Решение № 133 от 01.10.2020, Окръжен съд - Кърджали

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

Номер 133

01.10.2020 г.

Град К.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Окръжен съд – К.

II. състав

На 23.09.2020 година в публично заседание в следния състав:

Председател:

Членове:

Мария К. Дановска

Васка Д. Халачева

Габриел Р. Русев като разгледа докладваното от Габриел Р. Русев Въззивно гражданско дело № 20205100500158 по описа за 2020 година

С решение № 200/ 25.06.2020г. постановено по гр.д.№ 1338/ 2019г. по описа на Районен съд- К. е отхвърлен предявеният от А. Х. Т. против „С.Л.

77” ЕООД владелчески иск с правно основание по чл.75 от ЗС, за предаване на владението на западната реална част от поземлен имот с идентификатор № ***, находящ се в с.П., общ. Ч., обл.К. по КККР, одобрени със заповед от 22.06.2018г. на изп.директор на АГКК, с площ от 1 159 кв.м., индивидуализирана в скица, представляваща лист 149 от делото и оцветена на скицата в жълт цвят. С решението ищецът А. Х. Т. е осъден да заплати на „С.Л. 77” ЕООД направените в първоинстанционното производство разноски в размер на 600.00 лева. Решението е постановено при участие на трето лице помагач Община Ч., с.Ч., ***, обл.К..

Въззивното производство е образувано по подадена от А. Х. Т. , чрез адв.

В.Р. от АК- П., въззивна жалба против решение № 200/ 25.06.2020г. постановено по гр.д.№ 1338/ 2019г. по описа на Районен съд- К.. Решението се обжалва изцяло като неправилно и необосновано, поради нарушение на материалния закон и съществено нарушение на съдопроизводствените правила. От доказателствата по делото се установявало, че ищцата е съсобственик на процесната реална западна част на имота. Твърди се, че свид.М. и свид. М. били държатели на процесния имот за съсобствениците му, включително и за ищцата. В нарушение на съдопроизводствените правила 1 първоинстанционният съд неправилно не бил кредитирал показанията им обосноваващи уважаване на предявения иск, които следвало да бъдат кредитирани съвкупно с показанията на другите свидетели, обясненията и констатациите на вещото лице, както и писмените доказателства- рег.карта от ОСЗ. Изводът, че върху процесната реална западна част не е упражнявана фактическа власт от страна на ищцата бил необоснован и се опровергавал от показанията на свид. М. и свид. М.. При оглед на процесния имот в интернет страница на АГКК се установявало наличие на насаждения от арония, които подкрепяли извода за основателност на предявения иск. Съдът бил допуснал нарушение като не бил обсъдил съдебно- техническата експертиза в частта относно изкоренените храсти с площ от 315.00 кв.м. и неправилно се бил мотивирал, че ищцата е упражнявала лично фактическата власт върху източната част на имота. Не било необходимо за запазване на придобитото владение владелецът да упражнява фактическата власт и да държи вещта като своя във всеки един момент от времето. Веднъж придобито владението, продължавало докато не се изгуби, а за това било необходимо да се извършат обратни на придобиването действия. Моли съда да постанови решение, с което да отмени обжалваното такова и вместо него да постанови друго, с което да уважи предявения иск. Претендира за заплащане на направените разноски.

Постъпил е отговор на въззивната жалба по реда на чл.263 ал.1 от ГПК, с който въззиваемият „С.Л. 77” ЕООД, чрез адв. П.Д. от АК- К. излага съображения за нейната неоснователност. Твърденията на ищцата не кореспондирали с доказателствата по делото отнасящи се до това, че свид. М. е държател на западната част от имота, защото я държал за собствениците включително и ищеца. Позовавайки се на презумпцията по чл.69 от ЗС посочва, че показанията на свид. М. и свид.М. показвали създадено трайно отношение на власт върху процесната реална западна част от имота за себе си, а не за ищеца, поради което не можели да бъдат характеризирани като държатели. Цитираните свидетели посочвали, че мястото е разделено, има отделни страни и, че ищцата не е упражнявала фактическата власт върху процесния имот, което се установявало и от приложения по делото договор за продажба на недвижим имот от 18.10.2018г. Твърди, че другите разпитани свидетели потвърждавали този факт. От изготвената съдебно-техническа 2 експертиза се установявало, че процесният имот е ограден с ограда. Моли съда да постанови решение, с което да потвърди обжалваното и да отхвърли подадената въззивна жалба като неоснователна.

Постълил е отговор на въззивната жалба по реда на чл.263 ал.1 от ГПК, от третото лице помагач Община Ч., с който същата се намира за неоснователна. Не кореспондирали с доказателствата по делото твърденията на ищеца, че свид. М. е държател на западната реална част от имота, защото я държал за собствениците включително и за ищеца. От показанията на свид.

М. и свид. М. се установавало, че последните държат имота за себе си, а не за ищеца, поради което не били държатели. Фактът, че ищцовите свидетели говорели за „части” и „страни” сочил, че ищецът не бил упражнявал фактическата власт върху процесната част от имота като своя, поради което не можел да търси защита по реда на чл.75 от ЗС. От доказателствата по делото се установявало, че владението на имота е предадено от Община Ч. на ответника на 18.10.2018г. със сключването на договора за покупко-продажба и същото не било отнемано от ищеца. От приетото по делото съдебнотехническо заключение се установявало, че процесният имот е ограден с ограда. Счита обжалваното решение за правилно и законосъобразно. Моли съда да постанови решение, с което да отхвърли подадената въззивна жалба като неоснователна.

В открито съдебно заседание въззивникът А. Х. Т. се явява лично и с адв. В.Р. от АК- П., който поддържа изцяло така депозираната въззивна жалба в посочените в нея съображения. Като допълнение посочва, че въззивникът бил владелец на своите идеални части и държател на останалите идеални части от имота. Сочи, че не можело да се предаде качеството на владелци на свид. М.и, защото владението било упражняване на фактическа власт върху една вещ с намерението да се свои. Развива подробни съображения по същество. Моли съда да постанови решение, с което да отмени обжалваното такова и вместо него да постанови друго, с което да уважи предявения иск.

Претендира за заплащане на направените разноски в двете инстанции.

В открито съдебно заседание въззиваемият „С.Л. 77” ЕООД се представлява от адв. П.Д. от АК- К., който оспорва депозираната въззивна жалба. Поддържа подаденият отговор на въззивна жалба. Излага съображения 3 за неоснователност на въззивната жалба. Моли съда да постанови решение, с което да потвърди първоинстанционното такова. Претендира за заплащане на направените разноски.

В открито съдебно заседание третото лице помагач Община Ч. се представлява от адв. М.С. от АК- К., който оспорва въззивната жалба като неоснователна. Поддържа депозираният отговор на въззивна жалба. В допълнение посочва, че ищецът не бил нито държател, нито владелец на процесната реална част от имота. Моли съда да постанови решение, с което да потвърди първоинстанционното такова.

Съдът като взе предвид становището на страните и като прецени събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:

Въззивната жалба подадена от А. Х. Т. е в срок и от лице имащо правен интерес от обжалването и е допустима, поради което следва да се разгледа по същество.

При извършената служебно проверка на обжалваното решение въззивният съд констатира, че същото е валидно и допустимо.

Първоинстанционното производство е образувано по подадена от А. Х.

Т. против Р.М. М. искова молба с правно основание чл.75 от ЗС, по предявен владелчески иск за възстановяване на нарушено владение, продължило повече от 6 месеца на недвижим имот в с.П..

Ищецът, чрез упълномощения си представител в лицето на адв. В.Р. от АК- П. е направил отказ от иска срещу първоначалния ответник Р.М. М. и е насочил иска срещу нов ответник- „С.Л. 77” ЕООД.

С определение № 1197/ 29.10.2019г. постановено по гр.д.№ 1338/ 2019г. по описа на Районен съд- К., производството по делото е прекратено спрямо ответника Р.М. М. и е продължило срещу „С.Л. 77” ЕООД.

Ищецът в исковата си молба твърди, че владее за себе си имота като собственик на 1/36 идеална част и държи същия за останалите съсобственици, като на 12.08.2019г е установила нарушаване на владението на западната част 4 на имота от ответника чрез изкореняване на дървета и храсти, отнемане на хумусен слой и подготвяне на терена за строителство, извършено в периода от 01.07.2019г.- 12.08.2019г. Твърди, че ответникът отнема владението, което осъществява като съсобственик и държател на останалите съсобственици на ПИ с идентификатор №***, находящ се в с.П., общ.Ч., обл.К. по КК и КР одобрени със заповед от 22.06.2018г. на изп.директор на АГКК, с площ от 4 566 кв.м. и трайно предназначение на територията: земеделска, начин на трайно ползване: нива, категория на земята- 9, номер по предходен план:

003162, при съседи: ***; ***; ***; ***;

***; *** и ***. Твърди, че притежава процесния имот по силата на решение № 00189/ 10.07.1997г. на Поземлена комисия с .Ч. като възстановен на наследниците на М. М. М.ов в съществуващи стари реални граници и, че от възстановяването му владее и държи имота непрекъснато за себе си и за останалите съсобственици, като в него засажда орехови фиданки и храсти арония. Твърди, че като регистриран земеделски производител, по нейно възлагане, имота е трасиран на 15.08.2016г. от „Р.и.” ЕООД. Сочи, че живее е гр.А. и на 12.08.2019г. е информирана, че в западната част на имота са изкоренени около 9 орехови фиданки, 5 черешови фиданки и 100 храста арония, отнет е хумусният слой и теренът се подготвя за строителство, с окончателно изменена част на претенцията с площ от 1 159 кв.м. Моли ответникът да бъде осъден да възстанови владението на имота на ищеца.

В срока на отговор по реда на чл.131 ГПК е постъпил такъв от „С.Л. 77” ЕООД, в който се оспорва предявения иск като недопустим, поради предявен след изтичане на посочения в закона преклузивен срок, като оспорва времето за узнаване от страна на ищеца за отнемане на владението на имота. Излага съображения за неоснователност на иска, като твърди, че на 18.10.2018г. на основание чл.35 ал.6 от ЗОС и заповед №, 787/04.10.2018г. на кмет а на Община Ч. придобива с договор за продажба на недвижим имот поземлен имот с пл.сн. № 14 в кв.8 по плана на с.П., общ.Ч., целият с площ от 2 130 кв.м., застроен от продавача с едноетажна масивна сграда със застроена площ от 408.00 кв.м. Сочи, че към момента на продажбата имотът бил общинска собственост и бил във владение на общината продавач и към момента на подписване на договора владението му било предадено на „С.Л. 77” ЕООД. В началото на 2019г. имотът бил заграден от него, като ищецът узнал за 5 вписването на сделката на 01.11.2018г. поради публичността на вписването.

Тв ър д и , че на 15.03.2019г. бил извършил трасиране на имота чрез компетентен за това специалист от фирма „С. 9“ ЕООД, а предния ден ответникът Р.К. бил уведомил ищеца, че ще се извърши трасиране, с искане тя да присъства, което било отказано от ищеца поради ангажименти и с изявление, че на процедурата ще присъства Р.М. М. . Твърди, че Р. М. бил присъствал на трасирането на имота и на въвода във владение на Р.К.Х., поради което следвало, че това е датата, на която е отнето владението на процесната част от имота. Оспорва твърденията на ищеца, че са изкоренени насажденията в имота. Моли съда да отхвърли предявения иска. Претендира разноски.

В срока за отговор по реда на чл.131 от ГПК третото привлечено от ответника лице Община Ч. подава такъв, в който оспорва предявения иск.

Твърди, че ищецът никога не е владяла имота и, че претендираната реална част от него била неправилно заснета и отразена в КК и КР, одобрени на 22.06.2018г., и собственик на имота е Община Ч., която по силата на договор за продажба на недвижим имот от 18.10.2018г., ведно с находящата се едноетажна масивна сграда в имота, го продава на ответника „С.Л. 77“ ЕООД, при материализирани на място граници на продадения имот с пл.сн. № 14, кв.8, с площ от 2 130 кв.м., от който една част е заснета като самостоятелен поземлен имот с идентификатор № *** с площ от 1 054 кв.м., а останалата част от 1 076 кв.м. от пл.сн. № 14 е заснета като част от поземлен имот с идентификатор № *** в одобренатa кадастрална карта.