Решение № 4138 от 17.11.2025, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 4138 гр. София, 17.11.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 130-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание на осемнадесети септември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: СТАНИМИР Б. МИРОВ при участието на секретаря ДЕЛИНА ИВ. ГРИГОРОВА като разгледа докладваното от СТАНИМИР Б. МИРОВ Административно наказателно дело № 20251110207646 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 59 - 63 от ЗАНН.

Обжалвано е Наказателно постановление № *****, издадено от Директора на Дирекция ИТ София, с което на основание чл.416, ал.5, вр. чл. 414, ал. 1 от Кодекса на труда (КТ), за нарушение на чл.63, ал.1 от КТ, на " ******, е наложено административно наказание "имуществена санкция" в размер на 2000 лева.

Жалбоподателят " ******, оспорва Наказателното постановление като необосновано и незаконосъобразно, съставено в нарушение на материалния закон, при допускане на съществени нарушения на процесуалните правила. Моли същото да бъде отменено и присъдени направени разноски по делото.

Въззиваемата страна Дирекция "Инспекция по труда" оспорва жалбата.

Софийски районен съд, след като взе предвид събраните по делото доказателства и наведените от жалбоподателя доводи и съображения, намери за установено от фактическа страна следното:

На 17.02.2025 г., около 11.00 часа, служители от "Инспекция по труда" град София извършили проверка на обект: " *********“, изпълнявани от " ******. В хода на проверката установили, че на 17.02.2025 г., в 11. 00 часа жалбоподател е допуснало до работа на горепосочения обект на контрол лицето Я. М. Н. на длъжност " ***", преди да му е предоставено копие от уведомлението по чл. 62, ал. 3 КТ, заверено от ТД на НАП. Предвид горното и след извършена проверка по документи на 12.03.2025г. било преценено, че жалбоподател е извършил нарушение на чл. 63, ал. 1 КТ, поради което срещу последното бил съставен АУАН, а въз основа на него било издадено НП, с което дружеството било 1 санкционирано с имуществена санкция в размер на 2 000 лева.

Като свидетел по делото е разпитан актосъставителят Л. – *** при ДИТ град София, който изцяло е потвърдил отразените от него фактически констатации в АУАН. Настоящият съдебен състав кредитира изцяло тези показания, доколкото същите изхождат от обективен източник и по същество се оценят като логични, последователни и неопровергани от наличните по делото доказателства, напротив кореспондират в най-пълна степен с приложеното прието като писмено доказателство Справка от НАП за приети и отхвърлени Уведомления по чл. 62, ал. 5 КТ, видно от което трудовият договор с лицето Я. М. Н. е регистриран на 17.02.2025 г., 12. 37 ч., т. е. след извършване на проверката на място.

Жалбата е подадена в законоустановения срок, изхожда от легитимирана страна и е насочена срещу подлежащ на обжалване акт, поради което се явява процесуално допустима.

Разгледана по същество, същата е неоснователна. За да достигне до този извод, настоящият съдебен състав съобрази следното:

Настоящият съдебен състав изцяло възприема описаната в АУАН и НП фактическа обстановка и намира, че същата се подкрепя по недвусмислен начин от събраните по делото доказателства - гласни - свидетелките показания на актосъставителя, които съдът кредитира по изложените по-горе съображения и писмени такива - приложените по преписката Протокол за извършена проверка, Покана за съставяне на АУАН, Декларация от лицето Я. М.

Н., Трудов договор, Справка НАП, както и препис от Уведомление по чл. 62, ал. 5 КТ, видно регистриран в ТД на НАП трудов договор в 12. 37 часа на 17.02.2025 г., т. е. след приключване на проверката. Последното от своя страна, потвърдено и с показанията на разпитания свидетел, обосновава и категоричния извод, че към датата на проверката уведомлението по чл. 62 КТ не е било връчено на работника.

В случая липсват каквито и да е доказателства, които да опровергават отразените в АУАН и протокол констатации. Предвид всичко гореизложено, настоящият съдебен състав намира, че в конкретния случай се установява с категоричност фактът на извършеното нарушение.

Установената по делото фактическа обстановка, която категорично обосновава извод за наличие на извършено нарушение, се подкрепя изцяло от доказателствения материал, от анализа, на който може да се направи извод, че изложените в наказателното постановление фактически обстоятелства съответстват на действителното положение, интерпретирани са правилно и са оценени обективно, в съответствие с материалния закон.

Като не е изплатил на работника Я. Н. копие от уведомление по чл.62, ал.3 от КТ работодателят " ****** е нарушил разпоредбата на чл.63, ал.2 от КТ, за което правилно е ангажирана административно наказателната му отговорност. Следователно съдът приема, че лицето е полагало труд към момента на извършване на проверка в обекта и е бил допуснат до работа от работодателя преди последният да е изпълнил задължението си да връчи необходимите документи съгласно чл. 63, ал. 1 от КТ. Доколкото отговорността на юридическите лица и едноличните търговци е обективна /безвиновна/, то субективната 2 съставомерност на деянието не следва да бъде обсъждана.

Настоящият съдебен състав намира за неоснователни наведените в жалбата твърдения, както по отношение на липса на административно нарушение от страна на жалбоподателя, така и относно допуснати нарушения в административно наказателното производство при съставянето на АУАН и НП.

Не са налице допуснати съществени процесуални нарушения при изготвянето на АУАН и НП. При съставяне на АУАН и издаване на атакуваното НП, са спазени изискванията, визирани в разпоредбите на чл. 42 и чл. 57 ЗАНН. Не са налице формални предпоставки за отмяна на НП, тъй като при реализирането на отговорността на жалбоподателя, не са допуснати съществени процесуални нарушения, които да водят до опорочаване на производството.

Така описаното административно нарушение отговаря на материалната норма, под която е подведено, изпълва обективните признаци от състава на визираната административно наказателна норма и дава основание да се обоснове извод, че вмененото нарушение е извършено, поради което административно наказващият орган законосъобразно и обосновано е ангажирал отговорността на дружеството-жалбоподател по административен ред, като правилно, отчитайки, че нарушението се извършва за първи път, е определена санкция в предвидения в закона минимален размер.

Не са налице основанията за приложение на нормата на чл. 28 ЗАНН. В случая не се отчетоха наличието на такива смекчаващи обстоятелства, които да обосноват по-ниска степен на обществена опасност на визираното нарушение в сравнение с обикновените случаи на нарушение от съответния вид.

По изложените съображения настоящият съдебен състав намира, че обжалваното НП, като правилно и законосъобразно, следва да бъде потвърдено.

Приложена е коректната санкционна разпоредба на чл. 414, ал. 1 КТ, според която:

"Работодател, който наруши разпоредбите на трудовото законодателство извън правилата за осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд, ако не подлежи на по-тежко наказание, се наказва с имуществена санкция или глоба в размер от 1500 до 15 000 лв., а виновното длъжностно лице, ако не подлежи на по-тежко наказание - с глоба в размер от 1000 до 10 000 лв." В случая наложената санкция е в размер ориентиран към минималния предвиден размер, а именно 2000 лева, поради което същият не следва да бъде редуциран.

Не са налице и основания за квалифициране на случая като "маловажен" по смисъла на чл.

28 ЗАНН, доколкото обществената опасност на констатираното нарушение не се отличава от тази на други подобни нарушения. Освен това съгласно чл. 415в, ал. 2 КТ не могат да бъдат маловажен случай нарушения по чл. 61, ал. 1 КТ, чл. 62, ал. 1 и ал. 3 КТ и чл. 63, ал. 1, и 2 КТ, което е отражение на особената значимост, която законодателят придава на засегнатите в случая обществени отношения.

При този изход на спора на основание чл. 63д ЗАНН, вр. чл. 37 ЗПП, вр. чл. 27е НЗПП право на разноски има въззиваемата страна. Съдът като съобрази предмета на делото и неговата 3 фактическа и правна сложност, както и начинът на участие на въззиваемата страна чрез процесуално представителство в открити съдебни заседания пред СРС, както, настоящият съдебен състав намира, че с оглед направеното в този смисъл искане, справедливият размер, който следва да се присъди възлиза на 120 лева.

Поради горните мотиви, СРС, НО, 130-ти състав,

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № *****, издадено от Директора на Дирекция ИТ София, с което на основание чл.416, ал.5, вр. чл. 414, ал. 1 от Кодекса на труда (КТ), за нарушение на чл.63, ал.1 от КТ, на " ******, е наложено административно наказание "имуществена санкция" в размер на 2000 лева.

ОСЪЖДА " ******, ЕИК ******* ДА ЗАПЛАТИ в полза на " Инспекция по труда"- София, сумата от 120, 00 /сто и двадесет/ лева, представляваща юрисконсултско възнаграждение за процесуално представителство.

Решението подлежи на обжалване пред Адм.съд-София град по реда на гл. XII АПК и на основанията в НПК, в 14-дневен срок от получаване на съобщението до страните за постановяването му.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________

4