Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 418 от 13.06.2025, Районен съд - Бургас

Съд
Районен съд - Бургас
Дело
Административно наказателно дело 4963/2024
Вид
Решение № 418
Подписан
13.06.2025
В сила
28.10.2025
Състав
ИВЕЛИНА ДИЯНОВА ЧАВДАРОВА

Цитирани разпоредби

  • чл. 143, ал. 3 · Административнопроцесуален кодекс
  • чл.12 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 28 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 34 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 53, ал. 1 и ал. 2 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 53, ал. 1 и ал. 2 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 59 и сл. · Закон за административните нарушения и наказания

РЕШЕНИЕ

№ 418 гр. Бургас, 13.06.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, LXIV НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на тринадесети март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: ИВЕЛИНА Д. ЧАВДАРОВА при участието на секретаря ГЕРГАНА В. СТЕФАНОВА като разгледа докладваното от ИВЕЛИНА Д. ЧАВДАРОВА

Административно наказателно дело № 20242120204963 по описа за 2024 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството по делото е по реда на чл. 59 и сл. от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН).

Делото е висящо пред Районен съд - Бургас за втори път след като с Решение № 9834/02.12.2024г. по КАНД № 1441/2024г. по описа на АдмСБургас е отменено Решение № 613/19.07.2024г. по НАХД № 900/2024г. по описа на РС-Бургас и делото е върнато за ново разглеждане от друг състав на съда с указания за попълване на същото с доказателствен материал.

Производството се води по повод жалба на Ж. П. Г., ЕГН **********, действащ чрез пълномощника си адв.Р.Д. от АК – Бургас, против Наказателно постановление № 69/08.02.2024г., издадено от Директора на РДГ – Бургас , с което за нарушение на чл. 84, ал. 1, предложение трето от Закона за лова и опазване на дивеча (ЗЛОД), на основание чл. 96, ал. 1 от ЗЛОД, чл. 84, ал. 1 от ЗЛОД, чл. 94, ал. 1 от ЗЛОД, чл. 95, aл. 1 от ЗЛОД и чл. 53, ал. 1 и ал. 2 от ЗАНН, на жалбоподателя е наложена глоба в размер на 150 лева, същият е лишен от право да ловува за срок от три години, както и е отнета вещта, предмет на нарушението - ловно оръжие ИЖ 43, 12 кал., успоредка № 45386.

С жалбата се изтъкват доводи в насока незаконосъобразност и неправилност на издаденото НП, като се моли за неговата отмяна.

В открито съдебно заседание жалбоподателят се представлява от адв. Д., който поддържа жалбата и моли за отмяна на атакуваното НП, ведно с присъждане на разноски.

Административнонаказващият орган се представлява от гл. юрк. Т.С., 1 която оспорва жалбата като неоснователна, поради което моли за потвърждаване на наказателното постановление. Претендира разноски за юрисконсултско възнаграждение.

След преценка на материалите по делото съдът приема, че жалбата е подадена в законоустановения срок, от активнолегитимирано лице и срещу подлежащ на обжалване административен акт, поради което същата е процесуално допустима и подлежи на разглеждане по същество.

Разгледана по същество жалбата е неоснователна, като след съобразяване на доводите в същата, събрания по делото доказателствен материал и относимите законови разпоредби, съдът намира за установено следното от фактическа страна:

Жалбоподателят Ж. П. Г. притежавал валиден ловен билет за 2023г. и разрешително за индивидуален лов серия ЮИ № 025159, за ловностопански район Р., ловище „П.“ и „К.“.

Във връзка с подавани сигнали за извършени нарушения по ЗЛОД свидетелят Ю. Х. Ш. (на длъжност гл. специалист в ЮИДП – С.) заедно със свои колеги, сред които свидетелят Д. М. Н., няколко пъти, включително на 16.12.2023г., посетили района на ДЛС – Р. за извършване на обход и запознаване с терена. Свидетелите разполагали с карти на района.

Същият ден – 16.12.2023г. валял дъжд и свидетелите не забелязали нарушители.

На следващия ден – 17.12.2023г. свидетелят Ш. получил сигнал за забелязани нарушители в района на ДЛС-Р., поради което взел със себе си двама колеги, сред които свидетелят Н., и тримата отишли на мястото, за което се отнасял сигналът.

Свидетелят Ш. позиционирал колегите си по границата на горския фонд в територията на ДЛС – Р., землището на с. Р., местност Т., отдел 431, през около 300 метра един от друг, така че да имат видимост, както един към друг, така и към цялата поляна пред гората, за да могат да забележат ако някой подхожда към или излиза от гората. Поляната била заградена с електропастир, като същата била разделена от горския фонд от преминаващ между тях горски път. Свидетелят Ш. навлязъл вътре в гората – в територията на ДЛС – Р., землището на с. Р., местност Т., отдел 432, също на около 300 метра от свидетеля Н., но по-ниско и нямал видимост към колегите си и към поляната.

Избрал това място, на което той се позиционирал, защото там четири пътя, които излизали от гората, се събирали към поляната и било близко до мястото, на което според сигнала, били забелязани автомобилите на нарушителите.

Точните места, на които са били позиционирани тримата проверяващи, са отбелязани от свидетеля Ш. на приложената на л. 14 от делото Карта на ловностопанските райони на Териториално поделение „ДЛС Р.“.

Известно време след като се позиционирал на отбелязаното с „аз“ на картата място, към обед, свидетелят Ш. забелязал покрай него (свидетелят изрично посочва в съдебно заседание: „Мястото, на което бяха установени нарушителите, е мястото, на което съм отбелязал себе си върху картата с 2

„аз“.) да преминават, движейки се в посока поляната, двама души, сред които жалбоподателят Ж. П. Г. и свидетелят Х.К.А., които носели в ръцете си, извън калъф, сглобени ловни оръжия. Свидетелят Ш. спрял лицата, легитимирал се и поискал всеки от тях да му представи разрешителното си за лов. След като жалбоподателят Г. представил на свидетеля Ш. разрешителното си за лов, последният констатирал, че в същото са описани местности, покриващи друго ловно стопанство (район Р., ловище „П.“ и „К.“), а не това на ДЛС - Р., където към момента двамата ловци се намират.

Свидетелят Ш. решил да повика двамата си колеги, но установил, че не си намира телефона. Помолил ловците да му звъннат на телефонния номер и така намерил телефона си на 15-20 метра обратно в посока поляната, в горския фонд.

След това свидетелят Ш. се обадил на двамата си колеги да се придвижат към мястото, на което е той, като междувременно ловците спорели с него, твърдейки, че са в разрешената им област.

Свидетелят Н. и колегата му С. отишли надолу в гората при Ш. и двамата ловци, като видели, че последните двама държат в ръцете си сглобени ловни пушки и се разправяли с Ш. за това къде ловуват и съответно за къде им е бележката за лов. Ш. обяснил на ловците, че са на територията на ДЛС „Р.“.

Пред свидетеля Н. ловците казали, че са ловували на поляната и са минали по пътя, но Н. им обяснил, че това е невъзможно, защото с колега му са били близо до пътя и са наблюдавали поляната през цялото време, като са имали видимост към 95% от нея и не са забелязали никой да минава оттам.

Свидетелят Ш. се обадил и на директора на ДЛС-Р. да прати местен горски, както и на спешен телефон 112 да изпратят екип на МВР, за да се опишат оръжията на ловците. Полицейските служители, пристигнали на място, проверили самоличността на ловците, както и индивидуализиращите белези на техните оръжия като маркa, модел и сериен номер. Данните били предоставени на свидетеля Ш., който съставил Констативен протокол серия ЮИДП-22 № 000954/17.12.2023г., в който описал констатираните обстоятелства при извършване на проверката.

За така установеното нарушение и на база горецитирания констативен протокол, изпратен от ЮИДП-С., на 19.01.2024г. свидетелят П. С. Р. – специалист по лова при ТП „ДЛС – Р.“, в присъствието на жалбоподателя, му съставил АУАН № 2/2024, Серия ЮИДП-10 2024г., № 000024, за извършено нарушение по чл. 84, ал. 1, предл. 3 от ЗЛОД. Актът бил предявен на нарушителя, който го подписал и получил препис от него, отбелязвайки като възражение, че не е извършил посоченото в акта нарушение.

Възприемайки описаната в АУАН фактическа обстановка АНО издал процесното Наказателно постановление № 69/08.02.2024г., с което за нарушение на чл. 84, ал. 1, предложение трето от Закона за лова и опазване на дивеча (ЗЛОД), на основание чл. 96, ал. 1 от ЗЛОД, чл. 84, ал. 1 от ЗЛОД, чл.

94, ал. 1 от ЗЛОД, чл. 95, aл. 1 от ЗЛОД и чл. 53, ал. 1 и ал. 2 от ЗАНН, на жалбоподателя е наложена глоба в размер на 150 лева, същият е лишен от право да ловува за срок от три години, както и е отнета вещта, предмет на нарушението - ловно оръжие ИЖ 43, 12 кал., успоредка № 45386.

3

Горната фактическа обстановка се установява по безспорен начин от приобщените по делото материали по административнонаказателната преписка, от събраните в хода на съдебното производство писмени доказателства и гласните доказателствени средства чрез показанията на свидетелите Ю. Х. Ш., Д. М. Н. и П. С. Р., които съдът кредитира като еднопосочни и непротиворечиви.

По делото се очертават две основни групи свидетелски показания. От една страна това са показанията на свидетелите Ю. Х. Ш., Д. М. Н. и П. С. Р., а от друга – показанията на свидетеля Х.К.А.. Както бе посочено по-горе, съдът кредитира показанията на свидетелите Ш., Н. и Р., като именно въз основа на техните показания бе изведена и гореизложената фактическа обстановка. На първо място следва да се отбележи, че липсват каквито и да е основания да се счита, че тези свидетели са по някакъв начин заинтересовани от изхода на делото и наред с това показанията им са еднопосочни, последователни и логични.

На свой ред свидетелят А. е другото лице, ловувало заедно с жалбоподателя на процесните дата и място, в която връзка също като Г. е бил санкциониран с наказателно постановление, срещу което е подал жалба и въз основа на която е образувано и висящо дело пред БРС. Предвид това обстоятелство, което сочи на явна заинтересованост на свидетеля А. от изхода на настоящия спор, а и доколкото дадените от него показания са коренно противоположни на твърденията на останалите разпитани свидетели (в т.ч. и относно мястото проверката, което А. е отбелязал с „х“ и надпис „проверка“ на приложената на л. 14 от делото карта), съдът не кредитира показанията на свидетеля Х.К.А..

В тази връзка следва да се отбележи, че съдът не приема за достоверни твърденията на свидетеля А., че в действителност двамата с жалбоподателя Г. са вървели по пътя и през поляната към автомобила си, като са били един вид примамени от свидетеля Ш. да навлязат в горския фонд и съответно на територията на ДЛС-Р. по претекст да му помогнат да намери телефона си. На първо място, предвид разположението на свидетеля Н. и неговия колега – С.

/на около триста метра един от друг, по границата на гората и съответно на ДЛС – Р. с лице и пълна видимост към поляната/, то поне един от двамата е следвало да забележи преминаващите през тази поляна ловци, което видно от показанията на свидетеля Н. не се е случило, още повече, че тази поляна е била оградена от електронен пастир, както и сам свидетелят А. посочва, т.е. по границите на същата тече ток. На следващо място, от показанията на свидетеля Ш. се установява, че същият действително е помолил жалбоподателя и свидетеля А. да му помогнат да намери телефона си, който действително е бил открит на около 15-20 метра от мястото на проверката (отбелязано от Ш. на приложената на л. 14 от делото карта ), но в посока пътя и поляната, т.е. в посока, отдалечаваща се навън от горския фонд и ДЛС – Р., а не навлизаща навътре в него. Не без значение е и обстоятелството, че в показанията си пред съда свидетелят А. на два пъти посочва, че мястото, на което са ловували, е район на „Р.“ („От около 20 години двамата с Ж. ловуваме на това място. Това е район на „Р.“. Последните четири пет 4 години винаги, когато ловуваме за дива свиня и хищник, има с нас представител на „Р.“), въпреки че разрешителното им за лов към процесната дата е било за ловностопански район Р..

Съдът, въз основа на императивно вмененото му задължение за цялостна проверка на издаденото наказателно постановление, относно неговата законосъобразност и обоснованост, както и относно справедливостта на наложеното административно наказание, и предвид така установената фактическа обстановка, достига до следните правни изводи:

Наказателното постановление е издадено от оправомощено за това лице – Директора на РДГ-Бургас, видно от приобщеното към материалите по делото копие на Заповед № РД – 49-199/16.09.2011г. на Министъра на земеделието и храните, а АУАН също е съставен от компетентно лице по чл.

96, ал. 1 ЗЛОД, видно от приложената по делото длъжностна характеристика на актосъставителя П. С. Р..

Административнонаказателното производство е образувано в срока по чл. 34 от ЗАНН, а наказателното постановление е било издадено в законоустановения шестмесечен срок, като е съобразено с нормата на чл. 57 от ЗАНН. При издаването на АУАН също е спазена разпоредбата на чл. 42 от ЗАНН. Вмененото във вина на жалбоподателя нарушение е индивидуализирано в степен, позволяваща му да разбере в какво е "обвинен" и срещу какво да се защитава. Правилно са посочени нарушените материалноправни норми, като наказанието е правилно индивидуализирано.