Решение № 21 от 21.02.2025, Районен съд - Сливница

РЕШЕНИЕ

№ 21 гр. Сливница, 21.02.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – СЛИВНИЦА, IV-ТИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и втори януари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Николай Св. Василев при участието на секретаря Галина Д. Владимирова като разгледа докладваното от Николай Св. Василев Административно наказателно дело № 20241890200330 по описа за 2024 година Производството е по реда на чл. 58д и следващите ЗАНН.

Образувано е по жалба от Х. Я. М., с която на основание чл. 59, ал. 1 и ал. 2 ЗАНН се обжалва наказателно постановление № 8678/22.05.2024г., издадено от В.Б.А. – началник отдел „Контрол по РПМ“, Дирекция „Анализ на риска и оперативен контрол“ при Агенция „Пътна инфраструктура“, с което на жалбоподателя е наложено административно наказание глоба в размер на 1000 лева за нарушение по чл. 139, ал. 1, т. 2, пр. 3 от ЗДвП, във вр. чл. 7, ал. 1, т. 5, б. В от Наредба № 11 от 03.07.2001 г. на МРРБ.

В жалбата се твърди, че жалбоподателят не е извършил твърдяното нарушение. НП е издадено в нарушение на закона и е необосновано. Ето защо се иска отмяна на НП.

Жалбоподателят, редовно призован, се представлява от адв. Д., който поддържа жалбата.

Въззиваемата страна- началник отдел „Контрол по РПМ“, Дирекция „Анализ на риска и оперативен контрол“ при Агенция „Пътна инфраструктура“, редовно призована, не се явява.

Съдът, като обсъди доводите на жалбоподателя и събраните по делото доказателства, намери за установено следното:

На 19.04.2024 г., около 12:30 часа на път А-6, км. 31+700, в посока гр.

Сливница – гр. София свидетелят Б. К. П. – инспектор при АПИ и неговият колега свидетелят Д. Г. Г., изпълнявали служебните си задължения и извършили проверка на управлявания от жалбоподателя товарен автомобил – МПС с четири оси марка „Скания”, с рег. № ........, с което жалбоподателят 1 превозвал фракция. В хода на проверката било извършено измерване на превозното средство с ролетка 1302/18 /5 м./ и ел. мобилна везна DFW-KR № 118873 като е констатирано превишаване на натоварването на ос на двойната задвижваща ос. Измереното натоварване на двойната задвижваща ос на МПС е 22,555 т., при максимално допустимо натоварване на оста 19 т., съгласно чл.

7, ал. 1, т. 5 б. В от Наредба № 11 от 03.07.2001 г. на МРРБ. Водачът не е представил на длъжностното лице на АПИ квитанция за платени пътни такси за движение на тежко пътно превозно средство по чл. 3, т. 2 от Наредбата и разрешение за дейности в рамките на специално ползване на пътищата.

Актосъставителят Б. К. П. преценил, че е извършено административно нарушение и затова, в присъствието на своя колега Д. Г. Г., съставил акт за установяване на административно нарушение № 0010004 от 19.04.2024 г., в който описал горните обстоятелства и посочил, че жалбоподателят нарушил разпоредбите на чл. 139, ал. 1, т. 2 от ЗДвП, вр. чл. 7, ал. 1, т. 5, б. В от Наредба № 11 от 03.07.2001 г. на МРРБ . На жалбоподателя бил връчен препис от АУАН срещу подпис, като в същия жалбоподателят не е направил възражения.

Писмени възражения в срока по чл. 44, ал. 1 от ЗАНН не са постъпили.

Въз основа на съставения акт за установяване на административно нарушение е издадено от В.Б.А. – началник отдел „Контрол по РПМ“, Дирекция „Анализ на риска и оперативен контрол“ при Агенция „Пътна инфраструктура“ и атакуваното наказателно постановление № 8678 от 22.05.2024 г. В наказателното постановление административнонаказващият орган е възпроизвел обстоятелствената част на акта и е описал установеното в АУАН нарушение и е посочил нарушените разпоредби.

Изложената фактическа обстановка, съдът прие за безспорно установена въз основа на показанията на свидетеля Б. К. П. и свидетеля Д. Г. Г., както и от приетите по делото писмени доказателства, а именно: акт за установяване на административно нарушение № 0010004 от 19.04.2024 г., протокол за измерване на превозно средство/кантарна бележка № 596979 от 19.04.2024 г., пътен лист, заповед № РД-11-246/31.03.2022 г., заповед № РД-11247/31.03.2022 г., заповед № П-129 от 13.05.2024 г., декларации за съответствие на ел. везна и ролетка и документи и сертификати за извършени проверки и съотвествие.

Съдът извърши преценка на показанията на служителите на контролния орган и приема, че тези показания са последователни и безпротиворечиви, като същите изясняват фактическата обстановка по делото, и затова ги кредитира. Свидетелите са очевидци на нарушението и пред съда излагат възприетите от тях и релевантни за нарушението факти относно датата, мястото, приблизителния час, и констатираното при проверката нарушение.

Показанията на свидетелите кореспондират с писмените доказателства по делото, в частност – със съставения АУАН, където са описани всички релевантни обстоятелства по твърдяното нарушение, както и представените от въззиваемата страна копия на въпросните документи. Затова и съдът основа фактическите си изводи въз основа на тези показания.

2

За разкриване на обективната истина по делото способстват и писмените доказателства по делото. Същите са надлежно приобщени към доказателствените материали по делото, затова съдебният състав ги кредитира, доколкото същите допълват събраните от съда гласни доказателства. Цялостният анализ на всички доказателствени материали според съдебния състав води до еднозначен и категоричен извод относно фактическата обстановка по конкретния случай. Релевантните по делото факти са установени с достатъчно, при това валидни и категорични доказателства по делото.

При така установената фактическа обстановка, съдът направи следните правни изводи:

Жалбата е подадена от легитимирано лице (наказаният нарушител), в срока за обжалване по чл.59, ал.2 от ЗАНН, и срещу обжалваем (подлежащ на съдебен контрол) административно-наказателен акт, и затова се явява процесуално допустима.

Разгледана по същество жалбата се явява частично основателна поради следните съображения:

По процедурата:

Административнонаказателното производство е строго формален процес, засягащ в голяма степен правата и интересите на физическите и юридически лица. Предвиденият в ЗАНН съдебен контрол върху издадените от административните органи наказателни постановления е за законосъобразност. От тази гледна точка, съдът не е обвързан нито от твърденията на жалбоподателя, нито от фактическите констатации в АУАН или наказателното постановление, а е длъжен служебно да издири обективната истина и приложимия по делото закон, като в този смисъл на контрол подлежи и самият АУАН.

Съдът извърши служебна проверка на съставения АУАН и на издаденото НП с оглед на компетентността на лицата, които са ги съставили, респ. издали.

В разпоредбата на чл. 37, ал. 1 от ЗАНН е посочено кои лица могат да съставят АУАН. Това са длъжностните лица посочени изрично в съответните нормативни актове или определени от ръководителите на ведомствата, организациите, областните управители и кметовете на общините, на които е възложено приложението или контрола по приложението на съответните нормативни актове. В конкретния случай видно от представенaта заповед № РД-11-247/31.03.2022 г. на актосъставителя изрично е възложено правомощието да извършва контролни проверки на пътни превозни средства и да съставя АУАН. Ето защо се установява неговата компетентност за издаване на процесния АУАН.

В разпоредбата на чл. 47, ал. 1 от ЗАНН е определено кои лица имат правомощията да налагат административни наказания. Това са ръководителите на ведомствата и организациите, областните управители и кметовете на общините, на които е възложено да прилагат съответните нормативни актове или да контролират тяхното изпълнение; длъжностните лица и органите, 3 овластени от съответния закон или указ; съдебните и прокурорските органи в предвидените от закон или указ случаи. Съгласно чл. 47, ал. 2 от ЗАНН ръководителите могат да възлагат правата си на наказващи органи на определени от тях длъжностни лица, когато това е предвидено в съответния закон, указ или постановление на Министерския съвет. В настоящия случай правомощието да налага административни наказания по ЗП съгласно чл. 21г, ал. 1, т. 8 от ЗП и да издава наказателни постановления има председателят на управителния съвет на Агенция „Пътна инфраструктура“, като законът му предоставя възможността да оправомощава длъжностни лица от агенцията с тези правомощия. Видно от представената по делото заповед № РД-11246/31.03.2022 г. се установява, че издателят на НП е имал съответната компетентност.

Спазени са и правилото на чл. 40, ал. 1 от ЗАНН – актът е съставен в присъствието на свидетел-очевидец, и съгл. разпоредбата на чл. 43, ал. 1 от ЗАНН актът е подписан от актосъставителя и нарушителя. Спазени са и сроковете по чл. 34, ал. 1 и ал. 3 от ЗАНН за съставяне на АУАН и за издаване на НП.

Съдебният състав намира, че са спазени изискванията на ЗАНН относно реквизитите на двата акта – АУАН и НП, изискуеми съгласно императивните разпоредби на чл. 42 и чл. 57, ал 1 от ЗАНН. В АУАН са посочени датата на съставяне на акта, индивидуализиращите белези на актосъставителя, свидетеля и нарушителя, датата, мястото и времето на извършване на нарушението, фактическите обстоятелства и описание на нарушението, както и нарушените разпоредби. В допълнение, в издаденото НП също ясно и недвусмислено е отразено къде е извършено нарушението и кога, като настоящата инстанция счита, че в процесното НП се съдържат изискуемите съгласно чл.57, ал.1 от ЗАНН реквизити: посочени са индивидуализиращите данни на наказващия орган; номера на НП и датата на издаването му; номера на АУАН и данни за актосъставителя; индивидуализиращите данни и адрес на нарушителя; времето (дата, място и часа) на извършване на нарушението, както и обстоятелствата, при които е извършено; законовият текст, който е нарушен, както и вида на наложеното наказание и неговият размер. Както в АУАН, така и в НП е посочено че са нарушени чл. 139, ал. 1, т. 2 от ЗДвП и чл.

7, ал. 1, т. 5, б. В от Наредба № 11 от 03.07.2001 г. на МРРБ. Ето защо съдът дължи преценка дали са нарушени посочените разпоредби.

По съществото на нарушението:

Административнонаказателната отговорност на жалбодателя е ангажирана за това, че е управлявал тежко ППС. Наказващият орган квалифицирал тези факти, като нарушение на чл. 139, ал. 1, т. 2 от ЗДвП и чл.

7, ал. 1, т. 5, б. В от Наредба № 11 от 03.07.2001 г. на МРРБ.

Според чл. 139, ал. 1, т. 2, пр. 3 от ЗДвП движещите се по пътя пътни превозни средства трябва да бъдат с размери, маса и натоварване на ос, които не надвишават нормите, установени от министъра на регионалното развитие и благоустройството, и с товари, които не представляват опасност за участниците в движението.

4

За да е съставомерно нарушението, е необходимо ППС да е „извънгабаритно“ по смисъла на чл. 2 от Наредба № 11 от 03.07.2001 г. или „тежко“ по смисъла на чл. 3 от същата наредба. За целта, трябва да се установят поне един от размерите на ППС или състав от ППС с или без товар, който да е по-голям от стойностите по чл. 5 от Наредбата, както и стойностите на допустимата му максимална маса, която трябва да е по-голяма от тези, регламентирани в нормата на чл. 6, или да се установи натоварването на осите, което трябва да е по-голямо от стойностите, регламентирани в нормата на чл. 7 от същата наредба.

В разпоредбата на чл. 3, т. 2 от Наредба № 11/03.07.2001 г. е определено кои превозни средства са тежки, а именно тези които имат натоварване на ос по-голямо от стойностите по чл. 7 от Наредбата. В настоящия случай доколкото разстоянието между осите на управляваното от жалбоподателя превозно средство е 1,40 м., то приложима се явява разпоредбата на чл. 7, ал.

1, т. 5, б. “в” и допустимото максимално натоварване на двойната задвижваща ос е 19 тона. Поради обстоятелството, че по делото се установи натоварване на ос от 22,555 тона, то следователно процесното ППС е тежко по смисъла на посочените разпоредби.

Това натоварване на двойната задвижваща ос, макар да надвишава максимално допустимите такива от 19 тона според Наредбата, попада под изключението на чл. 8, ал. 5, вр. чл. 14, ал. 3 от цитираната Наредба, а именно на извънгабаритните и тежките пътни превозни средства в случаите по чл. 14, ал. 3 се разрешава да се движат след заплащане само на дължимата такса за превишаване на максимално допустимите норми по раздел II, а това са тези превозни средства, които имат обща маса до 45 тона или натоварване на ос, което не превишава с повече от 30 % допустимите максимални натоварвания на ос по раздел II... " Натоварването на втора задвижваща ос на ППС, което не превишава с повече от 30 % допустимите максимални натоварвания на ос по раздел II, поради което и на основание чл. 14, ал. 3 от Наредбата, необходимо и достатъчно условие за неговото движение е заплащането на определена такса.