Решение № 99 от 14.04.2022, Окръжен съд - Добрич

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 99 гр. гр. Добрич, 14.04.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ДОБРИЧ в публично заседание на шестнадесети март през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Диана Г. Дякова

Членове:

Галина Д. Жечева

Жечка Н. Маргенова Томова при участието на секретаря Румяна Ив. Радева като разгледа докладваното от Диана Г. Дякова Въззивно гражданско дело № 20213200500728 по описа за 2021 година за да се произнесе съобрази следното:

Производството по делото е образувано по реда на глава ХХ от ГПК по жалба рег.№ 261381 /25.06.2021 год. на С.Д. З., ЕГН **********, от гр. К., *** срещу решение №260060/11.06.2021 год. по гр. д. № 269/2020 год. на Районен съд К. ,поправено с решение № 260078/30.08.2021 год. по гр. д. № 269/2020 год. на Районен съд К. ,с което е:

1./ отхвърлен предявения от него отрицателен установителен иск с правно основание чл. 124 ал.1 от ГПК ,че Община К., ЕИК 000852697, гр.К., *** не е собственик на имот- дворно място площ от 600 кв.м., урегулирано в парцел *** в *** по плана на гр.К. от 1988 год., а по действащия план на града, представляващ, идентичен с имот с идентификатор ПИ – *** по КККР на гр.К., одобрени със Заповед №РД-1832/27.02.2008 год. на ИД на АГКК, с адрес на поземления имот гр.К., ***, вид територия – урбанизирана, с начин на трайно ползване – ниско застрояване/до 10м/, с площ от 613 кв.м. със стар № ***, парцел: ***; предходен 1 идентификатор: 35064.501.*** при съседи: ***, ***,

*** и ***, като неоснователен и недоказан;

2./на основание чл.108 от ЗС е признато за установено ,че Община К., ЕИК 000852697, гр.К., *** е собственик на дворно място с площ от 600 кв.м., урегулирано в парцел *** в *** по плана на гр.К. от 1988 год., а по действащия план на града, представляващ ПИ с идентификатор *** при съседи: ***, ***, *** и

*** и С. З., ЕГН **********, от гр. К., *** е осъден да й предаде владението му,както и на основание чл. 537 ал 2 от ГПК е отменен нотариален акт за собственост на поземлен имот, придобит по давност № *** год. на нотариус с рег.№***, вписан в СВ К. вх.рег.№*** год.

С доводи за незаконосъобразност на обжалвания съдебен акт се претендира отмяната му, като спора бъде решен по същество от въззивния съд ,който постанови уважаване на предявения иск по чл.124 ал.1 от ГПК и отхвърли насрещния ревандикационен иск.

При данни, че постановеното неизгодно за въззивника решение му е връчено на дата 14.06.2022 год.,жалба рег.№ 261381 /25.06.2021 год. е подадена в срока по чл. 259 ал.1 от ГПК и е процесуално допустима.

Въззиваемата страна –Община К. счита жалбата за неоснователна и настоява да не бъде уважавана.

Спорни между страните са въпросите за силата, с която всяка от тях е доказала твърденията ,че е притежател на недвижимия имот, при съобразяване легитимиращото действие на констативен нотариален акт за принадлежността на собствеността, респ. констативния характер на актовете за държавна и общинска собственост относно отразеното в тях придобивно основание .

Въззивникът З. счита, че не е установено държавата да е придобила недвижимия имот на някое от основанията по чл. 6 от ЗС,в сила от 17.12.1951 год. Не съставлявало основание за придобиване на имота, отреждането му, респ. преотреждането му по регулационния план на населеното място, при липса на данни за проведена отчуждителна процедура. С оглед на горното , законосъобразно било отписването на имота като частна държавна собственост, но то не било годно основание, общината да придобие недвижимия имот.

2

Въззиваемата Община счита ,че удостовереното в акт за държавна собственост право на държавата се е трансформирало в общинска собственост по силата на § 42 от Закона за общинска собственост. По силата на чл. 86 от ЗС /ДВ,бр.31 от 1990 год./ не било допустимо придобиването по давност на вещ, която е държавна или общинска собственост, поради което и праводателят на въззивника В. М. ,не се легитимирала като собственик на имота и той не бил придобит от него по силата на наследяване.

Жалбата е основателна въз основа на фактически констатации и правни изводи както следва:

Предявеният с искова молба рег.№ 2027/13.07.2020 год., вписана в Службата по вписванията гр. К. с вх. рег.№ *** год., АКТ № *** т. I, от С.Д.

З., ЕГН **********, от гр. К., *** срещу Община К. иск е за установяване правото му на собственост на дворно място с площ от 600 кв.м.,урегулирано в парцел *** *** по плана на гр.К. от 1988 год.,понастоящем представляващ ПИ ***.

Изложени са твърдения,че недвижимия имот е придобит от ищеца на договорно основание през 2003 год.,когато му е бил дарен от неговата баба В.

Д. М..От придобиването на имота и до настоящия момент ,ищецът владеел имота,декларирал го и заплащал дължимите данъци,снабдявал се с удостоверение за търпимост на строеж в имота,отправял искане за прокарване на елементи от техническата инфраструктура на града.Въз основа на действалия регулационен план на гр.К.,респ. частичната му промяна и без провеждане на отчуждителна процедура, имотът бил неправилно актуван с акт за държавна собственост от 1982 год. Впоследствие имотът бил отписан от актовите книги за недвижими имоти-частна държавна собственост със заповед на областния управител на гр.Добрич и на основание § 42 от ПЗР на ЗИД ЗОС предаден на Община К..Имотът никога не бил обект на притежание на държавата или общината, съставила за него акт за частна общинска собственост и отказала да издаде документи за него по повод подготвяна продажба на имота.Горното обуславяло правния интерес на ищеца да поиска по съдебен ред да бъдат отречени правата на ответника.

Отправено е искане да бъде признато за установено ,че Община К.,че не е собственик на дворно място с площ от 600 кв.м.,урегулирано в парцел *** *** по плана на гр.К. от 1988 год.,понастоящем представляващ ПИ 3

***.

Ответникът Община К. счита предявения иск за допустим ,но неоснователен ,което свое становище е изразила в подаден в срока и по реда на чл.131 от ГПК отговор рег.№ 260023/27.08.2020 год. ,в който е инкорпориран и насрещния й иск срещу СТ. Д. З. ,черпещ правното си основание в разпоредбата на чл.108 от ЗС. Изложени са твърдения, че ищецът не е установил, че праводателят му по договор за дарение да е бил собственик на недвижимия имот ,който е отчуждил в негова полза. В. Д. М. се била снабдила с нотариален акт за собственост на актуван като държавен имот, въз основа на давностно владение ,без данни за времевия период, в който е продължило и изтекла в нейна полза придобивна давност, последиците на която не можело да бъдат зачетени, поради законовата забрана на чл. 86 от ЗС. Договорът, сключен с лице,което не е собственик на имота, не прехвърлял вещни права, т.е. ищецът не бил станал собственик на имота. Спорния по делото имот, отреден по плановете на населеното място от 1955 год. ,1988 год. и 2010 год. за жилищно строителство, бил собственост на държавата, актувала същия на основание заповед № 444/09.07.1982 год. на ИК на ОНС Толбухин като държавен през 1982 год., без данни към този момент същият да е имал други собственици, вкл. ищецът, а впоследствие по силата на § 42 от ПЗР на ЗОС преминал в собственост на общината. С оглед на горното е отправено искане да бъде отхвърлен предявеният от СТ. Д. З. отрицателен установителен иск за собственост, както и да бъде признато спрямо него правото на собственост на Община К. на дворно място с площ от 600 кв. м. , урегулирано в парцел *** в *** по плана на гр. К. от 1988 год. ,а по сега действащия план имот с идентификатор *** и същият осъден да й предаде владението му.

В съдебно заседание от дата 19.01.2022 год. ,въззивният съд е констатирал, че насрещният иск по чл. 108 от ЗС е предявен от Община К. с отговора по чл.131 от ГПК, в който е инкорпорирана исковата молба за неговото заявяване и същата не е вписана. Указал е на Община К., че в едноседмичен срок от датата на заседанието, на което е присъствал юрисконсулта й, следва да представи в деловодството на съда вписана искова молба, с която е заявена претенцията й срещу С. Д. З., ЕГН **********, от гр. К., *** с правно основание по чл. 108 от ЗС и с предмет дворно място с площ от 600кв.м., урегулирано в парцел *** в *** по плана на гр.К. от 1988 4 год., а по действащия план на града, представляващ ПИ с идентификатор ***.Указани са били и неблагоприятните последици от неизпълнение на указанията-връщане на исковата молба , обезсилване на постановеното по нея решение на Районен съд К. прекратяване на производството по делото .До приключване на съдебното дирене в съдебното заседание от дата 16.03.2022 год., Община К. не е депозирала по делото вписана искова молба.

По силата на допълнението към ЗС ( ДВ. бр. 34/ 25. 04. 2000 година, в сила от 1.01.2001 година ), в който смисъл е и изменението на чл. 4 б.”а” от Правилник за вписванията , с новата редакция на чл.112 б.”а”ЗС законодателят приема, че се вписват “всички актове, с които се прехвърля правото на собственост или се учредява, прехвърля, изменя или прекратява друго вещно право върху недвижим имот, както и актовете, с които се признават такива права”. Функционалното тълкуване на нормата във вр. с разпоредбите на чл. 112 б.”з” ЗС във вр. с чл.114 ал.1 б.”в” ЗС налага извод , че за исковите молби , с които се инициира производство за защита правото на собственост или друго ограничено вещно право – чл. 124 ал.1 ГПК , чл.23 ал.1 от СК

,чл. 108 ЗС,чл.69 от ЗН,чл.34 от ЗН е налице императивно формулирано изискване да бъдат вписани.Съобразно разпоредбата на чл.114 от ЗС ,съдилищата не следва да дават ход на невписани искови молби.Съобразно точка 3 от т.р.№ 3/09 от 19.07.2010 год. по т.д.№ 3/2009 год. на ВКС,ОСГК при действието на правилата за проверка редовността на исковата молба по чл. 127 ГПК, респ. за необходимите приложения по чл. 128 ГПК и на установения принцип на служебното начало с чл. 7 ал.1 ГПК , неизпълнението на изричното указание на съда за вписване на искова молба по чл. 114 ЗС, в т.ч. и за съдебна делба , е основание за нейното връщане на основание чл. 129 ал.3 ГПК .

Насрещният иск на Община гр.К. по чл. 108 от ЗС е заявен с искова молба,инкорпорирана в отговор рег.№ 260023/27.08.2020 год.,която не е била вписана и след изпълнение на процедурата по чл.129 ал.4 от ГПК от въззивния съд.Нередовна искова молба не подлежи на разглеждане от гражданския съд-чл.129 ал.3 от ГПК,поради което обжалваното решение,постановено по заявения с нея иск по чл. 108 от ЗС следва по реда на чл. 270 ал.3 изр.І-во от ГПК да бъде обезсилено и производството по делото прекратено.

5

Установява се по делото,че по силата на нотариален акт за собственост по давност № *** год. на БРС , на основание извършена обстоятелствена проверка и чл.483 от ГПК , Д. Г. Щ. е бил признат за собственик по давностно владение на недвижим имот: дворно място с обща повърхност 1 280 кв.м., представляващи парцел ** и парцел * пл.№ ***-двата в квартал ** по плана на гр.К.,ведно с построената в парцел ** къща за живеене,състояща се от три стаи.

Д. Г. Щ. е починал на дата *** год. и негов наследник по закон (низходящ от първа степен ) е В. Д. М.-така удостоверение за наследници изх.

№ АО-11-173/28.05.2020 год. на Община К..

По силата на нотариален акт за собственост на поземлен имот, придобит по давност № *** год. на Й. П.-нотариус с рег.№ *** на НК и район на действие Районен съд К.,вписан в Службата по вписванията гр.К. с вх.рег.

№*** год.,АКТ № 73 т.V д.№ *** год. , на основание извършена обстоятелствена проверка и чл.483 от ГПК В. Д. М. е била призната за собственик по давност на дворно място,представляващо поземлен имот с пл.

№ *** в *** по плана на гр.К.,одобрен през 1988 год.,изменен през 2001 год. с площ от 1 280 кв.м.,за който са отредени парцел І*** с площ от 680 кв.м. и парцел *** с площ от 600 кв.м.

С договор от дата 05.09.2003 год.,сключен с нотариален акт № *** год. на Й. П.-нотариус с рег.№ *** на НК и район на действие Районен съд К.,вписан в Службата по вписванията гр.К. с вх.рег.№3340/05.09.2003 год.,АКТ № *** год. В. Д. М. е дарила на внука си СТ. Д. З. собствения си поземлен имот, находящ се в гр. К., ***,съставляващ дворно място с площ от 600 кв.м.,урегулирано в парцел ***,*** по плана на гр.К. от 1988 год.