Решение № 21 от 07.07.2022, Районен съд - Своге

РЕШЕНИЕ

№ 21 гр. гр. Своге, общ. Своге, обл. София, 07.07.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – СВОГЕ в публично заседание на двадесет и втори юни през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: АНДРЕЙ В. ЧЕКУНОВ при участието на секретаря Ирена Люб. Никифорова като разгледа докладваното от АНДРЕЙ В. ЧЕКУНОВ Административно наказателно дело № 20211880200246 по описа за 2021 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 59 и сл. от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН) във вр. с чл. 416, ал. 6 от Кодекса на труда (КТ). Образувано е по жалба, подадена от „Лилия – С“ АД, ЕИК 122002389, със седалище и адрес на управление: гр. Своге, ул. „Георги Костов“ № 3, представлявано от ... Р. Т. С., действаща чрез пълномощника П.

В. П., против Наказателно постановление № 23-2100068 от 22.11.2021 г., издадено от директора на Дирекция „Инспекция по труда Софийска област” (ДИТ), с което за неизпълнение на задължението по чл. 61, ал. 1 във вр. с чл.

1, ал. 2, във вр. с чл. 416, ал. 8 от КТ и на основание чл. 416, ал. 5 във вр. с чл.

414, ал. 3, във вр. с чл. 414, ал. 4 от КТ на търговското дружество е наложена имуществена санкция в размер на 15 000 лева.

В депозираната жалба се излагат възражения за неправилност на обжалваното наказателно постановление, основаващи се на неправилно установени фактически положения. Твърди се, че лицето, във връзка с което на дружеството е наложена санкция, не е престирало трудова сила на датата на проверката – 07.10.2021 г., а е дошло в предприятието на жалбоподателя, за да види дали може да се справи с работата по нова поръчка, като 1 същинското полагане на труд от лицето е започнало на ... г., когато с него е сключен трудов договор.

В съдебно заседание жалбоподателят не изпраща представител.

Административнонаказващият орган, чрез пълномощник, дава становище за неоснователност на жалбата. Твърди, че издаденото наказателно постановление е правилно и законосъобразно, поради което моли то да бъде потвърдено.

Към делото е приета административната преписка по обжалваното наказателно постановление, приети са писмени доказателства и са разпитани свидетели.

От събраните по делото писмени доказателства, както и гласни доказателствени средства, преценени поотделно и взети в тяхната съвкупност, съдът прие за установено следното от фактическа страна:

При проверка на място в обект – в цех за производство на плетиво, находящ се в гр. С., ул. „....“ № , извършена на 07.10.2021 г. от компетентните длъжностни лица от „ДИТ” по спазване на трудовото законодателство от страна на дружеството, извършващо производството на плетиво – „Лилия – С“ АД, се установило, че в обекта е допуснато до работа лицето Т. Б. В., която е заварена около 14,00 часа да работи на .... На същата е предоставена за попълване декларация, която е попълнена по следния начин: лицето работи в проверявания обект от ..... г. като ... с работно време от 7,30 до 16,15 часа, почивни дни – събота и неделя. Диспозитивният документ не може да бъде верен или неверен, а само автентичен и неавтентичен. По делото не е спорно авторството на декларацията. Проверката на дейността на дружеството продължила по документи на 12.10.2021 г. и на 18.10.2021 г. Бил е изготвен и връчен на жалбоподателя на 18.10.2021 г. протокол от извършената проверка с констатации по т. 5 за допуснато нарушение на трудовото законодателство полагане на труд без сключен трудов договор. На 18.10.2021 г. е съставен акт за установяване на административно нарушение(АУАН) срещу „Лилия – С“ АД за това, че в качеството си на „работодател” по смисъла на § 1, т. 1 от ДР на КТ не е уредил отношенията по предоставяне на работна сила като трудови правоотношения, като не е сключил трудов договор с лицето Т. Б. В., на длъжност „.....“ преди постъпването й на работа.

Видно от приложените към АНП наказателни постановления № 232 003784/21.04.2021 г., № 23-003733/21.04.2021 г. и № 23-003979/21.04.2021 г., с тях на работодателя „Лилия-С“ АД са наложени три имуществени санкции по две хиляди лева всяка за нарушения по чл. 61, ал. 1 във връзка с чл. 1, ал. 2 от Кодекса на труда, за това че не е сключил трудови договори съответно с лицата П. А. И., М. Б. Д. и Т. С.Г., преди постъпването им на работа. И трите наказателни постановления са влезли в сила на 01.05.2021 г.

Въз основа на съставения АУАН директора на ДИТ е издал обжалваното наказателно постановление (НП), с което на основание чл. 416, ал. 5 във вр. с чл. 414, ал. 3, във вр. с чл. 414, ал. 4 от КТ е наложил на жалбоподателя имуществена санкция в размер на 15 000 лева. НП е връчено редовно на жалбоподателя на 25.11.2021 г., видно от известието за доставяне, а жалбата е подадена чрез „Български пощи“ ЕАД на 02.12.2021 г., видно от пощенското клеймо.

Със Заповед № З-0058 от 11.02.2014 г. изпълнителният директор на Изпълнителна агенция „Главна инспекция по труда” (ГИТ) е възложил на директорите на ДИТ да издават наказателни постановления по АУАН, съставени от инспектори от съответната ДИТ. Със заповеди № З-0024 и № З0025 от 08.01.2019 г. е определен териториалният обхват на контролната дейност на служителите в ДИТ.

При така установената фактическа обстановка, съдът достигна до следните правни изводи:

Подадената жалба е редовна и допустима, тъй като е депозирана в срока по чл. 59, ал. 2 от ЗАНН и е подадена от легитимиран субект (срещу който е издадено атакуваното НП), при наличие на правен интерес от обжалване, срещу акт, подлежащ на съдебен контрол и пред компетентния съд (по местоизвършване на твърдяното нарушение).

Съдът приема, че разгледана по същество, жалбата е неоснователна.

На първо място настоящият съдебен състав намира, че както актът за установяване на административно нарушение, така и наказателното постановление са издадени от компетентни държавни органи, в рамките на предоставените им правомощия, като са спазени изискванията за материална и местна компетентност.

Съставеният акт съдържа всички реквизити, посочени в чл. 42 от ЗАНН 3 и при спазване на останалите изисквания на закона – чл. 40 и чл. 41 от ЗАНН.

Актът е подписан от актосъставителя и от двама свидетели, присъствали при установяване на нарушението, както и от П. В. П. – упълномощен от изпълнителния директор на „Лилия – С“ АД с пълномощно с нотариална заверка на подписа Рег. 27149 от 29.10.2018 г. на Д. А. – нотариус с Рег. № ... на НК. П. се е запознал със съдържанието му и е получил препис от него. Бил е уведомен за правото в 3-дневен срок да направи допълнителни възражения и обяснения, което е удостоверено с подписа му под акта, като е получил и препис от него, където подробно е описано правото на възражение.

Фактическите констатации, отразени в акта, не се опровергават от събраните и относими по делото доказателства. Свидетелските показания на разпитаните по делото служители на ДИТ изцяло кореспондират със събраните по делото други доказателства и установени факти, поради което съдът ги счита за достоверни. Съгласно чл. 416, ал. 1, изр. 2 от КТ, редовно съставените актове по този кодекс имат доказателствена сила до доказване на противното. По делото не се представиха убедителни доказателства, които да докажат противното.

Сроковете по чл. 34, ал. 1 и 3, и чл. 52 от ЗАНН са спазени.

Издаденото наказателно постановление съдържа всички необходими елементи по чл. 57 от ЗАНН.

В хода на административнонаказателното производство не се констатират допуснати съществени процесуални нарушения, ограничаващи правото на защита на нарушителя.

Фактическата обстановка изведена в АУАН и НП е съответна и почива на събраните в административнонаказателното производство доказателства.

Последните безспорно установяват извършване на административно нарушение от страна на дружеството-жалбоподател по чл. 61, ал. 1 във вр. с чл. 1, ал. 2, във вр. с чл. 416, ал. 8 от КТ, тъй като същото, в качеството му на работодател, към 07.10.2021 година, в гр. Своге, ул. „Георги Костов“ № 3 не е изпълнило задълженията си да сключи трудов договор с работника или служителя преди постъпването на работа. Съдът не възприема твърденията в жалбата, че Т. В. не е работила към момента на проверката, а същата е била запознавана по това време с работата и й е провеждан инструктаж. Това е в противоречие с декларираната от Т. В. дата на постъпване на работа – .... г., 4 със заявеното от разпитаните по делото свидетели, включително от св. С., че към момента на проверката Т. В. е била на ... и .... Нещо повече – последната и преди е била служител на дружеството-жалбоподател, на същата длъжност и не е имало какво да проверява на въпросната ... относно обстоятелството дали ще се справи с работата или не, както се твърди в жалбата.

Наред с това, административното нарушение е извършено при условията на повторност по смисъла на чл. 416, ал. 8 от КТ, тъй като е извършено в едногодишен срок от влизането в сила на наказателни постановления за нарушения от същия вид, видно от приложените към АНП наказателни постановления № 23-003784/21.04.2021 г., № 23003733/21.04.2021 г. и № 23-003979/21.04.2021 г., с които на работодателя „Лилия-С“ АД са наложени три имуществени санкции по две хиляди лева всяка за нарушения по чл. 61, ал. 1 във връзка с чл. 1, ал. 2 от Кодекса на труда, за това че не е сключил трудови договори съответно с лицата П. А. И., М. Б. Д. и Т. С. П.., преди постъпването им на работа. И трите наказателни постановления са влезли в сила на 01.05.2021 г.

Тъй като нарушението е извършено от юридическо лице, съдът не дължи обсъждане на субективна страна на нарушението.

При това положение законосъобразно е ангажирана административнонаказателната отговорност на нарушителя на основание чл.

416, ал. 5 във вр. с чл. 414, ал. 3, във вр. с чл. 414, ал. 4 от КТ.

В санкционната част съдът счита, че законосъобразно и справедливо АНО е наложил имуществена санкция в размер на 15 000 лева, който е минималният допустим размер.

Поради изложените съображения жалбата се явява неоснователна, а обжалваното наказателно постановление като правилно следва да бъде потвърдено.

С оглед изхода на спора и на основание чл. 63д, ал. 3 във вр. с ал. 1 и 5 от ЗАНН „Лилия – С“ АД следва да бъде осъдено да заплати на Дирекция „Инспекция по труда Софийска област” юрисконсултско възнаграждение в размер на 80,00 лева, определено съгласно чл. 37, ал. 1 от Закона за правната помощ във вр. с чл. 27е от Наредбата за заплащането на правната помощ, доколкото делото не е с фактическа и правна сложност.

5

Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, съдът РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 23-2100068 от 22.11.2021 г., издадено от директора на Дирекция „Инспекция по труда Софийска област”, с което на основание чл. 416, ал. 5 във вр. с чл. 414, ал. 3, във вр. с чл. 414, ал. 4 от КТ, на „Лилия – С“ АД, ЕИК 122002389, със седалище и адрес на управление: гр. Своге, ул. „Георги Костов“ № 3, представлявано от ... Р. Т. С., е наложено административно наказание „имуществена санкция“ в размер на 15 000 лева, за извършено нарушение на чл. 61, ал. 1 във вр. с чл. 1, ал. 2, във вр. с чл. 416, ал. 8 от КТ.

ОСЪЖДА „Лилия – С“ АД, ЕИК 122002389, със седалище и адрес на управление: гр. Своге, ул. „Георги Костов“ № 3, да заплати в полза на Дирекция „Инспекция по труда Софийска област” сумата от 80 (осемдесет) лева, представляваща възнаграждение за юрисконсулт.

Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред Административен съд – София област в 14-дневен срок от съобщаването му на страните. Жалбата се подава чрез РС Своге.

Съдия при Районен съд – Своге: _______________________ 6