Определение № 1795 от 17.07.2024, Апелативен съд - София

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1795 гр. София, 16.07.2024 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 8-МИ ГРАЖДАНСКИ, в закрито заседание на шестнадесети юли през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Златина Рубиева

Членове:

Иванка И.

Петя Алексиева като разгледа докладваното от Иванка И. Въззивно гражданско дело № 20231000502921 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл.248 ГПК.

Постъпила е молба от жалбоподателя Г. С. К. за изменение на постановеното на 22.04.2024 г. решение в частта за разноските. Счита, че неправилно в полза на насрещната страна са присъдени сторените по делото разноски. Неправилно съдът е приел за неоснователно възражението за прекомерност на адвокатското възнаграждение, заплатено от ответника по жалбата. Поддържа, че то не отговаря на действителната фактическа и правна сложност на делото. Въззивното производство е приключило в едно открито съдебно заседание, без изслушване на свидетелски показания, а писмените доказателства не са в голям обем, извън обичайния за дела с такъв предмет, както и не са направени множество доказателствени искания, нито са разменяни книжа между страните. Съдът при определяне размера на адвокатското възнаграждение е съобразил Наредба № 1 от 09.07.2024 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Предвид решение на СЕС от 25.01.2024 г. по съединени дела С-427/16 и С-428/16 и съобразявайки, че присъденото в полза на насрещната страна адвокатско възнаграждение е прекомерно, счита, че същото следва да бъде намалено. Моли съда да измени постановеното поделото решение в частта за разноските, чрез намаляване на присъденото в полза на ответника по жалбата адвокатско възнаграждение.

В срока по чл.248, ал.2 ГПК е постъпил писмен отговор от ответника по жалбата Ж. П. А., с който оспорва молбата. Производството по делото е образувано по искова молба на жалбоподателя с предявени множество искове с правни квалификации, обхващащи повечето хипотези на ЗЗД, които многократно били изменяни, изяснявани и уточнявани от ищеца. Това изисква участие от страна на ответника чрез неговите пълномощници, включително и във въззивното производство, което са заявени нови искания, включително за прекратяване на делото и връщането му за ново разглеждане на СГС, преквалификация на исковете, които са останали за разглеждане, което налагало ново обсъждане от страна на ответника по жалбата и процесуалните 1 му представители, на установените по делото факти и обстоятелства.

Наложило също така проверка, проучване и съпоставяне на цитираната от жалбоподателя съдебна практика дали тя е относима към правния спор и спрямо съществуващата съдебна практика. Поддържа, че не следва да се омаловажава адвокатския труд и усилия, положени в настоящото производство, свързани с депозиране на становища, отговори, писмени бележки и активно процесуално поведение. Счита, че с постановеното по делото съдебно решение въззивният съд мотивирано, правилно и законосъобразно е обосновал уважаването на претенцията им за разноски в пълния им предявен размер, като е съобразил процесуалното поведение на пълномощниците на ответника по жалбата, доказателствата за извършването им, като и действащата правна уредба и съществуващата тълкувателна практика по въпроса за разноските. Моли съда да остави без уважение молбата на жалбоподателя.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите на страните приема за установено следното от фактическа и правна страна:

Молбата за изменение на постановеното по делото съдебно решение в частта за разноските е постъпили в срока по чл.248, ал.1 ГПК вр. с чл.283 ГПК, като изхожда от легитимирани лица – страни в процеса. Доколкото страната иска изменение на съдебното решение в частта разноските, присъдени в нейна тежест, а не в нейна полза, не е необходимо представяне на списък на разноските по чл.80 ГПК. Ето защо молбата е процесуално допустима. Разгледана по същество, молбата е неоснователна.

В предмета на производството се включва въззивна жалба, депозирана от ищеца, срещу постановеното съдебно решение в частта, с която са отхвърлени предявените искове съответно с правно основание чл.55, ал.1 ЗЗД и чл.59 ЗЗД.

С постановеното на 26.02.2024 г. съдебно решение съдът е потвърдил съдебното решение в обжалваната част, като е присъдил в полза на ответника по жалбата сумата от 5 300 лв. – възнаграждение за един адвокат за процесуално представителство във въззивното производство.

Жалбоподателят своевременно е заявил възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение, претендирано от насрещната страна. С постановеното на 22.04.2024 г. съдебно решение съдът е разгледал това възражение и е счел същото за неоснователно.

Въззивният съд е посочил задължителната съдебна практика – ТР 6 от 06.11.2013 г. по т. д. № 6/2013 г. на ОСГТК на ВКС, която е съобразил при преценка своевременно заявеното възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение. Отчетен е минималният размер, установен в нормата на чл.7, ал.1, т.4 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, който възлиза на 4 872, 97 лв. и са съобразени усилията на защитата при упражняване на процесуалните права на ответника по жалбата, многобройните доказателства, ангажирани по делото, заявените възражения срещу обжалваното съдебно решение, както и извършените процесуални действия, като е счел, че заплатеното адвокатско възнаграждение не е прекомерно, поради което не е налице основание за намаляването му.

Не е налице основание за ревизиране становището на въззивния съд 2 относно разпределението на отговорността за разноските и конкретно относно възражението на жалбоподателя за прекомерност на присъденото в полза на ответника по жалбата адвокатско възнаграждение за един адвокат.

Действително съгласно решение на СЕС от 25.01.2024 г. по дело С 428/22 е разяснено, че член 101, параграф 1 ДФЕС във връзка с член 4, параграф 3 ДЕС трябва да се тълкува в смисъл, че ако установи, че наредба, която определя минималните размери на адвокатските възнаграждения и на която е придаден задължителен характер с национална правна уредба, противоречи на посочения член 101, параграф 1, националният съд е длъжен да откаже да приложи тази национална правна уредба по отношение на страната, осъдена да заплати съдебните разноски за адвокатско възнаграждение, включително когато тази страна не е подписала никакъв договор за адвокатски услуги и адвокатско възнаграждение.

Макар съдът да не е обвързан от регламентираните в посочената наредба минимални размери на адвокатското възнаграждение, за да намали същото поради прекомерност, следва да извърши обоснована преценка на съотношението на цената на адвокатската защита и фактическата и правна сложност на делото, а не произволно да посочи определен размер на цената на адвокатската услуга. В случая това е сторено с постановеното по делото съдебно решение.

В предмета на делото се включва спор с фактическа и правна сложност. Във въззивната жалба са изложени множество доводи във връзка с обжалваното съдебно решение, свързани с подробно описани нарушения на процесуалните правила, допуснати от решаващия съд, както и необоснованост на съдебния акт в обжалваната част. Посочена е многобройна съдебна практика в подкрепа оплакванията на жалбоподателя. Заявено е и доказателстевно искане за допускане на разпит на двама свидетели.

В срока по чл.263, ал.1 ГПК е депозиран писмен отговор на въззивната жалба, изготвен от процесуалните представители на ответника по жалбата, в който подробно са обсъдени и анализирани всички доводи на жалбоподателя, заявени във въззивната жалба. Взето е становище и по доказателственото искане на жалбоподателя.

В проведеното открито съдебно заседание във въззивното производство ответникът по жалбата е представляван от упълномощените по делото адвокати. Същите са обсъдили подробно заявените оплаквания от процесуалния представител на жалбоподателя в пледоарията му. Представили са списък на разноските по чл.80 ГПК, както и са ангажирали доказателства относно реалното заплащане на уговореното адвокатско възнаграждение за един адвокат.

Във връзка с приканването на страните от въззивния съд към спогодба, на основание чл.149, ал.1 ГПК, процесуалните представители на ответника по жалбата са заявили, че са правени многократно опити в тази насока, които към момента на приключване на устните състезания не са довели до резултат.

Предвид обема на оказаната от процесуалния представител на ответника по жалбата правна защита и съдействие, усилията на защитата при упражняване на процесуалните права на представляваната страна, въззивният съд счита, че не е налице несъответствие с размера на уговореното и заплатено адвокатско възнаграждение, поради което не са налице 3 предпоставките на чл.78, ал.5 ГПК за намаляването му поради прекомерност.

По изложените съображения молбата на жалбоподателите се явява неоснователна и като такава следва да се остави без уважение.

Воден от гореизложеното и на основание чл.248 ГПК, съдът ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молба вх. № 16470/17.06.2024 г., депозитна от жалбоподателя Г. С. К., депозирана чрез адв. С. А., със съдебен адрес гр. София, бул. „Цар Борис III“ № 19, партер – адв. С. А., за изменение на решение № 472/22.04.2024 г., постановено по гр. д. № 2921/2023 г. по описа на САС, ГО, 8 състав, като неоснователна.

Определението подлежи на обжалване пред ВКС в едномесечен срок от връчването му на страните, при условията на чл.280, ал.1 ал.2 ГПК.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4