Решение № 232 от 12.02.2024, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 232 гр. София, 12.02.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ТО VI-13, в закрито заседание на дванадесети февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Владимир Вълков като разгледа докладваното от Владимир Вълков Търговско дело № 20231100902245 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл.25 от Закона за търговския регистър и регистър на юридическите лица с нестопанска цел (ЗТРРЮЛНЦ) във вр. с чл.274 и сл. от ГПК.

Образувано е по жалба на „ПМВ - 2009“ ЕООД (в ликвидация) срещу отказ № 20231117135024-4/23.11.2023 г. на длъжностно лице по регистрация при Агенцията по вписвания. В жалбата се твърди, че предвид служебното назначение на ликвидатора не е в състояние да осигури решение на едноличния собственик на капитала за приемане на баланса, на пояснителния доклад към баланса на годишния отчет на ликвидатора, за освобождаването му от отговорност и за разпределение на имущество на дружеството, решение по чл. 271 ТЗ и решение за заличаване на дружеството. Твърде се към заявлението да са представени всички други необходими по закон документи, а при липсата на нарочна регулация за дейността на служебно назначения ликвидатор изискването на непостижими документи води до хиляди „висящи“ дружества, непрекратени по една или друга причина.

Застъпена е теза, че след като Агенция по вписванията е назначила ликвидатор, по аналогия на чл. 134 от Наредба № 1 от 14.02.2007 г. за водене, съхраняване и достъп до търговския регистър и до регистъра на юридическите лица с нестопанска цел следва да приеме извършеното в производството, да освободи назначения ликвидатор и да постанови заличаване на дружеството. Иска се отказът да бъде отменен, а на Агенция по вписванията да бъде указано да извърши поисканото вписване.

По допустимостта на жалбата

Частната жалба е подадена в предвидения от закона срок и изхожда от процесуално легитимирано лице. Дължимата държавна такса е внесена.

По основателността на жалба.

1

За да постанови обжалвания отказ длъжностното лице по регистрацията приема, че не са изпълнени дадените указания за представяне на протокол с решение на едноличния собственик на капитала за приемане на баланса, на пояснителния доклад към баланса, на годишния отчет на ликвидатора, за освобождаване на ликвидатор от отговорност и за разпределение на имуществото на дружеството, изискуеми от чл. 21 ал. 3 т. 12 от Наредба № 1 от 14 февруари 2007 г. за водене, съхраняване и достъп до търговския регистър и регистъра на ЮЛНЦ.

Съдът приема, че възложеното на длъжностното лице по регистрацията действие обезпечава обществения интерес да бъде осигурена достоверност на утвърдени от закона обстоятелства като подлежащи на огласяване. В рамките на това производство съдът не е обвързан от съображенията на длъжностното лице по регистрацията, а дължи да извърши служебна преценка на всички предпоставки за търсеното вписване. Според чл. 21 т. 5 вр. т. 4 ЗТРРЮЛНЦ предвидено от закона обстоятелство подлежи на вписване, когато обуславящите го факти и обстоятелства са документално удостоверени.

Фингираната личност (юридическото лице) е предписана от закона форма за участие в обществения живот и стопанския оборот. Основа за това е признатата от закона правоспособност и притежавано имущество. С прекратяване на юридическото лице дейността му бива ограничена до събиране на притежаваното от юридическото лице имущество (чл. 268 ал. 1 ТЗ) и оползотворяването му било чрез удовлетворяване притезанията на известните кредитори, било чрез разпределяне на останалото след това имущество. Очевидна е волята на законодателя за своевременно приключване на производството по ликвидация – нормата на чл. 266 ал. 2 ТЗ предписва определен и огласен срок, а чл. 272 ал. 1 ТЗ легитимира притежателите на капитала да си разпределят наличното имущество, ако всички вписани в търговските книги кредитори и заявилите се за такива в 6месечен срок са удовлетворени. С изчерпване на имуществото на прекратеното юридическо лице включително съществуването му остава безпредметно. Затова и този факт нормата на чл. 273 ал. 1 ТЗ визира като основание да бъде поискано заличаване на дружеството. В указаната хипотеза ликвидаторът не само че може, но и дължи да поиска заличаване, а регистърната администрация дължи да го извърши. Заличаването на търговеца е законна последица от изчерпване на имуществото, а не следствие от взето решение на ръководния орган, каквито указания са давани. При открито производство по ликвидация законът признава възможност за притежателя на капитала да поиска продължаване на предприятието, обуславящо и прекратяване на ликвидационното производство, но и го ограничава до определен момент – да е наличе имущество, чието разпределяне не е започнало (чл. 274 ал. 1 ТЗ).

Нормата на чл. 21 ал. 1 т. 12 от Наредба № 1 от 14 февруари 2007 г. за водене, съхраняване и достъп до търговския регистър и до регистъра на юридическите лица с нестопанска цел предписва при поискано заличаване на дружество да бъдат представени баланс, изготвен към датата на приключване на ликвидацията, пояснителният доклад към баланса и годишният отчет на ликвидатора, декларация от ликвидатора за обстоятелствата 2 по чл. 273, ал. 1 от Търговския закон; протоколът за приемане на баланса, на пояснителния доклад към баланса, на годишния отчет на ликвидатора, за освобождаване на ликвидатор от отговорност и за разпределение на имуществото на дружеството, удостоверението за предаване на разплащателните ведомости, издадено от териториалното поделение на Националния осигурителен институт съгласно чл. 5, ал. 10 от Кодекса за социално осигуряване. Тези документи са призвани да удостоверят както че предвидените в рамките на производството действия са извършени, така и че имуществото е изцяло разпределено, съответно самото производство не е породило самостоятелно имуществено право за дружеството поради причинени му вреди – освобождаването от отговорност на ликвидатора изключва подобна хипотеза.

След като законът предписва ограничено във времето производство по ликвидация, а и ангажира регистърната администрация да осигури своевременно отразяване в регистъра на действителните обстоятелства, относими към регистрираните правни субекти, настоящият състав приема за наложително отчитане на условията, при които е открито и се развива производството по ликвидация. Когато производството възниква по инициатива на ръководния орган дейността на ликвидатора е подотчетна нему, чието е и правомощието да инициира реализация на имуществена отговорност при причинени вреди. Затова и регистърната администрация дължи да се увери, че предвидената от закона ръководна функция е реализирана, средство за което са и предписаните документи, обективиращи волята на ръководния орган по значими за производството въпроси досежно окончателното уреждане на имуществените отношения на дружеството. С други думи, предписаните документи са гаранция за защита легитимните интереси на ползващите се от дейността на прекратеното дружество правните субекти.

В условията на принудително наложено прекратяване обаче при нефункциониращ ръководен орган, а и при отсъствие на такъв в хипотезата на чл. 157 ал. 1 ТЗ, обуславящо и служебно назначаване на ликвидатор, очертаната гаранция бива лишена от съдържание.

Нормата на чл. 57 ал. 2 от Конституцията на Република България отрича приложението на предписана от правния ред възможност, ако зад нея не стои легитимен интерес, но препятства реализацията на други законни интереси. Обуславяне на заличаването на правния субект при служебно назначен ликвидатор от решение на фактически липсващ ръководен орган препятства постигането на очертаната цел – търговският регистър да отразява актуалното състояние на функциониращите правни субекти според предписаните от закона състояния. Същевременно поддържането на производството по ликвидация формира нови задължения за дружеството, произтичащи от дължимото възнаграждение за ликвидатора, а и съпътстващите го публични вземания (осигурителни вноски се дължат без оглед на обстоятелството дали възнаграждението е заплатено). Следователно ликвидаторът дължи да обезпечи реализация на правомощието на ръководния орган, утвърдено с чл. 270 ал. 3 ТЗ, детайлизирано с чл. 21 ал. 1 т. 12 от Наредбата. Както фактическата пречка (бездеен ръководен орган), така и юридическата пречка (отсъствието на такъв в хипотечата на чл. 157 ал. 1 ТЗ) обаче препятства приключване на производството в разумен срок и води 3 до твърдяното от жалбоподателя неоправдано поддържане на лишено от предмет производство по ликвидация и дори нещо повече – до увреждане на публични интереси, калкулирайки неоправдани и практически несъбираеми публични задължение.

От друга страна интересите на дружеството, на неговите кредитори, а и на притежателя на капитала са нормативно обезпечени предвид установената възможност за възобновяване на производството по ликвидация. Настоящият състав приема, че принципът на защита на притезанието предполага гарантирана единствено на титуляра му възможност да се разпореди с него. Овластяването на регистърната администрация да определи ликвидатор, ако по една или друга причина такъв не е определен от ръководния орган на дружеството цели да осигури развитието на очертаната процедура. Освен че липсва нормативно предписана възможност администрацията да се разпорежда с правата на прекратеното дружество (каквото правомощие предполага освобождаването от отговорност), по изложените съображения такова не може да бъде утвърдено и по тълкувателен път.

Същевременно обаче както е имал повод да посочи и Върховният касационен съд откриване на ново имущество след заличаване на търговеца е основание за възобновяване на производството по ликвидация – чл. 273 ал. 2 ТЗ (срв. Решение № 5 от 01.06.2017 г. по т. д.

№ 3674/2015 г. на ВКС, ТК, I ТО). От тази гледна точка липсващото решение за освобождаване на ликвидатора от отговорност не препятства правоимащия притежател на капитала да инициира възобновяване на производството, ако е лишен от вземане поради причинени вреди от страна на ликвидатора. Имуществената му отговорност по чл. 266 ал. 6 вр. чл. 145 ТЗ (в случая) и невъзможността друг освен притежателя на капитала да се разпореди с притезанието на дружеството, в пълна степен гарантират легитимните му интереси дори и да бъдат установени към последващ момент.

Предвид спецификата на производството по ликвидация документите: протокол за приемане на баланса, на пояснителния доклад към баланса, на годишния отчет на ликвидатора, не касаят прако подлежащия на изследване въпрос при заявление за заличаване на търговеца, изводим от нормата на чл. 273 ал. 1 ТЗ – наличие на имущество, а са от значение при оценка дейността на ликвидатора, придобиваща значение за производството по ликвидация единствено в хипотезата на чл. 273 ал. 2 ТЗ. Протокол за разпределение е мислим единствено при хипотезата на чл. 272 ал. 4 ТЗ.

Нормата на чл. 21 т. 5 ЗТРРЮЛНЦ изрично определя източника на информация при формиране на фактически извод от значение за регистърната дейност – съдържанието на представените към заявлението документи. Представеният със заявлението пояснителен доклад към окончателния баланс в изпълнение на дадени указания от 21.11.2023 г. сочи на разходване на отчетения в окончателния баланс актив на стойност 8 х.лв. за посрещане на формираните в производството по ликвидация разходи в размер на 8 х.лв., както и на синдика да не е известно друго имущество. Това изключва хипотезата на чл. 272 ал. 4 ТЗ, а и еднозначно сочи на липсващо имущество у дружеството, обезсмислящо и процедурата по ликвидация. Както бе посочено вече, в случай на невярно заявено изчерпване на имуществото на дружеството, заинтересованите са легитимирани да инициират 4

От приложените документи се установява и изпълнение на вмененото от чл. 5 ал. 10 КСО задължение за стопанския субект да съдейства за установяване осигурителните права на ангажираните от него работници и служители. Ликвидаторът е декларирал невъзможност да изпълни вмененото задължение да предаде ведомости за заплати и трудовоправни документи при декларирана невъзможност за изпълнение. Понеже липсващата фактическа власт върху документите препятства изпълнение на задължението за предаване, нормата пряко ангажира държателя на документите да ги предаде в тримесечен срок от заличаване на дружеството. При тези обстоятелства съдът приема, че ликвидаторът дължи да внесе яснота у специализираната информация досежно възможностите за дружеството да предаде нормативно предписаните книжа. Предвид и установения нарочен ред за компенсиране на непълнота в осигурителната информация съдът приема декларираната невъзможност за съответно на възложеното на ликвидатора задължение.