Решение № 795 от 08.10.2019, Софийски градски съд

Р Е

Ш Е Н

И Е

Гр. София, …...10.2019 год.

В

ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ

СЪД,

НО, IX въззивен състав в публично заседание на тридесети септември през две хиляди и деветнадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДИМИТРИНА

АНГЕЛОВА

ЧЛЕНОВЕ: АЛЕКСАНДРА ЙОРДАНОВА

СИМОНА

УГЛЯРОВА при секретаря Зоя Пандурска и с участието на прокурора Чавдар Пастованов, като разгледа докладваното от съдия АНГЕЛОВА ВНОХД № 2555 по описа за 2019 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на глава

XXI НПК.

С присъда от 02.07.2018г. по НОХД № 3270/2018г. Софийски районен съд-Наказателно отделение, 110 състав е признал подсъдимия С.И.С. за виновен в това, че на 04.10.2017 г. около 04.30 часа в гр.София, жк „*********“, на ул. „*********, в условията на опасен рецидив - извършил престъплението, след като е бил осъждан за тежко умишлено престъпление на лишаване от свобода не по-малко от една година, изпълнението на което не е отложено по чл.66 и след като е бил осъждан два пъти на лишаване от свобода за умишлени престъпления от общ характер, ако поне за едно от тях изпълнението на наказанието не е отложено по чл.66, както следва: - с определение на Софийски районен съд по НОХД № 1774/2015г., влязло в сила на 11.11.2015г., с което С.И.С., ЕГН ********** е бил признат за виновен в извършването, на 30.10.2014г. в гр.София на престъпление по чл.196, ал.1, т.2, вр. чл.195, ал.1, т.3, вр. чл.194, ал.1, вр. чл.29, ал.1, б.“ А“ и б.“Б“ от НК, поради което и на основание чл.55, ал.1, т.1 от НК му е било наложено наказание лишаване от свобода за срок от 1 година и 6 месеца при първоначален „строг“ режим на изтърпяване;- с присъда на Софийски районен съд по НОХД № 22188/2014г., влязла в сила на 07.08.2017г. , с която С.И.С., ЕГН ********** е бил признат за виновен в извършването на 22.11.2012г. в гр.София на престъпление по чл.196, ал.1, т.2, вр. чл.195, ал.1, т.3 и т.4, вр. чл.194, ал.1, вр. чл.29, ал.1, б.“А“ и б.“Б“ от НК, поради което и на основание чл.55, ал.1, т.1 от НК му е било наложено наказание лишаване от свобода за срок от 1 година при първоначален „строг“ режим на изтърпяване, от паркиран на адреса лек автомобил марка „Ситроен Берлинго“ с peг. № *********, чрез разрушаване на преграда, здраво направена за защита на имот - като строшил стъклото на задната лява врата на багажното отделение на превозното средство, отнел от багажното му отделение чужди движими вещи - 12 пакета кафе марка „Ево Джамайка“ с тегло от по един килограм всеки пакет, при единична цена на пакет в размер на 23.00 лева, всичко на обща стойност 276,00 лева; 6 пакета кафе марка „Ево Даймънд“ с тегло от по един килограм всеки пакет, при единична цена на пакет в размер на 40.00 лева, всичко на обща стойност 240,00 лева; 1 брой кутия, съдържаща 100 капсули от кафе „Лаваца Интензо“ на обща стойност 69,00 лева и 11 килограма кафе на зърна „Ево Бразилиан Стайл“ с цена за килограм 12 лева, всичко на обща стойност 132,00 лева, или всички изброени вещи на обща стойност 717,00 лева, собственост на „К.С.“ ЕООД, представлявано от Ц.В.Т., от владението на З.П.Д.без нейно съгласие с намерение противозаконно да ги присвои - престъпление по чл. 196, ал. 1, т. 2, вр. чл.195, ал. 1, т. 3, вр. чл. 194, ал. 1, вр. чл. 29, ал. 1, б.

„а“ и б. „б“ НК поради което и на основание чл. 55, ал. 1, т. 1 НК съдът му е наложил наказание „лишаване от свобода“ за срок от една година.

Съдът е приспаднал времето, през което подсъдимият С.И.С. е бил задържан по делото, считано от 04.10.2017 г., а също и всяко друго задържане - на основание чл. 59, ал. 1 - 3 НК.

На основание чл. 57, ал. 1, т. 2, б. б вр. чл. 58, т. 2 ЗИНЗС съдът е определил първоначален СТРОГ режим на изтърпяване на наказанието лишаване от свобода в затвор.

Срещу съдебния акт е подадена въззивна жалба от служебния защитник на подсъдимия, в която декларативно се посочва, че присъдата е постановена при неизяснена фактическа обстановка, при наличие на противоречиви доказателства, необосноваващи вината на неговия подзащитен в осъществяване на деянието, за което е признат за виновен. Защитата моли подсъдимият да бъде признат за невиновен от въззивния съдебен състав, алтернативно - делото да бъде върнато за ново разглеждане на прокурора за отстраняване на допуснати, но непосочени нарушения на процесуалните правила в досъдебното производство и при изготвяне на обвинителния акт, делото да бъде върнато за ново разглеждане от друг съдебен състав за извършени от решаващия съд процесуални нарушения или да бъде изменена постановена присъда чрез определяне на по - леко от наложеното на С. наказание.

С жалбата не се депозират искания за събиране на доказателства.

В разпоредително заседание от

28.06.2019г. въззивният съд по реда на чл.327 и сл. НПК е преценил, че за изясняване на обстоятелствата по делото не се налага разпит на подсъдимия, свидетели и експерти пред въззивната инстанция, както и ангажирането на нови писмени или веществени доказателства.

В хода на съдебните прения пред въззивната инстанция служебният защитник на подс. С. поддържа изложените във въззивната жалба доводи и моли същата да бъде уважена. Прави се искане първоинстанционната присъда да бъде отменена, тъй като същата е постановена изцяло на показанията на св. В., от които не може по категоричен начин да се стигне до извода, че именно престъплението е извършено от подзащитния му. Сочи се, че и от показанията на полицейските служители също не се констатира именно в него да са намерени инкриминираните вещи, както и от показанията на собствениците на самите такива.

Прокурорът в производството пред

Софийски градски съд, намира, че присъдата на СРС е правилна и законосъобразна като същата е съобразена със събраните по делото доказателства и като такава следва да бъде потвърдена.

Подсъдимият С.С. се явява лично в съдебната зала и в предоставеното му от съда право на лична защита моли да се отмени първоинстанционната присъда.

Софийски градски съд, като прецени събраните по делото доказателства, обжалвания съдебен акт, изложеното във въззивната жалба, както и доводите и възраженията, направени в съдебното заседание и след като въз основа на императивно вмененото му задължение извърши цялостна служебна проверка на обжалвания съдебен акт, по отношение на неговата законосъобразност, обоснованост и справедливост, съобразно изискванията на чл.

314 от НПК, намира за установено следното:

Въззивната жалба е подадена в срока по чл.319 от НПК и от легитимирано лице, отговаря на изискванията на чл.320 от НПК, поради което е процесуално допустима и следва да бъде разгледана.

За да постанови обжалваната присъда, СРС е провел съдебно следствие по общия ред. Приобщил е по реда на чл.283 от НПК, а именно чрез прочитане, събраните на досъдебното производство писмени доказателствени средства. При постановяване на присъдата, първоинстанционният съд е обсъдил подробно събраните пред него и на досъдебното производство относими гласни и писмени доказателства и доказателствени средства и заключения на способи на доказване, а именно: показанията на свидетелите З.Р.В., Т.А.Я., Й.А.А., З.П.Д.и Ц.В.Т., депозирани в хода на съдебното следствие, както и тези депозирани в хода на досъдебното производство и приобщени към доказателствената съвкупност по надлежния процесуален ред; писмени доказателствени средства –протоколи за оглед на местопроизшествие (л. 7-8 от ДП; л. 19-20 от ДП), инвентаризационен опис (л. 75-76 от ДП), протокол за проведена инвентаризация (л. 77-78 от ДП) и справка за съдимост на подсъдимия (л. 57-69 от ДП).

Пред настоящата съдебна инстанция не бе проведено съдебно следствие, респективно не бяха представени и събрани нови доказателства и доказателствени средства. Въззивният съд изгради своите фактически и правни изводи изцяло на база на доказателствата, събрани и проверени в хода на съдебното следствие пред първата съдебна инстанция, които намери за достатъчни по своя обем и категоричност, за да позволяват формиране на еднозначни изводи по фактите.

Въззивният съд намира, че вътрешното убеждение на първоинстанционния съдебен състав по съставомерните факти е формирано въз основа на правилен анализ на събраните по делото доказателствени материали, като изцяло споделя доводите и съображенията му относно показанията на разпитаните свидетели и приложените писмени доказателствени средства. Първостепенният съд е кредитирал изцяло показанията на разпитаните по делото пред него свидетели, както и посочените по-горе писмени доказателствени средства като на базата на така събраните и проверени доказателства и доказателствени средства е изградил своето вътрешно убеждение относно фактическата обстановка по делото, която се споделя напълно и от настоящия съдебен състав.

С оглед на това въззивният съдебен състав преценява, че не са налице основания за съществена промяна на установената от районния съд фактическа обстановка, тъй като, от една страна пред настоящата инстанция не се установиха нови факти и обстоятелства, а от друга, същата е правилно установена, на база вярна и точна преценка на доказателствения материал.

Настоящата инстанция не установи възможност, въз основа на наличните доказателства, да се стигне до съществено различни изводи относно фактологията, приета от първоинстанционният съд, която се изразява в следното:

На 03.10.2017 г., около 17.45 часа, свидетелката З.П.Д.паркирала служебния си автомобил„Ситроен Берлинго“, peг. № ********* в гр. София, в жк „*********“ на ул. „********на кръстовището с ул. „Камелия“, след което заключила автомобила и се прибрала в жилището си на ул. „********Към същата дата свидетелката работела във фирма „К.С.“ ЕООД на длъжност продавач-консултант. В управлявания от нея автомобил съхранявала стоки, които й били предоставени от работодателя й - пакети с мляно кафе, кафе на зърна, кафе, пакетирано в капсули от марките „Ево Джамайка“, „Ево Даймънд“, „Ево Бразилиан Стайл“ и „Лаваца Интензо“ в картонени кашони, които се намирали в багажното отделение на автомобила.

Подсъдимият С. към същият момент бил хероиновозависим и водел скитнически начин на живот.

На 04.10.2017г. около 04.30 часа на горепосочения адрес той се приближил до кофите за боклук, които се намирали близо до автомобила, забелязал натоварените в него стоки и решил да ги отнеме. За целта счупил стъклото на задната лява врата на багажното отделение на автомобила, проврял се във вътрешността му и успял да извади 12 пакета кафе марка „Ево Джамайка“ с тегло от по един килограм всеки пакет, при единична цена на пакет в размер на 23.00 лева, всичко на обща стойност 276,00 лева; 6 пакета кафе марка „Ево Даймънд“ с тегло от по един килограм всеки пакет, при единична цена на пакет в размер на 40.00 лева, всичко на обща стойност 240,00 лева; 1 брой кутия, съдържаща 100 капсули от кафе „Лаваца Интензо“ на обща стойност 69,00 лева и 11 килограма кафе на зърна „Ево Бразилиан Стайл“ с цена за килограм 12 лева, всичко на обща стойност 132,00 лева, или всички изброени вещи на обща стойност 717,00 лева. Той поставил стоките в черна торба, отдалечил се от мястото и укрил стоките на неустановено по делото място.

По същото време св. Златин В. чул шумът от счупването на стъклото на автомобила, който шум привлякъл вниманието му и се показал на терасата на жилището си, находящо се на ул. „********. Същият наблюдавал действията на подс. С., чиято външност и облекло огледал добре, тъй като автомобилът „Ситроен Берлинго“ бил паркиран под лампа на уличното осветление. Свидетелят В. се облякъл и слязъл на улицата, тъй като искал да залови подсъдимия, но когато стигнал до местопроизшествието, не заварил никого там и отново се прибрал в дома си. Малко по-късно подс. С. отново се върнал до автомобила. Свидетелят В. чул кучешки лай, погледнал и като видял подс. С., пак излязъл. След като приближил автомобила, той заварил подсъдимия да рови в багажника и го попитал какво прави.

Подсъдимият побягнал по ул. „Камелия“, а свидетелят го последвал и го заловил около 200 метра по-надолу. Там последният се обадил на съседа си Станьо Райков, който слязъл да му окаже съдействие и сигнализирал органите на реда. На местопроизшествието пристигнали свидетелите Т.А.Я. и Й.А.А., полицаи при 06 РУ-СДВР. Подсъдимият бил задържан на място. Полицейските служители и св. В. предприели издирване на торбата с отнетите вещи, но не ги открили. На сутринта, когато тръгвала за работа, св. Д. била уведомена за случилото се от полицейските служители. В дружеството, собственик на стоките, била извършена инвентаризация, която установила липсите като за целта били направени инвентаризационен опис и протокол за проведена инвентаризация.