Определение № 766 от 12.09.2022, Окръжен съд - Добрич
- Съд
- Окръжен съд - Добрич
- Дело
- Въззивно частно гражданско дело 618/2022
- Вид
- Определение № 766
- Подписан
- 12.09.2022
- В сила
- 12.09.2022
- Състав
- Теменуга Иванова Стоева, Георги Методиев Павлов, Павлина Нейчева Паскалева
Цитирани разпоредби
- чл.272 · Граждански процесуален кодекс
- чл.410 · Граждански процесуален кодекс
- чл.413 ал.2 · Граждански процесуален кодекс
- чл.10а ал.2-4 · Закон за потребителския кредит
- чл.10а ал.2-4 · Закон за потребителския кредит
- чл.10а ал.2-4 · Закон за потребителския кредит
- чл.19 ал.4 · Закон за потребителския кредит
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 766 гр. гр. Добрич, 12.09.2022 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ДОБРИЧ в закрито заседание на дванадесети септември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател: Теменуга Ив. Стоева
Членове:
Георги М. Павлов
Павлина Н. Паскалева като разгледа докладваното от Теменуга Ив. Стоева Въззивно частно гражданско дело № 20223200500618 по описа за 2022 година и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл.413 ал.2 от ГПК.
Постъпила е частна жалба от „***“ЕООД,ЕИК ***,със седалище и адрес на управление :гр.С. чрез пълномощника си Р. ИВ. ИЛ. срещу Разпореждане,обективирано в Заповед №996/01.08.2022 г.по ч.гр.д.
№2210/2022г.по описа на РС гр.Добрич,с което е отхвърлено заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК за следните суми:44,50 лв.-договорно възнаграждение,дължимо за периода от 10.04.2021г. до 10.10.2021г.;неплатено възнаграждение за закупена и използвана услуга Фаст в размер на 73,64 лв.;неплатено възнаграждение за закупена услуга Флекси в размер на 171,82 лв. и такса за извънсъдебно събиране на вземането в размер на 30 лв.
Жалбата е подадена в законоустановения срок,допустима е и подлежи на разглеждане по същество.
Разгледана по същество ,тя е неоснователна по следните съображения:
За да отхвърли заявлението на жалбоподателя в частта за договорната лихва ,първоинстанционният съд е приел,че тъй като същата надхвърля трикратния размер на законната лихва за забава 1
,съобразно практиката на ВКС,уговорката се явява нищожна и не поражда правни последици.Настоящият съдебен състав не споделя доводите на жалбоподателя,относно анализа на правната норма на чл.19 ал.4 от ЗПК,с който е въведено ограничение на максималния размер на ГПР ,който не може да бъде по-висок от петкратния размер на законната лихва по просрочени задължения,като клаузи ,надхвърлящи този размер са нищожни.
В ГПР са включени освен възнаградителната лихва,настоящи и бъдещи разходи /лихви,други преки и косвени разходи,комисиони ,възнаграждения от всякакъв вид и пр./,които като сумарна величина не следва да надхвърлят петкратния размер на законната лихва по просрочени задължения.Следователно размерът на договорната лихва е един от компонентите ,съставляващи величината на ГПР и нейния размер следва да се преценява в съответствие с константната практика на ВКС,а именно той не следва да надхвърля трикратния размер на лихвата за забава.Да се даде възможност на кредитодателя да уговаря възнаградителна лихва в размер на петкратния размер на законната лихва по просрочени задължения,би означавало след включване в ГПР и на другите настоящи и бъдещи разходи,той да надхвърли определената в ЗПК максимална величина.
Предвид изложеното извода на районният съд,че уговорената в настоящия случай възнаградителна лихва в размер на 40,90% е нищожна клауза,противоречаща на добрите нрави ,се споделя и от настоящата инстанция.
Що се отнася до възнагражденията за допълнителни услуги „Фаст“ и „Флекси“,те касаят усвояването и управлението на кредита,както и таксите за извънсъдебно събиране на вземането и са договорени в нарушение на чл.10а ал.2-4 от ЗПК.Както правилно е прието от първоинстанционния съд,тези разходи оскъпяват кредита,като надхвърлят законоустановените допустими разходи по кредита.
В тази част съдът се позовава на мотивите на районния съд,като на 2 основание чл.272 от ГПК препраща към тях,за да не ги преповтаря.
Водим от изложеното Окръжният съд,
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА
Разпореждане,обективирано в Заповед
№996/01.08.2022 г.по ч.гр.д.№2210/2022г.по описа на РС гр.Добрич,с което е отхвърлено заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК за следните суми:44,50 лв.-договорно възнаграждение,дължимо за периода от
10.04.2021г. до
10.10.2021г.;неплатено възнаграждение за закупена и използвана услуга „Фаст“ в размер на 73,64 лв.;неплатено възнаграждение за закупена услуга „Флекси“ в размер на 171,82 лв. и такса за извънсъдебно събиране на вземането в размер на 30 лв.
Определението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1. _______________________
2. _______________________
3