Определение № 4083 от 30.01.2023, Софийски районен съд

Личните данни в текста са заличени.

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 4083 гр. С., 30.01.2023 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 174 СЪСТАВ, в закрито заседание на тридесети януари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: РАДМИЛА ИВ. МИРАЗЧИЙСКА като разгледа докладваното от РАДМИЛА ИВ. МИРАЗЧИЙСКА

Гражданско дело № 20221110135888 по описа за 2022 година

Съдът намира, че следва да се произнесе по доказателствените искания на страните и да насрочи делото за разглеждане в открито съдебно заседание.

Към исковата молба и отговора на исковата молба са приложени писмени доказателства, които съдът намира за относими, необходими и допустими за правилното решаване на спора, поради което следва да бъде допуснато събирането им по делото.

Ищецът и ответникът са направил искане за събиране на гласни доказателствени средства чрез разпит на по трима свидетели при режим на довеждане, което съдът намира за основателно и следва да уважи.

В отговора на исковата молба са оспорени по реда на чл. 193 ГПК представените по делото като доказателство от ищеца документи – предварителен договор за покупкопродажба на недвижим имот от 31.07.1956 г. и предварителен договор за издръжка и гледане с рег. № 3098/19.03.1969 г., поради което съдът следва да укаже на ищеца дали ще се ползва от оспорените документи.

По искането на ответника за задължаване на ищеца да представи оспорените документи в оригинал, както и допускане на съдебно-криминалистична и графологична експертиза, съдът ще се произнесе, след като ищецът посочи дали ще се ползва от оспорените документи.

Съдът намира предявения иск за допустим, като по делото следва да бъде насрочено открито съдебно заседание.

Така мотивиран, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

НАСРОЧВА открито съдебно заседание на 28.03.2023 г. от 15:00 часа, за когато да се призоват страните, като им се изпрати препис от настоящото определение.

ДОПУСКА събиране на писмени доказателства по делото – представените от ищеца и ответника документи.

ДОПУСКА на ищеца събирането на гласни доказателствени средства чрез разпит на трима свидетели при режим на довеждане за установяване на посочените в исковата молба обстоятелства.

ДОПУСКА на ответника събирането на гласни доказателствени средства чрез разпит на трима свидетели при режим на довеждане за установяване на посочените в отговора на исковата молба обстоятелства.

1

УКАЗВА на ищеца във връзка с направеното от страна на ответника оспорване, да заяви най-късно до края на първото по делото съдебно заседание дали желае да се ползва от представените като доказателство документи – предварителен договор за покупко-продажба на недвижим имот от 31.07.1956 г. и предварителен договор за издръжка и гледане с рег. № 3098/19.03.1969 г.

ОТЛАГА произнасянето по доказателствените искания на ответника за задължаване на ищеца да представи оспорените документи в оригинал, както и допускане на съдебнокриминалистична и графологична експертиза за първото по делото о.с.з.

НА ОСНОВАНИЕ чл. 140, ал. 3 ГПК, СЪДЪТ СЪОБЩАВА на страните проекта за доклад на делото:

Предмет на делото е предявеният от Т. С. И. срещу С. П. Й. положителен установителен иск с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК за признаване установено в отношенията между страните, че ищцата е собственик на Поземлен имот с идентификатор ***, находящ се в гр. С., по кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със Заповед РД-18-4/09.03.2016 г. от 09.03.2016г. на Изпълнителен директор на АГКК, целият с площ: 771 кв. м, при съседи - ***, ***,

***,

***,

***,

***,

***,

***, *** на основание придобивна давност, текла през периода от 2000 г. до момента. Формулирано е искане за отмяна на констативен нотариален акт, по силата на който ответницата е призната за собственик на горепосочения недвижим имот.

Ищцата твърди, че е собственик на горепосочения недвижим имот на основание придобивна давност, като сочи, че имотът е владян още от прадядо й Н. П. К., който закупил имота на 31.07.1956 г. по силата на договор за покупко-продажба на недвижим имот, вероятно предварителен договор, съгласно текста в договора. Сочи, че прадядо й е прехвърлил половината от имота срещу издръжка и гледане на дъщеря си /т.е. баба на ищцата/ - Цв. Н. Т., което се установявало от нотариално заверен с рег. № 3098/19.03.1969 г. предварителен договор за издръжка и гледане. Твърди, че в поземления имот и в къщата построена в него, са живели баба , починала на 02.05.2000 г., и майка , починала на 09.08.2012 г. Сочи, че е владяла имота явно, спокойно и необезпокоявано, заедно с баба си и майка си повече от 60 години. Поддържа, че когато е тръгнала да вади строителни книжа, е установила, че няма документи за собственост, а при справка в АВ – ИР установила, че за същия имот има издаден нотариален акт, в който като собственик е вписвана ответницата.

При тези твърдения моли съда да уважи предявения иск. Претендира разноски.

В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е постъпил отговор на исковата молба. Ответницата счита, че е предявен самостоятелен иск за обезсилване на нотариалния акт и развива съображения за недопустимост на иска. Оспорва установителния иск за собственост като неоснователен и твърди, че ищцата не владее и никога не е упражнявала владение върху поземлен имот с идентификатор № ***. Твърди, че е единствен собственик на спорния имот, придобит по наследство във връзка с възстановяване на собствеността на наследниците на баща й - П. Йо. И. и извършена доброволна делба. Поддържа, че съгласно съдебна спогодба, обективирана в Протокол от 28.05.1952 г. по ч. гр. д. 550 по описа за 1951 г. на Софийския околийски съдия, П. Йо. И. е придобил в собственост следните имоти: 1) 1/3 част от ливада, находя ща се в местността „Нивата“ с площ на цялата ливада от 6,850 дка;

2) нива от около 1,500 дка, в местността „Д. Г.“ 3) 1/5 неразделна част от нива, находяща се в местността „Пл. говината“, с площ на цялата нива около 2 декара; 4) 1/5 неразделна част от половината нива, находища се в м. „Разливите“ с площ на тази половина около 2,300 дка от всички 4,600 дка цялата нива; 5) 1/3 неразделна част от половината ливада в местността „М.“, с площ от 2,100 дка от всичко 4,2 дка на цялата ливада (частично идентичен със спорния имот); 6) 1/3 идеална неразделна част от една трета ливада в местността „Г.“, с площ от 2,283 дка от цялата ливада с площ от 6,849 дка. Сочи, че със Заявление-декларация от 13.01.1959 г. П. Йо. И. е внесъл в ТКЗС, с. Ч. всички обработваеми от домакинството му земеделски земи с обща площ от 8,8 дка, находящи се в землището на с. П.. П. Йо. И. починал на 03.04.1989 г. и оставил наследници Г. В. И. /съпруга/ и Т. П. Йо. и С. П. Й.

2

/деца/. През 1991 г. Т. П. Йо. подал заявление с вх. №12/08.10.1991 г. до Поземлената комисия в Община К. за възстановяване на правото на собственост върху внесените от неговия баща земеделски земи в землището на с. П.. С Решение № 12 от 31.05.1995 г., влязло в сила на 12.08.1996 г., в полза на наследниците на П. Йо. И. в съществуващи възстановими и реални граници било възстановено правото на собственост върху два земеделски имота: 1) нива от 0,205 дка, находяща се в землището на с. П., местността „Разливището“ част от имот № 2736, к.л. 297 от кадастралния план, изработен 1956 г.; 2) ливада от 1,137 дка, находяща се в землището на с. П. в местността „М.“, част от имот № 338 и № 339 от кадастралния план, изработен през 1956 г., като правото на собственост върху посочени земи било установено с посочения по-горе делбен протокол. С Решение на СГС от 26.01.1998 г. по гр.д. № 137/1997 г., горепосоченото Решение на ПК било изменено с Решение № 12/26.05.2000 г., влязло в сила на 29.09.2000 г., като в полза на наследниците на П. Йо. И. били възстановени в съществуващи реални граници собствеността върху още един земеделски имот - нива от 0,460 дка, в землището на с. П., находяща се в местността „Разливище“, имот № 2736, к.л. 297 от кадастралния план, изработен 1956 г. Съгласно Нотариален акт за собственост върху недвижими имоти, възстановени по реда на ЗСПЗЗ № 157, том IX, дело № 1788/1997 г. на I Нотариус при Софийски районен съд, на основание чл.

17 от ЗСПЗЗ във вр. с чл.18 от ППЗСПЗЗ наследниците на П. Йо. И. били признати за собственици на следния поземлен имот: бивша ливада - празно място, съставляващо имот с пл. №85, в квартал 6 по плана на гр. С., в местността „М.", сега зона „Г-Л.“, с площ от 1,137 дка., възстановен с влязло в сила Решение № 12 от 31.05.1995 г. на ПК при Община „К.“ при следните квоти: Г. В. И. - 4/6 идеални части, Т. П. Йо. - 1/6 идеална част и С. П. Й. 1/6 идеална част от правото на собственост. С Договор за доброволна делба № 52, том I, peг. № 663 и № 664 от 22.04.1999 г. на нотариус Даниела Комсалова при СРС, вписан в книгите за вписване с вх. peг. №8502, том V, №227 от 22.04.1999 г., акт № 188, том В-1 по описа на нотариус Наташа Гарчева наследниците на П. Йо. И. извършили доброволна делба на съсобствения недвижим имот, в резултат на което С. П. Й. получила в дял и станала изключителен собственик на поземлен имот с пл. №85, който твърди, че е идентичен с поземлен имот е идентификатор № *** и частично идентичен с процесния поземлен имот № ***, който пък бил образуван от разделянето на поземлен имот № ***. Пълната идентичност на поземлен имот с идентификатор №*** с посочените имоти в титулите за собственост, сочи, че се потвърждава с Удостоверение с изх. ПО-12-1123/27.06.2017 г. от Общинска служба по Земеделие „П.“.

Твърди, че имот с идентификатор №*** впоследствие, след проведени от нейна страна процедури по градоустройство и изменение на КККР, е разделен на няколко обособени в кадастъра имота, един от които е процесният поземлен имот № ***, като във връзка с осъщественото разделяне ответницата се е снабдила с констативен нотариален акт за собственост върху недвижими имоти № 191, том I, per. № 8287, дело 160 от 16.10.2017 г. на нотариус В. Я.. С оглед всичко изложено твърди, че е собственик на основание реституция, наследяване и делба. Излага подробни твърдения, че праводателите на ищцата не са владели имотите, като оспорва и истинността на представените към исковата молба доказателства. Аргументира също и че от описанието на имота в представените от ищцата договори, не може да се установи идентичност с процесния имот.

Ако се приеме, че се касае за един и същи имот, сочи, че между 1959 г. и 1991 г. имотът е бил внесен в ТКЗС, съответно върху него не е можело да се упражнява фактическа власт.

Излага също, че владението на Цв. Н. Т. – баба на ищцата, не може да се присъедини към това на прадядо й, доколкото можело да се присъединява само владение на праводател, т.е. само когато се установи наличие на основание за настъпване на правоприемство по отношение на владението, а предварителният договор не представлявал подобно основание.

Доколкото имотът, е бил предмет на земеделска реституция по реда на ЗСПЗЗ, сочи, че периодът между влизането в сила на ЗСПЗЗ и 22.11.1997 г. също не следва да се зачита. С оглед описаното сочи, че ищцата би могла да упражнява давностно владение едва след 22.11.1997 г., което обаче за да доведе до целените правни последици подробно аргументира, че е следвало да й бъде противопоставено, т.е. доведено до нейното знание, 3 каквото отрича да е сторено. В условията на евентуалност, релевира възражение за изтекла придобивна давност и сочи, че от придобиването на имота с Договор за доброволна делба №52, том I, peг. № 663 и № 664 от 22.04.1999 г. до настоящия момент упражнява фактическа власт с намерение да го свои явно, непрекъснато, необезпокоявано и несмущавано, като до предявяването на настоящия иск срещу нея не били предприемани действия от трети лица, включително от ищцата, които да са прекъснали и/или спрели придобивната давност.

Навежда твърдения, че след 1999 г. е предприела редица действия, с които е манифестирала собственическите си права по отношение на имота, като изброява и какви действия е предприела. При тези твърдения моли съда да отхвърли предявения иск. Претендира разноски.

УКАЗВА на ищеца по иска с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК, че в негова доказателствена тежест е да установи по делото пълно и главно правопораждащите правото му на собственост върху процесния имот факти, в рамките на очертаното в исковата молба оригинерно придобивно основание – изтекла придобивна давност в нейна полза и в полза на нейните праводатели – упражняването на фактическа власт върху имота през определен в закона период от време /5 г. при добросъвестно владение и 10 г. при недобросъвестно/ постоянно, непрекъснато, несъмнено, явно и спокойно с намерение да го свои, като установи началния и крайния момент.