Решение № 260754 от 04.02.2021, Софийски градски съд

Р Е Ш Е Н И Е

№…………….. гр. София, 04.02.2021 г.

В

ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО, ІІ-Б състав, в публично съдебно заседание на втори ноември две хиляди и двадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЛЮБОМИР ВАСИЛЕВ

ЧЛЕНОВЕ: КАЛИНА АНАСТАСОВА

МЛ.СЪДИЯ: ЕВЕЛИНА

МАРИНОВА при секретаря Донка Шулева, като разгледа докладваното от съдия Анастасова гр. дело № 16006 по описа за 2019 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 258 – чл. 273 ГПК.

С Решение №

182080 от 01.08.2019 г. по гр.д. № 29478/2017 г. по описа на СРС, 42 с-в са обявени за недействителни на основание чл.26, ал.1, пр.1 от ЗЗД и чл.143 от ЗЗП клаузите на чл.1, ал.1; чл.1, ал.2; чл.2, ал.1; чл.3, ал.1; чл.3, ал.3; чл.3, ал.5; чл.6, ал.2; чл.8, ал.2; чл.12, ал.1; чл.21, ал.1; чл.23, ал.1 и чл.23, ал.2 от договор за потребителски кредит № HL 32586, сключен на 27.12.2007 г. между О.Й.Д. и „Ю. и е. д. Б."АД (с настоящо наименование „Ю.Б."АД); осъден е „Ю.Б."АД, ЕИК ******* да заплати на основание чл.55, ал.1, предл.1 от ЗЗД на О.Й.Д., ЕГН **********, сумата от 2000 (две хиляди) евро, представляваща надвзети суми вследствие на курсови разлики, ведно със законната лихва върху главницата, считано от предявяване на иска - на 10.05.2017 г. до окончателното изплащане на вземането.

Срещу решението в частта, в която исковете са уважени, е подадена въззивна жалба от ответника „Ю. и е. д. Б.“ АД с доводи, че същото е недопустимо, евентуално неправилно, като необосновано, постановено при съществено нарушение на материалния закон и съдопроизводствените правила.

Заявява, че предявените установителни искове не са неоценяеми, както е приел СРС и родовата подсъдност за разглеждането им е на окръжен съд, а не на районен.

На следващо място заявява, че съдът се е произнесъл по непредявен иск, доколкото не е бил сезиран с иск за прогласяване нищожност на клаузата на чл.1, ал.2 от договора.

Освен това жалбоподателят се позовава на неправилно разпределена доказателствена тежест в процеса и липса на указания по чл. 146, ал. 1 и 2 ГПК за подлежащите на установяване факти по отношение нищожността на атакуваните клаузи на договора за кредит. Районният съд не бил обсъдил всички възражения на въззивника. Поддържа, че клаузите на договора са индивидуално договорени. Позовава са на множество решения на СГС и СРС, в които е прието, че такива клаузи не са неравноправни, както и на решение на СЕС от 20.09.2017 г. по преюдициално запитване, като поддържа, че клаузите на договора за ясни и разбираеми, индивидуално уговорени с ищеца и съдържат достатъчна информация, която позволява на потребителя да вземе решение, дали да сключи договора в швейцарски франкове. Според ответника кредитополучателя е подал искане за кредит и не е бил лишен от възможност да изрази становище по предложените от банката условия за кредитиране. Излагат се аргументи, че в периода след подписване на договора за кредит ищецът е имал време да обмисли съдържанието на договора за кредит. Твърди се, че ищецът не е установил в производството коя от клаузите на договора не му е била ясна, поради което следвало да се приеме за установено, че клаузите по договора са ясно формулирани. Сочи се, че оспорените клаузи следвало да бъдат анализирани поотделно, а това не било направено от съда и така били обявени за нищожни всички правила за определяне на лихвата по кредита. Поддържа, че кредитополучателят – ищец не е направил възражения или предложения за промяна на клаузите на договора. След като е подписал договора за кредит и го е изпълнявал без възражения години наред, ищецът е обвързан с променените лихвени проценти. Ирелевантно в случая, според жалбоподателя, е дали договора е типов.

Неоснователно СРС е приел, че клаузата относно определяне на лихвения процент също не е индивидуално договорена и е неравноправна. Сключването на договор при променлива лихва се допуска от чл. 58, ал.1 и ал.2 от ЗКИ. Неоснователно СРС е приел, че в договора не е предвидена възможност за предсрочното му прекратяване от кредитополучателя. Неправилни са и изводите относно клаузата на чл.12, ал. 1 от договора, касаеща прилаганата от банката Тарифа. Отправя искане за обезсилване на постановеното решение, прекратяване на производството пред въззивната инстанция и изпращането му на компетентния първоинстанционен съд; обезсилване на решение в частта, с която съдът се е произнесъл по непредявен иск; отмяна на решението, в частта на уважаване на исковете и отхвърлянето на последните като неоснователни.

Претендира разноски.

Въззиваемата страна О.Й.Д. оспорва жалбата, като неоснователна в подадения писмен отговор. Поддържа, че решението на СРС е валидно, допустимо и правилно; постановено, при спазване процесуалните правила и при правилна преценка на събраните доказателства.

Поддържа, че съдът не е допуснал процесуални нарушения и с доклада по делото, тъй като е дал подробни указания на страните за подлежащите на доказване факти. Заявява, че атакуваните клаузи са неравноправни и нищожни, поради което правилно районният съд е присъдил претендираната сума. Излага, че доводите на ответника за индивидуално договаряне на атакуваните клаузи са неоснователни. Идентичен извод се налага и за валутата, в която е бил отпуснат кредита, съответно за риска, който е възложен на кредитополучателя при отпускане на кредит в чуждестранна валута, различна от желаната от него. По този начин банката – ответник е нарушила и принципа на добросъвестност, което в случая е установено от СРС. Отправя искане за потвърждаване на решението в обжалваната част, като допустимо и правилно.

Претендира разноски.

Софийски градски съд, след като съобрази доводите и твърденията на страните и събраните писмени доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл.235, ал.2 ГПК, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

Съгласно чл.269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от релевираните основания във въззивната жалба.

Атакуваното първоинстанционно решение е валидно и допустимо. При постановяването му не е допуснато нарушение на императивни материалноправни и процесуалноправни норми. Решението е и правилно, като на основание чл. 272 ГПК въззивният състав препраща към мотивите изложени от СРС, обосноваващи окончателен извод за основателност на предявените от ищеца О.Й.Д. срещу „Ю. и е. д. Б."АД (с настоящо наименование „Ю.Б."АД ) установителни искове по чл. 26, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 143 ЗЗП и осъдителни искове по чл.55, ал.1, пр.1 ЗЗД.

Във връзка с доводите за недопустимост, съдът намира следното:

Предявени са обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл. 26, ал. 1 ЗЗД, вр.чл. 143 ЗЗП и чл.55, ал.1, пр.1 ЗЗД.

Ищецът О.Й.Д. излага твърдения за недействителност на договорни клаузи и моли съда да прогласи тяхната недействителност, а именно на клаузите на чл.1, ал.1, чл.1, ал.2, чл.3, ал.1, чл.3, ал.3, чл.3, ал.5, чл.6, ал.2, чл.8, ал.2, чл.12, ал.1 и чл.23, ал.1 и ал.2 от сключения договор, както и сумата от 2000 евро - недължимо платена поради курсови разлики по договор № HL 32586 от 27.12.2007 г., сключен между „Ю. и Е. Д. Б."АД, като кредитор, и О.Й.Д., като кредитополучател.

Установителните искове за прогласяване нищожност на договорни клаузи като неравноправни са неоценяеми.

В разпоредбата на чл. 69, ал.1 ГПК липсва правило за определяне цената на иск за оспорване съществуването само на отделна клауза от договора, поради което при липса на критерии за изчисляване на парична оценка на предмета на делото по правилата на чл.69, ал.1 ГПК, както и за определяне приблизителна цена на иска по чл.70, ал.3 ГПК същият е неоценяем. В случая не се поддържа нищожност на целия договор и ищецът не отрича наличието на валидно и правно основание на претенциите на кредитора-ответник, като в подадената искова молба същият заявява, че евентуално обявяване на нищожност на оспорените клаузи не влече нищожност на целия договор, те имат самостоятелно съществуване и относителната тежест на всяка от тях спрямо цялото задължение е неопределяемо, поради което е невъзможно да се определи цена на исковете.

По въпроса оценяем ли е установителният иск за прогласяване нищожност на отделни клаузи на договор за банков кредит, в които е регламентирано правото на банката едностранно да променя договорната лихва по кредита, като неравноправни, е формирана практика по реда на чл. 290 ГПК, която се споделя от настоящия състав, обективирана в Решение № 76/15 юли 2016 г. по т.д. № 888/2015 г. на І .о. и Решение № 72 от 2 август 2016 г. по т.д. № 686/2015 г. на Второ т.о. на ВКС, според която искът е неоценяем.

Според изразеното становище в цитираните съдебни решения, когато съдържанието на договорната клауза, чиято нищожност се претендира, не касае основанието на вземането /престацията/ и длъжникът не отрича наличието на действително правно основание за претенцията на кредитора, а единствено реда и начина за определяне на вземането му или други уреждащи правоотношението елементи, част от несъщественото съдържание на договора, искът за прогласяване нищожността на тази клауза следва да се счита неоценяем. Касае се за хипотези в които от преценката за действителността на атакуваната договорна клауза за кредитора не се заличава възможността да претендира вземането си от длъжника. Материалният интерес, изводим от атакуваната за нищожност разпоредба, ще следва да се съобразява винаги като интерес на кредитора, а пряко засегнат материален интерес на кредитора се явява само този, оспорван му по осъдителен иск за събиране на вземането. - Определение № 449 от 29.07.2015 г. на ВКС по т. д. № 1596/2015 г., I т. о., ТК.

С оглед на горното неоснователни са доводите за недопустимост на решението на първоинстанционният съд в частта на произнасяне по установителните исковете за прогласяване нищожност на отделни клаузи от договора за банков кредит, тъй като по силата на чл.103 ГПК Софийски районен съд е родово и местно компетентен да се произнесе по спора при спазване и на изискванията на разпоредбата на чл.113 ГПК. Идентичен извод се налага и за предявените осъдителни искове по чл.55, ал.1, пр.1 ЗЗД за осъждане на ответника да заплати сумата 2000 евро - недължимо платена по договора за кредит поради курсови разлики.

Неоснователен е и доводът на въззивника за недопустимост на решението на Софийски районен съд в обжалваната част поради произнасяне по непредявен иск по чл. 26, ал. 1 ЗЗД, вр.чл. 143 ЗЗП досежно клаузата на чл.1, ал.2 от договора за кредит.

Решението е недопустимо, когато не отговаря на изискванията, при които делото може да се реши по същество, а именно когато решението е постановено въпреки липсата на право на иск или при ненадлежното му упражняване, в хипотезата, когато съдът е бил десезиран, или когато липсва положителна или е налице отрицателна процесуална предпоставка. Когато съдът се е произнесъл по непредявен иск постановеният съдебен акт е недопустим, тъй като липсва положителна процесуална предпоставка, обуславяща надлежно упражнено право на иск, за която съдът е длъжен да следи служебно. В настоящия случай с подадената искова молба и молби уточнения от 01.06.2017 г. и от 14.03.2018 г. ищецът е обосновал искане за прогласяване нищожност на клаузата на чл.1, ал.2 от договора за кредит сочейки изрично и нейното съдържание: „В деня на усвояване на кредита, страните подписват Приложение № 1 към договора, представляващо неразделна част от него, в което посочват приложимия към същата дата курс "купува" за швейцарския франк на "Ю. И Е. Д. Б." АД, както и конкретно определения съобразно този курс размер на кредита в швейцарски франкове“. С оглед това при произнасяне от СРС с решение по така предявения иск не е налице нарушаване принципа на чл.6 ГПК.

Освен това в постановените по реда на чл. 290 ГПК решение № 23/07.07.2016 д. по т. д. № 3686/2014 г. на ВКС, ТК, І ТО, решение № 232 от 5.01.2017 г. по т. д. № 2416/2015 г. на ВКС, ТК, II ТО и др., съобразявайки и задължителната практика на СЕС (решенията по дело С-40/08, дело С-137/08, дело С-168/05, С-240/98, дело С-243/08, дело С-244/98, дело С-397/11, дело С-415/11, дело С-472/11 дело С-618/10, С-618/10, дело С-243/08, дело С-472/11, дело С-397/11), е прието, че съдът следи служебно за наличие по делото на фактически и/или правни обстоятелства, обуславящи неравноправност на клауза/и в потребителски договор и когато ги констатира, съдът е длъжен, с оглед принципа за състезателност, да уведоми страните, че ще се произнесе по неравноправния характер на клаузата/те, като им даде възможност да изразят становище и да ангажират доказателства. Съдът не се произнася по неравноправния характер на клаузата, ако потребителят, след като е бил уведомен, се противопостави на това.

Разпечатката съдържа 35 от 86 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/670d06ce-12a4-4dd4-aa17-685c53cc7009