Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 201 от 01.12.2025, Апелативен съд - Бургас

Съд
Апелативен съд - Бургас
Дело
Въззивно гражданско дело 308/2025
Вид
Решение № 201
Подписан
01.12.2025
В сила
11.05.2026
Състав
Боряна Ангелова Димитрова, Калина Стоянова Пенева, Кремена Илиева Лазарова

Цитирани разпоредби

РЕШЕНИЕ

№ 201 гр. Бургас, 01.12.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – БУРГАС в публично заседание на деветнадесети ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Боряна Анг. Д.а

Членове:

Калина Ст. Пенева

Кремена Ил. Лазарова при участието на секретаря Марина Д. Димова като разгледа докладваното от Калина Ст. Пенева Въззивно гражданско дело № 20252000500308 по описа за 2025 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 258 и сл. от Гражданския процесуален кодекс.

Постъпила е въззивна жалба от М. С., гражданин на Р. Ф., роден на ********** г. в Р., с международен паспорт ** № ******, издаден на **.**.**** г., с ЛНЧ *********, чрез процесуален представител адв. О. Д. *АК , срещу решение № 242/28.03.2025 год. по гр.д.№ 2097/2023 год. по описа на Бургаския окръжен съд, В ЧАСТИТЕ, с които е уважен евентуално предявения иск, като Е ОСЪДЕН М. Ю. С., гражданин на Р. Ф., роден на ********** г. в Р., с международен паспорт ** № ******, издаден на **.**.**** г., имащ статут на постоянно пребиваващ в страната чужденец с ЛНЧ **********, с регистриран административен адрес в страната: гр. С., м.

С. М. № **, ет. *, ап. **, със съдебен адрес: гр. С., бул. М. № *, ет. *, ап. **, адвокат В. Д. да заплати наП. А. Р., ЕГН **********, с постоянен адрес: гр.

Б., ул. Х. Ф. № *, вх. *, ет. *, ап. *, със съдебен адрес: гр. Б., ул. В. Л. №*, ет. *, ап. *, адвокат Д. С., на основание чл. 55, ал.1, предложение първо от ЗЗД, сумата от 97 984,13 евро, платена на части по банков път, както следва: -на 1

26.01.2021г.-сума в размер на 27 004,13 евро -на 26.01.2021г.-сума в размер на 32 675 евро -на 26.01.2021г.-сума в размер на 16 726,39 евро -на 27.01.2021г.сума в размер на 15 948,61 евро -на 27.01.2021г.-сума в размер на 5 630 евро и която сума е дължима при изначална липса на основание за извършените плащания, ведно със законната лихва върху сумата, считано от 22.10.2024 г. до окончателното и изплащане, КАКТО и съдебни разноски в размер на 9790,21 лв. /след изменение на решението в частта за разноските с определение №1727/04.07.2025 год./

Във въззивната жалба се твърди, че решението в обжалваните части е недопустимо, като постановено по недопустимо прието от съда на осн. чл. 214 от ГПК изменение на първоначално предявения иск, чрез прибавяне на ново, евентуално основание на исковата претенция. Твърди се, че е бил предявен напълно нов иск, тъй като са променени едновременно основанието и петитума на първоначално предявения иск, което е недопустимо. Отделно се твърди, че ищецът не е конкретизирал фактическите обстоятелства довели до превода на процесните суми в полза на ответника, поради което е налице нередовност на исковата молба по чл.127, ал.1, т.4 от ГПК. Направено е искане за обезсилване на решението в обжалваните части като недопустимо.

Изложени са подробни съображения в подкрепа на становището за недопустимост на решението в обжалваните части. Евентуално се твърди, че решението в обжалваните части е неправилно поради допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, материалния закон и поради необоснованост. Твърди се, че събраните по делото доказателства са изолирано и неправилно анализирани от съда, без да са обсъдени в съвкупност, поради което е направен погрешен извод за недоказаност на твърденията на ответника, че е получил паричните суми като консултантско възнаграждение във връзка с отношенията си с дружеството „Агенция за консултиране и инженеринг в атомния отрасъл. Източна Европа и Азия“ ЕООД. Сочи се като безспорно установено по делото, че ответникът има опит в ядрената енергетика и като такъв е използван за консултант от дружеството „Агенция за консултиране и инженеринг в атомния отрасъл. Източна Европа и Азия“ ЕООД във връзка с изпълнение на задълженията на дружеството по договор с турска компания ***, а в този смисъл е налице и валиден договор сключен между страните по делото, поради което неправилно окръжният съд е приел, че няма връзка между процесните преводи и дължимото в полза на 2 ответника консултантско възнаграждение. Твърди се, че ангажираните от ответника доказателства установяват твърденията му, че извършените преводи на парични суми съответстват на договорения между страните начин на плащане и обстоятелствата, при които е било учредено дружеството „Агенция за консултиране и инженеринг в атомния отрасъл. Източна Европа и Азия“ ЕООД. Твърди се, че с оглед създадени обективни пречки, въпреки, че е била подготвена регистрацията на това дружество като еднолична собственост на ответника, то е регистрирано с едноличен собственик на капитала – ищецът по делото, но между страните е имало вътрешна уговорка ищецът да действа от името на ответника и да се съобразява с неговите указания. В дейността си дружеството, което е нямало наети лица по трудов договор или други консултанти, изцяло е разчитало на труда, контактите, квалификацията и опита на ответника в областта на ядрената енергетика, което се твърди, че се установява от свидетелските показания на свидетелите М. и Г., а във вътрешните си отношения страните са договорили плащането на консултантските услуги да бъде извършено от дивидента, разпределен на формалния собственик на капитала на дружеството – П. Р. Твърди се, че е установено по делото, че извършените плащания от турската компания в полза на дружеството, са въз основа на резултатите от труда на ответника, който е бил огромен и многотомен, при участието и на свидетеля М. в изпълнение на задачите възложени на дружеството от турската компания.

Извършен е анализ на доказателствата по делото, с твърдение, че при съвкупния им анализ се установява твърдението на ответника, че процесните плащания не са без основание, а почиват на уговорките между страните от разпределените дивиденти на формалния собственик на дружеството П. Р. да бъде изплатено възнаграждението на ответника като консултант и неформален собственик на дружеството. Направено е искане за отмяна на решението в обжалваните части и за отхвърляне на исковите претенции на ищеца, както и за присъждане на съдебните разноски.

Към въззивната жалба е приложено, в оригинал на ****** език и в нелицензиран превод на български език, лично изявление на въззивника М. С., гражданин на Р. Ф., с което той изразява опасенията си за сериозна опасност за него и за семейството му във връзка с участието му във финансовите операции на дружеството „Агенция за консултиране и инженеринг в атомния отрасъл.

Източна Европа и Азия“ ЕООД. Изложени са обстоятелства относно 3 професионалния път и репутация на ответника, за дълбоката му лична и професионална връзка с България, като и връзката му с „Агенция за консултиране и инженеринг в атомния отрасъл. Източна Европа и Азия“ ЕООД, чрез описание на целта на създаване на дружеството, хронологията по регистрацията и неговата дейност. Изложени са твърдения за недобросъвестността на П. Р., в чиято почтеност първоначално ответникът не е имал съмнения, както и лишаването му от възможността да получи всички плащания по първоначалната уговорка, за изключителния труд който е положил за да изпълни задълженията поети от дружеството. Изразен е апел към съда за възстановяване на справедливостта.

В дадения срок е постъпил отговор на въззивната жалба от П. А. Р. чрез процесуален представител адв. Д. С. - *АК, в който са изложени съображения за нейната неоснователност и за правилност на решението в обжалваните части. Сочи се, че извършеното изменение на иска преди първото по делото заседание е допустимо, като в този случай, чрез прибавяне на евентуално основание по предявения иск не е изменен неговия петитум.

Сочи се, че първоинстанционният съд внимателно е анализирал доказателствата по делото, както и твърденията и възраженията на страните, като въз основа на цялостен анализ на доказателства е извел правните си изводи за основателност на евентуално заявената претенция. Изложени са възражения по твърденията на въззивника за доказаност на неформални уговорки за собственост на капитала на дружеството и на начина на плащане на консултантските услуги. Направено е искане за потвърждаване на решението в обжалваните части и за присъждане на съдебните разноски пред въззивния съд.

Въззивната жалба е подадена в срок, от легитимирано лице и е ДОПУСТИМА.

С решението в обжалваните части Бургаският окръжен съд, след отхвърляне на главния иск се е произнесъл по предявен евентуален иск с правно основание чл. 55, ал. 1 предл. първо от ЗЗД и по претенция за законна лихва.

В частите, с които е отхвърлен главния иск и са отхвърлени претенциите за мораторни и законни лихви по този иск, решението не е обжалвано и е влязло в сила.

4

Обжалваното решение е постановено от законен съдебен състав в рамките на правомощията му, поради което е валидно, а в обжалваните части решението е допустимо, като постановено по допустим иск, предявен в условията на евентуалност. Въззивният съд не споделя възраженията на въззивника за недопустимост на решението в обжалваните части.

С подадената пред окръжния съд искова молба ищецът първоначално е предявил срещу ответника иск с правно основание чл.79, ал.1 от ЗЗД, вр. чл.240, ал.1 от ЗЗД за връщане на общо 97 984,13 евро като предоставена в заем сума, която не е върната на падежа, ведно с акцесорен иск за мораторни лихви изтекли преди предявяването на иска за главница и за законна лихва.

Преди провеждане на първото по делото заседание, с писмено становище /л.101 и сл./ на адв. Д. С. в качеството му на процесуален представител на ищеца е заявено „изменение на иска, с допълване на ново основание по чл.

55 от ЗЗД“ и е заявен петитум за осъждане на ответника за да плати на ищеца дадената в заем сума от 97 984,13 евро, ведно с дължимата мораторна лихва от 42 655,97 лв., както и лихва за забава, считано от завеждане на исковата молба на 22.12.2023 год. до окончателното изплащане на сумата, а в случай, че искът бъде отхвърлен на соченото основание, то при условията на евентуалност, да бъде осъден ответника да заплати на ищеца същата сума на главницата от 97 984,13 евро, с която ответникът неоснователно се е обогатил, получавайки я без основание, мораторна лихва от 60 742 лв. върху главницата, ведно със законната лихва върху главницата, считано от 22.12.2023 год., до окончателното й плащане.

В писменото си становище ответникът е възразил, че направеното изменение на иска е недопустимо, тъй като със становището на ищеца е предявен нов иск, при едновременно изменение на основанието и петитума.

Окръжният съд в първото по делото заседание е приел, че няма пречка ищецът да направи изменение на иска за главница, чрез прибавяне на друго основание при условията на евентуалност, поради което е приел изменението в частта за главницата и законната лихва, а по отношение на мораторната лихва по евентуалния иск изменението не е прието.

Възраженията на ответника, които са поддържани и във въззивната жалба, за недопустимост на направеното от ищеца изменение на иска са 5 неоснователни. Както е посочено в Решение № 105 от 9.09.2021 г. на ВКС по гр. д. № 2256/2020 г., IV г. о., ГК, изменението на иска представлява предприета от ищеца промяна на основанието или петитума на иска, при която процесуалните действия, извършени при първоначално предявения иск запазват силата си. Изменението на иска може да доведе до намаляване на първоначално предявения иск чрез частично оттегляне или отказ от иска, до увеличаване на първоначално предявения иск чрез предявяване на допълнителен петитум за размер над първоначално заявения, до заменяне на първоначално заявения иск с друг иск – при замяната на посоченото в исковата молба основание на иска с ново основание, или до обективно съединяване на искове – при предявяването на ново основание на иска наред с първоначално заявеното основание /в този смисъл са и разясненията, дадени в мотивите към т. 2-В от ТР № 4/14.03.2016 г. на ОСГК на ВКС/. С решение № 199/26.01.2021 г. на ВКС по гр. д. № 4056/2019 г. на IV г. о. също е прието, че, изменение на иска по реда на чл. 214 от ГПК, чрез добавяне на ново основание към първоначално заявеното, е допустимо при наличието на предпоставките за обективно съединяване на искове за разглеждане в едно и също гражданско производство, посочени в чл. 210 от ГПК и на тези по чл.214, ал.1 от ГПК за допустимост на изменението на иска.