Определение № 747 от 15.09.2020, Окръжен съд - Ямбол

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

Номер 747

Окръжен съд – Ямбол

15.09.2020 г.

Град Ямбол

На 15.09.2020 година в закрито заседание в следния състав:

Председател:

Членове:

Красимира В. Тагарева

Николай Е. Иванов

Галина И. Вълчанова Люцканова като разгледа докладваното от Красимира В. Тагарева Въззивно гражданско дело № 20202300500471 по описа за 2020 година

Производството е по реда на чл.258 и сл. ГПК.

Образувано е по въззивна жалба на ГД "Гранична полиция" при МВР - гр.София, подадена от юр.к.Я.Т., против Решение №260013/13.07.2020г. на Елховски районен съд, постановено по гр.д.№55/2020г. в частта, с която ГД "Гранична полиция"МВР - гр.София е осъдена да заплати на Я. А. Ц. от гр.Б., на основание чл.178,ал.1,т.3, вр. с чл.187,ал.5,т.2 ЗМВР сумата 1 115,69лв., представляваща дължимо допълнително възнаграждение за положен извънреден труд за периода 01.09.2016г.-01.09.2019г., получен в резултат на преизчисляване на положен нощен труд в дневен, ведно със законната лихва върху част от главницата - върху сумата 1 073,81лв. от подаване на исковата молба, а върху сумата 41,88лв.- от 01.11.2020г., на основание чл.86, ал.1 ЗЗД - да заплати сумата 126,24 лева лихва за забава върху главницата от 1 073,81лв. за периода на забавата до подаване на исковата молба в съда и разноски в размер на 118,87лв., като ГД "Гранична полиция" при МВР - гр.София е осъдена да заплати ДТ в размер на 50лв, разноски в размер на 100лв. в полза на ЕРС и ДТ в размер на 5 лв. за служебно издаване на изпълнителен лист.

В изпълнение на задълженията си по чл.267 ГПК ЯОС констатира, че жалбата е редовна и допустима, при което съдът съгл. разпоредбата на чл.268 ГПК извърши доклад на въззивната жалба и отговора, както следва:

Оплакването на въззивника е за неправилност на решението на първата инстанция в обжалваната му част, поради нарушение на материалния закон и необоснованост. Излага се, че за процесния период ищецът е изпълнявал служебните си задължения на 12-часови смени съгласно месечни графици, като отработеното време се е изчислявало сумирано и чрез прихващане на положителните с отрицателните разлики на отработеното време, е формиран резултат, който при надвишаване на нормата работни часове, му е заплащан като извънреден труд на основание чл.178, ал.1, т.3 от ЗМВР. Въззивникът изтъква, че при изчисляване на времето, отработено от ищеца и за компенсиране на положения извънреден 1 труд, е приложима нормативната уредба по специалния закон - ЗМВР, като на основание чл.187, ал.9 ЗМВР редът на организацията и разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата на държавните служители извън редовното работно време, се определят с наредба на министъра на вътрешните работи, като за процесния период приложими са Наредба №8121з-776/29.07.2016г. и Наредба №8121з-908 от 02.08.2018г. Това според въззивника е нормативната база, която изчерпателно урежда основанието и реда за изплащане на възнагражденията за нощен труд на държавните служители в МВР, КТ не намира субсидиарно приложение и неправилно районният съд е приел, че по отношение на държавните служители в МВР са приложими разпоредбите на Наредбата за структурата и организацията на работната заплата (НСОРЗ), издадена на основание КТ. За неприложимостта на НСОРЗ следвало да се има предвид, че защитата на служителите в МВР, полагащи нощен труд, се изразява в предвиденото в ЗМВР по-високо заплащане и по- висока социална закрила от тези на държавните служители по ЗДС и на работещите по трудово правоотношение по КТ, като разпоредбата на ЗМВР, уреждаща формирането на основното трудово възнаграждение на служителите на МВР отчита спецификата на тяхната дейност, включително полагането на нощен труд и им гарантира повисоко основно възнаграждение в сравнение с другите категории служители. Въззивникът изтъква, че за нощния труд на служителите в МВР е неприложима разпоредбата на чл.9 от НСОРЗ, тъй като, за да се въведе увеличение с коефициент, равен на отношението между нормалната продължителност на дневното и нощното работно време, са необходими предвидените в нормата четири предпоставки, а в случая две от тези предпоставки не са налице - продължителност на нощното работно време, по-малка от продължителността на дневното, и трудово възнаграждение, заработено по трудови норми, тъй като дневното и нощното работно време са с една и съща продължителност от 8 часа и не е налице работа по трудови норми.

По тези съображения се моли за отмяна на решението на ЕРС в обжалваната му част и за постановяване на ново решение от окръжния съд, с което предявените искове да бъдат отхвърлени изцяло, с присъждане на разноските пред двете съдебни инстанции.

Направено е и възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на въззиваемата страна, с оглед фактическата и правна сложност на делото.

Въззиваемият Я.Ц. чрез пълномощника си адв.Б., е депозирал писмен отговор, с който е оспорил въззивната жалба и по подробно изложени съображения, споделящи мотивите на районния съд, е настоял за потвърждаване на първоинстанционното решение в оспорената му част, като правилно и законосъобразно, с присъждане на разноските пред въззивната инстанция.

Страните не са направили искания за събиране на нови доказателства пред въззивната инстанция.

ЯОС намира, че е налице основание за спиране на производството по делото, като 2 съображенията са следните:

На съдебния състав е служебно известен фактът, че пред Съда на Европейския съюз е висящо дело С-262/2020г., образувано по преюдициално запитване на основание чл.267 от Договора за функциониране на ЕС, отправено от запитващата юрисдикция – Районен съд - гр.Луковит от 15.06.2020 г. по гр.д.№606/2019г. по описа на същия съд със страни: ищец – В.Б., действащ чрез процесуален представител и ответник - ГД"ПБЗН" към МВР-гр.София, с предмет на делото, идентичен на настоящия, като в преюдициалното запитване са включени следните въпроси, имащи значение за проверката на въззивната инстанция, която ще извърши в настоящото производство по оплакванията на въззивника:

1./ Ефективната защита по чл. 12, б. ,,а" от Директива 2003/88/ЕО изисква ли нормалната продължителност на нощния труд на полицаи и пожарникари да е по-кратка от установената нормална продължителност на труда през деня?;

2./ Принципът на равенство, залегнал в чл. 20 и чл. 31 от Хартата за основите права на Европейския съюз, изисква ли определената в националното право нормална продължителност на нощния труд от 7 часа за работници в частния сектор, да се прилага и за работници в публичния сектор, включително за полицаи и пожарникари?;

3./ Ефективното постигане на целта по §8 от Преамбюла на Директива 200З/88/ЕО - да се ограничи продължителността на нощния труд, изисква ли националната правна уредба изрично да посочи каква е нормалната продължителност на нощния труд, включително на заетите в публичния сектор?.

Съгласно практиката на ВКС, обективирана в Определение №138 от 21.03.2019 г. на ВКС по ч.гр.д.№631/2019 г., IV г.о., ГК, Определение №190 от 7.07.2020г. на ВКС по гр.д. №1432/2020г., IV г. о., ГК и др., разпоредбата на чл.628 от ГПК задължава всеки български съд да отправи запитване до СЕС в случаите, когато тълкуването на разпоредба от правото на ЕС, е от значение за правилното решаване на делото. С отправяне на запитването съдът спира производството по делото /чл.631 ал.1 изр.1 от ГПК/, а след произнасянето на СЕС, то се възобновява /чл.631 ал.2 от ГПК/. Решението на СЕС по запитването обаче е задължително не само за съда, който го е отправил, но също така за всички съдилища и учреждения в Република България /чл.633 от ГПК/. Това означава, че когато е отправено преюдициално запитване от национален съд на държавата – членка и пред друг съд на държавата – членка се поставят за разрешаване същите въпроси, за правилното разрешаване на които е необходимо тълкуване на разпоредби от правото на ЕС, вторият съд трябва да спре производството по делото пред себе си на основание чл.633, вр.с чл.631, ал.1, изр.1 от ГПК, като такъв е разглежданият случай. В този смисъл са и Определение №444 от 11.10.2019 г. на ВКС по ч.гр.д.№3621/2019 г., IV г.о., ГК и Определение №42/21.01.2020 по дело №94/2020 на ВКС, ГК, III г.о. Поради това и след като СЕС вече е ангажиран с произнасяне по релевантните за делото въпроси, всеки следващ български съд следва да спре производството пред себе си до произнасянето на Съда на Европейския съд по 3 преюдициалното запитване, по което е образувано дело С-262/2020г. на СЕС.

Водим от изложеното, ЯОС

ОПРЕДЕЛИ:

СПИРА на основание чл.633, вр. с чл.631, ал.1, изр.1 от ГПК производството по настоящото в.гр.д.№471/2020г. по описа на ЯОС, до произнасянето на Съда на Европейския съюз по преюдициалното запитване, отправено с Определение от 15.06.2020г. по гр.д.№606/2019г. на РС-Луковит, по което е образувано дело С-262/20г. на СЕС.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО за спиране производството по делото подлежи на обжалване с частна жалба пред Апелативен съд - гр.Бургас в едноседмичен срок от връчване на препис от същото на страните.

След влизане в сила на определението, делото да се докладва ежемесечно за проверка относно приключването на производството пред СЕС по посоченото преюдициално запитване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4