Решение № 1412 от 28.03.2024, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 1412 гр. Пловдив, 28.03.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XXII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесети март през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Николай Д. Голчев при участието на секретаря Цветина Ил. Косева - Червенкова като разгледа докладваното от Николай Д. Голчев Гражданско дело № 20235330108417 по описа за 2023 година

Съдът е сезиран с искова молба, подадена от „Водоснабдяване и канализация“ ЕООД- гр. Пловдив срещу Н. М. М., с която са предявени обективно, кумулативно съединени установителни искове с правно основание чл. 422, ал. 1, вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 203 Закон за водите, вр. чл. 198о, ал. 1 Закон за водите и чл. 86 ЗЗД за признаване на установено в отношенията между страните, че ответникът дължи на ищеца сумата от 700, 77 лева, представляваща неплатени задължения за консумиране на питейна и отведена канална вода за периода от 13.07.2020 г. до 06.01.2023 г. за обект, находящ се гр. ***********************, и сумата в размер на 63, 12 лева – обезщетение за забава за периода 30.09.2020 г. до 31.12.2022 г., ведно със законната лихва върху главницата от датата на подаване на заявлението в съда – 14.02.2023 г. до окончателното й изплащане, за които суми е издадена Заповед № 1212/ 22.02.2023 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч. гр. д. № 2203/2023 г., по описа на Районен съд- Пловдив, II- ри гр. с-в.

В исковата молба се твърди, че ответникът е потребител на ВиК услуги за водоснабдения недвижим имот. Сочи се, че стойността на ВиК услугата за имотa на ответника е начислявана служебно предвид лисата на поставено в имота техническо средство за отчет. На месечна база са начислявани служебно стойности като за двата обитатели. Доколкото потребителят не е заплатил срочно начислените суми за главница, то е изпаднал в забава и наред с главното вземане се претендира и 1 горепосочената сума за мораторна лихва. За събиране на вземанията за заплащане на консумирана питейна и отведена канална вода за периода от 13.07.2020 г. до 06.01.2023 г., от ищеца било депозирано заяявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.

410 ГПК, въз основа на което било образувано ч. гр. д. № 2203/2023 г. по описа на Районен съд Пловдив. По делото била издадена Заповед № 1212/ 22.02.2023 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК, която била връчена на ответника по реда на чл. 47, ал. 5 ГПК. Дадени са указания на ищеца да предяви иск по реда на чл. 422, ал.1 ГПК срещу ответника, поради което и се обосновава правен интерес от предявяване на настоящата искова претенция. Претендират се разноски.

Ответникът, макар и редовно уведомен, не е депозирал в законоустановения за това срок по чл. 131, ал. 1 ГПК писмен отговор на исковата молба. Ответникът не се явява лично в открито съдебно заседание, не се и представлява. Не е направено и искане делото да се разгледа в негово отсъствие. Ответникът е уведомен за процесуалните последици на чл. 238 ГПК ( видно от съобщение на л. 40 от делото).

В открито съдебно заседание, проведено на 20.03.2024г. ищецът, чрез процесуалния си представител, изрично е поискал постановяване на неприсъствено решение.

Съдът, като взе предвид събраните по делото доказателства и твърденията на страните, счита следното:

Съгласно разпоредбата на чл.238, ал.1 ГПК, ако ответникът не е представил в срок отговор на исковата молба и не се яви в първото заседание по делото, без да е направил искане за разглеждането му в негово отсъствие, ищецът може да поиска постановяване на неприсъствено решение срещу ответника. Предпоставките за постановяване на неприсъствено решение съгласно чл.239, ал.1 ГПК са ответникът да е уведомен за последиците по чл. 238 ГПК, както и искът да е вероятно основателен с оглед наведените в исковата молба твърдения, както и представените по делото доказателства.

Както вече бе посочено, ищецът чрез процесуалния си представител в открито съдебно заседание от 20.03.2024г., отправя изрично искане за постановяване на неприсъствено решение. Препис от исковата молба и приложенията към нея са редовно връчени на ответника на дата 08.08.2023г., когато е уведомен и за процесуалните последици по чл. 40, ал. 2 и чл. 41, ал. 2 ГПК. (съобщение на л. 20 от делото).

Допълнително, ответникът е редовно призован за датата и часа на първото по делото открито съдебно заседание, като призовката е редовно връчена на дата 25.02.2024г. (л.

40 от делото- призовката е връчена при прилагане фикцията, разписана в чл. 41, ал. 2 ГПК ). Макар и редовно призован и уведомен за последиците по чл. 238 ГПК (със съобщението, с което се уведомява за датата и часа на първото по делото открито съдебно заседание), ответникът не е проявил процесуална активност под каквото и да 2 било форма.

Предвид изложеното, налице са предпоставките за постановяване на неприсъствено решение, регламентирани в чл. 239, ал.1 ГПК, а именно: ответникът не е депозирал писмен отговор в законовия срок по чл. 131, ал.1 ГПК, уведомен е за последиците на чл.238 ГПК, не се е явил в първото съдебно заседание, макар и редовно призован, не се е явил, не е изпратил представител и не е изразил воля делото да се гледа в негово отсъствие. Едновременно с това, от представените към исковата молба писмени доказателства, се извежда заключение за вероятната основателност на предявените искове.

Съгласно чл. 239, ал. 2 ГПК неприсъственото решение не се мотивира. Поради това, след като са налице предпоставките за постановяването му, следва предявените искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 79, ал.1 ЗЗД, вр. чл. 203, вр. чл.

198о Закон за водите и чл. 86, ал. 1 ЗЗД да бъдат уважени изцяло.

По отношение на разноските:

Съобразно изхода на спора, право на разноски на основание чл. 78, ал. 1 ГПК се поражда в полза на ищцовата страна. Представени са доказателства за заплатени разноски, както следва: 75 лева- държавна такса за исковото производство, 25 левадържавна такса за заповедното производство, 50 лв. - определено юрисконсултско възнаграждение в рамките на заповедното производство и 100 лв. - определено юрисконсултско възнаграждение за исковото производство. Предвид изложеното, ответникът следва да бъде осъден за заплати на ищеца сума в общ размер от 250 левасторени разноски в рамките на заповедното и исковото производство.

Така мотивиран, съдът

РЕШИ:

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните, че Н. М. М., ЕГН ********** ДЪЛЖИ на „Водоснабдяване и канализация“ ЕООД- гр. Пловдив, ЕИК 115010670 на основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 79, ал.1 ЗЗД, вр. чл. 203, вр. чл.

198о Закон за водите и чл. 86, ал. 1 ЗЗД следните суми: сумата от 700, 77 лева, представляваща неплатени задължения за консумиране на питейна и отведена канална вода за периода от 13.07.2020 г. до 06.01.2023 г. за обект, находящ се гр.

***********************, и сумата в размер на 63, 12 лева – обезщетение за забава за периода 30.09.2020 г. до 31.12.2022 г., ведно със законната лихва върху главницата от датата на подаване на заявлението в съда – 14.02.2023 г. до окончателното й изплащане, за които суми е издадена Заповед № 1212/ 22.02.2023 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч. гр. д. № 2203/2023 г., по описа на Районен съд- Пловдив, II- ри гр. с-в.

3

ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК Н. М. М., ЕГН ********** да заплати на „Водоснабдяване и канализация“ ЕООД- гр. Пловдив, ЕИК 115010670, сума в размер от 250 лева, представляваща сторени разноски в рамките на исковото производство и заповедното производство по ч.гр.д. № 2203/ 23г., по описа на Районен съд- Пловдив, II- ри гр. с-в.

Решението не подлежи на обжалване, като ответникът може да търси защита по реда на чл. 240 ГПК пред Окръжен съд- Пловдив в едномесечен срок от връчването му.

Препис от решението да се връчи на страните.

Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________

4