Определение № 469 от 07.02.2024, Софийски районен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 469 гр. София, 07.02.2024 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 112-ТИ СЪСТАВ, в закрито заседание на седми февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Н.М.У. като разгледа докладваното от Н.М.У. Частно наказателно дело № 20231110217276 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл. 213, ал. 4 от НПК.

Образувано е по жалба на Е. М. срещу Постановление на СРП от 18.10.2023 г., с което Софийска районна прокуратура е отказала да образува досъдебно производство по пр. пр. 27436/2023 г. на основание чл. 199 и чл.

213, ал. 1, чл. 24, ал. 1, т. 1 от НПК.

В жалбата на М. се иска отмяна на постановения отказ от СРП и връщане на делото на представителя на СРП с указания за правилното прилагане на закона. Сочи се, че контролът, упражнен от СГП по отношение на постановлението за отказ, е неправилен и в противоречие на процесуалните правила и материалния закон. На следващо място се изтъкват доводи, че не била осъществена пълна проверка на фактите и не било проведено необходимото разследване за установяване на обективната истина по подадения от него сигнал за това, че лицето Н.Г. го набедил в извършване на престъпление по смисъла на чл. 286 от НК, както и за това, че последният заявил неистина по време на разпита му пред Апелативния специализиран наказателен съд – престъпление по чл. 290 от НК.

Софийският районен съд, след като прецени събраните по досъдебното производство доказателства, намира следното:

1.

По процесуалната допустимост на жалбата:

Жалбата е процесуално допустима – подадена е в срок, от активно 1 легитимиран субект, пред местно компетентен съд и срещу акт, който подлежи на проверка в производство по съдебен контрол, тъй като е преминал задължителния контрол от прокурор от горестоящата прокуратура, която го е потвърдила.

2.

По съществото на обжалвания акт:

При преценката по същество на обжалвания акт съдът намира, че същия следва да бъде потвърден, защото е правилен и законосъобразен. Мотивите на настоящия състав за този извод са следните:

На първо място, не отговаря на истината твърдението в жалбата, че не е осъществена проверка по подадения от М. сигнал за извършени престъпления от лицето Н.Г.. Видно от материалите по делото, по време на осъществената от органите на МВР проверка са събрани всички относими писмени доказателства по случая – протоколите на СНС, АСНС, постановената присъда и мотивите към нея, ведно с решението на ВКС, както и копие на обвинителния акт. Съдът счита, че с тези действия се изчерпват възможните действия по установяване на действителното съдържание на показанията на лицето Генов, дадени от Генов, защото в протоколите от съдебното заседание е отразено тяхното точно съдържание, а в актовете на съдилищата е дадена оценка за тяхната достоверност.

Ето защо, съдът намира, че прокурорът е сторил дължимите процесуални действия по събирането на относимите доказателствени източници за правилното решаване на поставения в жалбата на М. въпрос.

По-нататък, съдът напълно споделя изложените от СРП изводи за несъставомерност на поведението на Генов, защото от една страна извършването на набедяване не е възможно да се осъществи пред съд, т.е. каквото и да заяви едно лице по време на негов разпит, то не може да осъществи набедяване по смисъла на чл. 286 от НК, а само лъжесвидетелстване. Ето защо, изначално е невъзможно Генов да е осъществил твърдяното в сигнала престъпление по чл. 286 от НК, поради което правилно прокурорът е съобразил изначалната несъставомерност и е отказал в тази част да образува наказателно производство.

Правилни са изводите на СРП и досежно това, че в случая не може да се 2 говори за извършено престъпление по чл. 290 от НК, това е така, защото от една страна не е доказано по никакъв начин, че показанията на Генов са недостоверни и той е знаел за това, като съзнателно е заявил неистина в разпита си пред съдия относно това, че М. е заплашил с автомат „Калашников“ О.Б.. Според твърденията в самия сигнал, именно Генов е бил лицето, което е заплашило с оръжие Божилов и е отнело от него чанта с пари.

Напълно правилна е преценката на представителя на СРП, че дори да се приеме, че отразеното в сигнала е вярно, то това деяние не се наказва, защото самият наказателен закон изключва наказуемостта за лъжесвидетелстване когато ако свидетелят бе казал истината, то той би уличил себе си в осъществяване на престъпление. Т.е. в този случай, независимо дали показанията на Генов са достоверни или не, той не може да бъде подведен под наказателна отговорност по чл. 290 от НК именно поради разпоредбата на чл.

292, ал. 1, т. 1 от НК.

Ето защо, постановеният отказ за образуване на наказателно производство е законосъобразен и правилен и като такъв подлежи на потвърждаване.

Ето защо и на основание чл. 213, ал. 5 от НПК, СРС, 112-и състав, ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА Постановление на СРП от 18.10.2023 г., с което Софийска районна прокуратура е отказала да образува досъдебно производство по пр. пр. 27436/2023 г., на основание чл. 199 и чл. 213, ал. 1, чл.

24, ал. 1, т. 1 от НПК, като ПРАВИЛНО и ЗАКОНОСЪОБРАЗНО.

Определението е окончателно.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________ 3