Определение № 44 от 30.01.2025, Апелативен съд - Варна

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 44 гр. Варна, 30.01.2025 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, II СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и девети януари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Анета Н. Братанова

Членове:

Ванухи Б. Аракелян

Дарина Ст. Маркова като разгледа докладваното от Ванухи Б. Аракелян Въззивно търговско дело № 20243001000088 по описа за 2024 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по чл. 248, ал. 1 ГПК.

Образувано е по молба с входящ № 8363/26.11.2024 г., подадена от адвокат Н. Д., с която се иска изменение на постановеното по делото въззивно решение в частта за разноските на осн. чл. 248 ГПК.

В молбата се излагат подробни съображения по въпроса за приложимостта на Наредба № 1/2004 г. при определянето на дължимите размери за адвокатско възнаграждение. Обосновава се теза, че неправилното приложение на аритметичните правила при пресмятането на разноските е довело до присъждането на размер на адвокатско възнаграждение в размер несъобразен с предвидените в подзаконовия акт минимуми. Иска се изменение на решението в частта му за разноските, имащо характер на определение.

В предоставения срок насрещната страна е представила становище по молбата.

Молбата е депозирана в срока по чл. 248, ал. 1 ГПК, от легитимирана страна, която има правен интерес от изложеното в молбата искане. С оглед на изложеното съдът приема производството за допустимо.

Разгледана по същество, молбата е неоснователна по следните 1 съображения:

Производството по настоящото дело е инициирано по подадени подадени две въззивни жалби - едната от ЗАД „Армеец“ АД, чрез юрк. Б. Д., а другата от Ф. Н. А., чрез адв. Н. Д., против решение № 111 от 28.11.2023 г., по т. д. № 23/2022 г. на Окръжен съд – Търговище.

Въззивникът е представляван в производството от адв. Н. Д., който е осъществил процесуална защита и представителство по реда на чл. 38, ал. 2 ЗА, видно от представения по делото договор за правна защита. Страната е направила своевременно искане за присъждане на разноски, по което е налице произнасяне в мотивите на съдебното решение, а в диспозитива на съдебния акт, насрещната страна е осъдена да заплати на адвоката сумата от 800 лева с ДДС, представляваща стойността на адвокатското възнаграждение.

Въззивният съд е изложил мотиви защо възприема този размер на възнаграждението.

След постановяване на решението на СЕС, задължително за съдилищата в страните – членки (чл. 633 ГПК), е постановено определение № 50015 от 16.02.2024 г. по т. д. № 1908/2022 г. на ВКС, I т. о. (както и много други), в което се отчита несъответствие с правото на ЕС на нормата на чл. 36, ал. 2 ЗАдв, препращаща към регламентираните от Наредба № 1/2004 г. минимални размери на адвокатските възнаграждения, и в резултат на това се приема, че същите не представляват обвързващи съда правила. Изразено е становището, че посочените в НМРАВ размери (както и приетите за подобни случаи възнаграждение в НЗПП) на адвокатските възнаграждения могат да служат за ориентир при определяне служебно на подобни възнаграждения, но техният размер следва да се преценява от съда с оглед цената на предоставената услуга (която трябва да е справедлива и обоснована), вида на спора, интереса, вида и количеството на извършената работа, и преди всичко - с оглед фактическата и правна сложност на делото. След постановяване на посоченото решение на СЕС е формирана и практика на ВКС - определение № 350 от 15.02.2024 г. по ч. т. д. № 75/2024 г. на ВКС, II т. о., определение № 474 от 28.02.2024 г. по ч. т. д. № 961/2023 г. на ВКС, I т. о. и др., според която при преценката си за размера на подлежащите на възстановяване разноски за адвокатско възнаграждение на страната, в чиято полза е разрешен спорът, и при прилагане на разпоредбата на чл. 78, ал. 5 ГПК съдът не е обвързан от 2 посочените в Наредба № 1/2004 г. минимални размери на адвокатското възнаграждение.

Следва да се отчете и обстоятелството, че приетата от ВАС като съсловна организация наредба, е равнозначна на хоризонтално определяне на задължителни минимални тарифи, което е забранено от чл. 101 § 1 ДФЕС, имащ директен ефект в отношенията между частноправните субекти и пораждащ правни последици за тях. Именно подобни действия (както е посочено и в решението на СЕС) водят до увеличаване на цените в ущърб на потребителите, което разкрива достатъчна степен на вредност по отношение на конкуренцията, независимо то размера на определената минимална цена, като такова ограничение на конкуренцията в никакъв случай не може да бъде обосновано с преследването на „легитимни цели“ (така определение № 2974/15.11.2024 г. по к.т.д. № 1054/2024 г., на 2ро т.о., на ВКС).

Съобразявайки изложените критерии – предмета и сложността на производството (такова по предявена пряка претенция срещу застраховател), материалния интерес въведен с иска, вида на осъществените от пълномощника процесуални действия, извършени предимно с писмени молби,разглеждането на делото в едно открито съдебно заседание, съставът на въззивния съд намира присъдения размер на адвокатско възнаграждение за предоставена услуга по реда на чл. 38, ал. 2 ЗА за справедлив и законосъобразен. Спорът не се характеризира с особености, които да го отличават спрямо типичните случаи на искове по чл. 432, ал. 1 КЗ.

По посочените съображения молбата по чл. 248, ал. 1 ГПК за изменение постановеното по делото решение в дела му относно разноските следва да се остави без уважение като неоснователна.

Мотивиран от горното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молба входящ № 8368/26.11.2024 г., по описа на Апелативен съд - Варна, подадена от адв. Н. Д., с която се иска изменение на постановеното по делото решение № 246/05.09.2024 година, в дела му имащ характер на определение, с което въззивният съд се е произнесъл по разноските в процеса.

3

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО може да бъде обжалвано пред Върховен касационен съд на Р. България с частна жалба, подадена в едноседмичен срок, считано от датата на връчване на препис от същото на страните.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4