Решение № 1562 от 07.09.2023, Районен съд - Пловдив
- Съд
- Районен съд - Пловдив
- Дело
- Административно наказателно дело 5327/2022
- Вид
- Решение № 1562
- Подписан
- 07.09.2023
- В сила
- 21.02.2024
- Състав
- Иван Георгиев Бекяров
Цитирани разпоредби
- чл. 28 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 34 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 40 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 42 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 40 и 43 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 57 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 59 и сл. · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 63д, ал. 1 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 179, ал. 1, т. 5 пр. 4 · Закон за движението по пътищата
- чл. 189, ал. 2 · Закон за движението по пътищата
- чл. 189з · Закон за движението по пътищата
- чл. 20, ал. 2 · Закон за движението по пътищата
- чл. 25, ал. 2 · Закон за движението по пътищата
РЕШЕНИЕ
№ 1562 гр. Пловдив, 07.09.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XI НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на петнадесети май през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател: И. Г. Бекяров при участието на секретаря Елена Анг. Апостолова като разгледа докладваното от И. Г. Бекяров Административно наказателно дело № 20225330205327 по описа за 2022 година и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.
Обжалвано е наказателно постановление (НП) № 22-1030-005300/29.07.2022 г. на Началник група, сектор „Пътна полиция“ към ОД на МВР Пловдив, с което на Д. Г.
Г. с ЕГН ********** на основание чл. 179, ал. 1, т. 5, пр. 4 от Закона за движението по пътищата (ЗДвП) е наложено административно наказание глоба в размер на 150 лв. за нарушение на чл. 25, ал. 2 от ЗДвП.
Жалбоподателят чрез процесуалния си представител моли да се отмени НП като неправилно и незаконосъобразно по изложени в жалбата съображения. Те са свързани с материалната компетентност на актосъставителя, по възможността му за възприемане на описаната от него ситуация, по отношения на свидетеля по акта и спазване на правилото на чл. 40 от ЗАНН. Възражения се правят и във връзка с описанието на мястото на нарушението, липсата на пълно описание на обстоятелствата около нарушението и засегната законова разпоредба, включително съответствието й с приетите за настъпили факти, по събраните доказателства в хода на административнонаказателната преписка и осъществяването на различна пътна обстановка. В заключение се поддържат подробно описаните в жалбата възражения.
Претендират се разноски.
Въззиваемата страна, редовно призована, не изпраща процесуален представител в съдебно заседание. До съда е депозиранa писмена молба – становище от началника на сектор „ПП“, който пледира за потвърждаване на обжалваното наказателно постановление като правилно и законосъобразно, навеждайки съображения за това.
При евентуално уважаване на жалбата, моли съда да намали размера на адвокатския хонорар до минимума, предвиден в наредбата.
Съдът като съобрази доказателствата по делото поотделно и в тяхната съвкупност прие за установено следното:
1
Жалбата е подадена в срок и изхожда от лицето, което е санкционирано, поради което се явява допустима, а разгледана по същество е неоснователна.
От фактическа страна съдът намери за установено следното:
На 22.06.2022 г. жалбоподателят Д. Г. управлявал личен специален автомобил марка и модел „Фиат Ивеко Дейли 35 8“ с рег. № ***. С него бил колегата му А. З..
Около 9:34 ч. се движил в гр. Пловдив по бул. „България“ в посока от запад на изток.
На кръстовището с ул. „Васил Левски“ се намирал в дясната пътна лента и изчаквал светофарната уредба за разрешителен режим за преминаване през кръстовището. Пред автомобила на жалбоподателя имало един таксиметров автомобил, а от лявата му страна товарен автомобил (камион). Няколко коли зад него се намирали *** И. П. и Й.
И., работещи като мотопартул към сектор „Пътна полиция“ към ОД на МВР Пловдив.
Когато светофарната уредба позволила преминаването през кръстовището жалбоподателят продължил движението си от дясната лента напред. На около 50-60 метра след кръстовището в същата лента на движение имало спял автомобил, който изчаквал маневрирането на друг. Жалбоподателят ускорявал скоростта си на движение съобразно възможностите на пътната обстановка. С приближаването към препятствието пред него, представляващи спрелия и маневриращия автомобил, той не намалил скоростта си на движение, а продължил да ускорява, така че да изпревари движещия се до него товарен автомобил. Без да я намалява и за да избегне сблъсък започнал да навлиза частично в средната лента на движение, където се намирал товарния автомобил, по време когато товарният автомобил се намирал малко след него, така че не го пропуснал. За да избегне сблъсък с жалбоподателя, водачът на товарния автомобил натиснал рязко спирачките и клаксона, както и се наложило да промени траекторията си на движение, като преминал в лявата лента от пътното платно. Събитията се случили непосредствено пред погледа на полицейския служител И. П., който продължил посоката си на движение по бул. „България“ и ускорил, за да настигне жалбоподателя. Колегата му И. завил на дясно по ул. „Васил Левски“. П. настигнал автомобила на жалбоподателя и го спрял за проверка. Свързал се с И., за да го упъти за местоположението си. Скоро след това на място пристигнал и колегата му, на когото П. разяснил повода за спирането на водача на автомобила. В хода на проверката е установена самоличността на водача на автомобила като жалбоподателят Д. Г.. В хода на проверката жалбоподателят посочил пред ***, че причина за поведението му на пътя е такси, което е маневрирало на пътя и вината е негова.
Въз основа на констатираното бил съставил акт за установяване на административно нарушение (АУАН) серия GA с бл. № 649098/22.06.2022 г. Актът бил съставен в присъствието на свидетел и нарушителя. Последният го подписал, като посочил, че има възражения. Не постъпили писмени възражения срещу акта.
Въз основа на съставения АУАН било издадено обжалваното НП, с което на жалбоподателя на основание чл. 179, ал. 1, т. 5 пр. 4 от ЗДвП било наложено административно наказание „глоба“ в размер на 150 лв. за нарушение на чл. 25, ал. 2 от ЗДвП.
В акта и наказателното постановление било посочено от словесна страна, че нарушителят не спазва предимството на водачът на ППС, което се намира в дясната пътна лента и създава непосредствена опасност за движението.
Описаната фактическа обстановка се установява от показанията на И. П. – актосъставител, Й. И., частично от показанията на свидетеля А. З., както и от приложените към административнонаказателната преписка писмени доказателства, надлежно приобщени към доказателствения материал по делото, включително АУАН, справка за нарушител/водач, оправомощителна заповед № 8121з-1632/02.12.2021 г. на МВР.
2
Разпитан в съдебно заседания актосъставителят потвърждава авторството на акта и поддържа констатациите в него. В подробности разказва за непосредствените си впечатления, които именно са го мотивирали да продължи посоката си на движение и да спре автомобила на жалбоподателя. Същевременно показанията му изцяло съответстват на тези на колегата му И., както относно личните му възприятия, така и относно дадените му от П. сведения за ситуацията. В този смисъл показанията и съответстват изцяло относно местоположението им и пътната обстановка, движението, включително и траекторията, на което и двамата са станали очевидци. Показанията на И. относно установеното от П. нарушение представляват производен (вторичен) доказателствен източник на факти, доколкото възпроизвеждат споделеното му от колега. В този смисъл те могат да се ползват във функцията им за проверка на показанията на П.. Преценени на тази база показанията на И. потвърждават изложеното пред него от П., а в последствие и пред съда относно извършената от жалбоподателя маневра. В този смисъл показанията им са последователни, подробни, вътрешно непротиворечиви и съответни едни на други, а по-голямата им част и на тези на свидетеля З..
Възприетата фактическа обстановка не се разколебава от показанията на свидетеля А. З., който пътувал с жалбоподателя, за което и свидетелстват показанията на П.. С изключение на причините за извършване на маневрата показанията на обсъждания свидетел напълно съответстват с тези на ***, поради което съдът им се довери и основа при формиране на изводите си относно възникналите събития. Затова подробен анализ ще се изложи единствено на тази част от показанията, която е противна на останалите събрани доказателства.
Като причина за възникване на пътната ситуация свидетелят сочи таксиметров автомобил, който е преминал пред автомобила, управляван от жалбоподателя и който му е засякъл пътя, като преди това съобразно правила жалбоподателят е преминал в средната пътна лента. Сочи още, че поведението на таксито е било обусловено от намиращи се на пътя контейнери за боклук. Преди всичко следва да се посочи, че показанията му са изолирани по съдържание от доказателствената съвкупност по делото. Същевременно са противоречиви и характерни с липсата на логическа последователност. Свидетелят посочва, че опасността е възникнала след преминаването в средната лента за движение и е предизвикана от друг автомобил, който е извършил незаконосъобразно поведение. В тази им част те рязко се отграничават от показанията на *** и споделеното от тях, че именно преминаването на автомобил на жалбоподателя е станал причина за възникване на пътна ситуация. Тоест изместен е центърът на евентуалната причина за спирането на жалбоподателя, а така също и във времето, макар и с пренебрежимо малък интервал, тъй като изложеното от З. сочи след това да е възникнала ситуация. В тази връзка и ако се даде вяра на показанията му изцяло следва да се изключи от фактите по делото поведението на намиращия се в средната лента товарен автомобил и безпричинни да останат рязкото задействане на спирачната система, използването на клаксона и преминаването му лявата лента за движение. Нещо повече, показанията му установяват, че лентата за движение на жалбоподателя се е намирало препятствие, било то друг автомобил или контейнери за боклук, а жалбоподателят не е намалил скоростта и е преминал в средната лента от пътното платно, което съдът приема за безспорно установено. Вече след тази маневра според З. е възникнала опасна пътна ситуация, свързана със засичане на траекторията на движение от друг автомобил, което в принципно положение би изисквало от жалбоподателя за намали скоростта, така че да избегне възникналото препятствие. В случая посоченият от свидетеля начин за това било отнемане на газ чрез отпускане на педала на газта, т.е. за да е приложимо това, то би следвало разстоянието между твърдения таксиметров автомобил, засичащ 3 траекторията на жалбоподателя, да е такова, че без задействане на спирачната система да се избегне опасност, а оттам това би означавало двата автомобила да са достатъчно далеч и по същество да не представлява „засичане“, което да предизвика както поведението на товарния автомобил, така и да предизвика мигновена реакция от жалбоподателя.
И в заключение ще се посочи, че контейнерите за боклук се поставят на специално изградени за тях места до платното за движение, особено важимо за пътна артерия, каквато е бул. „България“, и при липса на други доказателства няма как да се приеме, че са били причина за събитията, макар и във версията на свидетеля. Всичко изложено дава основание на съда да не оцени положително показанията на свидетеля З. в тази им част, а да ги прецени като вътрешно противоречиви, нелогични и несъответни на останалите гласни доказателства. Независимо от причините за маневрата на жалбоподателя, неговото законосъобразно поведение изисква преди всичко намаляване на скоростта, а не преместването му в съседна лента, от която гледна точка показанията на З. звучат нелогични.
Освен това съдът отчете презумптивната сила на АУАН, регламентирана в нормата чл. 189, ал. 2 от ЗДвП. Нещо повече, изискването на закона е не просто неустановяване на фактическите констатации в АУАН, а опровергаване на отразените, т.е. въвеждане в предмета на доказване на други факти и тяхното установяване, които са в противоположния смисъл на тези в акта. Именно такива се твърдят от жалбоподателя, но същите останаха недоказани по делото.
Въз връзка с изложеното съдът не прие за основателни възраженията за невъзможност на актосъставителя да възприеме ситуацията, свидетелят на жалбоподателя не посочва такива данни, а и няма как водачът, а особено и свидетелят, да имат преки възприятия за полицейския служител, който се е намирал зад тях.
Относно приложението на процесуалните правила:
При съставяне на АУАН и издаване на атакуваното НП са спазени изискванията, визирани в разпоредбите на чл. 42 и чл. 57 от ЗАНН. Не се констатираха нарушения на процедурата по съставянето на АУАН и НП, който да са съществени, като да опорочават административнонаказателното производство и самите актове и да нарушават правата на нарушителя.
Разпечатката съдържа 34 от 62 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/67148b4c-038d-4e29-9216-00e3f8350ad4