Решение № 2774 от 21.07.2025, Районен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 2774 гр. Варна, 21.07.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 33 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесети юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Нела Кръстева при участието на секретаря Гергана Д. Найденова като разгледа докладваното от Нела Кръстева Гражданско дело № 20253110106166 по описа за 2025 година за да се произнесе, взе предвид следното: насилие.

Производството е по реда на чл.18 от Закона за защита срещу домашното Производството по делото е образувано по молба, подадена от молителя И.

И. И., ЕГН ********** - съпруг на ответницата Е. С. И., ЕГН **********, с твърдения за извършени актове на физическо и психическо насилие.

В обстоятелствената част на молбата са изложени следните фактически твърдения, обосноваващи търсената от молителя защита, а именно: Сочи се, че страните са съпрузи по силата на сключен на 22.05.2015г. в гр. Варна граждански брак, за който е издадено удостоверение за сключен граждански брак №0002015404 от същата дата, от длъжностно лице по гражданско състояние при Община Варна. От връзката им преди брака имат родено едно дете - дъщеря К. И. И. ЕГН **********, р. 02.09.2014г. в П. Р., Окръг К., САЩ. След сключването на брака им е родена втората им дъщеря - Н. И. И. ЕГН **********, р. **.**.****г. в САЩ.

Според изнесеното, от средата на 2024г., молителят и ответницата Е. живеят разделени по взаимно съгласие, и всеки от тях е заживял свой собствен личен живот.

Посочено е, ме понастоящем ответницата Е. И. и децата К. и Н. живеят в САЩ, на адрес *** E. C., D., C., ***.

Сочат се конкретни събития, които се намират за домашно насилие:

На 20.04.2025г., в 19:38ч. в електронна кореспонденция през приложението "В.", по повод предстоящото й пристигане в Б. с децата им, Е. И. заявила на молителя следното: "Слушай нехранимайко, само да си ми направил една погрешна крачка като дойдем в БГ, качваме самолета и веднага се прибираме. Хич не си мисли, че ще те търпя. За теб няма толерантност, нито милост. Зла гад такава. Ти си едно долно гадно същество.

Паразит на Вселената."

На 28.04.2025г., в телефонен разговор в 18:19ч. през приложението "В.", Е. И. заплашила молителя, че ако веднага не прехвърли собствеността на собствената си къща на децата им, като пристигне в Б., ще дойде в дома му, ще го убие, ще го нареже на парчета и ще го зарови в градината.

1

Веднага след разговора, молителя излага, че писмено й поискал обяснение за думите й, за да остави следа от тези устни заплахи. Е. И. в отговора си не отрекла, че го е заплашила, а дори косвено го потвърдила с думите си: "Извинявай. Нека да се успокоя и ще ти пиша. Истината е че аз съм все още ядосана за това, че брака ни се провали. По-късно ще ти кажа моите правила за спазване на мирното ни споразумение." Молителят настоява, че отправените към него заплахи е възприел изключително сериозно. От години Е. И. е пристрастена и злоупотребява с употребата на марихуана. Започва деня си с пушене на този наркотик и през целия ден е неспособна да полага грижи за дома или децата си, тъй като се привежда в състояние на апатия, летаргия и безразличие към околния свят. Молителят се опасява, че пристрастяването й, в съчетание с хроничните й заболявания и психичното й състояние, както и неспособността за критично възприемане на околния свят, и загубата на реална преценка на обстоятелствата, може да отключат неконтролируема физическа агресия спрямо него, като видно от начина й на комуникация с него същата го възприема като свой екзистентен враг, като в съзнанието си го е дехуманизирала и вече сериозно дава външен израз на мислите си за неговото физическо ликвидиране. Молителят сочи, че изпитва страх за сигурността си от предстоящото пристигане на Е. И. в Б., не само поради конкретната заплаха на 28.04.2025г., а и поради предходни случаи на физическо посегателство от нейна страна към него, и склонността й към агресия, като в някои случаи дори е уведомявал кварталния полицай.

Въпреки че е мъж и физически е по-силен, сочи, че до момента никога не е отговарял с насилие срещу нея, тъй като това противоречи на морала и възпитанието му.

При изложеното настоява, че спрямо него от страна на ответницата е упражнено психическо и емоционално насилие, чрез употребата на унизителни за личността му обиди, както и психическо и емоционално насилие над него, чрез отправяне на заплаха за живота му.

В с.з. молителят поддържа молбата си и отправя искане за уважаването й.

Ответната страна, чрез процесуален представител оспорва изцяло изложените в молбата факти и обстоятелства, и настоява за отхвърляне на отправените искания по ЗЗДН.

Съдът, след преценка на становищата на страните и събрания по делото доказателствен материал по реда на чл.235 от ГПК, приема за установено от фактическа страна следното:

В приложена към делото молба-декларация по смисъла на чл. 9, ал. 3 от ЗЗДН, подписана на 27.05.2025г., молителят декралира извършените от ответницата актове на домашно насилие, изразяващи се в осъществяване на психическо и емоционално насилие, чрез отправяне на обиди и заплахи за здравето и живота на молителя.

Разпитан по искане на молителя в качеството на свидетел е Н.С. Н. ЕГН **********, браатовчед на молителя, чиито показания съда цени при условията на чл.172 ГПК. В показанията си, св.Н. потвърждава, че страните от няколко месеца не живеят заедно.

Като през зимата молителя пътува до САЩ за определено време, а през лятото ответницата Е. пристига в Б. заедно с децата. Св.Н. излага, че е бил свидетел на разговор между страните по телефона, в който ответницата е заявила пред молителя желанието си той да й прехвърли къщата, като в противен случай го е заплашила, че няма да вижда децата си. Споделя и за отправени много обидни квалификации спрямо молителя от страна на ответницата. За април месец 2025г. сочи, че знае от споделеното от молителя И., че отв.Е. е отправяла към него заплахи за убийство.

Със сезиращата съда молба са представени разпечатки от В. кореспонденция между страните по делото, съдържаща обидни квалификации, отправени от ответницата към молителя.

Предвид така установеното от фактическа страна, съдът прави следните правни изводи :

Молбата е подадена от легитимирани по закон лица и срещу легитимирано лице по смисъла на чл.3 от Закона за защита от домашното насилие в предвидения по чл.10 ал.1 от Закона преклузивен срок. Поради горното, същата е допустима за разглеждане.

Съгласно легалната дефиниция на понятието домашно насилие, която се съдържа в ЗЗДН, последното представлява акт на физическо, психическо, сексуално насилие, емоционално или икономическо насилие, както и опитът за такова насилие, 2 принудително ограничаване на личната свобода и на личния живот, извършено от и спрямо определена категория лица, в която попадат молителите и ответникът.

За да бъде проведено успешно доказване на изложените твърдения за осъществени спрямо молителя актове на домашно насилие, молителя следва да установи при условията на пълно и главно доказване, че спрямо него, чрез действия от ответницата е реализирано домашно насилие , изразяващо се в конкретни прояви, които от обективна страна попадат в приложното поле на чл. 2 от ЗЗДН, който дефинира понятието домашно насилие.

Анализирайки съвкупно събраните в хода на делото доказателства, а именно: приобщените към доказателствения материал декларация по чл. 9, ал. 3 от ЗЗДН, приетите писмени доказателства – В. кореспонденция, съдържаща отправени към молителя обидни калификации, като „долно, гадно същество“, „гад“, „паразит на вселената“, както и събраните гласни доказателства чрез разпит на свидетел, потвърждаващи отправените обиди и заплахи към молителя, съдебният състав намира, че по делото е установено по категоричен начин осъществяването на изложените в депозираната молба актове на домашно насилие под формата на вербално емоционално и психическо насилие. Деянията, изразяващи се в отправяне на обиди и заплахи, извършени на посочените в молбата дати и авторството им се установяват от представената декларация по чл. 9, ал. 3 ЗЗДН, която има ясно и конкретно съдържание относно това, къде са осъществени актовете на домашно насилие, на коя дата, от кое лице и в какво се състоят същите. Като неоспорена по съдържание, декларацията е годно доказателствено средство, което се ползва с доказателствена стойност по отношение декларираните в същата под страх от наказателна отговорност обстоятелства /чл. 13, ал. 3 от ЗЗДН/. По делото не са ангажирани доказателства , оборващи доказателствената сила на декларацията по отношение на описаните в същата факти.

Всичко изложено налага извода от необходимостта за предприемане на мерки за защита по смисъла на ЗЗДН, съобразени с фактическите отношения между страните, адекватни на осъществяваното от ответника поведение и насочени към предотвратяване на осъществяваното от него противоправно поведение.

Смисълът и целта на закона е именно упражняването на превенция срещу случаите на домашно насилие, а не толкова в санкционирането му. Тази форма на принуда над личността е трудна за разкриване, поради характера на отношенията и връзките на лицата, засегнати от нея. Молителите често са и обективно възпрепятствани по пътя на главното и пълно доказване да установят релевантните факти, което не може да бъде основание за отказ от защита по реда на ЗЗДН.

На основание чл.13, ал.3 от ЗЗДН, след като се запозна с доказателствения материал по делото – обяснения на пострадалото лице, обяснения на ответницата, дадени по нейно желание в съдебно заседание, декларация на молителя по чл.9, ал.3 от ЗЗДН, приложена В. кореспонденция и свидетелски показания, съдът счита, че са налице са предпоставките за издаване на заповед за защита по чл.15, ал.8 от ЗЗДН.

В случая, изложените данни в декларацията по чл.9 ЗЗДН, се потвърждават от показанията на разпитания св.Н.. Тези показания съдът кредитира като достоверни, предвид че свидетеля е възприел лично част от случилото се, както и лично е добил впечатления за отношенията между страните.

От обясненията на страните, дадени по тяхно желание в хода на проведеното по делото съдено заседание, съдът възприема, че отношенията на същите са изострени предвид факта, че същите се намират в бракоразводен процес помежду си.

Съвкупно от изложеното, съдът намира, че е налице необходимост от постановяване на мерки на защита, съобразени с фактическите отношения между страните, 3 адекватни на осъществяваното от ответната страна поведение и насочени към предотвратяване на осъществяваното противоправно поведение. По изложените съображения съдът намира, че е налице фактическият състав, необходим за получаване на защита срещу домашно насилие по отношение на молителя. Съдът, като съобрази фактическите отношения между страните и поведението на ответната страна, приема, че предвидената в чл.5 ал.1 т.1 от ЗЗДН мярка, се явява адекватна защита по отношение на молителя, в това производство, относно извършеното спрямо молителя от ответницата домашно насилие, като следва да се отхвърли искането за постановяване на другите мерки за закрила по реда на ЗЗДН, т.к. съдът намира, че същите не се явяват необходими, предвид тежестта на осъщественото домашно насилие. Ответницата следва да бъде задължена да се въздържа от извършване на домашно насилие спрямо молителя. Налагането на мярката по чл. 5, ал. 1, т. 1 ЗЗДН, съдът приема, че ще способства за преосмисляне от ответницата на собственото й поведение към молителя, съответно за промяна в отношенията й към последния, явяващ се баща на децата й, с който ответницата е живяла в законен граждански брак, както и до осъзнаване, че не може конфликти между съпрузите да се решават с помощта на психическа и емоционална агресия. Съдът намира, че предвидената в чл.5 ал.1 т.1 от ЗЗДН мярка, се явява адекватна защита по отношение на молителя в това производство, относно извършеното спрямо него от ответницата домашно насилие.

При определяне на подходящите по вид и продължителност мерки, съдът съобразява невисоката степен на застрашаване неприкосновеността на молителя, както и водещата цел на закона – предотвратяване на бъдещи актове на домашно насилие и запазване на здравето и неприкосновеността на пострадалия. Ето защо решаващия състав преценява, че мярката по чл. 5, ал. 1, т. 1 от ЗЗДН, за срок от 16 месеца, е адекватна и подходяща за случая. Срокът на действие на мярката за защита е определен след съобразяване на максимално допустимия от закона срок – 18 месеца, приспадане на срока на действие на мерките при издадената заповед за незабавна защита по чл. 18 и 19 от ЗЗДН.