Определение № 55 от 04.02.2025, Апелативен съд - Варна

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 55 гр. Варна, 04.02.2025 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, III СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и девети януари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Георги Йовчев

Членове:

Николина П. Дамянова

Даниела Ил. Писарова като разгледа докладваното от Даниела Ил. Писарова Въззивно търговско дело № 20243001000432 по описа за 2024 година за да се произнесе с решение, съобрази следното:

Производството е по чл.248 от ГПК. След постановяване на решение по делото на 06.12.2024г. е постъпила молба от ЛЪКИ КД ЕООД, представлявано от адв.Н. от АК-Варна, за изменение на постановеното въззивно решение в частта за разноските, присъдени в полза на въззивника Лъки КД ЕООД /възложени в тежест на насрещната страна Перинов и синове ЕООД/ в размер, както следва: 291.50 лева държавна такса и 744.00 лева – адв.възнаграждение, на основание чл.78 ГПК.

С молбата се твърди, че решението, в частта имаща характер на определение по разноските, е неправилно и незаконосъобразно като страната посочва, че е възможно да се дължи на допусната очевидна фактическа грешка. Присъдените от съда разноски не отговарят на уважената част от жалбата на Лъки КД ЕООД: по частично уважен иск по чл.92 ЗЗД, за разлика в размер на 13 603.71 лева, поради което адв.възнаграждение се следва в размер от поне 1 630 лева, при отчитане липсата на направено възражение за прекомерност на същото по чл.78, ал.5 ГПК от насрещната страна. Твърди се за неправилно обвързването на адв.възнаграждение с дължимата по въззивното производство държавна такса от 2% върху интереса. Посочва се като относима и редакцията на чл.9 от НМРАВ, която съизмерва дори при липса на процесуално представителство дължимото адв. възнаграждение до 1 размера от ¾ от посочения в чл.7 ичл.8 от същата Наредба.

Освен това, молителят Лъки КД ЕООД излага, че съдът е пропуснал да се произнесе относно разноските на ищеца за първоинстанционното производство съобразно уважената разлика /в полза на страната/ от 13 603.71 лева като следва да присъди допълнително разноски както съдебни такива, така и за адв.възнаграждение. Претендира се изменение на въззивното решение и в тази част като съдът присъди в полза на ищеца -въззивник разноските за първата инстанция съобразно уважения размер на иска по чл.92 ЗЗД: адв.възнаграждение в размер на 1 630 лева, а за сторените разноски за производството – още 740 лева /държавни такси и възнаграждения за СТЕ и ССЕ/, или общо сумата от 2 370 лева.

При преценка редовността на сезиране по чл.248 ГПК, съдът намира, че молбата за изменение на въззивно решение в частта за разноските е редовна – подадена от надлежна страна, чрез упълномощения процесуален представител, в преклузивния срок по чл.248 ГПК и при наличие на интерес от изменението.

В срока за отговор насрещната страна Перинов и синове ЕООД не е депозирала становище относно исканото изменение на разноските.

При преценка на искането въззивният състав по същество намира същото за основателно.

С постановеното въззивно решение е уважена частично въззивната жалба на ЛЪКИ КД ЕООД, относно иска по чл.92 ЗЗД като е присъдена допълнително неустойка в размер на 13 603.71 лева, т.е. разликата между уважените 862.29 лева и 14 466 лева от общо претендирана сума в размер на 51 738 лева. За разликата над 14 466 лева до 51 738 лева /или за 37 272 лева/ претенцията по чл.92 ЗЗД е била отхвърлена, съотв. потвърдена с въззивното решение. Съобразно този резултат въззивният съд е осъдил ПЕРИНОВ И СИНОВЕ ЕООД, ЕИК 103830447, Варна да заплати на ЛЪКИ КД ЕООД, ЕИК 203314499, Варна, сторените във въззивното производство разноски съобразно уважената част от въззивната жалба в размер на 291.50 лева /за държавна такса/ и 744 лева – за адв. възнаграждение, на основание чл.78, ал.1 ГПК.

Съдът констатира, че в производството насрещната страна не е релевирала възражение за прекомерност на претендираното

2 адв.възнаграждение от въззивника в размер на 5 320 лева. Констатира се също, че за договореното възнаграждение са представени писмени доказателства, удостоверяващи неговото реално изплащане на пълномощника на страната съгл. т.1 от ТР №6/2012г. на ОСГТК на ВКС. Установява се и надлежното въвеждане в процеса на искане за присъждане на сторените в двете инстанции разноски съобразно резултата от обжалването съгл.чл.78 ГПК.

С оглед на изложеното и като взе предвид уважената част от въззивната жалба на Лъки КД ЕООД, до размера от 13 603.71 лева, съдът намира, че дължимото на страната адв.възнаграждение възлиза на сумата 1 600 лева, на основание чл.7, ал.2, т.3 от Наредба №1/2004г. за МРАВ, за въззивното производство. /съответства процентно на уважената част от иска и на частта от изплатеното общо възнаграждение от 5320 лева/Поради изложеното на страната следва да бъде присъдено възнаграждение за въззивното производство до този размер съгласно чл.78 ГПК.

По отношение на първоинстанционното производство съдът констатира, че в полза на страната са били присъдени общо 21 575.38 лева съдебни разноски от общо претендираните със списъка по чл.80 ГПК – 27 590 лева, в това число адв.възнаграждение. Видно от приложен списък по чл.80 ГПК /на л.293 по т.дело 370/23г. на ВОС/ страната е претендирала разноски след увеличение на исковете, както следва: 8 950 лева държавни такси; 1 150 лева – депозити по експертизи както и адв.възнаграждение в размер на общо 17 490 лева, общо 27 590 лева, от които съдът им е присъдил 21 575.38 лева.

/приблизително 80%/ В списъка и писмените доказателства както и в решението не е правено разграничение на уговореното адв.възнаграждение по отношение на защитата по отделните искове, вкл. по иска с правно основание чл.92 ЗЗД, за да може съдът да прецени каква част от същото е била предназначена за защитата по иска с правно основание чл.55 ЗЗД /уважен изцяло/ и каква част по иска за неустойка. В решението не е разграничено основанието на отделните разноски, присъдени в полза на Лъки КД ЕООД с решението, включени в общата сума от 21 575.38 лева. Поради това и като ползва за ориентир Наредбата за МРАВ и договорените там минимуми както и съотношението на предявените и уважени искове, настоящият състав намира, че в полза на страната следва да бъдат присъдени допълнително разноски за първа инстанция в размер на 1418.62 лева, над присъдените 21 575.38 лева, в която сума е включено част от договореното общо адв.възнаграждение и 3 частта от съдебните разноски.

С оглед на изложеното, съставът на АС, на основание чл.248 ГПК ОПРЕДЕЛИ:

ИЗМЕНЯ решение №330/06.12.2024г., постановено по в.т.дело №432/2024г. по описа на ВнАС, ТО, с характер на определение, в частта за присъдените в полза на ЛЪКИ КД ЕООД разноски, както следва:

ОСЪЖДА ПЕРИНОВ И СИНОВЕ ЕООД, ЕИК 103830447, Варна да заплати на ЛЪКИ КД ЕООД, ЕИК 203314499, Варна, допълнително разноски за адв.възнаграждение, съобразно уважената част от жалбата, в размер на още 856 лева над присъдени 744 лева до размера от 1 600 лева, както и припадащата се част от сторените в първоинстанционното производство разноски в размер на допълнително сумата от 1 418.62 лева, над присъдените 21 575.38 лева, в която сума са включени адв.възнаграждение и съдебноделоводни разноски, на основание чл.78, ал.1 ГПК.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване в 1 седмичен срок от връчването му на страните с частна жалба пред ВКС.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4