Решение № 499 от 30.07.2021, Апелативен съд - София

РЕШЕНИЕ

№ 499 гр. София , 30.07.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 9-ТИ ТЪРГОВСКИ в публично заседание на седми април, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател:

Членове:

Людмила Цолова

Светла Станимирова

Женя Димитрова при участието на секретаря Нина Ш. Вьонг Методиева като разгледа докладваното от Людмила Цолова Въззивно търговско дело № 20201001002650 по описа за 2020 година за да се произнесе,взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.258 и следващите от ГПК .

С решение №260106, постановено на 05.10.2020г. по т.д.№1520/2019г.

Софийски градски съд е осъдил ЗАД „ОЗК застраховане“ АД да заплати на „Дженерали Застраховане“ АД на основание чл. 213а вр. чл.213 КЗ /отм./ сумата 137 427,70 лв., представляваща платено от ищеца на увреденото лице застрахователно обезщетение за щети по асфалтополагач модел TITAN 6870 V B 78 ECT, с рама 7687019750, причинени при ПТП от 07.04.2014г., настъпило по вина на водача на т.а. ДАФ ТЕ 95 ХФ с ДК№***, застрахован при ответника по застраховка „Гражданска отговорност, ведно със законната лихва,а на основание чл. 86 ЗЗД - сумата 41 838,88 лв., представляваща обезщетение за забава върху горепосочената главница за периода 05.08.2016г. - 05.08.2019г., като е отхвърлил исковете за разликата до пълния и м предявен размер съответно 151 088,20 лв. и 46 000 лв. С решението на страните са присъдени разноски, съобразно уважената/отхвърлена част от 1 исковете.

Недоволен от така постановения акт в осъдителната му част е останал ответникът ЗАД„ОЗК застраховане”АД, който в законоустановения срок е депозирал въззивна жалба срещу него с оплаквания за необоснованост и неправилност поради допуснати при постановяването му нарушения на съдопроизводствените правила и на материалния закон. Излага твърдения,че съставът на СГС не е преценил относимостта на всички събрани по делото доказателства във връзка с наведените от него възражения - не е отчел като намиращ се в пряка причинна връзка с настъпилата щета факта, че към датата на събитието машината не се е намирала на посочения от застрахования адрес, за което застрахователят /ищецът/ не е бил уведомен и поради това, съгласно т.90.4 и т.49.7.2 от Общите условия, застрахователят не е дължал застрахователно обезщетение; че не е коментирал с кои доказателства се опровергава тезата му,че не всички вреди по машината са в пряка връзка с произшествието, след като няма данни какво е било състоянието й преди произшествието; че не е разпитал единствения допуснат му свидетел – шофьорът на товарния автомобил, което е довело до неизяснен механизъм на ПТП. Последният въззивникът счита за неустановен и от заключенията на вещите лица, като същевременно твърди,че съдът безкритично, но и без да се обоснове защо, е кредитирал становището на двете вещи лица от тройната експертиза, без да изложи аргументи срещу особеното мнение на третото вещо лице. Неправилно, според въззивника, съдът е отказал да приеме възражението му за наличие на съпричиняване на вредоносния резултат от страна на застрахования увреден. В тази връзка сочи неправилно позоваване на състава на разпоредбите на чл.140 ал.1 ЗДвП и Наредба №11 от 03.07.2001г. за движение на извънгабаритни и/или тежки машини, тъй като същите са неотносими, а в случай на приложимост поддържа и пред настоящата инстанция, че движението на асфалтополагача по пътното платно е осъществено в нарушение на предвидения в наредбата разрешителен режим /чл.8 ал.2/, което , според въззивника, е довело до съпричиняване на произшествието. Твърди се недоказаност на предявения иск и по размер, поради липса на категорични доказателства каква е стойността на увреденото имущество към датата на ПТП, предвид различните цифри, сочени от вещите лица от тройната техническа експертиза. Недоказано по размер , а и по 2 отношение началната дата на периода, от който е присъдено, според въззивника, е обезщетението за забава.По тези съображения въззивникът е поискал от САС да постанови решение,с което да отмени решението на СГС в обжалваната му част и да постанови друго,с което да отхвърли предявените срещу него искове изцяло. Претендира разноски за настоящата инстанция.

Ответникът „Дженерали застраховане”АД е оспорил въззивната жалба по съображения за неоснователност, изложени в писмен отговор.Поискал е САС да потвърди обжалваното решение,като му присъди юрисконсултско възнаграждение.

Жалбата е подадена в законоустановения срок от легитимирана страна в процеса,срещу подлежащ на обжалване съдебен акт,поради което е допустима.

Софийски апелативен съд, като взе предвид събраните по делото доказателства и ги обсъди в тяхната съвкупност във връзка с доводите на страните,намира за установено от фактическа страна следното:

Ищецът „Дженерали застраховане”АД е предявил срещу ЗАД „ОЗК застраховане”АД иск с правно основание чл.213а вр. чл.213 КЗ /отм./.В исковата молба твърди, че по силата на договор за имуществена застраховка, обективиран в полица №110413001273/20.09.2013г. , се задължил да покрие преките материални вреди, нанесени на застрахованото имущество асфалтополагач с номер на рама 687019750, собственост на „У никредит лизинг“ АД, при настъпване на някои от предвидените в полицата рискове.

Твърди, че в срока на застраховката - на 07.09.2014г. п о повод извършване на подвижни ремонтни дейности на първокласен път І-3км 100+242, настъпило ПТП с участието на посочената машина и товарен автомобил ДАФ ТЕ 95 ХФ , което било реализирано по вина на водача на последния, видно от протокола за ПТП. За събитието при ищеца била образувана щета и въз основа на извършен опис на уврежданията по машината претенцията на застрахования зза обезщетение е уважена, като му е изплатено застрахователно обезщетение в размер на 148 750 лв. /на 11.08.2014г./, както и сумите 250,20 лв. – разходи за репатриране на увредената машина и 2088лв. – разходи за демонтаж и разглобяване на увредените части и детайли /на 08.05.2014г., 05.08.2014г. /.

Тъй като виновният водач към този момент имал валидно сключена с 3 ответника и действаща застраховка „Гражданска отговоронст“, съгласно полица №23114000462447, ищецът счита,че с плащането на увредения е встъпил в правата на застрахования и има право на регрес срещу застрахователя на причинителя на вредата. Въпреки отправената до ответника покана, получена от последния на 03.12.2014г., сумата не му била платена.

Поради това ищецът е поискал същият да бъде осъден да му заплати сумата 151 088.20 лв., ведно със законната лихва, както и сумата 46 000 лв., представляваща обезщетение за забавата за плащане на главницата за периода от датата на поканата до датата на завеждане на исковата молба. Поискал е да му бъдат заплатени и направените в производството разноски.

Ответникът ЗАД „ОЗК застраховане“ АД е оспорил исковете по основание и размер. Навел е възражения, че не са налице предпоставките за суброгиране на ищеца в правата на застрахования срещу застрахователя на причинителя на вредата. Аргументирал се е с доводи,че щетите по застрахованото имущество са били налични преди настъпването на ПТП; че не е бил налице валиден застрахователен договор между ищеца и собственика на застрахованото имущество, тъй като няма валидно извършено плащане на застрахователната премия по полицата на „Дженерали застраховане“АД; че ПТП е станало по време на движение на асфалтополагащата машина по пътната мрежа, без последната да има качество на МПС, като същата е била застрахована като имущество, находящо се на определен адрес в София и, доколкото същата е била без ДКН, на нея й е било забранено да се движи на собствен ход, а е следвало да бъде превозена от друго специално превозно средство; че обезщетението не е платено на действителния собственик на имуществото; че машината не е била управлявана от правоспособно лице; че водачът на товарния автомобил не е бил виновен за настъпването на ПТП, а е налице случайно събитие, изключващо отговорността на застрахователя по „гражданска отговорност“. Главният иск е оспорен като завишен по размер с твърдения,че сумата не отговаря на действително претърпените вреди, а плащането е извършено в нарушение на Общите условия по застраховка „Индустриален пожар“, приети от ищеца и действали към момента на ПТП.

По тези съображения ответникът е поискал да бъдат отхвърлени предявените срещу него искове,като му се присъдят направените от него деловодни разноски.

4

При постановяването на решението си, след обстоен анализ на установените със събраните по делото писмени доказателства, свидетелски показания и експертизи, факти, първоинстанционният съд е приел, че по сочената от ищеца застрахователна полица е застраховано при описани покрити рискове имущество на „Уникредит лизинг“АД – машини, съоръжения и оборудване, включително процесния асфалтополагач, ползвано по договор за финансов лизинг от застраховащия „ПСТ лизинг“ЕООД.

Намерено е за доказано настъпването на посочената в исковата молба дата пътно транспортно произшествие, настъпило по описания в протокола за ПТП начин, а именно – при движение на асфалтополагача, заедно с други машини в колона по пътя, водачът на движещия се в същата посока отзад товарен автомобил предприема маневра изпреварване,без да съобрази скоростта си на движение с тази на машината, удря последната отзад. Този механизъм съдът е намерил за доказан от протокола на ПТП, свидетелските показания и от заключенията на съдебно-техническите експертизи, включително потвърдени в особеното мнение на в.л. М. от тройната СТЕ.

Приемайки,че е налице виновно причиняване от страна на водача на товарния автомобил на възникналото ПТП, съдът е заключил,че отговорността на неговия застраховател по застраховка „Гражданска отговорност“ /ответникът/ подлежи на ангажиране. Прието е за установено както от писмените доказателства, така и от заключението на съдебно-счетоводната експертиза, че ищецът е изплатил на застрахованото лице обезщетение за щетите по асфалтополагача в размерите, сочени в исковата молба /плюс посочените разходи/.На възражението на ответника,че машината се е движила по пътя в нарушение на разпоредбата на чл.140 ал.1 ЗДвП съдът е противопоставил аргументи, че законът предвижда изключения за определени специални самоходни машини, а освен това в случая се прилагат нормите от Наредба №11/03.07.2001г. за движение на извънгабаритни и/или тежки машини, разрешаващи движението на такава техника, когато е невъзможно или нецелесъобразно да се използва друг вид транспорт или когато не може да бъде разглобена на части и превозена в рамките на общественото ползване на пътищата. Като е съобразил установените факти,че машината се е движела в колона с други машини и обозначени със съответните сигнални знаци автомобили , с ниска скорост /15 км/ч/ и няма данни за проявена от водача груба небрежност, съдът е направил извод за липса на съпричиняване от 5 негова страна на вредоносния резултат, а единствената причина за настъпването на ПТП е несъобразената скорост, с която се е движил товарния автомобил и неспазването на дистанция от страна на водача му при предприетото изпреварване на колоната. Тълкувайки клаузите на Общите условия на застраховката, че застрахованият е имал задължение да уведомява застрахователя само за промяна на адреса ,на който се съхранява застрахованото имущество, но не и за всяко негово придвижване във връзка с експлоатацията му, съдът е приел,че неуведомяването в случая не представлява неизпълнение на договорно задължение, което да обуслови отказ за плащане на застрахователното обезщетение. Възражението на ответника за липса на данни какво е било състоянието на застрахованото имущество преди инцидента съдът е намерил за опровергано от свидетелките показания и от заключенията на вещите лица, всички установяващи с категоричност,че уврежданията по машината са в пряка причинна връзка от настъпилото ПТП.Собствеността върху имуществото е намерена за доказана от приетите по делото договор за покупко-тпродажба от 2007г. и фактура, с оглед на което е прието за установено,че обезщетението е платено на собственика и ползващ се по застраховката „Уникредит лизинг“АД.

Възражението за липса на правоспособност у водача на машината е намерено за опровергано от писмените и гласни доказателства – диплома за придобита специалност „машинист ПСМ“ и свидетелските показания на водача Д. К.. На базата на тези констатации и съображения съдът е приел главния иск за доказан по основанието си, посочвайки,че ответникът дължи да заплати на ищеца платеното от него на увреденото лице застрахователно обезщетение за причинените му вреди. Отказал е да приложи института на погасителната давност, релевиран под формата на възражение от ответника, с аргумента, че давността при суброгационния иск тече от датата на възникването на суброгационното право – момента ,в който застрахователят е обезщетил застрахования – 11.08.2014г. и към датата на завеждането на исковата молба 05.08.2019г. петгодишният давностен срок не е бил изтекъл.При определяне размера на дължимото обезщетение съдът е приложил нормите на чл.267 и чл.273 ал.2 КЗ/отм./, като за установяване на действителна стойност на причинената вреда по смисъла на последната разпоредба се е позовал на заключението на експертите, съгласно цитирана от него практика на ВКС.