Решение № 7152 от 18.04.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 7152 гр. София, 18.04.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 82 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и четвърти март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: А.И.И при участието на секретаря К.Д.Н. като разгледа докладваното от А.И.И Гражданско дело № 20251110150375 по описа за 2025 година

И. В. Й. е предявил срещу „**“ ЕАД (с настоящо наименование „**“ АД) отрицателен установителен иск с правно основание чл. 439 ГПК за признаване за установено, че ищецът не дължи на ответника сумата от 1131,31 лева, за която е издаден изпълнителен лист от 21.11.2011 г. по ч. гр. д. № 17222/2011 г. на СРС, въз основа на който е образувано изпълнително дело № 20188410401352 на ЧСИ **, като погасена по давност.

Ищецът твърди, че в полза на „**“ ЕАД“ ЕАД бил издаден изпълнителен лист от 21.11.2011 г. по ч. гр. д. № 17222/2011 г. на СРС, въз основа на който **. (наследодател на ищеца) е осъден да заплати следните суми: 940,31 лева – главница, 460,20 лева – договорна лихва за периода 29.02.2008 г. – 30.09.2009 г., 351,38 лева – законна лихва за периода 28.03.2008 г. – 15.04.2011 г. и 135,04 лева – разноски. На 15.05.2015 г. между „**“ ЕАД“ ЕАД и „**“ ЕАД бил сключен договор за цесия. Въз основа на издадения изпълнителен лист било образувано изпълнително дело на ЧСИ **, по което не били извършвани изпълнителни действия, поради което настъпила перемпция по изп. дело и вземанията по изпълнителния лист са се погасили с изтичане на 5-годишна давност.

В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът е депозирал отговор на исковата молба, с който оспорва предявения иск като неоснователен. Излага, че с молба за образуване на изп. дело от 14.02.2012 г. е възложил на ЧСИ правомощията по чл. 18 ЗЧСИ. Сочи, че докатао е траели изп. дело давност не е текла и същата е започнала да тече от 26.06.2015 г. Излага, че давността за вземането е била прекъсвана многократно, доколкото за това е достатъчно да се отправи искане за прилагане на изпълнителен способ.

1

Съдът, като съобрази събраните доказателства, достигна до следните фактически и правни изводи:

По въпросите предприемането на кое изпълнително действие прекъсва давността за вземането на основание чл. 116, б. „в“ ЗЗД, откога започва да тече нова погасителна давност за вземането, когато взискателят не е поискал извършването на изпълнителни действия в продължение на две години и изпълнителното производство е прекратено и тече ли давност за вземането докато трае изпълнителният процес, е постановено ТР № 2/2013 г. по тълк. д. № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС. С последното е прието, че когато взискателят не е поискал извършването на изпълнителни действия в продължение на две години, изпълнителното производство се прекратява по право, на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК, като е без правно значение дали съдебният изпълнител ще постанови акт за прекратяване на принудителното изпълнение и кога ще направи това. В такива случаи новата погасителна давност за вземането започва да тече от датата, на която е поискано или е предприето последното валидно изпълнително действие, т.е. действие, извършено в рамките на двугодишния срок преди датата на прекратяване на изпълнителното производство. Тълкувайки разпоредбата на чл. 116, б. „в” ЗЗД ВКС е посочил, че изпълнителните действия, които прекъсват давността за вземането са: насочването на изпълнението чрез налагане на запор или възбрана, присъединяването на кредитори, възлагането на вземане за събиране или вместо плащане, извършването на опис и оценка на вещ, назначаването на пазач, насрочването и извършването на продан и т.н. до постъпването на парични суми от проданта или на плащания от трети задължени лица. Посочено е, че не са изпълнителни действия и не прекъсват давността образуването на изпълнително дело, изпращането и връчването на покана за доброволно изпълнение, проучването на имущественото състояние на длъжника, извършването на справки, набавянето на документи, книжа, назначаването на експертиза за определяне на непогасения остатък от дълга, извършването на разпределение, плащането въз основа на влязлото в сила разпределение.

По нататък ВКС изхождайки от принципното разбиране, че в гражданското право давността е правна последица на бездействието, но същата не тече ако кредиторът няма правна възможност да действа, е разграничил хипотезите на прекъсване на давността с предявяване на иск и др. действия по чл. 116, б. „б” ЗЗД и прекъсването на давността с предприемането на действия за принудително изпълнение по чл. 116, б. „в” ЗЗД. В първия случай давността се прекъсва с предявяването на иска и спира да тече, тъй като кредиторът не може да направи нищо за събиране на вземането си, докато исковият процес е висящ, в който смисъл е и изричната разпоредба на чл. 115, б. „ж” ЗЗД. По отношение изпълнителния процес обаче, от една страна липсва норма аналогична на чл. 115, б. „ж” ЗЗД, а от друга страна кредиторът, който не е удовлетворен, разполага с възможността по всяко време да поиска от съдебния изпълнител предприемането на нов изпълнителен способ или извършването на конкретни изпълнителни действия по вече предприетия способ, в които случаи и по изложените по-горе мотиви давността за вземането ще се счита прекъсната на основание чл. 116, б. „в” ЗЗД. Ето защо след като от активното поведение на кредитора- 2 взискател в изпълнителния процес зависи кога ще бъде прекъсната давността за вземането му ВКС е приел, че няма основание да се счита, че за времето между различните изпълнителни действия давността не тече поради висящността на изпълнителния процес, поради което е приел и че ППВС № 3/1980 г. следва да се счита изгубило сила.

С ТР № 3/2020 г. от 28.03.2023 г. на ОСГТК на ВКС се прие, че погасителната давност не тече докато трае изпълнителният процес относно вземането по изпълнителни дела, образувани до приемането на 26.06.2015 г. на ТР № 2/26.06.2015 г. по т.д. № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС.

В конкретния случай предмет на принудителното изпълнение са вземанията, обективирани в изпълнителен лист от 21.11.2011 г. по ч. гр. д. № 17222/2011 г. на СРС, с който **. е осъден да заплати на „**“ ЕАД“ ЕАД сумата 940,31 лева – главница, 460,20 лева – договорна лихва за периода 29.02.2008 г. – 30.09.2009 г., 351,38 лева – законна лихва за периода 28.03.2008 г. – 15.04.2011 г. и 135,04 лева – разноски.

Въз основа на тях на 14.02.2012 г. е образувано изп. д. № 20128410402166 на ЧСИ **. С молбата за образуване на делото взискателят е възложил на ЧСИ всички действия по чл. 18 ЗЧСИ. Разпоредено е изпращането на запорни съобщения. С молба от 24.07.2015 г. „**“ ЕАД (с настоящо наименование „**“ АД) е поискало да бъде конституирано като взискател по изп. дело, като това е сторено с постановление от 19.01.2017 г. С молба от 22.08.2017 г. взискателят е поискал налагане на запор върху банкови сметки на длъжника в „*“ ЕАД. С постановление от 02.11.2017 г. ЧСИ е прекратил производството по изп. дело.

Не се установява в рамките на двугодишния период от налагането на запор на 14.02.2012 г. да са предприемани изпълнителния действия, водещи до прекъсване на давността, съгласно разясненията, дадени с ТР № 2/2013 г. по тълк. д. № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС. Следваща молба на взискателя за извършване на изпълнителни действия е подадена на 24.07.2015 г. Поради това следва, че изп. д. 20128410402166 на ЧСИ ** се е прекратило по право на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК към 14.02.2014 г. (с изтичането на две години).

Въз основа на същия изпълнителен лист на 25.04.2018 г. е образувано изп. дело № 20188410401352 на ** като с молбата за образуване на ЧСИ са възложени правомощията по чл. 18 ЗЧСИ. На 07.06.2018 г. са изпратени запорни съобщения. С постановление от 27.08.2018 г. ЧСИ е конституирал на мястото на починалия длъжник неговия единствен наследник – **. С молба от 20.02.2023 г. взискателят е поискал налагане на запор върху банкови сметки на длъжника. С молби от 17.10.2023 г. и 16.05.2025 г. взискателят е поискал предприемане на принудително изпълнение по отношение на конституираните наследници.

С разпореждане от 25.06.2025 г. ЧСИ е конституирал на мястото на починалия длъжник неговите наследници – И. В. Й. (син) и**(дъщеря). С разпореждане от 04.08.2025 г. ЧСИ е прекратил производството по изп. дело.

Не се установява в рамките на двугодишния период от налагането на запор на 27.08.2018 г. да са предприемани изпълнителния действия, водещи до прекъсване на давността, съгласно разясненията, дадени с ТР № 2/2013 г. по тълк. д. № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС. Следваща молба на взискателя за извършване на изпълнителни действия е подадена 3 на 20.02.2023 г. Поради това следва, че изп. д. 20188410401352 на ЧСИ * се е прекратило по право на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК към 27.08.2020 г. (с изтичането на две години).

С оглед разясненията, дадени с ТР № 3/2020 г. от 28.03.2023 г. на ОСГТК на ВКС, докато е траело изп. д. № 20128410402166 на ЧСИ ** давността относно вземането не е текла и същата е продължила да тече след перемирането му на 14.02.2014 г. Извършените изпълнителни действия след тази дата са извършени по перемирано изп. дело, поради което и не са годни да прекъснат давността. Изп. дело № 20188410401352 на ЧСИ ** е образувано на 25.04.2018 г., преди изтичането на 5-годишната давност за вземанията, предмет на изпълнителен лист от 21.11.2011 г. Приложимата в случая е именно 5-годишната давност, тъй като при установяване на вземане със съдебно решение или с влязла в сила заповед за изпълнение, давността върху вземането е винаги 5-годишна, независимо от вида на вземането. Действително в чл. 117, ал. 2 ЗЗД са посочени само вземанията, установени "със съдебно решение", но няма основание това правило да не се приложи и за вземанията, за които има влязла в сила заповед за изпълнение. В определение по ч. гр. д. № 1528/2018 г. на ВКС изрично е посочено, че влязлата в сила заповед за изпълнение формира сила на пресъдено нещо и установява с обвързваща страните сила, че вземането съществува към момента на изтичането на срока за подаване на възражение". Следователно по действащия ГПК няма основание да се отрече приравняването на влязлата в сила заповед за изпълнение към съдебно решение по смисъла на чл. 117, ал. 2 ЗЗД.

Също така докато е траело изп. д. № 20188410401352 на ЧСИ ** давността относно вземането не е текла и същата е продължила да тече след перемирането му на 27.08.2020 г.

Извършените изпълнителни действия след тази дата са извършени по перемирано изп. дело, поради което и не са годни да прекъснат давността. До образуване на настоящото съдебно производство са изтекли повече от 5 г., следователно вземанията, предмет на изпълнителен лист от 21.11.2011 г., са погасени по давност, поради което и предявеният отрицателен установителен иск е основателен и следва да бъде уважен, но до сумата от 943,46 лева, представляваща половината от вземанията по изпълнителен лист от 21.11.2011 г., доколкото ищецът е правоприемник на задълженията на своя наследодател за ½ част, тъй като неговата сестра е правоприемник на другата ½ част.

При този изход на спора право на разноски имат и двете страни. Ищецът има право на разноски съразмерно уважената част от предявения иск в размер на 21,31 евро (41,69 лева), от сторени разноски в размер на 25,56 евро (50 лева) за държавна такса. Претендира се адвокатско възнаграждение при условията на чл. 38, ал. 2 ЗА, което съдът определя в размер на 211,23 евро (413,13 лева), от което на процесуалния представител на ищеца следва да бъдат присъдени 176,15 евро (344,53 лева). Ответникът има право на разноски съразмерно отхвърлената част от предявения иск в размер на 3,32 евро (6,49 лева) от размера на претендираното юрисконсултско възнаграждение, което съдът на основание чл. 78, ал. 8 ГПК определя в размер на 20 евро (39,11 лева). Определени по компенсация разноски се дължат на ищеца в размер на 17,99 евро (35,20 лева).

Така мотивиран, Софийски районен съд, 82 състав

4

РЕШИ:

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявения иск с правно основание чл. 439 ГПК, че И. В. Й., ЕГН **********, не дължи на „**“ АД (с предишно наименование „**“ ЕАД), ЕИК **, сумата от 943,46 лева, представляваща ½ част от сумата, за която е издаден изпълнителен лист от 21.11.2011 г. по ч. гр. д. № 17222/2011 г. на СРС, въз основа на който са образувани изпълнително дело № 20188410401352 и изпълнително дело № 20128410402166 на ЧСИ **, като погасена по давност, като ОТХВЪРЛЯ иска над сумата от 943,46 лева до пълния претендиран размер от 1131,31 лева.