Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 3858 от 19.10.2022, Софийски районен съд

Съд
Софийски районен съд
Дело
Административно наказателно дело 17981/2021
Вид
Решение № 3858
Подписан
19.10.2022
В сила
20.03.2023
Състав
МАРИНА ЕВГЕНИЕВА ГЮРОВА-ДИМИТРОВА

Цитирани разпоредби

  • чл. 28 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 34, ал. 1 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 34, ал. 3 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 40 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 42, ал. 1, т. 1 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 43, ал. 1 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 57, ал. 1, т. 1 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 63, ал. 2 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 350, ал. 1 · Кодекс на труда
  • чл. 399, 400 и 401 · Кодекс на труда
  • чл. 399, 400 и 401 · Кодекс на труда
  • чл. 399, 400 и 401 · Кодекс на труда
  • чл. 414, ал. 1 · Кодекс на труда
  • чл. 415в · Кодекс на труда
  • чл. 416, ал. 5 · Кодекс на труда
  • чл. 27е · Наредба за заплащането на правната помощ

РЕШЕНИЕ

№ 3858 гр. София, 19.10.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 14-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание на девети май през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: МАРИНА ЕВГ. ГЮРОВА-Д. при участието на секретаря ЕМИЛИЯ ЕВЛ. СТОЙЧЕВА като разгледа докладваното от МАРИНА ЕВГ. ГЮРОВА-Д.

Административно наказателно дело № 20211110217981 по описа за 2021 година

Производството е по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН.

Образувано е по жалба на „Самекс“ ЕООД, ЕИК 040646885, представлявано от управителя Марин Атов, срещу наказателно постановление № 22-2100095 от 09.12.2021 г., издадено от Директора на Дирекция „Инспекция по труда“ - София, с което на основание чл. 416, ал. 5, вр. чл. 414, ал. 1 от Кодекса на труда, на дружеството е наложено административно наказание „имуществена санкция“ в размер на 1 500 /хиляда и петстотин/ лева за нарушение на чл. 350, ал. 1 от Кодекса на труда.

С жалбата се моли наказателното постановление да бъде отменено като незаконосъобразно и неправилно. Сочи се, че не е задържана трудовата книжка на ТБ., която не е проявила активност да получи книжката си.

В съдебно заседание въззивникът, редовно призован, представлява се от адв. И., който поддържа жалбата по изложените в нея съображения. Твърди, че ТБ. е знаела реда за получаване на трудовата си книжка, като при поискване е могла да бъде получена. Сочи, че изпращането по пощата крие риск от изгубването на книжката.

Въззиваемата страна, редовно призована, представлява се от юрк. Петров, който моли за потвърждаване на наказателното постановление. Счита, че установения от работодателя ред за получаване на трудовата книжка не може да дерогира този в закона. Твърди, че нарушението е безспорно доказано. Претендира юрисконсултско възнаграждение.

Съдът като разгледа жалбата и изложените в нея съображения, и като прецени събраните по делото доказателства намира за установено следното от фактическа страна:

На 07.10.2021 г., 15.10.2021 г. и 25.11.2021 г. инспектори от Дирекция "Инспекция по труда" - София извършили проверка по спазване на трудовото законодателство в обект - ресторант „КФС“, находящ се в гр. София, Студентски град, ул. „Йордан Йосифов“ № 1А, стопанисван от „Самекс“ ЕООД, за което бил съставен протокол от проверка № ПР2132787/25.11.2021 г. Проверяващите установили, че са налице нарушения на трудовото законодателство, едно от които било, че „Самекс“ 1

Е О ОД , в качеството си на работодател, не е изпълнил задължението си, след прекратяване на трудовото правоотношение на ТГБ. на 14.06.2021 г., да предаде незабавно на работника надлежно оформена трудова книжка.

Съставен бил акт за установяване на административно нарушение на 25.11.2021 г. от Д. Д. И. - „главен инспектор“ при Дирекция "Инспекция по труда" - София за нарушение на чл. 350, ал. 1 КТ. АУАН бил съставен в присъствието на двама свидетели и управителя на дружеството. Актът бил връчен срещу подпис на управителя на дружеството на 25.11.2021 г.

Въз основа на горепосочения акт било издадено атакуваното наказателно постановление № 22-2100095 от 09.12.2021 г. от Директора на Дирекция „Инспекция по труда“ - София, с което на основание чл. 416, ал. 5, вр. чл. 414, ал. 1 КТ, на дружеството било наложено административно наказание „имуществена санкция“ в размер на 1 500 /хиляда и петстотин/ лева за нарушение на чл. 350, ал. 1 КТ.

Препис от същото бил връчен на жалбоподателя на 13.12.2021 г.

В съдебно заседание са събрани гласни доказателства чрез разпит на свидетелите Д. Д. И. и АДМ...

Свидетелят И. поддържа фактическите констатации, отразени в АУАН, като подробно обяснява за начина на извършване на проверката и въз основа на какви доказателства е направила извод за извършено нарушение на трудовото законодателство. В показанията си твърди, че е съставила посочения по-горе АУАН за установеното от нея нарушение.

Свидетелят М. работи като управител на заведение за бързо хранене „КФС“.

Сочи, че при назначаването служителите на дружеството са били запознавани, че трудовите им досиета се съхраняват в централния офис, респ. са знаели откъде могат да получат трудовата си книжка.

Съдът намира показанията на свидетелите за подробни, последователни и съответстващи на останалия доказателствен материал, поради което и ги кредитира с доверие.

Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на събраните по делото доказателства: показанията на свидетелите Д. Д. И. и АДМ.. и писмените доказателства по делото, приети по надлежния процесуален ред - протокол от проверка № ПР2132787/25.11.2021 г., допълнителни споразумения, заповед № 315/14.06.2021 г., молба-декларация за издаване на трудова книжка, сигнал-жалба, извлечение от трудова книжка, идентификационна карта, справка за приети и отхвърлени уведомления, заповед № 3-0058/11.02.2014 г., заповед № ЧР1027/13.09.2017 г., длъжностни характеристики и заповед № ЧР-977/21.08.2017 г.

На основата на така изяснената фактическа обстановка съдът намери от правна страна следното:

Жалбата е подадена в законоустановения срок, от процесуално легитимирано лице и срещу акт, който подлежи на проверка, поради което същата е допустима.

Разгледана по същество е НЕОСНОВАТЕЛНА.

При преценката си за законосъобразност на проведеното административнонаказателно производство съдът прие, че не са допуснати нарушения на процесуалните правила, водещи до неговото опорочаване и ограничаващи правото на защита на нарушителя.

Административнонаказателното производство е проведено законосъобразно, при съобразяване с изискванията на ЗАНН. Спазени са сроковете за издаване на АУАН, визирани от разпоредбата на чл. 34, ал. 1 ЗАНН. АУАН е бил предявен за запознаване и подписан от валидно упълномощен представител на нарушителя, като в 6 - месечния срок по чл. 34, ал. 3 ЗАНН е издадено и обжалваното НП.

Спазени са предписанията на чл. 42, ал. 1, т. 1 и чл. 57, ал. 1, т. 1 ЗАНН.

2

Процесният АУАН е съставен от Д. Д. И. - „главен инспектор“ при Дирекция "Инспекция по труда" - София. Съгласно длъжностната й характеристика има правомощието да съставя актове за установяване на административни нарушения.

Съгласно разпоредбата на чл. 416, ал. 5 КТ наказателните постановления следва да се издават от ръководителя на съответния орган по чл. 399, 400 и 401 КТ, или от оправомощени от него длъжностни лица съобразно ведомствената принадлежност на актосъставителите. В настоящия случай НП е съставено от ДГИ., който работи на длъжност „директор“ на Дирекция „Инспекция по труда“ - София, като със заповед № 3-0058/11.02.2014 г. на Изпълнителния директор на ИА „Главна инспекция по труда“ е оправомощен да издава НП.

Налице е словесно описание на нарушението, което съответства на посочената в акта и НП правна квалификация на същото. В АУАН и НП е посочена дата на извършване на нарушението - 20.09.2021 г.

Не са налице нарушения на правилата за съставянето на АУАН и неговото връчване, уредени в чл. 40 и чл. 43, ал. 1 ЗАНН, доколкото актът е съставен в присъствието на двама свидетели и на представител на жалбоподателя, на когото екземпляр от акта е бил връчен.

Следователно съдът следва да разгледа спора по същество:

Нормата на чл. 350, ал. 1 КТ регламентира, че при прекратяване на трудовото правоотношение работодателят е длъжен да впише в трудовата книжка данните, свързани с прекратяването, и да я предаде незабавно на работника или служителя.

По делото безспорно се доказа, че трудовото правоотношение на ТГБ. е било прекратено със заповед № 315/14.06.2021 г., считано от същата дата.

Жалбоподателят не оспорва, а и от доказателствата по делото е видно, че жалбоподателят, в качеството му на работодател, е осъществил състава на нарушението, посочено в разпоредбата на чл. 350, ал. 1 КТ, вменяваща задължение на всеки работодател при прекратяване на трудовото правоотношение да впише в трудовата книжка данните, свързани с прекратяването, и да я предаде незабавно на работника или служителя.

По делото не се представиха доказателства, за това към датата на връчване на заповедта за прекратяване на трудовото правоотношение на ТГБ. на 14.06.2021 г., работодателят да е предал трудовата книжка незабавно на работника, при което безспорно е налице неизпълнение на задължението, посочено в нормата на чл. 350, ал.

1 КТ от страна на работодателя. Незабавното непредаване на книжката на работника при прекратяване на трудовото му правоотношение представлява нарушение, което се осъществява чрез бездействие и то трае докато бъде установено или преустановено.

Съдът не споделя доводите на жалбоподателя, че не е задържал трудовата книжка и тя е била на разположение при поискване от страна на ТБ.. За да достигне до този извод съдът съобрази, че активно поведение се изисква не от работника, а от работодателя, предвид обстоятелството, че книжката се е намирала у последния, който е следвало незабавно след прекратяване на трудовото правоотношение и връчване на заповедта на 14.06.2021 г. да предаде трудовата книжка на работника. В този смисъл за ТБ. не е възникнало задължение да поиска трудовата си книжка. Напротив, задължение за предаването й се е породило за работодателя, който е могъл да я предаде лично в момента на връчване на заповедта за прекратяване на трудовото правоотношение, респ. да покани работника да получи трудовата си книжка, разполагайки с адрес и телефонен номер на работника, видно от доказателствата по делото.

Отговорността на юридическите лица е обективна и безвиновна, поради което не следва да бъде обсъждана субективната страна на нарушението.

Не са налице предпоставки за приложимост на чл. 28 ЗАНН. В тълкувателно решение № 3/10.05.2011 г. на ВАС, по тълкувателно дело № 7/2010 г. на ОСК, е 3 посочено, че специалният състав на маловажно нарушение по чл. 415в КТ изключва приложимостта на общата разпоредба на чл. 28 ЗАНН. В процесния случай разпоредбата на чл. 415в КТ също не може да намери приложение. Съгласно посочената норма за нарушение, което може да бъде отстранено веднага след установяването му по реда, предвиден в кодекса и от което не са произтекли вредни последици за работници и служители, работодателят се наказва с имуществена санкция или глоба в размер от 100 до 300 лв., а виновното длъжностно лице - с глоба в размер от 50 до 100 лв. От цитираната разпоредба, и с оглед установените факти в производството, е видно, че в настоящия случай не са налице предпоставките за приложението й.

Относно индивидуализацията на наказанието, съобразно приложимата санкционна разпоредба на чл. 414, ал. 1 КТ, работодател, който наруши разпоредбите на трудовото законодателство извън правилата за осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд, ако не подлежи на по-тежко наказание, се наказва с имуществена санкция или глоба в размер от 1500 до 15 000 лв., а виновното длъжностно лице, ако не подлежи на по-тежко наказание - с глоба в размер от 1000 до 10 000 лв. Имуществената санкция в случая е наложена почти в минимален размер, поради което не може да се приеме, че тя не съответства на тежестта и характера на нарушението и на целите на наказанието.

По тези съображения съдът прие, че наказателното постановление е законосъобразно и следва да бъде потвърдено.

Предвид изхода на делото, следва да бъде уважено и направеното искане на процесуалния представител на въззиваемата страна за присъждане на разноски под формата на юрисконсултско възнаграждение , което съдът определя, на основание чл.

27е от Наредбата за заплащане на правната помощ, в размер на 80 лв.

Мотивиран от горното и на основание чл. 63, ал. 2 ЗАНН, Софийски районен съд

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление № 22-2100095 от 09.12.2021 г., издадено от Директора на Дирекция „Инспекция по труда“ - София, с което на „Самекс“ ЕООД, ЕИК 040646885, на основание чл. 416, ал. 5, вр. чл. 414, ал. 1 от Кодекса на труда, е наложено административно наказание „имуществена санкция“ в размер на 1 500 /хиляда и петстотин/ лева за нарушение на чл. 350, ал. 1 от Кодекса на труда.

ОСЪЖДА „Самекс“ ЕООД, ЕИК 040646885, да заплати на Дирекция „Инспекция по труда“ - София сумата от 80 лв., представляваща разноски за юрисконсултско възнаграждение в производството.

РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване пред Административен съд София град, на основанията предвидени в НПК, и по реда на Глава Дванадесета от АПК, в 14-дневен срок от получаване на съобщението за изготвянето му.