Определение № 4728 от 03.02.2026, Софийски районен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 4728 гр. София, 03.02.2026 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 180 СЪСТАВ, в закрито заседание на трети февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: АСПАРУХ ЕМ. ХРИСТОВ като разгледа докладваното от АСПАРУХ ЕМ. ХРИСТОВ Гражданско дело № 20251110144378 по описа за 2025 година

Производството по делото е образувано по подадена от ********************* **** искова молба и уточняваща такава

/л.21/, срещу

******************************** за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 1048,15 евро, с която ответникът неоснователно се е обогатил.

В исковата молба се твърди, че ищецът има вземане срещу ответника за сумата от 2050,00 лв., представляваща присъдени съдебни разноски, за която сума е издаден изпълнителен лист. Сочи се, че ищецът чрез адв. С. Ж. П. е подал молба на 12.01.2024 г. за заплащане на посочената сума по адвокатска клиентска сметка, но ответникът вместо да преведе присъдените разноски, извършил прихващане с вземания, представляващи лични публични задължения на адвокат С. П.. Счита, че с това действие ответникът е погасил чужди задължения с пари, които принадлежат на ищеца, като по този начин ищцовото дружество се е обеднило, а ответникът се е обогатил неоснователно. Аргументира, че в случая е липсвало правно основание за извършване на прихващане, т.к. страните по него, не били идентични, а освен това съгласно чл. 39, ал. 2 ЗАдв, средствата по адвокатска клиентска сметка посочва, че са собственост на клиента и не са част от имуществото на адвоката.

В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е постъпил отговор на исковата молба, с който предявеният иск се оспорва като недопустим и неоснователен. Ответникът развива подробни съображения в насока, че ДОПК предвижда специален ред за защита на правата на трети лица, засегнати от действията на публичния изпълнител. В условията на евентуалност подробно излага, че в случая не е налице обогатяване на ответника, а на адв. П., т.к. в неговата имуществена сфера била настъпила промяна.

Настоящият съдебен състав, като съобрази доводите, изложени в исковата молба и отговора на исковата молба, материалите по делото и закона намира, че предявеният иск следва да бъде оставен без разглеждане, като недопустим, поради следните съображения:

На първо място съдът намира за необходимо да посочи, че между страните няма спор, а и от представените доказателства се установява, че ищецът има вземане за съдебни разноски в общ размер на 2050,00 лв., заплащането на които е претендирал с молба, депозирана на 12.01.2024 г. чрез адв. П.. С писмо от 02.02.2024 г. ***, ТД *********, е уведомила ищеца и адв. П., че плащане ще бъде извършено при осигурен бюджет. На 11.04.2024 г. ищецът чрез адв. П. е депозирал молба до изпълнителния директор на *** с искане за уведомяване относно наличието на нередовности по 1 молбата от 12.01.2024 г. /така посочената молба е депозирана в централното управление на *** и е препратена по компетентност на ТД на *************/. В тази връзка на 22.04.2024 г. ***, ТД *********, отново е уведомила ищеца и адв. П., че плащане ще бъде извършено при осигурен бюджет. Същевременно на 26.04.2024 г. е издадено постановление за налагане на обезпечителна мярка – запор върху вземане на С. Ж. П. от трето задължено лице – ТД на ************* за съдебни разноски на ********************* ****, присъдени с изпълнителен лист от 08.01.2024 г. На същата дата /26.04.2024 г./ е изпратено запорно съобщение до ТД на ***, ********* с копие до С. П.. Отново на същата дата 26.04.2024 г. е издадено разпореждане за изпълнение по чл. 230, ал. 4 ДОПК, а на 16.05.2024 г. е извършено разпределение. На 21.05.2024 г. ищцовото дружество ********************* **** е депозирало молба до директора на ТД на ***, *********, в която е посочено, че оттегля пълномощията на адв. П. и прави искане съдебните разноски да се заплатят по сметка на дружеството. На 29.05.2024 г. ***, ТД ********* е уведомила ищеца, че на 29.04.2024 г. е нареден превод по сметката за принудително изпълнение на *** за погасяване на публични задължения на адв. П., респ. че е изпълнена молбата от 12.01.2024 г. На 28.07.2025 г. адв. П. е депозирал „жалба“ пред директора на ТД на ***, гр. *********, с която е ***равил искане да бъде уведомен относно решението по депозирана от него жалба срещу Постановление за налагане на обезпечителна мярка. На 07.08.2025 г. ТД на ***, гр. *********, е уведомила адв. П., че такава жалба не е постъпила, както и че му е връчено разпореждането за разпределение от 16.05.2024 г., след което е издадено постановление за отмяна на наложените обезпечителни мерки.

От така изложеното следва, че трето за спора лице /процесуален представител на ищеца в настоящото производство/ - С. Ж. П., е имал публични задължения към ответника, за които срещу него е образувано изпълнително дело по описа на ТД на ***, *********. Ищецът твърди, че ответникът е извършил прихващане (с лични задължения на адв. П., а не на дружеството), което е лишено от правно основание.

Макар по делото да не се установява издаването на такъв акт, а на разпореждане за изпълнение по чл. 230, ал. 4 ДОПК, то на практика, приложеният от администрацията подход е довел до именно такъв фактически резултат. И в двата случая обаче ДОПК предвижда специален ред за защита, който изключва защитата по исков ред.

Разпоредбите в глава 24 и глава 27 от ДОПК уреждат обжалването на действия на публичния изпълнител пред директора на съответната ТД на *** и съответно - на неговото решение по съдебен ред пред административния съд. Разпоредбата на чл.

129, ал. 7 ДОПК предвижда, че актовете за прихващане или възстановяване могат да се обжалват по реда за обжалване на ревизионните актове. Последните се обжалват по административен ред и съответно по съдебен пред административния съд.

Наличието на разписани в ДОПК правила за обжалване на действията на публичния изпълнител, както и наличието на специален ред за възстановяване на суми, недължимо платени или събрани от приходната администрация, изначално изключват приложението на института на неоснователното обогатяване, регламентиран в Закона за задълженията и договорите. Искът по чл. 59 ЗЗД, какъвто настоящият състав счита, че е предявен с оглед твърденията на ищеца и липсата на пряка предметна престация между страните, има субсидиарен характер и предполага липсата на възможност за друга защита, а в случая такава е налице.

С оглед гореизложеното възстановяването на неоснователно събрани публични вземания не следва да се претендира по общия исков ред и на плоскостта на института на неоснователното обогатяване, а следва да се осъществи по специалния ред по ДОПК или съответно по реда на обезщетяване по АПК.

С оглед изложеното следва, че настоящото производство се явява недопустимо и 2 не се дължи разглеждане на предявения иск.

Водим от гореизложеното и на основание чл. 130 ГПК, съдът ОПРЕДЕЛИ:

ВРЪЩА, на основание чл. 130 ГПК, подадената от ********************* ****, ЕИК ***********, искова молба с вх. № 282842/25.08.2025 г., срещу ********************************, ЕИК **********, поради недопустимост на заявената искова претенция.

ПРЕКРАТЯВА производството по настоящото гр.д. № 44378/2025г. по описа на Софийски районен съд, III ГО, 180-ти състав.

Определението подлежи на обжалване, в едноседмичен срок от връчването му на страните, пред Софийски градски съд.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________

3