която е поискано изменение на решението в частта за разноските, чрез увеличаване размерите на присъденото адвокатско възнаграждение по чл. 38, ал. 2 ЗАдв за двете инстанции.

Определението не подлежи на касационно обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4