Решение № 1620 от 11.03.2026, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 1620 гр. София, 11.03.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. III-В СЪСТАВ, в публично заседание на четвърти февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Николай Димов

Членове:

Велина Пейчинова

Евгени Ст. Станоев при участието на секретаря Юлия С. Д. Асенова като разгледа докладваното от Николай Димов Въззивно гражданско дело № 20251100513753 по описа за 2025 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.258 и сл. ГПК.

С решение № 17440 от 29.09.2025 г., постановено по гр.дело № 20578/ 2025 год. по описа на СРС, Г.О., 138 състав е признато за незаконно и отменено на основание чл.344, ал.1, т.1 КТ уволнението на Й. Т. К., ЕГН **********, с адрес: гр.Перник, ж.к.“********, извършено на основание чл.330, ал.2, т.6 КТ със Заповед № 429/19.02.2025 г. на управителя на „Електра Еъруейс“ ООД, ЕИК 203506186, гр.

София; възстановена е на основание чл.344, ал.1, т.2 КТ Й. Т. К., ЕГН **********, с адрес: гр.Перник, ж.к.“********, на длъжността „Главен стюард/ стюардеса” при ответника „Електра Еъруейс“ ООД, ЕИК 203506186, гр.София; осъдено е на основание чл.344, ал.1, т.3, вр. чл.225, ал.1 КТ „Електра Еъруейс“ ООД, ЕИК 203506186, гр.

София, да заплати на Й. Т. К., ЕГН **********, с адрес: гр.Перник, ж.к.“********, сумата 12978,00 лева, представляваща обезщетение за оставане без работа в резултат от незаконното уволнение за периода от 20.02.2025 г. до 20.08.2025 г., ведно със законната лихва върху главницата от 08.04.2025 г. до окончателното изплащане. С решението на съда е осъдено „Електра Еъруейс“ ООД, ЕИК 203506186, гр.София, да заплати на Й. Т. К., ЕГН **********, с адрес: гр.Перник, ж.к.“********, на основание 1 чл.78, ал.1 ГПК сумата 1500,00 лева, представляваща заплатено възнаграждение за осъществено в производството по делото представителство от адвокат. С решението на съда е осъдено “Електра Еъруейс“ ООД, ЕИК 203506186, гр. София, да заплати на основание чл.78, ал.6 ГПК сумата 679,12 лева по бюджетната сметка на Софийския районен съд, представляваща държавна такса по уважените искове.

Срещу решението на СРС, 138 с-в, е постъпила въззивна жалба от “ЕЛЕКТРА ЕЪРУЕЙС“ ООД, гр.София, подадена чрез юрк.Р.Р., с искане същото да бъде отменено изцяло и вместо това да бъде постановено друго, с което предявените обективно съединени искове с правно основание чл. 344, ал.1, т.1, т.2 и т.3 във вр. с чл.225, ал.1 от КТ да бъдат отхвърлени изцяло, като неоснователни и недоказани. Твърди се, че решението е неправилно и необосновано, постановено в нарушение на процесуалните правила и на материалноправните разпоредби на закона, по съображения изложени в жалбата. Не претендира присъждане на направени разноски по делото.

Въззиваемата страна- ищец Й. Т. К., чрез пълномощника си адв.Д. Д.- П. оспорва жалбата, като неоснователна, по съображения изложени в депозирания по делото писмен отговор по чл.263, ал.1 от ГПК. Моли съда, жалбата като неоснователна да бъде оставена без уважение, а първоинстанционното решение потвърдено, като правилно и законосъобразно. Претендира присъждане на направени разноски по делото.

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, като обсъди събраните по делото доказателства, становищата и доводите на страните, съгласно разпоредбата на чл.235, ал.2 от ГПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Въззивната жалба е подадена в срока по чл.259, ал.1 от ГПК и е допустима.

Разгледана по същество въззивната жалба е НЕОСНОВАТЕЛНА.

Предмет на разглеждане във въззивното производство са предявените от ищцата Й. Т. К. срещу ответника “ЕЛЕКТРА ЕЪРУЕЙС“ ООД, гр.София, при условията на обективно съединяване искове с правно основание чл. 344, ал. 1, т.1, т.2 и т.3 във връзка с чл.225, ал.1 от КТ.

Софийски градски съд, като обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира, че фактическата обстановка се установява така както е изложена от първоинстанционния съд. Пред настоящата въззивна инстанция не са ангажирани нови доказателства по смисъла на чл.266 от ГПК, които да променят така приетата за установена от първоинстанционния съд фактическа обстановка. В тази връзка в мотивите на настоящия съдебен акт не следва да се преповтарят отново събраните в първата инстанция доказателства, които са обсъдени правилно, като са преценени релевантните за спора факти и обстоятелства.

2

Предвид възприемането на установената от първоинстанционния съд фактическа обстановка, съдът достигна до следните правни изводи:

Въззивната жалба е допустима - подадена е в срока по чл.259, ал.1 от ГПК от легитимирана страна в процеса срещу първоинстанционно съдебно решение, което подлежи на въззивно обжалване, поради което следва да се разгледа по същество.

Съгласно чл.269 от ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, по допустимостта му - в обжалваната част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.

Обжалваното първоинстанционно решение е валидно и допустимо, като при постановяването му не е допуснато нарушение на императивни материалноправни и процесуалноправни норми на закона. Същото е и правилно, като на основание чл.272 ГПК въззивният състав препраща към мотивите изложени от СРС, обосноваващи окончателен извод за основателност на предявените от ищцата Й. Т. К. срещу ответника “ЕЛЕКТРА ЕЪРУЕЙС“ ООД, гр.София, при условията на обективно съединяване искове с правно основание чл.344, ал.1, т.1, т.2 и т.3 във връзка с чл.225, ал.1 от КТ. Настоящият съдебен състав споделя мотивите на първоинстанционния съд и на основание чл.272 от ГПК препраща към тях, защото са съобразени с доказателствата по делото и са постановени при правилно приложение на материалния закон. Фактическите и правни констатации на настоящия съд съвпадат с направените от районния съд в атакувания съдебен акт констатаци. При правилно разпределена доказателствена тежест съобразно нормата на чл.154 от ГПК и изпълнение на задълженията си, посочени в нормата на чл.146 от ГПК, първоинстанционният съд е обсъдил събраните по делото доказателства, изложил е подробни мотиви, като е основал решението си върху приетите от него за установени обстоятелства по делото и съобразно приложимия материален закон. Изводите на съда са обосновани с оглед данните по делото и събраните по делото доказателства. Доводите изложени в жалбата са изцяло неоснователни. Във връзка с доводите изложени във въззивната жалба следва да се добави и следното:

Настоящият съдебен състав приема, че направените изводи от първоинстанционният съд относно незаконосъобразност на заповед № 429/19.02.2025 г., издадена от С.Т.- управител на „Електра Еъруейс“ ООД, с която на основание чл.188, т.3 от Кодекса на труда и при спазване на чл.189, ал.1, чл.192, ал.1 и чл.193, ал.1 от Кодекса на труда и в сроковете по чл.194, ал.1 и ал.3 от Кодекса на труда и на основание доклад от ръководител отдел „Кабинен състав“, дадените от служителя обяснения във връзка с извършено нарушение на трудовата дисциплина от 17.02.2025 г., извършена проверка и установяване на обстоятелството, че Й. Т. К., на длъжност „Старши стюард/ стюардеса в „Електра Еъруейс“ ООД е извършила следното нарушение на трудовата дисциплина: в периода от 12.12.2024 г. до 13.01.2025 г. е 3 злоупотребила с доверието на работодателя и уронила доброто име, като не е изпълнявала трудовите си задължения по време на полетите, които е изпълнявала за Air Arabia, а именно да сътрудничи с договорните партньори за извършване на полета, да напътства другите членове на състава ако открие, че има отклонение от стандартните процедури, че Й. Т. К. е извършила нарушение на трудовата дисциплина по чл.187, ал.1, т.8 от КТ, а именно злоупотреба с доверието и уронване на доброто име на работодателя, както и на основание чл.190, ал.1, т.4 от КТ, чл.187, ал.1, т.8 от КТ е наложено дисциплинарно наказание“ уволнение“ на Й. Т. К., на длъжност „Старши стюард/ стюардеса в „Електра Еъруейс“ ООД. Със заповед № 430/19.02.2025 г., издадена от С.Т.- управител на „Електра Еъруейс“, издадена на основание чл.330, ал.2, т.6 от Кодекса на труда във връзка със заповед за налагане на дисциплинарно наказание „ уволнение“ № 429/19.02.2025 г. е прекратено трудовото правоотношение на Й. Т. К., на длъжност „Старши стюард/ стюардеса в „Електра Еъруейс“ ООД, респективно за незаконност на извършеното дисциплинарно уволнение на ищеца, са правилни, обосновани и в съответствие на материалния закон.

В практиката на ВКС - определение по ч.гр.дело № 12/09 г. на І г.о., определение по ч.гр.дело № 289/12 г. на ІV г.о., решение по гр.дело № 1740/11 г. на ІV г.о. и др., се приема, че правомощията на въззивната инстанция са ограничени - арг. от чл.260, ал.1, т.3, 4, 5 и 6 ГПК, чл.266 ГПК и чл.269 ог ГПК, както от това каква част от решението на първата инстанция се обжалва, така и относно правилността на обжалвания акт само по релевираните основания и в рамките на заявеното искане за произнасяне от въззивния съд. Предметните предели на въззивното производство се определят от страните, които очертават съдържанието и обема на правния спор, пренесен за разглеждане пред въззивната инстанция, с подадените в сроковете по чл.259 и чл.263, ал.2 и ал.1 ГПК въззивни жалби /първоначални и насрещни/ и отговори. При осъществяване на дейността си съдът се ръководи от разпоредбата на чл.269 от ГПК, която го задължава да провери служебно валидността на постановеното от първата инстанция решение и неговата допустимост само в обжалваната част и ограничава правомощията му за проверка на правилността на решението до заявените в жалбите доводи. Недопустимо е предметът на въззивното производство да бъде променян чрез въвеждане на нов предмет и ново искане, извън преклузивния срок за обжалване.

Спорните по делото обстоятелства, с оглед очертания предмет на въззивната жалба по чл.269 ГПК, са свързани единствено с въведеното от ответника „Електра Еъруейс“ ООД, гр.София, чрез неговия процесуален представител бланкетно възражение за допуснато нарушение на съдопроизводствените правила, относно необсъждане на събраните по делото доказателства в тяхната цялост и неправилна оценка на събраните доказателства/ в частност показанията на разпитаната по делото свидетелка Г.М.-Б./, което очевидно водело до необоснованост на обжалваното 4 решение.

Ищцата Й. Т. К. оспорва правилността и законосъобразността на издадената от ответника заповед, като твърди, че не е извършила нарушение на трудовата дисциплина, обосноваващо наложеното му от работодателя дисциплинарно наказание "уволнение". В случай на оспорване на дисциплинарното наказание от страна на работника или служителя, доказателствената тежест за установяване законосъобразността на наложеното наказание тежи върху работодателя. Трайно установената практика на Върховния касационен съд приема, че по иск за отмяна на дисциплинарно наказание в тежест на работодателя е да докаже, че работникът/служителят е извършил описаното в заповедта нарушение на трудовите задължения и/или на трудовата дисциплина, за което е била ангажирана дисциплинарната му отговорност. В настоящия случай работодателят- ответник не е ангажирал безспорни и категорични доказателства, установяващи вменените на ищцата Й. Т. К., с процесната заповед нарушения на трудовата дисциплина, визирани в цитираните в заповедта разпоредби на чл.190, ал.1, т. 4 от КТ и чл.187, ал.1, т.8 от Кодекса на труда/КТ/, обосновали налагането на дисциплинарно наказание.

Съвкупният анализ на събраните в процеса доказателства не може да обоснове извод на въззивния съд за законосъобразност на наложеното на ищцата дисциплинарно наказание. Противно на изложеното във въззивната жалба, в процесния случай не се установява по несъмнен начин обстоятелството, че ищцата е извършила посочените в процесната заповед нарушения на трудовата дисциплина, които да са основание за налагане на дисциплинарно наказание по чл.188, т.3 от КТ- уволнение. Описаните в процесната заповед действия, квалифицирани от работодателя- ответник като извършени от ищцата дисциплинарни нарушения, не могат да бъдат подведени под диспозицията на цитираните по- горе нормативни разпоредби и съответно- да бъдат квалифицирани, като дисциплинарни нарушения по смисъла на чл.186 от КТ, определящ дефинитивно, че нарушение на трудовата дисциплина е виновното неизпълнение на трудовите задължения, и по смисъла на чл.187 от КТ, в който са посочени конкретните дисциплинарни нарушения, обосноваващи ангажирането на дисциплинарна отговорност. Ангажираните от работодателя- ответник в тази насока доказателства не са годни и достатъчни да установят наличието на горепосочените дисциплинарни простъпки.