Решение № 156 от 15.11.2021, Окръжен съд - Ловеч

РЕШЕНИЕ

№ 156 гр. Ловеч, 10.11.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ЛОВЕЧ, III СЪСТАВ, в публично заседание на дванадесети октомври през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател: ЕВГЕНИЯ ПАВЛОВА

Членове:

ПЛАМЕН ПЕНОВ

РАДОСЛАВ АНГЕЛОВ при участието на секретаря МАРИНА ФИЛИПОВА като разгледа докладваното от РАДОСЛАВ АНГЕЛОВ Въззивно гражданско дело № 20214300500409 по описа за 2021 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството подлежи на разглеждане по реда на чл. 258 и сл. ГПК.

Постъпила е въззивна жалба вх.№261809/12.07.2021г., подадена от “BG Konstrukt” GmbH, учрезено и съществуващо съгласно законодателството на Федерална република Германия под номер HRB 20147, със седалище в гр.Халберщат 38820, ул. Шпигелщрасе 10, представлявано от управителя К.

ЯНЧ., която жалба е подадена чрез процесуалния представител адв. С. Н. Х. от САК, срещу решение № 260085/17.06.2021г. по гр.д. 1108/2020г. по описа на ЛС - Ловеч, втори с-в, с което е отхвърлен като неоснователен и недоказан предявеният от BG Konsrukt” GmbH, учредено и съществуващо съгласно законодателството на Федерална република Германия под номер HRB 20147, със седалище в гр.Халберщат 38820, ул. Шпигелщрасе 10, представлявано от управителя К. ЯНЧ., против „Веника 2009“ ООД, ЕИК *****, със седалище и адрес на управление: гр.Троян 5600, ул. „Мизия“ № 9, представлявано от управителя К.В. С., иск с правна квалификация чл.232, ал.2 вр. чл.228 вр.

1 чл.79, ал.1 ЗЗД за сумата от 5448.71 (пет хиляди четиристотин четиридесет и осем евро и седемдесет евроцента) евро, представляваща дължима наемна цена по сключен между страните договор за наем на автомобил марка Mercedes-Benz, модел G-class, рег. № HZ-ZZ 220 за периода 06.06.2018г. – 09.12.2019г.

Твърди се от въззивника, че решението е неправилно, поради нарушение на материалния закон, с което моли така постановеното решение да бъде отменено. Претендира разноски за въззивното, първоинстанционно и производството по обезепечение на бъдещ иск. Конкретните оплаквания са, че първоинстанционния съд неправилно е отчел Съдебно-счетоводната е к с п е р т и з а (ССче) досежно значението на отразените фактури в счетоводството на двете дружества, правилното и законосъобразно водене на счетоводство от страните, както и ползването на данъчен кредит от ответника, в случая въззиваемата страна. Въззивникът твърди, че РС – Троян неправилно е приложил разпоредбата досежно тълкуването волята на страните, обективирани в Споразумение от 09.12.2019г. и по-точно клаузата от разпоредбата на чл.6 от същото споразумение. Счита, че съдът неправилно е изтълкувал уговорката като правопогасяващо споразумение досежно фактури RE0929q RE1038 и RE1039. Твърди, че първоинстанционният съд неправилно е приел, че уговорката от чл.6 е с правопогасителен ефект и действа ex tunc, тъй като същата не е изрично уговорена, поради което съдът е следвало да приложи текстът от споразумението ex nunc. Оспорва и констатациите на районния съд относно датата на издаване на фактурите RE1038 и RE1039, като счита че срокът по чл.113, ал.3 ЗДДС е неотносим към облигационното правоотношение, а има публичен характер на доставчика на услуги.

В срока по чл. 263 ГПК въззиваемият, не е подал отговор на въззивната жалба.

Въззивникът “BG Konsrukt” GmbH, редовно призован, не се явява в открито съдебно заседание (о.с.з.), но с писмена молба по делото поддържа въззивната жалба като моли съда да отмени решението на РС – Троян и да се произнесе по същество. Претендира разноски за въззивното производство като представя списъка по чл.80 ГПК.

Въззиваемият „Веника 2009“ ООД, редовно уведомен, се явява в о.с.з.

2 чрез процесуален представител адв. М.Я., АК – Велико Търново. Счита, че предявената претенция, съобразно събраните доказателства, е неоснователна като в този смисъл въззивната жалба следва да се остави без уважение, а първоинстанционното решение потвърдено като правилно и законосъобразно.

Претендира разноски в настоящата съдебна инстанция като представя договор за правна помощ, в който е посочено адвокатско възнаграждение в размер на 580 лева.

ОКРЪЖЕН СЪД - ЛОВЕЧ, като прецени доводите на страните и извърши самостоятелна преценка на съобраните по делото доказателства, приема следното:

Жалбата, инициирала настоящото въззивно произнасяне, е подадена в срок, от надлежно легитимирана страна, при наличието на правен интерес от обжалване, поради което е допустима и следва да бъде разгледана по същество.

Правомощията на въззивният съд съобразно разпоредбата на чл.269 от ГПК са: да се произнесе служебно по валидността на първоинстанционното решение и допустимостта в обжалваната му част, а по останалите въпроси – ограничително от посоченото в жалбата по отношение на пороците, водещи до неправилност на решението.

Постановеното решение е издадено от надлежен съдебен състав, в рамките на предоставената му правораздавателна власт и компетентност, поради което е валидно. Наличието на всички положителни и липсата на отрицателните процесуални предпоставки във връзка със съществуването и упражняването правото на иск при постановяване на съдебното решение, обуславя неговата допустимост, поради което въззвивният съд дължи произнасяне по съществото на спора.

От фактическа страна:

От представените по делото фактури (л.10-41 от първоинстанционното дело) се установи следното: неплатените и претендирани наемни задължения по издадени фактури, както следва са:

1. RE0929 от 19.08.2019 за наемен период 01.08 – 31.08.2019 с размер на наема 1270 евро (л.38 от първоинстанционното дело);

2. RE1038 от 18.06.2020 за наемен период 01.09 – 30.11.2019 с размер на 3 наема 3810 евро (л.37 от първоинстанционното дело);

3. RE1039 от 18.06.2020 за наемен период 01.12 – 09.12.2019 с размер на наема 368.71 евро (л.36 от първоинстанционното дело);

Освен това между фактура RE0929, от една страна и фактури с номера RE1038, RE1039 има издадена фактура RE0938 от 02.09.2019, която обхваща периода 01.09 – 30.09.2019 с размер на наема 1270 евро (л.10 от първоинстанционното дело). Тази сума е платена от ответника на 30.09.2019.

На 09.12.2019 в гр. София, между ищецът “BG Konsrukt” GmbH и ответникът „Веника 2009“ ООД е сключено споразумение, съгласно което страните си уреждат финансовите задължения (чл.2) една към друга за дейности, свързани със строителна дейност, строително-монтажни работи и други довършителите обекти, находящи се във Федерална Република Германия (чл.1). Съгласно чл.6, ал.1 от същото споразумение страните са се договорили да уреждат и взиомоотношенията си по повод ползването на процесния лек автомобил. Разпоредбата на чл.6 от това споразумение гласи:

„Доколкото към настоящия момент „ Веника 2009“ ООД владее и ползва автомобил, предоставен й от “BG Konsrukt” GmbH, а именно Mercedes G Klasse 350d

, с рег. номер HZ ZZ 220, “BG Konsrukt” GmbH се задължава да доизплати лизинговите си вноски за същия лизингодател съгласно погасителен план, да придобие правото на собственост върху автомобила, след което да го прехвърли на „ Веника 2009“ ООД без да иска заплащане на цена за това прехвърляне. “BG Konsrukt” GmbH няма да претендира заплащане на наемна зена на автомобила от „Веника 2009“ ООД“.

Съгласно чл.6, ал.2 от Споразумението: „задължението на “BG Konsrukt” GmbH няма да бъде изискуемо до момента, в който „ Веника 2009“ не изпълни всички свои задължения по настящото споразумение“.

От заключението на съдебно-счетоводната експертиза (л.110 - 111 ) (ССчЕ), която напълно съдът кредитира като компетентна и пълна, се установи, че счетоводството на двете дружества е водено редовно и съгласно изискванията по Закона за счетоводството. Всички фактури по наемното правоотношение били заплатени от ответника „Веника 2009“ ООД , с изключение на фактури с RE0929, RE1038, RE1039. Всички представени фактури по наемното правоотношение, включително и незаплатените, били осчетоводени от двете дружества BG Konsrukt” GmbH и „Веника 2009“ ООД, 4 включени в книгите за вътреобщностна доставка, покупка и доставчици, като ответникът „Веника 2009“ ООД е ползвал данъчен кредит, включително и за незаплатените фактури с номер с RE0929, RE1038, RE1039.

При така установеното от фактическа страна, настоящата инстанция прави следните правни изводи:

Страните в спора са търговци, което дава основание договорните отношения между тях да бъдат възприемани като относителна търговска сделка по смисъла на чл. 286, ал. 1 от ТЗ.

За уважаване на главната искова претенция с правна квалификация чл.228 вр. чл.232, ал.2 вр. 79, ал.1 ЗЗД ищецът следва да докаже при условията на главно и пълно доказване наличието на валидно възникнало наемно правоотношение между страните с предмет Mercedes – Benz, модел G-class, рег.№ HZ-ZZ 220 за периода 06.06.2018 до 09.12.2019г., както и размера на твърдяната вноска, т.е. размера на претендираната сума в размер на 5 448,71 евро.

Ответникът следва да докаже, при условията на насрещно и пълно доказване, че е платил наемната цена, възражението за нередовно съставени фактури, в нарушение на ЗСч и ЗДДС, както и правопогасяващото възражение, на което се позовава, обективирано в чл.6 от Споразумението.

Предмет на исковата производство са вземанията, произтичащи от фактурите с номера RE0929, RE1038, RE1039.

Договорът за наем е двустранен, възмезден, неформален, комутативен, облигационен, консенсуален. За възникването му не е необходимо реалното предаване на вещта, а е достатъчно само да се постигне договорка между страните.

Между страните не се спори, а е прието за установено, че за периода от 06.06.2018 до 09.12.2019 г. е бил сключен и изпълняван устен договор за наем на лек автомобил марка Mercedes – Benz, модел G-class, рег.№ HZ-ZZ 220, по силата на който ищецът – наемодател е предоставил на ответника – наемател за временно ползване, срещу заплащане на наемна цена от 1 270 евро на месец. Безспорно е установено, а и не се спори за размера на вноските и периода.

Спорно остава обстоятелството дължими ли са претендираните суми, 5 обективирани в процесните фактури с оглед действието и силата на Споразумение от 09.12.2019г.

От приетите по делото ССчЕ се установи, че задълженията на ответника по процесините три фактури не са погасени и дължимите суми съответстват на претендираните с исковата молба. Оригиналите на фактурите са получени от ответното дружество и двете страни по делото са ги осчетоводили в своите счетоводства. Счетоводствата и на двете дружества са водени редовно, което дава основание на съда да кредитира записванията съобразно чл.182 ГПК.

Ответникът е плащал наемните вноски, с изключение на процесните.

От представеното и неоспорено споразумение между страните се установи, че към датата на прекратяване на наемното правоотношение 09.12.2019г., процесният автомобил се е владел и ползвал от ответника „Веника 2009“ ООД (чл.6, ал.1 от Споразумението), от което може да се направи извод, че ответникът е ползвал вещта и преди тази дата, с оглед неоспореното и невъзразено от него обстоятелство.

Въз основа на тези доказателства съдът приема, че е извършена доставка на описаното във фактурите, предмет на иска, наем на автомобила, което е частично платено от ответника, а за разликата установена от експертизата – дължимо, на основание чл.79 ЗЗД. Съгласно формираната по реда на чл. 290 и сл. ГПК задължителна практика на касационната инстанция, служебно известната на настоящия съдебен състав (Решение № 53/12.09.2013г. по т.д. № 74/2011 г., ІІ т. о. на ВКС; Решение № 158/07.11.2013г. по т.д. № 1128/2012г., І т. о. на ВКС и т.н ) фактурите отразяват възникналата между страните облигационна връзка; осчетоводяването им от търговското дружество - ответник, включването им в дневника за покупко - продажби по ДДС и ползването на данъчен кредит по тях по смисъла на ЗДДС, представлява недвусмислено извънсъдебно признание на задължението и доказва неговото съществуване. В този смисъл с а Решение № 34 от 27.04.2016г., по т.д. № 516/2015г., I т.о. на ВКС;

Решение № 121 от 21.07.2016г., и др. на ВКС.

По отношение на възражението на ответника (въззиваем) за нередовно съставени фактури съдът прие същото като недоказано и неоснователно.

Съгласно изготвеното и прието по делото заключение на ССчЕ, което съдът напълно кредитира като компетентно и пълно, се установи, че счетоводството 6 на двете дружества е водено редовно, съгласно нормативните изисквания, а издадените фактури са издавани в съответствие със ЗСч. Освен това, съгласно трайно установената съдебна практика срокът по чл.113, ал.3 ЗДДС вменява задължение на данъчния субект да издаде документ с оглед облагане на данък на извършените от него доставки на стоки и услуги. Неиздаване на документи в срока по ЗДДС не се равнява на липса на облигационни правоотношение.