Протокол № 436 от 21.03.2025, Окръжен съд - Варна

ПРОТОКОЛ

№ 436 гр. Варна, 21.03.2025 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, IV СЪСТАВ ТО, в публично заседание на деветнадесети март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Мила Й. Колева

Членове:

Тони Кръстев

Десислава Г. Жекова при участието на секретаря Мария Д. Манолова

Сложи за разглеждане докладваното от Тони Кръстев Въззивно гражданско дело № 20253100500331 по описа за 2025 година.

На именното повикване в 13:59 часа се явиха:

Въззивникът „НЕТКРЕДИТ“ ООД е редовно и своевременно призован, не се явява законният представител на дружеството, не изпраща представител.

Въззиваемата Г. А. К. е редовно и своевременно призована, не се явява лично, не изпраща представител.

СЪДЪТ докладва постъпилата по делото молба вх. № 7768/18.03.2025г. от въззивника, чрез процесуален представител мл. юриск. Д. Д., с която моли да бъде даден ход на делото в тяхно отсъствие. Моли да бъде уважена подадената въззивна жалба, като се присъдят и сторените разноски за двете инстанции, включително юрисконсултско възнаграждение.

С Ъ Д Ъ Т докладва и постъпилата по делото молба вх. № 7148/12.03.2025г. от въззиваемата Г. К., чрез процесуалния и́ представител адвокат В. Б., с която моли да бъде даден ход на делото. Заявява, че поддържа изцяло отговора и наведените в него твърдения, оспорва въззивната жалба.

Заявява, че няма други доказателствени искания. Изразява становище по съществото на спора. Към молбата са приложени адвокатско пълномощно, списък на разноските и договор за правна защита и съдействие.

СЪДЪТ намира, че предвид редовното призоваване на страните, не са налице процесуални пречки за даване ход на делото в днешното съдебно заседание, поради което

О П Р Е Д Е Л И:

1

ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО

СЪДЕБНИЯТ СЪСТАВ, на основание чл. 268, ал. 1 от ГПК ДОКЛАДВА постъпилата въззивна жалба, съобразно постановеното в разпоредително заседание Определение № 1070/25.02.2025 година.

Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК. Образувано е по въззивна жалба с вх. № 92415/18.11.2024 г. на „Неткредит“ ООД срещу Решение № 3890/04.11.2024 г., постановено по гр. д. № 16254/2023 г. на ВРС, 33-ти състав, с което: 1. е прогласена за нищожна клаузата на чл. 6 от Договор за потребителски кредит № 202303100526360058 от 10.03.2023 г., сключен между ищцата, понастоящем въззиваема страна, Г. А. К. и ответника, настоящ въззивник, „Неткредит“ ООД, предвиждаща дължимост на неустойка при непредоставяне на обезпечение, поради накърняване на добрите нрави, на основание чл. 26, ал. 1, пр. 3 ЗЗД; и 2. „Неткредит“ ООД е осъдено да заплати на Г. А. К. сумата от 57,40 лв., представляваща недължимо платена неустойка по чл. 6 от Договор за потребителски кредит № 202303100526360058 от 10.03.2023 г., на основание чл. 55, ал. 1 ЗЗД, ведно със законната лихва за забава, считано от датата на подаване на исковата молба в съда - 14.12.2023 г. до окончателното заплащане на дължимата сума.

Жалбоподателят отправя искане за цялостната отмяна на атакуваното решение, като твърди, че същото е недопустимо в частта, с която е уважен предявеният установителен иск и неправилно в тази, с която е уважен осъдителният иск. По отношение на първото оплакване, поддържа, че съдът се е произнесъл по недопустим иск поради липсата на правен интерес от предявяването му, доколкото ищцата е разполагала с възможност за защита на правата си чрез осъдителен иск, в решението си по който съдът да се произнесе инцидентно и по действителността на неустоечната клауза. Сочи релевантна съдебна практика. Относно неправилността на акта твърди, че некоректно съдът е приел, че ищцата е заплатила в полза на ответника претендираната неустойка за непредставяне на обезпечение по кредитния договор, тъй като такава не е била начислявана поради представянето от нейна страна на гаранция за плащане, издадена от „Кредит Гарант БГ“ ООД въз основа на сключен между нея и последното дружество, при условията на ЗПФУР, договор за гаранция. Обръща внимание, че претендираната сума е била преведена в полза на третото за кредитното правоотношение лице „Кредит Гарант БГ“ ООД.

В постъпилия в срока по чл. 263, ал. 1 ГПК отговор по жалбата, въззиваемата страна поддържа че същата е неоснователна и моли за потвърждаването на първоинстанционното решение. Обосновава правния си интерес от предявяване на установителния иск с рамковия характер на договора за заем, възможността за автоматично продължаване на действието му и включването в него на въпросната неравноправна клауза, нарушаваща правата й на потребител. Пояснява, че договорът, респ. въпросната клауза, е 2 все още в сила, като произнасянето по недействителността й инцидентно при предявен единствено осъдителен иск, не би довела до формирането на СПН относно недействителността на основанието, на което се начислява неустойката. Във връзка с твърдяната неправилност на решението твърди, че договор за гаранция не е бил сключван. Излага и че е превела сумата за неустойка в полза на ответника, като е ирелевантно какво се е случило с нея след постъпването й в неговия патримониум.

С оглед изразеното становище на страните в представените по делото м о л б и , СЪДЪТ намира, че следва да бъде обявен за окончателен проектодоклада по делото, така както е обективиран в Определение № 1070/25.02.2025 година, поради което

О П Р Е Д Е Л И:

ОБЯВЯВА за окончателен проектодоклада по делото, обективиран в Определение № 1070/25.02.2025 година.

Предвид липсата на доказателствени искания, СЪДЪТ счете делото за изяснено, поради което

О П Р Е Д Е Л И:

ДАВА ХОД НА УСТНИТЕ СЪСТЕЗАНИЯ

СЪДЪТ обяви устните състезания за приключили и обяви, че ще се произнесе с решение в законния едномесечен срок.

Протоколът е изготвен в съдебно заседание, което е приключило в 14:01 часа.

Председател: _______________________

Секретар: _______________________

3