Решение № 229 от 17.12.2021, Окръжен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 229 гр. Пловдив, 17.12.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XII СЪСТАВ, в публично заседание на шести декември през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател: Симеон Г. Захариев при участието на секретаря Боряна Д. Козова като разгледа докладваното от Симеон Г. Захариев Търговско дело № 20215300900377 по описа за 2021 година

Иск с правно основание чл.432, ал.1 от КЗ.

АТ. СТ. СТ. от град ****, съдебен адрес: град **** - адв. В. Д., твърди, че на 22.03.2019 г., по вина на Р. Г. Ч. ЕГН **********, е причинено пътнотранспортно произшествие на бул. Шести септември в град Пловдив, при което, в следствие на удар от автомобил, му е причинена фрактура на дясна раменна кост, счупване на ребра, наложили болнично и оперативно лечение в УМБАЛ „Св. Георги“ за периода 22.03.2019 г. - 02.04.2019 г. Твърди също, че в следствие на влошаване на състоянието му, е приет отново за лечение за периода 27.05.19 - 29.05.2019 г., когато оперативно са били отстранени от костта имплантирани уреди от хумерус - екстракцио корпорис металик. На 03.06.2019 г. отново постъпил в същото лечебно заведение, поради влошено зрение, наложило оперативно лечение, което също твърди, че е настъпило в резултат на посоченото ПТП. Всички описани травми, причинили на ищеца неимуществени вреди, изразяващи се в болки и страдания от получените травми; промяна в начина му на живот като за период около 2 месеца бил само на легло, което наложило непрекъсната помощ от съпругата му.

Влошеното зрение, както и наложилата се за това нова оперативна намеса, допълнително нарушили начина му на живот, както и наложили зависимост от подпомагането му от друг човек. Според ищеца, с протоколно определение № 260154/22.10.20 г., постановено по НОХД № 5903/2020 г. по описа на РС Пловдив, VI-ти наказателен състав, е одобрено постигнато споразумение между подсъдимия Ч. и РП - Пловдив, с което същият е признат за виновен за причиняване на така описаното ПТП, поради нарушаване на ЗДвП. Ищецът сочи, че за автомобилът, управляван от виновния водач, към момента на 1

ПТП, е била сключена валидна застраховка „Гражданска отговорност“ с ответното ЗД „Бул инс“ АД. Твърди, че същото било уведомено за настъпилото застрахователно събитие, за което била образувана преписка щета № 2010033753, по което не му е изплатено застрахователно обезщетение. Предвид изложеното, претендира дружеството да бъде осъдено да му заплати сумата 200 000 лева, представляваща застрахователно обезщетение за причинените му неимуществени вреди, болки и страдания, от така настъпилото ПТП, ведно със законната лихва, считано от датата на произшествието 22.03.2019 г. до окончателното изплащане, ведно с направените по делото разноски.

Ангажира писмени и гласни доказателства.

Ответното "ЗД "БУЛ ИНС" АД, ЕИК: 831830482, със седалище и адрес на управление: гр. бул. Джеймс Ваучер № 87, оспорва иска по размер, но не и по основание. Не оспорва изложената фактическа обстановка по настъпване на ПТП, неговия механизъм, участниците в него, както и вината на посочения водач. Не оспорва и наличието на застрахователно обезщетение. Заявява, че е налице несъответствие в приложената медицинска документация относно данните за счупени ребра на ищеца. Оспорва и наличието на причинноследствена връзка между настъпилото ПТП и влошеното здраве на ищеца.

Заявява, че признава иска до размер на сумата 40 000 лв., като счита същия за прекомерен в останалата претендира част. В допълнителна искова молба ищецът твърди, че влошеното зрение е в резултат на причинения му от ПТП стрес, довел до повишаване на кръвното му налягане.

В допълнителен отговор на исковата молба, ответното дружество поддържа възражението си, че в представената епикриза № 18940 е налице описан малък пневмоторакс, който не е описан в приложените рентгенови изследвания. Поддържа възражението си и за липса на причинно-следствена връзка между влошаване зрението на ищеца и настъпилото ПТП.

Съдът, като взе предвид доказателствата, събрани по делото, както и становищата на страните, намира за установено следното:

По делото е прието като доказателство споразумение, обективирано в протоколно определение № 260154/22.10.20 г., постановено по НОХД № 5903/2020 г. по описа на РС - Пловдив, VI-ти наказателен състав, с което подсъдимият Р. Г. Ч., роден на **** год. в с. ****, с постоянен адрес: гр.

****, българин, българско гражданство, с виеше образование, пенсионер, женен, неосъждан, ЕГН: **********, е извършил виновно престъпление по чл.343, ал.З, пр. последно б.“А“, пр.2, вр. чл. 343, алЛ, б.“Б“, пр.2 вр. чл. 342, ал.1, пр. 3 от НК, за това, че на 22.03.2019г. в гр. Пловдив, при управление на моторно превозно средство - лек автомобил марка и модел „Опел Астра“, с регистрационен номер ****, е нарушил правилата за движение по пътищата, и по непредпазливост, е причинил две средни телесни повреди на АТ. СТ. СТ. от гр. Пловдив, изразяващи се в: раздробено разместено счупване на дясната раменна кост в горния, което довело до трайно затрудняване движенията на горен десен крайник за 2-2,5 месеца и счупване на 3 ребра в дясно по среднолопатъчна и предна мишнична линии, довело до трайно затрудняване 2 движението на снагата за около 2 месеца, като деянието е извършено на пешеходна пътека.

Последно констатираното, съпоставено с разпоредбата на чл.300 от ГПК, налага съдът да приеме за установени факта на настъпване на ПТП, противоправността на деянието, извършено от Р. Г. Ч. и неговата вина.

Посоченото, наред с механизма на настъпване на произшествието, не се оспорват от ответно дружество, поради което съдът приема за установен, доказан и безспорен между страните, механизма на настъпване на произшествието, описан в исковата молба, участниците в него и вината на водача на автомобила.

От друга страна, самото участие на пострадалия в процесното ПТП не е оспорено от ответната страна, както в отговор на исковата молба, така и в хода на делото.

По делото са приети като доказателства: Епикризи от 22.03.2019 г.;

27.05.2019 г. и 03.06.2019 г., всички издадени от КОТ към УМБАЛ „Св.

Георги“ Пловдив, както и Болничен лист от 11.10.2019 г. и от 09.10.2019г.

Изслушана и приета е и съдебно-медицинска експертиза, изготвена от вещото лице д-р Б..

Установява се от така приетите писмени и гласни доказателства, че ищецът е приет на 22.03.2019 г. в спешно отделение при УМБАЛ „Свети Георги“ ЕАД - гр. Пловдив, където е съставен лист за преглед с № 021839, издаден на 22.03.2019 г. с насочване за хоспитализация и основна диагноза:

„счупване на горния край на раменната кост (хумерус).“ Придружаващи заболявания: „Множествени счупвания на ребра; Повърхностна травма на други части от главата.“

Съгласно епикриза, издаден от КОТ при УМБАЛ „Свети Георги“ ЕАД гр. Пловдив с И З. № 18940/2019 на ищеца е извършена оперативна намеса за открито наместване на фрактура с вътрешна фиксация, хемерус.

Съгласно епикриза, издаден от КОТ при УМБАЛ „Свети Георги“ ЕАД гр, Пловдив с И З. № 33296/2019, ищецът е постъпил отново в клиниката на 27.05.2019 г. с оплаквания в счупеното рамо. На същия ден е извършена нова оперативна намеса – за отстраняване от костта на имплантирани уреди от хумерус.

От Епикриза издадена от Клиника по очни болести при УМБАЛ „Свети Георги“ ЕАД - гр. Пловдив с ИЗ №: 35063/2019 ищецът е постъпил в посочената клиника на 03.06.2019г. като съобщава за разкривяване на обектите, които вижда с дясно око. С ляво око не вижда поради макулна дегенерация. Извършена е оперативна намеса с пълна анестезия за ретинална хеморагия.

В обобщение, съдът намира, че на ответника, в следствие на така настъпилото ПТП са били причинени: закрито счупване на горния край на дясната раменна кост и счупване на 5-то, 6-то и 9-то ребро в дясно и на 2-ро ребро в ляво.

3

Съгласно експертизата, закритото счупване на горния край на дясната раменната кост, е довело до трайно затрудняване движенията на десния горен крайник.

Счупването на 5-то, 6-то и 9-то ребро в дясно и на 2- ро ребро в ляво по съвкупност са довели до трайно затрудняване движенията на снагата.

Описаните травматични увреждания са причинени по механизма на удар или притискане с или върху твърд тъп предмет и е възможно да се получат, по начина който се посочва в исковата молба, а именно при ПТП, като пешеходец, блъснат от лек автомобил с последващо падане на пътната настилка.

Описаните травматични увреждания са в пряка причинно - следствена връзка с процесното ПТП станало на 22.03.2019 год. в гр. Пловдив.

В следствие на извършен на ищеца преглед от експерта се установява, че към настоящия момент обемът на движения за горния крайник е намален, а именно - вдига дясната ръка напред до 80 градуса, странично до 60 градуса и назад до 30 градуса. Това се дължи на зараснала под ъгъл, отворен на вътре, фрактура на дясната раменна кост.

В момента е със силно намалено зрение на дясното око. От 1 метър трудно брои пръстите на ръката. Липсва централно зрение на дясното око, налице е само периферно.

Спорни между страните са травмите на очите и причинно-следствената им връзка с процесното ПТП.

От представената по делото медицинска документация е видно че ищецът постъпва в очна клиника на 03.06.2019г. или около 3 месеца след процесното ПТП. Тогава са и първите данни за наличие на заболяване, свързано с очите на ищеца. Според експерта, Ретиналната хеморагия е заболяване на окото, което се характеризира с появата на кървене в ретината.

Състоянието може да се дължи на високо кръвно налягане, венозна оклузия на ретината или захарен диабет. Видно от медицинската документация ищецът има заболявания, свързани със сърдечно - съдовата система още преди процесното ПТП. Не може да се даде с категоричност пряка причинно следствена връзка между ретиналната хеморагия и ПТП-то още повече, че има три месеца период между инцидента и появата на заболяването.

Същевременно, напълно е възможно, в резултат на изживеният психоемоционален стрес от процесното ПТП, същото да се влоши.

В съдебно заседание, проведено на 11.10.2021 г. е изслушана свидетелката Е. Б. С.а, **** на ищеца. Според показанията й, след първата операция на ищеца, „той беше неподвижен и всяко едно движение, с тези счупени ребра, беше много трудно. Ръката му се държеше с маншон. Не можеше да се обслужва сам нито да се къпе, нито в тоалетната да ходи, носихме го. Не може да се храни сам, аз с лъжичката го храних на спалнята, той не можеше да се надига.

Някъде след месец след операцията започна да сяда и като сядаше го 4 поддържахме. Можеше да си движи краката и като го поддържаме да отиде до тоалетната, но за къпането беше много трудно, само го поливахме като го държахме в банята. След месец, месец и половина започнахме да го поддържаме в банята, като само го поливахме така, колкото да поддържаме хигиената.“….. „От начало много трудно, пръстите въобще не се движеха и успявахме така, раздвижихме ги“.

За периода след наложилата се втора операция, при която са отстранени част от имплантите, свидетелката заявява:

Точно преди катастрофата съпругът ми си смени двете лещи. Виждаше идеално без очила и на компютър, той цял живот е ремонтирал фотоапарати, тези малки частички ги и е виждал идеално. След като махнахме конците от операцията и излизаме от болницата навън, той поглежда и казва: „Аз всичко изкривено виждам и само сенки“ и тогава използвахме момента, взехме направление и влязохме при очния лекар. Това всичко става в УМБАЛ „Св.

Георги“, даже не сме излезнали още от болницата, след махането на шевовете.Изрисали го без подобрение, поради което посетили очна клиника „Тримонциум“, където „лекарят там му направи скенер и каза: „Макулата е суха, тя е получила кръвоизлив и няма централно зрение въобще“.

Свидетелката заявява: „Аз го събличам и обличам, защото той не може.

Лявата ръка и тя взе да трепери, и тя от стреса - въобще не е адекватна, но пак горе - долу. Целите му пръсти винаги са ледено студени, там не отива въобще кръв. Той не може да хване една малка лъжичка да я държи и въобще да си улучи устата. Така е понастоящем и така си е от две години и половина.

Счупените ребра малко като ги понатисне го болят, но докторът каза, че така ще кара и болката ще си я търпи. Заради очите въобще не може да се качва на рейс, защото той въобще не може да вижда. Само странично, ако види някаква сянка. Той лицата на внуците и да се доближи, въобще не може да ги види, вижда нещо тъмно и така е. Само настрани малко може да вижда.