Решение № 101 от 14.02.2024, Районен съд - Бургас

РЕШЕНИЕ

№ 101 гр. Бургас, 14.02.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, LIII НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на осемнадесети януари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: МАРИНА ИВ. МАВРОДИЕВА при участието на секретаря Ж.З. МАРИНОВА като разгледа докладваното от МАРИНА ИВ. МАВРОДИЕВА

Административно наказателно дело № 20232120204006 по описа за 2023 година

Производството е образувано по повод жалба на В. В. П., ЕГН ********** чрез адв.

И. И. от АК *** против наказателно постановление № 23-0346-000045/27.02.2023г., издадено от Началник РУ в ОД МВР Бургас, РУ Созопол, с което за нарушение на чл. 21, ал.

2 ЗДвП на основание чл. 182, ал. 5 вр. ал. 2, т. 5 ЗДвП на В. В. П. е наложена „глоба“ в размер на 400 лева и „лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 6 месеца.

С жалбата жалбоподателят счита, че издаденото наказателно постановление е незаконосъобразно, не било извършено нарушение от жалбоподателя, оспорва фактическите констатации, АТСС не било изправно, липсвал протокол, оспорва се нарушението да е в периода на действие на АТСС и мястото на разположение не съвпадало с мястото на извършване на нарушението, служителят на РУ Созопол не бил обучен за работа с АТСС.

Моли за отмяна на НП и за присъждане на разноски.

В съдебно заседание, жалбоподателят, редово призован не се явява. За него явява адв.

И., който поддържа жалбата, моли за отмяна на НП и за присъждане на разноски.

За Административнонаказващия орган, редовно призован, не се явява представител.

Съдът приема, че жалбата е подадена в срок, от легитимирано да обжалва лице срещу подлежащ на обжалване акт, поради което следва да се приеме, че същата се явява процесуално допустима.

На 23.05.2022г. патрулен автомобил с рег. № *** на път II-99 км 11+200 с включено АТСС TFR1-M 621/13 в 16,59 ч. засякъл В. В. П. да управлява на път II-99 км 11+200 до бензиностанция Лукойл Атия в посока от к-ще Атия към гр. Черноморец собствения си лек автомобил ***, рег. № *** със скорост 126 км/ч, при разрешена скорост за извън населено място 80 км/ч, въведена с пътен знак В-26. Нарушението е установено и заснето под клип № 10838 от АТСС TFR1-M с отчетен толеранс на измерената скорост от -3% и се установило наказуема скорост 42 км/ч.

Като собственик на МПС бил установен В. В. П. и била изпратена за връчване 1 декларация по чл. 188 ЗДвП и покана за явяване за съставяне на АУАН. На 12.12.2022г. В.

П. попълнил декларация, с която декларирал, че МПС е било управлявано от самия него на посочената дата и час, както и е получил покана да се яви за съставяне на АУАН, но тъй като няма данни да се е явил на посочената дата, на 12.01.2023г. бил съставен АУАН от св.

П. Х. на В. П. за нарушение по чл. 21, ал. 2 ЗДвП, който му бил връчен на 16.02.2023г. и е посочил, че няма възражения.

На 27.02.2023г. било издадено обжалваното наказателно постановление, с което наказващият орган приел, че е налице виновно нарушение на чл. 21, ал. 2 ЗДвП, поради което на основание чл. 182, ал. 5, вр. ал. 2, т. 5 ЗДвП наложил на В. П. глоба в размер на 400 лева, както и лишаване от право да управлява МПС за срок от 6 месеца.

За използваното техническо средство е представено Удостоверение за одобрен тип средство за измерване № 10.02.4835. Представя се протокол № 6-4-22 за извършена последваща проверка на мобилната система за видеоконтрол.

Представен е и протокол приложение № 1 към чл. 10, ал. 1 от Наредба № 8121з532/12.05.2015г. като е посочено разположението на уреда, ограничение чрез въведен пътен знак на мястото на разположение, ограничението на скоростта от 80 км/ч, извън населено място, посока на движение – приближаващ се автомобил, началото и край на работата на АТСС.

Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена с оглед събраните по делото доказателства. Те са непротиворечиви и допълващи се, поради което съдът ги кредитира изцяло. По делото не се събра доказателствен материал, който да поставя под съмнение така установените факти. Показанията на актосъставителя Х. са последователни, безпротиворечиви и изцяло се подкрепят от събраните писмени доказателства.

Съдът, въз основа на императивно вмененото му задължение за цялостна проверка на издаденото наказателно постановление относно законосъобразност и обоснованост, както и относно справедливостта на наложеното административно наказание и предвид така установената фактическа обстановка, направи следните правни изводи:

Спазени са сроковете по чл. 34 ЗАНН за образуване на административнонаказателното производство и за съставянето на НП, тъй като нарушителят е установен след попълване на декларация по чл. 188 ЗДвП на 12.12.2022г. Съгласно чл. 34, ал. 1 ЗАНН не се образува административнонаказателно производство, ако не е съставен акт за установяване на нарушението в продължение на три месеца от открИ.е на нарушителя или ако е изтекла една година от извършване на нарушението. В случая към датата на съставяне на АУАН на 12.01.2023г. не е изтекла една година от нарушението, нито са изминали три месеца от открИ.е на нарушителя. НП е издадено в законоустановения шестмесечен срок от съставяне на АУАН. АУАН и НП са издадени от компетентни лица, в предвидените по закон правомощия.

Съгласно разпоредбата на чл. 40, ал. 1 от ЗАНН, АУАН се съставя в присъствието на нарушителя, като изключение от този принцип е въведен с нормата на чл. 40, ал. 2 от ЗАНН, която изисква нарушителят да е неизвестен, да не може да се намери или след покана да не се яви. В случая АУАН е съставен в отсъствие на нарушителя, който е бил поканен, но не се е явил, като по мнение на съдебния състав това не е ограничило правото на защита на санкционираното лице. Поканата за съставяне на АУАН била изпратена заедно с декларацията по чл. 188 ЗДвП и се е върнала попълнена декларация от лицето, ползвател на автомобила, на жалбоподателя е била връчена и поканата да се яви за съставяне на АУАН, но той не се е явил.

В чл. 188 ЗДвП законодателят предвижда, че собственикът или този, на когото е предоставено моторно превозно средство, отговаря за извършеното с него нарушение. В случая собственикът е декларирал, че е управлявал автомобила.

2

Ясно е посочено нарушението, обстоятелствата при които е извършено - ясно е посочено мястото на нарушението и кога е извършено, посочена е и посоката на движение, видим е номерът на автомобила. Скоростта е установена с АТСС, за което е съставен съответния протокол по Наредба № 8121з-523 от 12.05.2015г. В протокола е посочено конкретно АТСС, мястото на поставяне, посока на задействане, ограниченията в участъка.

Техническото средство е от одобрен тип и е преминало проверка, което го прави годно да установи нарушението. Същото е от одобрен тип средство за измерване съгласно удостоверение за одобрен тип средство за измерване и е преминало проверка.

Посочено е в протокола по чл. 10 от Наредба № 8121з-523 от 12.05.2015г. въведеното ограничение на скоростта като същият е официален документ, чиято доказателствена сила не е оборена. Липсват доказателства, които да поставят под съмнение компетентността на служителя, който е работил с АТСС. Протоколът като официален удостоверителен документ обвързва съда и в тази част. Видно е, че стриктно са спазени инструкциите за работа с техническото средство, изготвена е ясна снимка на нарушението, от преминало техническа проверка АТСС като нито в ЗДвП, нито в друг нормативен акт има изискване в него да се отразява дали и кога служителят, боравил с техническото средство, е преминал през обучение за работа с него. В протокола за използване на АТСС се отразява само име и подпис на служителя, чиято функция е да удостовери, че техническото средство е разположено и настроено, че наличните пътни знаци са проверени и след измерването и че АТСС е преминало метрологична проверка. Всички тези обстоятелства се установяват и от останалите събрани доказателства. Няма изискване за удостоверяване на преминатия курс на обучение на служителя и за съда няма и основание да се съмнява в компетентността на всеки служител на ОД МВР, извършвал съответни действия по преписката без да са налице индиции в тази насока (така и в Решение от 27.05.2022 г. по к. адм. н. д. № 100 / 2022 г. на Административен съд – Габрово; Решение № 1995 от 27.10.2021 г. по к. адм. н. д. № 1530 / 2021 г. на XXI състав на Административен съд – Пловдив; Решение № 415 от 10.11.2021 г. по к. адм. н. д. № 380 / 2021 г. на I състав на Административен съд - Стара Загора и пр.).

Видно е, че актосъставителят е проверил наличната информация, ясно е направена снимка на автомобила, отчетена е скоростта на движение, надлежно е съставен протокол съгласно Наредба № 8121з-523 от 12.05.2015г., изготвена е докладна записка л. 13 и няма основание да се приеме, че служителят не е изпълнил точно и последователно задълженията си.

Съгласно чл. 21, ал. 2 ЗДвП когато стойността на скоростта, която не трябва да се превишава, е различна от посочената в ал. 1, това се сигнализира с пътен знак. Правилно нарушението е квалифицирано под материалната норма на чл.21 ал.2, вр. ал.1 от ЗДвП, като нарушението е ясно и точно описано. Както става ясно от така цитираните по-горе материални норми, жалбоподателят е извършил нарушение по чл.21, ал.2 от ЗДвП, тъй като е бил поставен знак В26, а направената правна връзка с ал.1 е за да обуслови, че в случая скоростта до 80 км/ч е въведена с пътен знак В26 („Забранено е движение със скорост, повисока от означената“). В самата алинея 2 на чл.21 от ЗДвП, видно от съдържанието й, е извършено препращане към ал.1 на същата разпоредба.

В случая ясно е посочено в какво се изразява нарушението и че е била въведена забрана да се движи със скорост повече от 80км/ч. извън населено място, видно и от представената схема на АПИ. Въпреки въведеното ограничение жалбоподателят се е движил с превишение от 42 км/ч.

Безспорно е установено в хода на административнонаказателното производство, че на инкриминираните място, дата и час именно П. е управлявал процесния автомобил. Това е доказано по надлежния ред и чрез попълнена декларация по чл.188 от ЗДвП.

От събраните в хода на производството доказателства се установява съставомерността на констатираното нарушение, тъй като автомобилът, който е управлявал жалбоподателят е 3 заснет при движение с наказуема скорост от 42 км/ч.

Санкционната норма на чл. 182, ал. 2, т. 5 ЗДвП предвижда, че водач, който превиши разрешената скорост извън населено място, се наказва за превишаване от 41 до 50 km/h - с глоба 400 лв.

Съгласно ал. 182, ал. 5 ЗДвП когато нарушението по ал. 1, т. 4 - 6, ал. 2, т. 4 - 6 и ал. 3, т. 4 - 6 е системно, водачът се наказва с предвидената за съответното нарушение глоба в двоен размер и лишаване от право да управлява моторно превозно средство за срок 6 месеца.

Съгласно § 6, т. 62 ДР на ЗДвП, „системно“ е нарушението, извършено три или повече пъти в едногодишен срок от влизането в сила на първото наказателно постановление или на първия електронен фиш, с който на нарушителя се налага наказание за същото по вид нарушение. В случая в наказателното постановление наказващият орган не е посочил с кои наказателни постановления или електронни фишове твърди наличието на признака системност. Не е посочено нито НП, нито ЕФ или дата на влизане в сила нито за какво нарушение е издаден (за да се прецени дали е за същото по вид нарушение), нито дори структурата, която го е издала. Това по своята същност представлява процесуално нарушение, доколкото жалбоподателят няма как да се защити, ако не знае кои факти обуславят тази квалификация, а съдът е лишен от възможност да провери дали този извод е верен или не. Недопустимо е съдът да тълкува волята на АНО и да запълва неговите задължения, регламентирани в чл. 189, ал. 4 ЗДвП, свързани с точно описание на нарушението и всички негови съставомерни признаци от фактическа страна. Нещо повече и административното наказание глоба не е наложено в двоен размер съгласно посочената санкционна норма. Според съдебния състав този порок не води до пълна отмяна на НП, тъй като нарушителят е запознат с фактите на конкретното нарушение – касае се за управление на МПС с превишена скорост и това обстоятелство налага преквалификация на нарушението (така Решение № 375/02.03.2018 г. по к. н. а. х. д. № 13/2018 г. на АдмС-Бургас, Решение № 186/06.02.2020г. по КНАХД 3104/2019 на БАС). Изрично Тълкувателно решение №