Разпореждане № 21932 от 16.02.2026, Софийски районен съд

РАЗПОРЕЖДАНЕ

№ 21932 гр. София, 16.02.2026 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 25 СЪСТАВ, в закрито заседание на шестнадесети февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ЦВЕТИНА В. КОСТАДИНОВА като разгледа докладваното от ЦВЕТИНА В. КОСТАДИНОВА Гражданско дело № 20251110140652 по описа за 2025 година

Производството е образувано въз основа на подадена от „............“ ЕАД срещу Етажните собственици в сграда в режим на етажна собственост с административен адрес: гр. .............. искова молба, с която са предявени искове за осъждането им да заплатят на ищцовото дружество сума в общ размер на 257,58 лева, включваща 172,97 лева- главница, представляваща стойност на незаплатена топлинна енергия за периода от 07.2021г. до 04.2024г, сумата от 42,90 лева- законна лихва за забава от 01.05.2022г. до 16.04.2025г., сумата от 33,93 лева- главница за услуга дялово разпределение за периода 03.2022г.-04.2024г. и 7,78 лева- лихва върху главницата за дялово разпределение за периода от 01.05.2022г. до 16.04.2025г., ведно със законна лихва от подаване на исковата молба до окончателно плащане на сумите. Изложени са твърдения, че претендираните суми са начислени във връзка с доставена в общо помещение топлинна енергия за стопански нужди.

При проверка на постъпилата искова молба съдът е констатирал, че същата е нередовна, като с Разпореждане от 23.10.2025г. е указал на ищеца да конкретизира дали топлоснабденият имот е индивидуална собственост/съсобственост на конкретно/и лице/а или представлява обща част по смисъла на чл.38, ал.1 ЗС, както и да уточни нуждите, за които се ползва топлинната енергия.

На 30.10.2025г. по делото е постъпила молба от ищеца, в която същият е посочил, че топлоснабденият имот представлява обща част с отделен абонатен номер, като процесните суми се претендират на основание неоснователно обогатяване.

С Разпореждане от 16.12.2025г. съдът е установил, че исковата молба продължава да бъде нередовна, поради което е указал на ищеца да конкретизира лицата, срещу които насочва претенцията си за заплащане на процесните суми, като съобрази, че Етажната собственост не представлява самостоятелен субект на правото, а носители на права и задължения във връзка с общите части са отделните собственици на самостоятелни обекти, съответно каква част от посочените в исковата молба суми претендира от всеки от ответниците.

На 23.12.2025г. по делото е постъпила молба от ищеца, в която е посочено, че за да стане Етажната собственост правосубектно лице, същата следва да упълномощи управителя си или друго лице съгласно чл.41 ЗУЕС.

С Разпореждане от 14.01.2026г. съдът е предоставил последна възможност на ответника да изпълни дадените с Разпореждане от 16.12.2025г. указания, като е 1 предупредил ищеца, че при неизпълнение, исковата молба ще бъде върната.

На 20.01.2026г. по делото е постъпила нова молба с идентично на предходно подадената на 23.12.2025г. молба съдържание.

Съдът, след като съобрази гореизложеното, намира, че указанията му не са изпълнени, като аргументите за това са следните:

Съгласно чл.38, ал.1 ЗС при сгради, в които етажи или части от етажи принадлежат на различни собственици, общи на всички собственици са земята, върху която е построена сградата, дворът, основите, външните стени, вътрешните разделителни стени между отделните части, вътрешните носещи стени, колоните, трегерите, плочите, гредоредите, стълбите, площадките, покривите, стените между таванските и избените помещения на отделните собственици, комините, външните входни врати на сградата и вратите към общи тавански и избени помещения, главните линии на всички видове инсталации и централните им уредби, асансьорите, водосточните тръби, жилището на портиера и всичко друго, което по естеството си или по предназначение служи за общо ползуване.

Видно от направеното с подадената на 30.10.2025г. молба уточнение, ищецът твърди, че топлоснабденият имот представлява обща част. Следователно и предвид посоченото в чл.38,ал.1 ЗС собствеността върху нея принадлежи на всеки един от собствениците на самостоятелни обекти в сградата в режим на етажна собственост, следователно всеки от тях разполага с правото да ползва същия в рамките на своите права. В случая въпреки дадените от съда точни и ясни указания и предупреждението, че исковата молба ще бъде върната при тяхното неизпълнение, ищецът не е индивидуализирал отделните лица, срещу които насочва претенциите си, с оглед на което констатираната от съда нередовност не е отстранена и исковата молба подлежи на връщане на основание чл.129, ал.3 ГПК.

Съдът намира за неоснователни съдържащите се в подадените на 23.12.2025г. и 20.01.2026г. молби твърдения относно възможността етажната собственост да „стане“ правосубектно лице след упълномощаване на лице, което да я представлява. В чл.23, ал.4 ЗУЕС е посочено, че председателят на управителния съвет /управителят/ представлява пред съда собствениците в етажната собственост по исковете, предявени срещу тях във връзка с общите части, както и по исковете, предявени срещу собственик, ползвател или обитател, който не изпълнява решение на общото събрание или задълженията си по този закон, а по искове срещу трети лица във връзка с общите части същият ги представлява, ако бъде упълномощен от общото събрание. Съгласно Определение №294 от 24.06.2011г. по ч.гр.д. №209/2011г. управителят се явява законен представител на етажните собственици и не е необходимо личното им участие в делото, освен по тяхно желание, единствено по искове, предявени от или срещу собствениците в сграда в режим на етажна собственост във връзка с изпълнение на решение на общото събрание по управлението на общите части, какъвто не е настоящият случай. В останалите случаи, доколкото поначало етажната собственост не е персонифицирана, претенциите следва да бъдат насочени срещу отделните участници в нея. Същите могат да упълномощят управителя да ги представлява пред съда на основание чл.41 ЗУЕС, но като страни следва да бъдат конституирани самите етажни съсобственици /в този смисъл Определение №505 от 25.10.2011 г. по ч.гр.д.

№449/2011 г., I Г.О./.

По изложените съображения, съдът

РАЗПОРЕДИ:

2

ВРЪЩА подадената от „............“ ЕАД искова молба с вх. №246520/16.07.2025г., въз основа на която е образувано гр.д. №40652/2025г. по описа на СРС, 25-ти състав.

Разпореждането подлежи на обжалване с частна жалба пред Софийски градски съд в едноседмичен срок от връчването му на ищеца.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________

3