Решение № 1906 от 11.05.2026, Административен съд - Хасково

РЕШЕНИЕ

№ 1906

Хасково, 11.05.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административният съд - Хасково - VIII състав, в съдебно заседание на шестнадесети април две хиляди двадесет и шеста година в състав:

Съдия:

АНТОАНЕТА МИТРУШЕВА

При секретар ВЕСЕЛЕНА КАРАСЛАВОВА като разгледа докладваното от съдия АНТОАНЕТА МИТРУШЕВА административно дело № 20267260700250 / 2026 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във вр. чл. 73, ал. 4 от Закона за управление на средствата от Европейските фондове при споделено управление (ЗУСЕФСУ).

Образувано е по жалба на ОБЩИНА ХАСКОВО, представлявана от Кмета на общината С. Д., срещу Решение № N-23/02.02.2026 г. на Ръководителя на Управляващия орган на Програма „Околна среда“ 2021 – 2027 г. (УО на ПОС).

В жалбата се твърди, че обжалваното решение е неправилно и незаконосъобразно, постановено в противоречие с материалния закон и при съществено нарушение на съдопроизводствените правила, както и при несъответствие с целта на закона.

Жалбоподателят счита, че решението формално преповтаря първоначалните констатации, без да е извършен реален анализ на доводите във възражението, което представлявало съществено нарушение на административнопроизводствените правила по смисъла на чл. 146, т. 3 от АПК. УО бил длъжен да разгледа всеки аргумент на бенефициента и да изложи мотиви защо го приема или отхвърля, което в случая не било направено. В оспореното решение УО твърдял, че методиката за определяне на комплексна оценка на офертите е в нарушение на чл. 70, ал. 7, т. 1, 2 и 3, буква „б“ от ЗОП и чл. 70, ал. 4, т. 1 от ЗОП, във връзка с чл. 2, ал. 1, т. 2 и т. 4 от ЗОП, като било прието, че показателите за оценка не са измерими, припокриват се с минималните изисквания и са субективни. Този прочит на закона бил твърде стеснителен и не отчитал динамиката на съдебната практика на Върховния административен съд (ВАС) по отношение на качествените показатели при услугите по проектиране.

Относно твърдяното припокриване на показателите за оценка с минималните изисквания, прието от УО, жалбоподателят навежда доводи, че това твърдение било концептуално погрешно. Сочи, че минималните изисквания на възложителя определяли „прага“ на допустимост – тоест какво трябва да представи всеки участник, за да не бъде отстранен. В случая изискването било за представяне на организация на работа, структура на екипа и списък на дейностите. Допълнителните точки обаче се присъждали не за самото наличие на тези елементи, а за предлагането на конкретни „мерки“, които надграждат базовото изпълнение. Имало съществена разлика между това да посочиш кой експерт ще изпълнява дадена дейност (минимално изискване) и това да дефинираш конкретен механизъм за вътрешен контрол, чрез който ще се проверява качеството на неговия продукт преди предаването му на Възложителя (надграждаща мярка). Когато методиката изисквала от участника да дефинира същността, обхвата, ангажирания персонал и очаквания ефект от всяка мярка, тя го принуждавала да предложи специфична добавена стойност. Този подход бил изрично разрешен от чл. 70, ал. 2, т. 2 от ЗОП, който позволявал оценката на „организацията и професионалната компетентност на персонала“.

Твърди се също, че констатацията, че методиката не предвиждала оценка на „техническите и технологичните решения“, а се фокусирала върху „общи управленски решения“, била несъобразена с предмета на поръчката – проектиране и упражняване на авторски надзор. Във фазата на избор на проектант възложителят не можел да изисква от участниците да представят самия проект (чертежи, детайли), тъй като според жалбоподателя това би означавало те да извършат безвъзмездно голяма част от работата, обект на договора. Вместо това, законът и добрата практика предполагали оценка на процеса, по който ще се генерират тези технически решения. Управленските решения при проектирането били технически решения по своята същност. Твърди се, че когато един участник предложи специфичен софтуерен модел за координация между част „Технологична“ и част „Конструктивна“, това било едновременно управленска мярка и технически подход, който гарантирал липсата на колизии в проекта. Чл. 70, ал. 4, т. 1 от ЗОП изисквал показателите да са свързани с предмета на поръчката, което в случая било изпълнено, тъй като всяка предложена мярка за контрол пряко влияела върху годността на инвестиционния проект за последващо строителство. Сочи се също, че УО отделял значително внимание на дефинираните от възложителя шест критични фактора, като твърдял, че те са общи, неизмерими и независещи от изпълнителя. Този аргумент игнорирал реалната практика в инженеринга и управлението на проекти. Възложителят идентифицирал следните рискове, чието управление носи допълнителни точки: Лоша координация с възложителя; Нарушена комуникация; Грешна оценка на обема и обхвата на поръчка; Липса на капацитет поради прекомерни ангажименти; Липса на съгласуваност между частите на проекта; Нарушена координация в екипа. УО твърдял, че фактори като „лоша координация“ зависят и от действията на възложителя, поради което не можело да бъдат гарантирани от изпълнителя. Това обаче било фундаментално неразбиране на концепцията за управление на риска. Рискът бил събитие, което може да се случи. Задачата на изпълнителя била да предложи стратегия за неговото минимизиране. Ако изпълнителят предложел конкретен график за ежеседмични работни срещи и протоколиране на всички решения, той поемал активната роля в координацията. Така рискът от „мълчание“ или забава от страна на администрацията се намалявал чрез проактивни действия на проектанта. Това било напълно измеримо – или имало предложен механизъм, или нямало.

Относно следващите констатации в решението на УО – че фактори като „липса на съгласуваност между частите на проекта“ са част от дължимото по закон (ЗУТ) изпълнение и не могат да бъдат оценявани, жалбоподателят твърди, че ЗУТ изисквал проектите да са съгласувани, но той не посочвал как проектантът да постигне това в рамките на своя екип. Един участник можело да предложи стандартна проверка от главния проектант, а друг можело да предложи специализиран софтуер за BIM (Building Information Modeling), който автоматично засичал грешки. Вторият участник предлагал по-висока сигурност и по-малко грешки на етап строителство. Именно тази разлика в качеството на услугата била предмет на оценка по ЗОП. Твърдението, че това било „обещание за спазване на закона“, било равносилно на това нито един качествен показател при интелектуалните услуги да не е законосъобразен, тъй като всеки добър резултат в крайна сметка бил и законово изискване. УО твърдял, че изискванията били неясни, тъй като не било посочено „колко подробно“ трябва да е предложението и как ще се измерва „ефектът“, като се навеждат доводи, че този аргумент противоречи на практиката на административните съдилища в България. В правото на обществените поръчки се приемало, че участниците са професионалисти в своята област. Когато възложителят изисквал „описание на същността и обхвата на мерките“, той не бил длъжен да дефинира броя страници или думи. Самата експертиза на участника предполагала той да прецени какъв обем информация е необходим, за да убеди оценителната комисия в предимствата на своя подход. Счита се, че субективизъм би бил налице, ако комисията оценявала с „харесва ми/не ми харесва“, но в случая точките се давали за наличието на конкретни, изброени от възложителя елементи (същност, обхват, експерти, ефект). Проверката за наличие на тези елементи била обективен факт, а не субективно усещане.

УО изразявал неяснота относно това как ще се измерва ефектът от мерките. Тук било важно да се отбележи, че методиката изисквала участникът сам да „дефинира“ очаквания ефект. Това означавало, че участникът поема ангажимент за постигане на определен резултат. Ако впоследствие при изпълнението на договора този ефект не бъдел постигнат, Възложителят разполагал с механизми за санкциониране по договора. Самата възможност участниците да предлагат различни ефекти била проявление на свободната им воля и иновативност, което законът насърчавал. Навеждат се доводи, че според съдебната практика субективизмът се изключвал, когато възложителят е дефинирал точно какво съдържание се очаква от офертата, за да бъде оценена с определен брой точки. В случая методиката изисквала пет конкретни елемента за всяка мярка: същност, обхват, дейности, експерти и ефект. Проверката за наличието на тези елементи била въпрос на фактическа констатация, а не на субективно усещане на оценителната комисия.

На следващо място, се навеждат доводи, че УО квалифицирал нарушението като нередност по т. 11, б. „а“ от Наредбата за нередности, изтъквайки, че е получена само една оферта, което според него доказвало липсата на конкуренция - това обаче било заключение, което не отчитало спецификата на пазара на проектантски услуги за екологична инфраструктура. Получаването на една оферта не било автоматичен индикатор за дискриминационна методика. Имало множество фактори, които влияят на броя участници: Профил на поръчката (проектирането на компостиращи инсталации изисквало специфичен опит и технолози, които били малко на брой в България); Прогнозна стойност (стойността от 78 800 лв. за проектиране и авторски надзор на такъв обект била реалистична, но не и свръх привлекателна за големите проектантски бюра, които имали високи режийни разходи); Липса на обжалвания (нито един икономически субект не обжалвал документацията в законоустановения срок пред КЗК, което било косвено доказателство, че пазарните участници са възприели условията като справедливи и законосъобразни). Твърдението, че методиката ограничила конкуренцията изисквало УО да докаже кои точно потенциални участници са били възпрепятствани да подадат оферта заради изискването да предложат мерки за качество. Жалбоподателят счита, че решението на УО съдържало твърдения за субективизъм, но не посочвало как точно комисията би могла да злоупотреби с методиката. Липсвал анализ на конкретния случай – как оценката повлияла на класирането. Когато нямало втори участник, тезата за „необосновано предимство“ била практически неприложима, тъй като предимство се давало спрямо някой друг. Ако пазарът не генерирал други оферти, това било въпрос на пазарен интерес, а не на методологическа пречка.

С оглед на така изложеното, се моли да бъде отменено Решение № N-23/02.02.2026 г. на Ръководителя на УО на ПОС 2021 – 2027 г. Претендира се присъждане на направените по делото разноски.

В съдебно заседание жалбата се поддържа от пълномощник на жалбоподателя. Възразява се срещу искането на ответната страна за присъждане на съдебни разноски, като в тази връзка се изтъква, че те се претендират в левове, каквато валута вече не била в обръщение в България.

Ответникът – Ръководител на УО на ПОС 2021 – 2027 г., чрез пълномощник, изразява писмено становище за неоснователност на жалбата. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение в размер на 540.00 лева. Прави възражение за прекомерност на възнаграждението на пълномощника на жалбоподателя, което възражение обстойно мотивира.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, обсъди доводите и възраженията на страните и съобрази разпоредбите на закона, прие за установено от фактическа страна следното:

По силата на Административен договор № Д-34-49/29.08.2025 г. (с рег. номер BG16FFPR002-2.004-0006) за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ по Програма „Околна среда” 2021 - 2027 г., съфинансирана от Европейския фонд за регионално развитие и Кохезионния фонд на Европейския съюз по процедура чрез директно предоставяне на конкретен бенефициент BG16FFPR002-2.004 „Мерки за изграждане, разширяване и/или надграждане на общински/регионални системи за разделно събиране и рециклиране на биоразградими отпадъци – втора“, сключен между Министъра на околната среда и водите, Началника на отдел „Финансово планиране и счетоводна отчетност“ в Главна Дирекция „Оперативна програма околна среда“ на Министерство на околната среда и водите – като Ръководител на Управляващия орган, от една страна, и Община Хасково, представлявана от С. Н. Д. - Кмет на общината, от друга, като бенефициент, на Община Хасково е предоставена безвъзмездна финансова помощ в максимален размер до 5 847 167.87 лева по процедура № BG16FFPR002-2.004 „Мерки за изграждане, разширяване и/или надграждане на общински/регионални системи за разделно събиране и рециклиране на биоразградими отпадъци – втора“, по приоритет 2 „Отпадъци“ на Програма „Околна среда“ 2021 - 2027 г., съфинансиран от Европейския фонд за регионално развитие в размер до 85 % за по-слабо развитите региони и до 70 % за региони в преход, за изпълнение на проект ИСУН № BG16FFPR002-2.004-0006 „Изграждане на система за разделно събиране на битови биоразградими отпадъци и надграждане на компостираща инсталация, находяща се на територията на РЦТНО, землище на [населено място], Община Хасково“.