Решение № 1307 от 21.11.2022, Софийски градски съд

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 1307 гр. София, 21.11.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ТО VI-23, в публично заседание на двадесет и седми октомври през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Даяна К. Топалова при участието на секретаря Димитринка Анг. И.а като разгледа докладваното от Даяна К. Топалова Търговско дело № 20211100900845 по описа за 2021 година

Предявени са обективно кумулативно съединени осъдителни искове с правно основание чл.266, ал.1 ЗЗД, вр. чл. 79, ал.1. вр. чл.286 от ТЗ; с правно основание чл.55, ал.1, предл.1 от ЗЗД; с правно основание чл.327, ал.1 от ТЗ, вр. чл.99, ал.1 от ЗЗД и с правно основание чл.92 от ЗЗД.

Ищецът извежда съдебно предявените субективни права при твърденията, че е дружество, специализирано в извършването на комплексни строително-монтажни и инсталационни дейности, а ответникът е изпълнител по договор за обществена поръчка с предмет „Ремонт на сграда в отдела за предоставяне на международна закрила в РПЦ- гр.

София, кв. „Овча купел“ (находяща се в ПИ с идентификатор *** по плана на гр.

София) – 7 етажно високо тяло“, които ремонтни дейности му превъзложил по силата на договор от 19.02.2020 г., приложение към който е подробна количествено-стойностна сметка, в която са били описани дейностите, единични цени и количества. Относно възнаграждението страните уговорили аванс от 35% от общата цена на договора, платим в срок от 10 дни след представяне на фактура от изпълнителя, издадена на 25.03.2020 г. от ищеца № 426 за сумата 494 117. 65 лева с включен ДДС, а останалото възнаграждение след съставяне на протокол за действително извършени работи ( образец 19 ). Ответникът заплатил аванс в размер 494 000 лева на четири вноски, както следва: 17.03.2020г., 11.06.2020г., 18.09.2020г. и 05.10.2020г., поради което изпаднал в забава и дължи неустойка за забавеното плащане на аванса по т. 10.3 от договора в размер 0.5 % от неплатената сума, но не повече от 10% от цената на договора, а именно 89 374. 12 лева, съответно на направените частични плащания и дните на забава, претендирана частично в размер 1000 лв.

Твърди, че съгласно уговорката в чл.2.3 от договороа срокът за изпълнение на поръчката 1 започва да тече след получаване на авансовото плащане, но въпреки това ищецът е започнал работа в началото на юни 2020 г., когато е бил издаден протокол образец 2 за открИ.не на строителна площадка.

Твърди, че извършил част от работата, за което е издаден Акт № 1 от 06.10.2020 г. за сумата от 174 739. 72 лева без ДДС, двустранно подписан, както и Акт № 2, който към 21.10.2020г. е признат от ответника за сумата от 198 236. 29 лева без ДДС, въпреки, че извършените от ищеца СМР са на обща стойност 290 754. 79 лева без ДДС, която сума е била съобразена със заложените в КСС към договора утвърдени единични цени. Разликата е в извършени СМР - метални шкафове на 100% и монтаж и алуминиева дограма на 6-ти и 7ми етаж - врати и кабини за охрана, по част ВИК, доставка на табла и монтаж на асансьор.

Впоследствие е приспадната сумата 37 559.70 лв. без ДДС поради невъзможност за доставка на шкафчета и ел. табла и така

Така дължимата сума по двата протокола, след приспадане на платения аванс, е в размер 64593.41 лв. с ДДС, а след приспадане на сумата по кредитното известие е в претендирания размер от 27 033.71 лв. Счита, че работата е приета, тъй като ответникът е отчел извършените работи на своя възложител — Държавна агенция да бежанците, и е получил средства за изпълненото и отчетено от ищеца, поради което се дължи претендираното възнаграждение.

Твърди още, че дружеството „С.Б.С.“ ЕООД е предало на ответника строителни материали, които той е използвал за друг свой обект в гр. Стрелча, за което е съставен протокол от 14.10.2020г., издадена фактура, но стойността на материалите от 28 816. 36 лева с ДДС не е била заплатена. Вземането е било цедирано на ищеца, а ответникът е уведомен за цесията, поради което счита, че е кредитор на вземането и иска ответникът да бъде осъден да заплати продажната цена.

Отделно от това твърди, че на 26.02.2020г. предоставил на ответника, чрез превод, сумата от 9 032. 27 лева, за да заплати застраховка, тъй като нямал средства и доколкото между тях нямало договор за това сумата е платена без основание и ответникът дължи връщането й по правилата на неоснователното обогатяване.

Предвид изложеното иска ответникът да бъде осъден да заплати сумата от 27 033. 71 лева, представляваща възнаграждение за извършване на СМР, съгласно Акт № 1 и Акт № 2, по договор между страните от 19.02.2020г., за които е била издадена фактура № 501/03.11.2020 г.; сумата 1 000 лева, предявена като част от вземане в общ размер 89 374. 12 лева, представляващо мораторна неустойка по т. 10.3 от договора за периода 04.07.2020 г. – 05.10.2020 г.; сумата 28 816. 36 лева цедирано вземане от „С.Б.С.“ ЕООД на ищеца за заплащане на цената по договор за продажба на строителни материали по опис от 14.10.2020г., за които е била издадена фактура № 916/20.10.2020г.; както и 9 032. 27 лева преведена от ищеца на ответника сума без основание, ведно със законната лихва за забава от деня на предявяване на исковете (18.02.2021г.) до окончателното изплащане на сумите и с присъждане на разноските по делото.

2

В първоначалния отговор на исковата молба ответникът признава факта на сключен с ищеца договора от 19.02.2020 г. със съдържанието и приожението посочени в исковата молба, които най-общо се изразявали в цялостен ремонт и реконструкция на 7-те етажа на сграда на ул.“**** в гр. София, за които превъзложени работи ответникът е имал сключен договор с Държавна агенция за бежанците при Министерския съвет от 21.02.2020 г.

Признава факта на извършено плащане на аванса в общ размер 494 000 лв. на вноски, в сроковете и размери, посочени от ищеца.

Твърди, че срокът за изпълнение на работата е 4 месеца, които са започнали да текат от 01.06.2020 г. с изпращане от страна на ищеца на линеен график, с което дори да се приеме, че не е заплатен пълният размер на депозита, ищецът сам е изразил воля за изпълнение на работата, поради което срокът е изтекъл на 01.10.2020 г. Отделно от това счита, че клаузата на чл. 2.2 от договора следва да се тълкува в смисъл, че срокът за изпълнение на договора е започвал да тече от всяко авансово плащане, а не на пълния уговорен размер на аванса, а отделно от това при краен срок за предаване на обекта от самия ответник на 29.10.2020г. по договора с ДАБ, ищецът е бил наясно, че срокът на строителството не може да бъде продължен.

Признава факта, че работата по Акт Образец 19 № 1 е извършена и приета като дължимото възнаграждение е в размер от 174 739.72 лв. без ДДС, което е платено с аванса.

Оспорва работата по Акт Образец 19 № 2 да е извършена и приета. В тази връзка сочи, че с електронно писмо от 21.10.2020 г. проект за Акт № 2 е върнат на ищеца за корекции, относно дейности, които не са извършени, както и цени които не е ясно как са формирани и за какви дейности се претендират, с който имейл, счита, че нито изрично, нито мълчаливо е приета работата.

По отношение на сумата от 9 032. 27 лева твърди, че била платена като обезпечение на изпълнението, което е видно от посоченото основание за плащане в платежното нареждане от 27.02.2020г. – „по фактура за застрахова гаранция, за аванс“.

По отношение на претендираната сума за цена на доставени строителни материали по опис от 14.10.2020г. оспорва да е бил сключен договор между „С.Б.С.“ ЕООД и ответника., поради което прехвърлянето на вземането не е породило ефект, тъй като вземането не съществува.

Твърди, че ищецът е изпаднал в забава и ответникът с писмо от 02.11.2020 г. е развалил договора поради извършени не в необходимото количество, качество и найважното – в уговорения срок работи. Така не бил осигурен необходимият брой работници, в какъвто смисъл е и писмо от 15.09.2020г, на Държавна агенция за бежанците, а в средата на октомври 2020 г. ищецът окончателно напуснал строителната площадка. Счита, че с разваляне на договора поради виновното неизпълнение от страна на ищеца, правата и задълженията на страните по договора са отпаднали, включително търсимата от ищеца по делото неустойка, в който смисъл е и ТР № 7 от 13.11,2014г. по тълк. дело № 7/201З г. на ОСТК на ВКС.

3

В допълнителната искова молба ищецът твърди, че на всички работни срещи между страните въпросът с аванса е бил разискван, по никакъв начин ищецът не се е съгласявал или конклудентно не е изменял договора в смисъл да работи без аванс и сроковете да текат за него. без аванс да е заплатен. Предложеният график е бил с оглед обещанието за незабавно плащане на аванса. Договорът е можело да се измени само с анекс в писмена форма. Работата по Акт № 2 е била приета, доколкото ищецът е бил единствен подизпълнител и всички работи са били незабавно актувани от Държавна агенция за бежанците. Оспорва соченото от ответника основание за превод на сумата от 9 032. 27 лева.

Твърди, че не е налице забава, а е напуснал строителната площадка след като е бил изгонен, а преди това е видял как изработеното от него е било преактувано към Държавна агенция за бежанците и платено без забележки. Неустойка е дължима, тъй като договорът е с продължително изпълнение. При тези твърдения иска съдът да осъди ответника да заплати претендираните суми и направените по делото разноски.

С допълнителния отговор ответникът твърди, че доколкото процесният договор е сключен за превъзлагане на дейностите по договора с ДАБ то и уговорките за срока на изпълнение следва да се тълкуват във връзка с тази цел на договора, а отделно от това след като дружеството е започнало да извършва строително-монтажни дейности, логически невярно би било да се приеме, че да него не тече срок за изпълнение предмета на договора.

Оспорва актуваните дейности към ДАБ да са идентични с извършените и претендирани за плащане от ищеца, доколкото и последният не бил единствен изпълнител, а отделно от това не можело да се приеме за действие по приемане на работата, тъй като било последица от различно правоотношение.

При тези доводи и възражения иска съдът да отхвърли предявените искове и присъди направените по делото разноски.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение и съобразно чл. 235 ГПК във връзка с наведените в исковата молба доводи и възраженията на ответника, намира от фактическа и правна страна следното:

Относно иска с правно основание чл.266, ал.1 ЗЗД, вр. чл. 79, ал.1. вр. чл.286 от ТЗ.

За основателност на предявения иск в доказателствена тежест на ищеца е да установи по делото пълно и главно сключен с ответника договор, с посоченото в исковата молба съдържание, извършване на уговорената в договора работа, годна за уговореното или обикновено употребление, и приемане на работата от ответника.

По делото е безспорен, поради което и съдът го приема за установен, фактът на сключен между страните договор, с характеристиката на изработка, по силата на който, по 4 възлагане на ответника, ищецът се е съгласил да извърши, подробно описани в приложение № 1 ( количествено – стойностна сметка), неразделна част от договора, строително – монтажни работи, на обект, представляващ РПЦ – находящ се в гр. София, кв. „Овча купел“, ул.“****, в ПИ с идентификатор *** по плана на гр. София – 7 етажно високо тяло“, а ответникът се е задължил да му заплати възнаграждение в размер на 1 200 000 лв. без ДДС, от които авансово заплатил 494 000 лв. на четири вноски, както следва: : на 17.03.2020 г. – 130 000 лв.; на 11.06.2020 г. – 150 000 лв., на 18.09.2020 г. – 114 000 лв. и на 05.10.2020 г. – 100 000 лв.

Безспорен по делото е и фактът, че част от работата е извършена и приета с Акт Образец 19 № 1, а дължимото възнаграждение за тази работа, в размер от 174 739.72 лв. без ДДС, е платено с аванса.

Спорен по делото е фактът дали работите, описани в Акт Образец 19 № 2 са изпълнени от ищеца и приети от ответника.

Примането на работата, по смисъла на чл.264, ал.1 от ЗЗД, като фактически състав включва фактическо получаване на изработения резултат и признание на поръчващия, че този резултат съответства по вид, количество и качество на възложеното с договора.